Малкият човек влиза в обществото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Малкият човек влиза в обществото

Малкият човек влиза в обществото

Ненасилствената комуникация и участието в живота на детето са най-добрата подкрепа, която родителите могат да му осигурят, съветват Емилия Илиева-Крайнова и Зорница Трифонова от Communication Academy

14410 прочитания

© Капитал


Емилия и Зорница са от новото поколение родители, които се стремят да възпитават децата си различно. В основата на тяхната методика са най-вече идеите на пълноценното свързване с децата, зачитане на детските и родителските нужди и следване на принципите на ненасилствената комуникация. Двете дами не само прилагат уменията си като майки, но са превърнали своя опит в професия - и двете водят курсове, в които родители се учат да развиват емпатични умения за свързване с децата си. Срещаме се с тях, за да разберем какво трябва да знаем като родители и как да подготвим децата си за представянето им в първата социална среда извън семейството – яслата, детската градина или училището.

Емилия Илиева-Крайнова
Фотограф: Капитал

Какво е добре да знаем за детето си, когато на него му предстои за пръв път да навлезе в нова среда, различна от семейството?

Емилия: Най-важното е всеки родител да се опита да се постави на мястото на детето и да си представи прехода, който му предстои. Спомнете си собственото си тръгване на училище и свързаните с това емоции!

Зорница: Излизането от защитеното семейство и навлизането в една нова, непозната и с различни правила среда, в която то само трябва да се справя, може да е много шокиращо. Детето се нуждае от подкрепата на родителите си. Затова те трябва да подходят с внимание, спокойствие и уважение към емоциите и нуждите му в този преходен период. За някои деца промяната не е толкова драматична и те без особени трудности свикват с детската градина и училището. За други това е тежък период, в който е нужно повече време за адаптация и подкрепа. Трябва да сте наясно, че в поведението на детето ви могат да настъпят промени вследствие на новата ситуация. То може да стане по-неспокойно, избухливо, нетърпеливо, затворено в себе си или обратно - да е по-ведро, уверено, щастливо, ентусиазирано от това, че е пораснало и има нови предизвикателства пред себе си. Всичко е въпрос на характер и среда, в която ще попадне.

Как да направим този преход по-лек за детето?

Зорница Трифонова
Фотограф: Капитал

Емилия: От една страна, с разбиране за начина, по който детето реагира на предстоящото. Дали се радва, защото няма търпение да порасне, или се тревожи, понеже му е хубаво вкъщи и му се иска това да продължи. Може би му е безразлично, защото вярва, че всичко ще е наред така или иначе. Може би се притеснява, защото му се иска да знае по–точно какво е това новото, което се задава.

Питайте децата как си представят ходенето на училище или с какво го свързват и добавете и разяснете какво друго може да очакват. Важно е да сте честни пред него за ползите и изпитанията в училище. Няма защо да представяте една захаросана версия, която много бързо да се окаже разочароваща.

Можем да улесним прехода на детето, като се подготвим ние самите да сме търпеливи. Какво означава за нас като родители този преход на децата ни? Как се чувстваме – тревожим ли се или сме спокойни, или пък сме изумени колко бързо е изтекло времето от раждането до първи клас? Важно е какво и как можем да направим, за да подкрепим себе си в процеса на преход на детето. Това може да включва както промяна на работното време и заетост за известен период, така и намирането на човек, който да подкрепя семейството в първите дни и месеци от учебната година.

Зорница: Полезно за детето и родителя би било, ако имат възможност да се запознаят предварително с бъдещата среда, учители и възпитатели. Най-силният страх се поражда от непознатото. Ако детето познава мястото, на което ще прекарва времето си извън дома, ако прекара известно време в детска градина или училището заедно с родителите си, ако опознае двора, стаята, сградата, след това ще се чувства в позната среда, в която не усеща опасности. Запознаването с учителите и възпитателите е важен момент, защото те са хората, с които то ще бъде през по-голямата част от деня си и тази връзка ще го направи по-спокойно.

Какво задължително да обясним на детето?

Емилия: Детето трябва да знае това, което за нас е важно в тази ситуация. Също и това, което то само иска да разбере. Невинаги е вярно, че ако сме запознати с цялата информация, сме добре подготвени. Важно е детето да има информацията, която му е нужна. По-добре да питаме "искаш ли да знаеш как ще протича един учебен ден" и според отговора да разясним или не, отколкото да започнем да разказваме подробно, без да сме проверили дали всъщност това има значение за детето ни.

Зорница: Ако детето започва да посещава детска градина или ясла, най-вероятно това е първият момент, в който то е без присъствието на близките си. В тези моменти е важно да му обясним, че детската градина или яслата са място, което е създадено специално за деца, и там то може да си играе и да се забавлява с други деца, да научава нови неща. Там не ходят мама и тати, но има други възрастни – техните учители, които ще се грижат за тях и ще им помагат, когато се нуждаят, ще ги пазят и защитават така, както го правят родителите. Ако детето иска, разкажете му как протича един ден в детска градина, кое след кое следва, как може да поиска помощ от учителите или да помоли за играчка друго дете. Много важно е то да е сигурно и спокойно, че родителите му ще го вземат вечерта и че продължават много да го обичат. По-малкото дете няма много ясна представа за времето и е добре да му се обясни кога е моментът, в който ще го вземете, като използвате дневния му режим (например "Ще те взема, след като се наспите и изядете следобедната си закуска"). Важно е като родители да си спазите уговорката и наистина да го вземете в уреченото време.

Има една особеност при най-малките деца: много често, когато не виждат пред себе си родителя, смятат, че той е изчезнал и никога повече няма да се върне. За да се създаде спокойствие у детето, преди да започне да посещава детска градина или ясла, родителите могат да го оставят за по час при някой възрастен и след това да си го вземат. Така то ще се увери, че дори и да не ги вижда, мама и тати винаги се връщат за него. Ако детето вече тръгва на училище, важно е да му обясните какво се случва там. Кажете му, че всеки ден ще научава нови неща за света и себе си и тези знания ще са му много полезни. Представете му и режима - че в училище обикновено децата стоят на чин по време на час, а после имат междучасие, в което си играят с другите деца. Можете предварително да се информирате за изискванията на началния учител по отношение на правилата, които той следва. Представете ги на детето, за да е подготвено и лесно да навлезе в новата среда.

Какъв е най-честият сблъсък с новата среда, който децата преживяват?

Зорница: Редът и правилата в детската градина или училище са различни от тези в семейството. Те са създадени така, че когато сме в група, всички да се чувстваме спокойни и в безопасност. Затова е важно да се обясни на детето, че понякога се налага да прави неща, които не му се правят, но в групата винаги общите правила са най-важни. Дайте му различни примери за това. Например, когато е времето за почивка, на повечето деца им се спи и те имат нужда от тишина и спокойствие. А ако на едно дете не му се спи и то започне да тича, вика и играе, ще им пречи. Или пък, че в час децата искат да чуват учителя и ако някое дете говори, това влияе на всички останали.

Сблъсък представляват и онези моменти, в които някой някого бутнал, ударил, обидил или му взел играчката. Важно е да подготвим детето и за реакция в тези ситуации.

Как да сме сигурни, че детето ще се справи в подобни проблемни ситуации?

Емилия: Детето трябва да разбере, че действията му се отразяват на по-голямото цяло – семейство, група в детската градина или ученически клас. Важно е да го насърчаваме да казва какво иска, но и да му напомняме, че желанията му трябва да се вписват в групата, щом сме част от нея. И да се търсят варианти, които работят за всички – не като компромис, а като алтернативи. Училището е място, където общността на класа понякога взема превес над личните предпочитания на децата, правилата са над личния избор, но това винаги е в полза на заедността, на усилието да съжителстваме, да се учим и развиваме заедно. Умението да зачитаме себе си и другите по един хармоничен начин е нещо, което възпитаваме у себе си през целия си живот. Като родители задачата ни е да подготвим децата за това от малки, така че стъпването в училището вече да е подкрепено с опит в преживявания за границите на личната свобода. Например не просто да искам да си играя с топката, а да имам усещане, че може би и другите деца искат да си играят с нея и да съм готов да споделя това преживяване с тях. Или не просто да ми се слуша музика на телефона, а да си давам сметка, че така може би преча на околните.

Зорница: За детската градина и яслатае важно детето да има изградени навици да се обслужва само – да се храни, да се облича, да ползва тоалетна. Това му дава увереност, че може и само да се грижи за нуждите си и не е изцяло зависимо от възрастните, а и му създава самочувствие, че е пораснало. Трябва да знае и как да си поиска помощ, ако не може само да се справи. Да се насърчава с думи да изразява чувствата и нуждите си, а не само с действия, защото така е много вероятно да не бъде разбрано правилно от околните. Добре е детето да е научено поне малко да проявява търпение в ситуациите, в които не може веднага да получи това, което желае.

В училищеза детето е полезно вече да е научено да общува в група - да се изразява спокойно, да се концентрира за известно време, да проявява търпение в моментите, когато му се играе, а е още в час, да се справя с конфликтите с другите деца чрез търсене на решения, които удовлетворяват всички страни, да има разбиране за чувствата и нуждите си и да може да ги комуникира с околните.

И не на последно място е добре родителите да развиват у децата си самоувереност, самочувствие, себеуважение. И желание да търсят възможности, дори и в моментите, когато им е трудно и искат да се откажат. Учете децата си, че носят у себе си целия потенциал, който им е нужен, и могат да се справят, стига да го поискат. Това са умения, които ще са им полезни през целия живот.

Как можем да останем близо до детето, след като няма да сме заедно почти по цял ден?

Емилия: Много родители смятат, че като питат "Как беше на училище" ще получат отговор, с който да разберат как е минал денят за детето. Спомням си, че и мен са ме питали. Спомням си и че ми беше много досадно да отговарям. Вместо да питаме, можем да използваме поне два подхода:

Емпатичното свързване: То позволява свързване на нивото на емоциите и потребностите на детето. Това е по-дълбоко свързване, отколкото фактологичното изброяване какво и как е правило детето. За да го направим, първо наблюдаваме как се прибира детето – радостно, в настроение, умислено, тъжно И задаваме въпрос, в който включваме както емоцията, която усещаме в него, така и потребност, за която предполагаме, че стои в основата. Например: Радостен си, защото ти е било интересно ли? Угрижен си, защото се затрудняваш с домашното ли? Ядосан си, защото ти се иска да можеш сам да взимаш решения ли?
Коучинг подход: Опитваме се с въпроси да разкрием за детето по-дълбокия смисъл на преживяното и възпитаваме себерефлексия: Кое ти беше най-интересно днес? Има ли нещо, което си научил и което искаш да споделиш? Кое беше най-запомнящото се тази седмица?

И за двата подхода обаче водещо е детето да иска да говори. Не иска ли, по-добре да уважим правото му да не споделя, щом не е готово. Всеки опит за обратното би било разпит, а не свързване.

Зорница: Дори и да не сме по цял ден заедно, ако имаме желание и сме градили връзка от преди, ще останем свързани с детето. Не е нужен цял ден, за да сме близки. Нужно е да отделим на хлапето специално внимание и време, в което да му се посветим. Време, в което мама и тати да са само за него и само то да е важно. Да го изслушаме без да го съдим, критикуваме или наставляваме; да поиграем с него или да му помогнем с домашните или нещата, които го затрудняват; да споделим радостите и тревогите му; да присъстваме за него с цялото си сърце и любов.

Какви са тревожните симптоми в поведението на детето, които биха ни подсказали, че нещо не е наред?

Емилия: Емоциите са посланиците, които имат какво да ни кажат. Познавайки децата си, следим как си променят настроенията – стават ли по-агресивни, избухливи или унили. И се опитваме да си ги обясним. Ако имаме притеснение за нещо, търсим информация и консултация Живеем във време, когато има толкова много и различни помощни професии – няма нужда всичко да знаем и да можем да правим сами.

Зорница: Много често децата си изграждат различен модел на поведение в семейството и в детската градина или училище. И това е нормално, защото средата, правилата и ситуациите са различни. Понякога родителите се объркват, когато получат информация от учителите, че тяхното кротко и спокойно дете се бие с другите или буйното според тях дете е най-послушното в класа. Често децата не дават сигнали, че нещо не е наред. Понякога поведението на детето рязко се променя и това е сигнал, че трябва да се търси причината. А понякога промяната е въпрос на израстване. Трудно е да се изброят няколко симптома и да се следи само за тях. Важно е да се вглеждаме в детето си и да виждаме зад думите и действията, да сме емоционално свързани с него. В тези моменти трябва да сме деликатни и внимателни и да говорим с детето, като го подкрепяме с въпроси. Не да го разпитваме и да искаме да получим отговор на всяка цена. Нека да го уверим, че винаги когато има проблем, може да сподели с нас и ние ще му помогнем да се справи дори и да не одобряваме поведението или ситуацията.

ВИЗИТКИ

Емилия Илиева-Крайнова е известна като лицето на ненасилствената комуникацията (ННК) в България. Тя е един от първите обучители по ННК в страната и основният, който през последните 8 години системно развива както популярността на метода, така и екипи от хора, които да го прилагат и преподават нататък.
Емилия започва пътя си на обучител докато работи в DVV International – международна организация за образование и обучение с централа в Германия и офиси в различни части на света. Докато работи там, тя се обучава в иновативни методи за работа с хора и организира първите за България събития с използването на методите "Световно кафене", "Семинари за създаване на бъдещето" и "Технология на отвореното пространство". Тогава й възлагат изграждането на екип от обучители в Югоизточна Европа, издаването на учебно помагало, което се превежда на всички балкански езици и комуникацията с различни балкански и европейски организации. Емилия има и опит като обучител, консултант и коуч на свободна практика.

През 2011 Емилия създава Communication Academy и започва да работи с екип от професионалисти в различни сфери на хуманитарните науки, обединени от идеите на ненасилствената комуникация, емпатията и потенциала за свързване между хората.

Зорница Трифонова е водещ на лекции и семинари за родители и занимания за деца към Communication Academy.

Има опит като водещ на групи за игра за деца на възраст от 1 до 6 години, които са насочени към развитие на умения за общуване, себеопознаване и опознаване на света чрез игрови методи и провокиране на естественото детско любопитство. Работила е като водещ на тренинг за родители "Как да общуваме пълноценно с децата си". Последните три години посвещава на популяризирането и развиването на родителските кооперативи в България. Вълнува се от въпросите, свързани с израстването и развитието на децата като пълноценни и самостоятелни личности чрез изграждане на умения за общуване с околния свят и познаване на собствените си емоции и потребности. Вярва, че познаването и прилагането на методи като ненасилствена комуникация и емпатия от деца ще доведат до намаляването на агресията в ранна детска възраст.

От 2011 е част от екипа на Communication Academy като специалист връзки с обществеността и съводещ на занимания за деца, лекции и семинари за родители.

Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички статии от него можете да намерите тук.

Емилия и Зорница са от новото поколение родители, които се стремят да възпитават децата си различно. В основата на тяхната методика са най-вече идеите на пълноценното свързване с децата, зачитане на детските и родителските нужди и следване на принципите на ненасилствената комуникация. Двете дами не само прилагат уменията си като майки, но са превърнали своя опит в професия - и двете водят курсове, в които родители се учат да развиват емпатични умения за свързване с децата си. Срещаме се с тях, за да разберем какво трябва да знаем като родители и как да подготвим децата си за представянето им в първата социална среда извън семейството – яслата, детската градина или училището.

Емилия Илиева-Крайнова
Фотограф: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    monny78 avatar :-|
    Моника

    Така е, първото прекрачване на училищния праг е силна емоция както за детето така и за родителите му, но когато обстановката, учителката, децата са му познати преходът е много по-лесен, затова е желателно предварително да се запознае с тях и да се адаптира към обстановката.

  • 2
    rezi avatar :-|
    Kiril Radev

    Объркали сте снимките и имената, Капитал....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK