С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 4 сеп 2013, 12:27, 13893 прочитания

Малкият човек влиза в обществото

Ненасилствената комуникация и участието в живота на детето са най-добрата подкрепа, която родителите могат да му осигурят, съветват Емилия Илиева-Крайнова и Зорница Трифонова от Communication Academy

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Какъв е най-честият сблъсък с новата среда, който децата преживяват?

Зорница: Редът и правилата в детската градина или училище са различни от тези в семейството. Те са създадени така, че когато сме в група, всички да се чувстваме спокойни и в безопасност. Затова е важно да се обясни на детето, че понякога се налага да прави неща, които не му се правят, но в групата винаги общите правила са най-важни. Дайте му различни примери за това. Например, когато е времето за почивка, на повечето деца им се спи и те имат нужда от тишина и спокойствие. А ако на едно дете не му се спи и то започне да тича, вика и играе, ще им пречи. Или пък, че в час децата искат да чуват учителя и ако някое дете говори, това влияе на всички останали.
Сблъсък представляват и онези моменти, в които някой някого бутнал, ударил, обидил или му взел играчката. Важно е да подготвим детето и за реакция в тези ситуации.

Как да сме сигурни, че детето ще се справи в подобни проблемни ситуации?


Емилия: Детето трябва да разбере, че действията му се отразяват на по-голямото цяло – семейство, група в детската градина или ученически клас. Важно е да го насърчаваме да казва какво иска, но и да му напомняме, че желанията му трябва да се вписват в групата, щом сме част от нея. И да се търсят варианти, които работят за всички – не като компромис, а като алтернативи. Училището е място, където общността на класа понякога взема превес над личните предпочитания на децата, правилата са над личния избор, но това винаги е в полза на заедността, на усилието да съжителстваме, да се учим и развиваме заедно. Умението да зачитаме себе си и другите по един хармоничен начин е нещо, което възпитаваме у себе си през целия си живот. Като родители задачата ни е да подготвим децата за това от малки, така че стъпването в училището вече да е подкрепено с опит в преживявания за границите на личната свобода. Например не просто да искам да си играя с топката, а да имам усещане, че може би и другите деца искат да си играят с нея и да съм готов да споделя това преживяване с тях. Или не просто да ми се слуша музика на телефона, а да си давам сметка, че така може би преча на околните.

Зорница: За детската градина и яслатае важно детето да има изградени навици да се обслужва само – да се храни, да се облича, да ползва тоалетна. Това му дава увереност, че може и само да се грижи за нуждите си и не е изцяло зависимо от възрастните, а и му създава самочувствие, че е пораснало. Трябва да знае и как да си поиска помощ, ако не може само да се справи. Да се насърчава с думи да изразява чувствата и нуждите си, а не само с действия, защото така е много вероятно да не бъде разбрано правилно от околните. Добре е детето да е научено поне малко да проявява търпение в ситуациите, в които не може веднага да получи това, което желае.
В училищеза детето е полезно вече да е научено да общува в група - да се изразява спокойно, да се концентрира за известно време, да проявява търпение в моментите, когато му се играе, а е още в час, да се справя с конфликтите с другите деца чрез търсене на решения, които удовлетворяват всички страни, да има разбиране за чувствата и нуждите си и да може да ги комуникира с околните.
И не на последно място е добре родителите да развиват у децата си самоувереност, самочувствие, себеуважение. И желание да търсят възможности, дори и в моментите, когато им е трудно и искат да се откажат. Учете децата си, че носят у себе си целия потенциал, който им е нужен, и могат да се справят, стига да го поискат. Това са умения, които ще са им полезни през целия живот.

Как можем да останем близо до детето, след като няма да сме заедно почти по цял ден?



Емилия: Много родители смятат, че като питат "Как беше на училище" ще получат отговор, с който да разберат как е минал денят за детето. Спомням си, че и мен са ме питали. Спомням си и че ми беше много досадно да отговарям. Вместо да питаме, можем да използваме поне два подхода:
Емпатичното свързване: То позволява свързване на нивото на емоциите и потребностите на детето. Това е по-дълбоко свързване, отколкото фактологичното изброяване какво и как е правило детето. За да го направим, първо наблюдаваме как се прибира детето – радостно, в настроение, умислено, тъжно И задаваме въпрос, в който включваме както емоцията, която усещаме в него, така и потребност, за която предполагаме, че стои в основата. Например: Радостен си, защото ти е било интересно ли? Угрижен си, защото се затрудняваш с домашното ли? Ядосан си, защото ти се иска да можеш сам да взимаш решения ли?
Коучинг подход: Опитваме се с въпроси да разкрием за детето по-дълбокия смисъл на преживяното и възпитаваме себерефлексия: Кое ти беше най-интересно днес? Има ли нещо, което си научил и което искаш да споделиш? Кое беше най-запомнящото се тази седмица?
И за двата подхода обаче водещо е детето да иска да говори. Не иска ли, по-добре да уважим правото му да не споделя, щом не е готово. Всеки опит за обратното би било разпит, а не свързване.

Зорница: Дори и да не сме по цял ден заедно, ако имаме желание и сме градили връзка от преди, ще останем свързани с детето. Не е нужен цял ден, за да сме близки. Нужно е да отделим на хлапето специално внимание и време, в което да му се посветим. Време, в което мама и тати да са само за него и само то да е важно. Да го изслушаме без да го съдим, критикуваме или наставляваме; да поиграем с него или да му помогнем с домашните или нещата, които го затрудняват; да споделим радостите и тревогите му; да присъстваме за него с цялото си сърце и любов.

Какви са тревожните симптоми в поведението на детето, които биха ни подсказали, че нещо не е наред?

Емилия: Емоциите са посланиците, които имат какво да ни кажат. Познавайки децата си, следим как си променят настроенията – стават ли по-агресивни, избухливи или унили. И се опитваме да си ги обясним. Ако имаме притеснение за нещо, търсим информация и консултация Живеем във време, когато има толкова много и различни помощни професии – няма нужда всичко да знаем и да можем да правим сами.

Зорница: Много често децата си изграждат различен модел на поведение в семейството и в детската градина или училище. И това е нормално, защото средата, правилата и ситуациите са различни. Понякога родителите се объркват, когато получат информация от учителите, че тяхното кротко и спокойно дете се бие с другите или буйното според тях дете е най-послушното в класа. Често децата не дават сигнали, че нещо не е наред. Понякога поведението на детето рязко се променя и това е сигнал, че трябва да се търси причината. А понякога промяната е въпрос на израстване. Трудно е да се изброят няколко симптома и да се следи само за тях. Важно е да се вглеждаме в детето си и да виждаме зад думите и действията, да сме емоционално свързани с него. В тези моменти трябва да сме деликатни и внимателни и да говорим с детето, като го подкрепяме с въпроси. Не да го разпитваме и да искаме да получим отговор на всяка цена. Нека да го уверим, че винаги когато има проблем, може да сподели с нас и ние ще му помогнем да се справи дори и да не одобряваме поведението или ситуацията.

ВИЗИТКИ
Емилия Илиева-Крайнова е известна като лицето на ненасилствената комуникацията (ННК) в България. Тя е един от първите обучители по ННК в страната и основният, който през последните 8 години системно развива както популярността на метода, така и екипи от хора, които да го прилагат и преподават нататък.
Емилия започва пътя си на обучител докато работи в DVV International – международна организация за образование и обучение с централа в Германия и офиси в различни части на света. Докато работи там, тя се обучава в иновативни методи за работа с хора и организира първите за България събития с използването на методите "Световно кафене", "Семинари за създаване на бъдещето" и "Технология на отвореното пространство". Тогава й възлагат изграждането на екип от обучители в Югоизточна Европа, издаването на учебно помагало, което се превежда на всички балкански езици и комуникацията с различни балкански и европейски организации. Емилия има и опит като обучител, консултант и коуч на свободна практика.
През 2011 Емилия създава Communication Academy и започва да работи с екип от професионалисти в различни сфери на хуманитарните науки, обединени от идеите на ненасилствената комуникация, емпатията и потенциала за свързване между хората.

Зорница Трифонова е водещ на лекции и семинари за родители и занимания за деца към Communication Academy.
Има опит като водещ на групи за игра за деца на възраст от 1 до 6 години, които са насочени към развитие на умения за общуване, себеопознаване и опознаване на света чрез игрови методи и провокиране на естественото детско любопитство. Работила е като водещ на тренинг за родители "Как да общуваме пълноценно с децата си". Последните три години посвещава на популяризирането и развиването на родителските кооперативи в България. Вълнува се от въпросите, свързани с израстването и развитието на децата като пълноценни и самостоятелни личности чрез изграждане на умения за общуване с околния свят и познаване на собствените си емоции и потребности. Вярва, че познаването и прилагането на методи като ненасилствена комуникация и емпатия от деца ще доведат до намаляването на агресията в ранна детска възраст.
От 2011 е част от екипа на Communication Academy като специалист връзки с обществеността и съводещ на занимания за деца, лекции и семинари за родители.

Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички статии от него можете да намерите тук.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?! 3 И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

6 окт 2019, 6191 прочитания

Кога е време да поговорим за пари с децата си Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

29 сеп 2019, 1983 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Шпрехен зи инглиш, пор фавор

Ползите от владеенето на чужд език в днешно време са ясни. Въпросът е кога, как и къде детето ще го научи най-добре

Още от Капитал
На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10