Олимпийски надежди
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Олимпийски надежди

Олимпийски надежди

Какъв спорт ще тренира детето зависи от възрастта и интересите му, финансовите възможности на родителите и личността на треньора

11301 прочитания

© Капитал


До ден днешен много обичам да гледам тенис, но за нищо на света не желая да го практикувам. Виновница за това е майка ми, която изгаряше от желание да ме види да размахвам ракетата и едва навлязла в тийнейджърството, ме заведе един следобед на корта. Бяха ми купили най-гъзарската ракета, имах бяла тенис екипировка и черен сак с големи червени олимпийски кръгове. Посрещна ни ленив млад треньор, за когото видимо бях поредното леко пълничко детенце с амбициозна майка, от което тенисисит няма да стане. Въпреки това учтиво ме пое и ми спретна внушителна програма с трикратни седмични тренировки. За десетина минути ми показа как да държа ракетата, докато сам умело жонглираше с шише бира, настани ме пред стената за трениране на удари и заръча да го чакам.

Така останах да се пека под майското слънце, нещастно да забивам топки в бетона пред мен и да чакам треньорът да ме освободи. Вкъщи признах, че изобщо не ми е интересен тоя тенис, но майка ми държеше да продължа, защото "много е модерно, маме, ще видиш, че ще ти хареса". Нямаше как – започнах да следвам моята досадна тенис програма и да контактувам предимно със стената и зелените тенис топки. Докато един ден треньорът просто забрави да се появи в края на тренировката, за да ме освободи, и аз като истинско послушно дете продължих да бия топки в несвяст и да го очаквам.

Кортовете се поопразниха, юнският следобеден пек взе да отстъпва място на вечерната прохлада, а аз биех ли биех топки в бетона с уморени ръце и насълзени очи. Кошмарът ми приключи, когато в дъното на спортния комплекс съзрях майка ми, обезумяла от притеснение къде съм се дянала, да тича към мен с протегнати за прегръдка ръце като в съветски филм за края на войната.

С това тренировките ми по тенис приключиха завинаги, ракетата ми беше подарена на съседски дете, което тренира с нея дълги години, а бялото тенис екипче беше подредено сред дрехите ми за игра на площадката пред блока. Сака още си го пазя.

Лошият опит с амбициите на майка ми да ме вкара в най-модерния през 80-те години спорт днес е само забавна случка от детската ми биография. По онова време обаче го преживях като истински кошмар и дълги години избягвах да минавам покрай кортовете на моя тенис провал. За сметка на това научих най-важния си урок на майка - че какво и как ще спортува детето ми е въпрос, който задължително трябва да решавам заедно с него.

На мама олимпийчето!

Какъвто и спорт да избирате за детето си, не изпадайте в мечтания за неговата евентуална блестяща кариера на бъдещ медалист. Заниманията на терена, игрището, пистата или в басейна трябва да бъдат преди всичко удоволствие. В ранната детска възраст спортът е най-вече начин за хармонично развитие на тялото и укрепване на психиката. Благодарение на него можем да научим децата на работа в екип, сътрудничество, умения за изграждане на стратегии, състезателен дух и не на последно място справяне в ситуация на поражение. В този смисъл не приемайте спортните занимания на детето си като фамилна мисия за създаване на олимпийски надежди. Следете и подкрепяйте усилията му, стимулирайте го да опитва различни видове спортни игри и не му се сърдете, ако интересът му към тях продължава твърде малко. В ранна детска възраст хлапетата често искат да ходят на тренировки само защото са гледали състезания по телевизията, някой приятел се е сдобил с лъскава купа или медал или пък са изпаднали в детската мода непременно да са фенове на някой футболен отбор. Девет-десетгодишните момчета често приключват футболните си пристрастия с пълен екип на любимия отбор и малко ритане в междучасията. Ако пък страстта се окаже комбинирана и с определен спортен талант и хъс, нищо чудно все пак вие да сте родителите на бъдещия Дейвид Бекъм. Според психолозите ключовата роля на родителите в избора на спорт за детето е да бъдат спокойни относно изискванията си и да не налагат своите спортни интереси. Това, че вие всяка сутрин тичате в парка, съвсем не значи, че детето ви трябва да се занимава с лека атлетика. Ако пък искате синът или дъщеря ви да горят калории, защото са с наднормено тегло, в никакъв случай не декларирайте това пред тях. То е същото като да заведете възпълничкото си момиченце на художествена гимнастика, където моментално да го заобиколят с присмех изящни като статуетки малки гимнастички. Единственото, което със сигурност ще постигнете, е, че трайно ще му насадите куп комплекси, които в тийнейджърска, а и в зряла възраст могат да отключат сериозни личностни проблеми. Един от най-красноречивите примери за подобна родителска грешка беше изповедта на Андре Агаси, който в автобиографичната си книга "Открито" призна, че всъщност никога не е харесвал тениса и е играл единствено и само за да угоди на тираничния си баща. Тук някак съм благодарна на майка ми, че не прояви чак такова упорство в моите тенис уроци...

Час по физическо

В учебните планове на детските градини и училищата има специални указания и изисквания за часовете по физическо възпитание и спорт. В този смисъл всяко детско заведение или училище е задължено да подготви физически възпитаниците си така, че те да могат да покрият определени нормативи, съобразени с възрастта и пола им. В началото на учебната година обикновено учителите по спорт представят програмите си пред родителите, но към тях рядко има истински интерес. Всъщност физическото развитие на децата е също толкова важно, колкото и обучението им по роден език например, защото от него зависи доброто здраве на малкия човек. Затова добрата стара програма с разгряване, овладяване на умения в дадена дисциплина и игра или състезания за финал на учебния час е чудесен и достатъчен начин децата да се раздвижат и да разтоварят в училище. Въпросът е доколко тази програма се спазва и на нея се гледа сериозно. В последните години детските градини и училищата – частни, а и държавни – предлагат все повече варианти за спортуване извън своята територия. Децата ходят на плуване, опитват скално катерене, гребане, хокей на трева и адаптирани варианти на бойни спортове. Тази практика е полезна, защото хлапетата директно се запознават с дисциплината и в рамките на няколко учебни часа дори постигат известни умения. Проблемът с този вид учебна дейност е, че често тя се заплаща допълнително и родителите на практика нямат избор – детето може да участва в подобен род занимания само срещу платена такса. В противен случай хлапето ви няма да има час по физическо или ще трябва да прекара съответното време без класа си, най-вероятно шляейки се в двора на училището. Трябва да знаете обаче, че в подобни случаи училищното ръководство е задължено да предложи на детето алтернативно спортно занимание, което не е платено и си е част от нормалната учебна програма. И вие като родители имате абсолютното право да изисквате това да се случва според спуснатия от министерството план.

Спортни алтернативи

Независимо дали детската градина или училището предлагат добри физически занимания като част от програмата си, днес можете самостоятелно да запознавате детето си с впечатляващ брой различни видове спортове. Ако запишете хлапето в някой спортен клуб, освен самата дисциплина, която той предлага, вие му осигурявате нова социална среда и различна от училищната атмосфера. Това вече е предпоставка да развивате у него самостоятелност, умения за създаване и менажиране на контакти, а и едно различно забавление. Остава само да подберете правилния спорт за точната възраст. Цените са разнообразни и зависят от мястото, клуба, използваните аксесоари, наличието и квалификацията на треньор. Час по плуване например струва между 8 и 20 лв. (с персонален треньор), час по бойно изкуство – между 5 и 8 лв., а езда – между 15 и 40 лв. за половин час.

Плуване и класическа гимнастика

Плуването е спортът, който се препоръчва за най-малките деца, дори за бебетата, заедно с техните родители. Педиатрите считат, че водната среда е особено подходяща за крехкия детски организъм, защото опасността от травми е малка, а и децата по принцип обожават да играят във вода. Плуването е и спорт, който освен равномерно физическо натоварване дава и възможност за оцеляване в различна среда, което е животоспасяващо умение. При практикуването на различните стилове се натоварват абсолютно всички групи мускули в тялото, а дълбокото и равномерно дишане подпомага добрия ритъм на сърцето. Плуването се препоръчва и като спорт за деца с дихателни проблеми, както и за такива с неукрепнала костна система и забавен растеж. Класическата обикновена гимнастика е добър вариант детето да се раздвижва добре, след като е проходило. Това е естествената стъпка след задължителните за бебетата ежедневни масажи, може да се практикува лесно, не изисква някаква специална подготовка, а в същото време създава добър режим и привиква хлапетата да следват указания.

Танци и йога

Макар и да не приемаме точно тези две дисциплини за типичен спорт, те са перфектен начин да накараме хлапетата да се движат и да се забавляват. Какъв точно стил танцуване ще изберете зависи най-вече от интереса на детето, така че не настоявайте непременно малкото момиченце да ходи на балет, след като определено го влече хип-хопът например. Танцът развива чувството за ритъм и координация, изразходва енергията по приятен начин, а и се практикува на фона на музика. Освен това всяко занимание гради част от цялостен общ танц, така че детето има ясна представа каква е целта му и какво ще постигне.

Ако изберете йога, това най-вероятно ще си е лично ваше решение, затова е необходимо повече усилия, за да мотивирате детето. Важно е да изберете специализирани йога класове за деца, защото там упражненията са по-забавни и леки, правят се по специална програма, в която задачите се сменят често и по определен ритъм. Йога развива тялото хармонично, повлиява чудесно костната система и гъвкавостта, прекрасна е за концентрация, релаксация и развиване на способността за бързо "превключване" на активността. Препоръчителна начална възраст за танци и йога е 4-5 години.

Спортове на лед, земя и вода

На шест-седем години децата вече са готови да се запознаят с малко по-активни спортове. В тази възраст вече спокойно можете да помислите за художествена или спортна гимнастика, фигурно пързаляне, ски, хокей, сърф и тенис. Все още е по-добре да наблегнете на индивидуалните спортове, защото децата имат нужда да опознаят възможностите на тялото си и да се научат да ги използват правилно. Тук е и времето, в което можете да предложите и някой по-мек вариант на бойните изкуства, като айкидо например. В тези спортове вече се включва и елементът "съревнование", така че освен физическата активност те тренират и психическата устойчивост.

Групови спортове

Възрастта между седем и девет години е идеалното време да предложите на детето някой колективен спорт като баскетбол, волейбол, футбол, хандбал, водна топка. При тях вече неговите лични спортни усилия ще са значими за успеха на групата и това ще го научи на работа в екип, взаимопомощ и дипломация. Това е и времето, в което можете да опитате и нещо по-различно като някоя лекоатлетическа дисциплина, гребане и особено популярното в последните няколко години ветроходство.

"Специални" спортове

Става дума за онези дисциплини, които се практикуват с някакъв предмет или екипировка (фехтовка, колоездене, спортна стрелба, скално катерене), животно (езда) или изискват известен житейски опит (бойни изкуства). След десетата си година дребосъците вече имат самочувствието на пораснали, свикнали са да приемат и усвояват информация и имат още повече енергия за изразходване. Подобни спортове работят чудесно върху координацията, развиването на мускулите и ставните връзки и чувството за справяне с препятствия. Конната езда учи хлапетата на отговорност към животните, дава им увереност и спокойствие. Това е спортът, който най-често се препоръчва и на деца с двигателни затруднения и някои психични проблеми.

Негово величество Треньорът

Моят тенис провал всъщност се дължеше на тоталната незаинтересуваност на треньора да ми представи спорта си атрактивно и да се превърне във важна личност в моя детски живот. Какъвто и приятен спорт да изберете, колкото и детето да е запалено по него, ако този, който ще го запознава с тънкостите му, няма таланта да го прави професионално и със сърце, всичко е загубено. И обратното – често децата се влюбват в дадена спортна дисциплина само защото са силно впечатлени от своя треньор. В годините този човек често се превръща в особено близък приятел или съветник на порастващите ни синове и дъщери и затова неговото положително присъствие е наистина важно. Добрият треньор поема онази толкова важна функция на съветник, приятел и ментор, от която тийнейджърите силно се нуждаят, особено след като настъпи фазата "нашите не ме разбират". Така че обърнете внимание на неговата личност и се опитайте да останете в добър контакт.

Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички статии от него можете да намерите тук.

До ден днешен много обичам да гледам тенис, но за нищо на света не желая да го практикувам. Виновница за това е майка ми, която изгаряше от желание да ме види да размахвам ракетата и едва навлязла в тийнейджърството, ме заведе един следобед на корта. Бяха ми купили най-гъзарската ракета, имах бяла тенис екипировка и черен сак с големи червени олимпийски кръгове. Посрещна ни ленив млад треньор, за когото видимо бях поредното леко пълничко детенце с амбициозна майка, от което тенисисит няма да стане. Въпреки това учтиво ме пое и ми спретна внушителна програма с трикратни седмични тренировки. За десетина минути ми показа как да държа ракетата, докато сам умело жонглираше с шише бира, настани ме пред стената за трениране на удари и заръча да го чакам.

Така останах да се пека под майското слънце, нещастно да забивам топки в бетона пред мен и да чакам треньорът да ме освободи. Вкъщи признах, че изобщо не ми е интересен тоя тенис, но майка ми държеше да продължа, защото "много е модерно, маме, ще видиш, че ще ти хареса". Нямаше как – започнах да следвам моята досадна тенис програма и да контактувам предимно със стената и зелените тенис топки. Докато един ден треньорът просто забрави да се появи в края на тренировката, за да ме освободи, и аз като истинско послушно дете продължих да бия топки в несвяст и да го очаквам.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    ivka99 avatar :-|
    Съни

    затова не трябва родителите да прехвърлят болните си амбиции и неосъществени мечти на децата си, те са отделни личности и имат различни желания и амбиции от тези на родителите си, трябва да им се даде свободата да избират.

  • 2
    buzzjn avatar :-|
    Imeto mi

    много добра статуия, дано я прочетат повече хора и не само родители :)

  • 3
    nicks avatar :-|
    nicks

    Спорта не е лошо нещо, но е много важно да се избере и добър треньор. Сигурен съм, че авторката ако беше попаднала на човек, който наистина иска да я научи на тенис щеше да има доста по-добри резултати. Моят съвет за всички е като изберат спорт, да подберат и правилния треньор.

  • 4
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Първата работа на треньора е да запали интереса на детето към съответния спорт. Скуката със сигурност ще убие желанието му за тренировка. Така или иначе детето трябва да има право на глас за да избере какво да тренира т.е какъв спорт.

  • 5
    lz3bupetar avatar :-|
    lz3bupetar

    Статията е много добра. Съгласен съм с останалите коментари. Треньора е човека , който разбира , че физиката на детето отговаря за дадения спорт, да развие психическата нагласа. Визирам Джокович с неговата треньорка.

  • 6
    mystery avatar :-|
    mystery

    Треньорът е от много голямо значение, но и финансовите възможности на родителите не са за подценяване при избора на даден вид спорт.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK