Детски градини vs детски градини
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Детски градини vs детски градини

Детски градини vs детски градини

Частните детски градини привличат с методи, лукс и отношение, но въпреки бумащината държавните са предпочитани заради ниската такса

Ангелина Генова
19006 прочитания

© Капитал


Навърши ли пет години, всяко малко българче трябва задължително да мине през предучилищно обучение. Дали тази възраст ще се смъкне с още една година надолу, както предвижда новият Закон за образованието, още не е ясно, но това не променя факта, че ако преди детската градина и предучилищните паралелки бяха по желание, сега те са задължителни за всички малчугани. Но дори и без задължителната нотка детските градини са безспорно улеснение за работещите родители без баба или дядо "подръка".

Затова, когато наближи петата годишнина на хлапето, а даже още след раждането му, младите родители са изправени пред едно от важните решения, които трябва да вземат, докато го отгледат. В случая – частна или държавна детска градина да изберат. И двете, разбира се, имат своите предимства и недостатъци.

Допирни точки

В категорията на финансираните от държавата детски градини се включват държавните и общинските институции. Само няколко държавни детски градини съществуват все още в България – три в София и по две в областите Пловдив и Стара Загора, докато общинските са стотици в цялата страна. Разликата е, че бюджетът на едните се определя директно от министерството на образованието, когато са за деца със специални нужди, или пък от Министерството на отбраната, защото например са предназначени за децата на военни. За другите отговарят местните власти. Така че, когато се говори за държавна детска градина, обикновено се има предвид общинска.

От своя страна детските градини с държавен бюджет имат няколко разновидности. Най-популярният вариант е целодневната детска градина, в която децата се водят рано сутрин и се прибират след края на работния ден. Само няколко седмични детски градини са останали в страната – в тях децата могат и да нощуват. Няколко целодневни заведения във Видин, Кюстендил, Сливен, Стара Загора и Хасково също предлагат тази услуга. Друг вариант са полудневните групи, при които детето може да си тръгне по обед или когато се освободи някой от родителите му.

Частните детски заведения са регламентирани в сега действащия Закон за народната просвета също като държавните. За тях, освен че се финансират от частни средства, там е посочено и че се разкриват само след одобрение от министъра на образованието, както и че са длъжни да спазват държавните образователни изисквания за предучилищна подготовка.

Всички детски градини в страната независимо дали държавни, общински или частни, трябва да отговарят на определени стандарти и да осигуряват необходимите условия и среда за безопасност и развитие на децата. Някои го правят по-добре от други, но това няма как да се генерализира.

Спазването на изискванията се следи от инспекторите на просветното министерство, както и от здравното министерство, що се отнася конкретно за условията в кухните.

Така на хартия няма особени разлики между държавните и частните детски заведения. По-съществените разминавания обаче са в практиката – при приема и таксите.

Прием

Проблемът с приема в държавните детски градини съществува отдавна. Няма достатъчно места за всички деца в наличните заведения, особено в големите градове. Освен това процедурата по кандидатстване и записване е съпроводена от куп бумащина и условности. За щастие столицата, както и по-голяма част от останалите общини вече имат собствени онлайн системи, които улесняват процеса.

Оттам родителите могат да регистрират себе си и децата си, да кандидатстват и да следят класирането, без да се налага да подават лично документи във всяка детска градина в района, както се правеше преди. Могат и да следят има ли изобщо свободни места, а в Бургас могат дори да плащат месечните такси по интернет.

Приемът в тези детски градини се организира самостоятелно от всяка община. Свободните места обикновено се обявяват в началото на годината, кандидатстването и класиранията са през пролетта и лятото, а новоприетите тръгват през септември.

За да се ползват от правото си на място в детската градина, родителят или родителите трябва да са работещи и да представят документ от работодател или пък от НОИ, ако са самоосигуряващи се.

Задължително е поне един от родителите да е с адресна регистрация в съответната община. Те имат право да избират от детските градини в административния си район, освен ако детето има нужда от специални грижи, каквито се предлагат в по-малко на брой специализирани заведения. Преместването от една детска градина в друга става, като се кандидатства наново или пък на бартерен принцип.

Ясно е, че никое от тези условия не важи задължително и за частните детски градини. Те сами определят изискванията, сроковете и изобщо политиките си на прием, както и таксите. В общия случай при тях платежоспособността на родителите е решаващият критерий.

Приемът в частните детски градини обикновено е целогодишен и кварталът на възпитаниците е без значение, защото често пъти се осигурява транспорт. Все по-стандартна практика на големите фирми пък е да имат собствена частна детска градина близо до офиса или дори в него за децата на служителите си, така че достъпът е съвсем улеснен. Впрочем общините също са длъжни да осигуряват транспорт, обаче само в случаите, когато децата са в задължителната възраст на обучение, но в населеното им място няма детска градина или училище.

Общото и за държавните, и за частните детски градини, що се отнася до условията за прием, е здравословното състояние на детето. Без изключение се изискват медицински документи от личния лекар за поставени ваксини, профилактичен преглед, резултати от скорошни изследване на кръв и урина и за патогенни чревни бактерии и паразити, както и бележка, че малкият кандидат не е в контакт със заразно болен в дома си.

Такси

Най-сериозната разлика между държавните и частните детски заведения естествено е в цената. Въпросният нов закон за предучилищното и училищното образование, който беше един от най-оспорваните и преправяни текстове при предишното правителство, предлага за децата в частните детски градини и училища също да се плаща държавна субсидия в името на равните права на всички българчета. Такива идеи имаше и при по-предишния кабинет, който обеща (но не достави) ваучери от по 100 лв. за родителите, на които им се налага да запишат детето си в частна институция, защото не са хванали място в държавните и общинските. Фактът обаче засега остава – държавните детски градини са евтини, а частните скъпи. Таксите за общинските заведения се определят от самите общини, така че няма единно число за страната. Цените за най-популярния вариант – целодневната детска градина – варират между 40 и 60 лв. на месец, но най-често са около 50. За София например таксата е 60 лв., като това задължително включва храна. Полудневните групи пък са в порядъка на 20 лв. на месец (23 лв. за София), а услугите с преспиване са най-скъпи – между 50 и 75 лв.

Освен че сами определят размера на таксите, общините са въвели и диференцирани подходи за формирането им. Преференции на някои места имат например самотните и многодетните родители, както и тези с увреждания.

През юни тази година Върховният административен съд се произнесе, че таксите, които общините събират за предучилищните групи за пет- и шестгодишните деца, са незаконни. Записването в тези групи е задължително, а не доброволно, затова и таксата трябва да се поема от държавата.

Общините от своя страна незабавно потърсиха начини да заобиколят закона с обяснението, че таксите са необходими за издръжка и за допълнителните неща, които детските градини предлагат – например закуска и обяд. В момента тази битка се води в много регионални съдилища, като в Търговище, Разград и Шумен например таксите вече отпаднаха, но бяха въведени нови за храна. До есента, когато ще се формират новите предучилищни паралелки, тарифите за тях най-вероятно ще са премахнати или изменени.

Това засега не засяга частните детски градини по никакъв начин, тъй като за тях не е предвидена държавна субсидия, също както е и с частните училища. Техните такси са в много широк диапазон – в зависимост от услугите и условията, които предлагат, но не толкова от населеното място.

Всяка екстра като транспорт от и до дома, видеонаблюдение, басейн, спортни съоръжения, а също и предлаганите услуги като интензивно изучаване на език или на музикален инструмент може да оскъпи цената и тя да достигне до 800 лв. на месец. На много места обаче екстрите, храната и пълната програма са включени в тарифата. Най-често срещаните суми са в диапазона 400 – 550 лв. на месец. За полудневни грижи – между 200 и 300 лв., а на някои места може да се плаща и на ден, което струва 40 или 50 лева.

Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички статии от него можете да намерите тук.

Предимства и недостатъци

Предимството на държавните детски градини пред частните, както впрочем и недостатъците, са съвсем очевидни. От една страна, таксата им е десетократно по-малка, от друга – местата са силно ограничени и трудно достъпни за нови невръстни кандидати. В същото време в частните градини винаги може да се намери място, но на съответната цена.

Освен това общинските детски заведения не блестят с базите и условията си, както обикновено е в случая на частните, макар че нивото все пак се вдига. Разликата е, че докато общинските, както всички други държавни институции, разполагат с ограничен бюджет за ремонти и екстри, частните детски градини залагат точно на лукса си, за да бъдат по-привлекателни и за родителите. Това се превръща във фактор, когато в едните детски градини има опасности за малчуганите, а в другите – не.

Истината е, че частните детски заведения понякога са единственият вариант и не само заради дефицита на места в общинските. Много родители с деца със специални нужди предпочитат да запишат детето си срещу по-висока такса на място, където очакват то наистина да получи вниманието, от което се нуждае. Голяма част от частните детски градини имат специалисти, логопеди и психолози, които да се занимават постоянно с тези деца, докато в общинските и дори специализираните държавни заведения това не е гарантирано заради претовареността на служителите. Друг е въпросът, че те имат навика изобщо да не приемат тези кандидати заради липса на ресурс и компетенция.

Чужденците също избират частните градини – не само заради липсата на местна адресна регистрация, а и заради езика. Има заведения, в които се говори изцяло на английски или пък на немски.

Едно от силните предимства на частните заведения е именно в това – обучението. Макар че и в двата случая то е съобразено с държавните изисквания, частните са едни гърди напред с богатата си база и най-различните нестандартни и артистични подходи на обучение, придружени от квалифицирани и мотивирани възпитатели. Един от най-модерните през последните години е методът "Монтесори", при който към всяко дете се подхожда индивидуално и то учи чрез игра и свобода. Прилагат се и много други модели на креативна свобода и приучаване към самостоятелност и целесъобразен живот, при които винаги детето е в центъра на вниманието. Това според някои обаче е недостатък. Свободните методи на учене често се бъркат със своеволност и бездействие.

Ако оставим настрана и специалните случаи, и финансите, и липсата на алтернатива, сред обществото ни все още битува предразсъдъкът към нестандартните, т.е. непознатите форми на обучение, а също и към "частното" като цяло. Майките в интернет форумите са убедени, че в частните детски градини са записани децата на "едно определено общество", т.е. на хората с доходи далеч над средното ниво, което би могло "да създаде грешна представа у детето за света, в който живее". Някои родители отиват още по-далеч, като заявяват, че биха избрали държавната институция не защото там наследникът им ще се чувства по-добре, а напротив – "защото там ще се научи да оцелява и да се бори". Дали точно на такъв манталитет искаме да учим децата си, е съвсем различна тема.

Навърши ли пет години, всяко малко българче трябва задължително да мине през предучилищно обучение. Дали тази възраст ще се смъкне с още една година надолу, както предвижда новият Закон за образованието, още не е ясно, но това не променя факта, че ако преди детската градина и предучилищните паралелки бяха по желание, сега те са задължителни за всички малчугани. Но дори и без задължителната нотка детските градини са безспорно улеснение за работещите родители без баба или дядо "подръка".

Затова, когато наближи петата годишнина на хлапето, а даже още след раждането му, младите родители са изправени пред едно от важните решения, които трябва да вземат, докато го отгледат. В случая – частна или държавна детска градина да изберат. И двете, разбира се, имат своите предимства и недостатъци.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    anelia99 avatar :-|
    Angelina

    Много е трудно днес с осигуряване на местата в детските градини, те все не достигат и семействата изпадат в безизходица как да ходят на работа и да отглеждат децата си, добре че са бабите и дядовците:)

  • 2
    dobiznesmen avatar :-|
    Добре Облечен Бизнесмен

    А какво стана с идеята парите да следват детето. Пак я забравихме нещо. Аз лично не бих си дал субсидията, която полага на детето ми нито на частна нито на държавна градина. Родителските кооперативи са начинът хората да са ангажирани с развитието на детето си а не само да го оставя

  • 3
    dobiznesmen avatar :-|
    Добре Облечен Бизнесмен

    .. оставят за отглеждане някъде. Тази идея обаче трудно може да бъде вкарана в главите на хора, които са произведени от т.нар. "система". До 7г. детето получава възпитание а не образование и въпреки многото приказки за значението на семейството, реално детето прекарва по-голямата част от времето и трупа голяма част от житейския си опит именно извън него. Така че изборът на метод на възпитание, отношение, учители, битови условия , хигиенни и хранителни навици трябва са нещата, които да са мерилото за мястото където си оставяме децата. За съжаление в момента се говори само за сграден фонд. Това че групите са по 40 деца и има един падар който да ги овиква да не се налагат няма особено значение за никой.. ама кво да правиш, системата се самовъзпроизвежда. Гледа деца като пилци, пречупва ги и резулатат е налице...

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Имаме много добри общински детски градини, поне в София. Подобни проблеми съществуват навсякъде по света, социалното разделение започва от раждането на детето. А за родителските кооперативи ще съм много внимателен, не винаги знаете на кого ще попаднете в неконтролируема среда, дори при изрядни родители на конкретното дете.

  • 5
    dgdimitrov avatar :-?
    Quo Vadis?

    Акос се дава за всяко дете ваучер на стойност примерно 400 лв на месец и родителите избират детската градина със съответните екстри и доплащане няма ли да е най-добре ?
    Така ще се реши и въпроса с финансирането на общинските градини също.
    Който иска частна+ някакво доплащане, който иска общинска на цената на ваучера и съответно с по големите групи деца .....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK