Когато баба била малка...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато баба била малка...

Когато баба била малка...

Правилата на четири от най-популярните улични детски игри

17812 прочитания

© Капитал


Вече няма весели детски тайфи. Групите на Камен и Маляка от филмовата класика "Войната на таралежите" са само мил киноспомен от безгрижното детство на някогашните хлапаци и днешни родители. Няма кой да вдига на крака с гоненица, криеница или стражари и апаши тихия квартал, никой вече не бомбардира от балконите с водни бомби и не играе народна топка. По тротоарите отдавна няма изрисувани дами, а нашите деца не знаят как се играе на ръбче.

Решихме да поправим тази несправедливост и в спретнат вид да припомним правилата на четири от най-популярните улични детски игри. Ако не запалим децата си по тях, поне да си припомним колко хубаво беше там, на двора, където нямаше компютри и плейстейшъни, а за да извикаш Георги от съседния вход, трябваше дълго и с все сила да крещиш "Жооооорееееее, покажииии сеее!" под балкона му и в крайна сметка още по-дълго да преговаряш с баба му да го пусне с все намазаната филия навън...

Ръбче

Играе се с топка на улицата от най-малко двама играчи. Единият застава на единия тротоар и оттам цели с топката ръба на другия тротоар, където е противникът. Ако уцели самия ръб и топката отхвръкне обратно към ръцете му, печели 10 точки. Ако уцели вътрешния ъгъл между бордюра и паважа или асфалта, печели 5 точки. Изпускане на топката или непостигната цел дава право на другия играч да играе. Постепенно задачата се усложнява, като играчът трябва да плесне, преди да хване топката, да подскочи, да се завърти или и трите. Това обаче си е вече висш пилотаж. Днес ръбчето няма къде да се играе по простата причина, че никъде няма свободен от паркирали коли тротоар.

Ластик

Тази игра все още може да бъде видяна да се практикува тук-таме. Нужен е достатъчно дълъг и здрав ластик, чиито краища се завързват едно за друго. Играе се от най-малко трима души (може и двама, стига да се намери подходящо дърво, кофа за боклук или нещо друго, което да държи другия край на ластика). Играчите се редуват да изпълняват различни подскоци, като се започва с лесна комбинация и ниско поставен ластик. Постепенно скоковете стават по-сложни, а нивото на ластика се вдига. Била съм свидетел на игра, в която с прехвърляне и обръщане (най-сложните фигури) две момичета успяха да преодолеят ниво, в което ластикът беше на вратовете на децата, които го държаха. Печели този играч или този отбор, който направи най-малко грешки и успее да направи най-трудната комбинация на най-високото ниво.

Дама

С тебешир се начертават квадрати, подредени един над друг, като от автора на дамата зависи как ще ги разположи - единично или двойно. Най-често дамата се рисува така: единичен квадрат, в който се изписва 1, над него е 2, след това заедно един до друг са квадратите 3 и 4, после единичен 5 и единичен 6, над тях двоен 7 и 8, накрая единични 9 и 10. Играчът разполага с камъче, което хвърля върху начертаната дама. Там, където "кацне" камъчето, трябва да стигне играчът. На единичните квадрати скача с един крак, а на двойните – с два. Ако камъчето излезе извън очертанията на дамата, играчът губи реда си. Печелят тези, които са преминали цялата дама успешно, без да паднат или да извадят камъка извън очертанията.

Замръзванка

Играе се на двор или равно място, където няма коли, пейки и много растения. Може да се играе от неограничен брой хора, като всички се подреждат на една линия, а един стои в другия край на игрището с гръб към тях и е водещ (в нашия квартал това беше леденият крал или ледената кралица). Предварително се уговарят правилата. Например ако леденият крал извика "Да бие, да бие, да бие... Франция!", всички правят две крачки. Ако каже "Да бие... Съветски съюз!", всички клякат. В случай че бие Германия, всички замръзват на място. Който наруши правилата или забрави кое "да бие..." на какво движение отговаря, изгаря. Печели този, който извърши правилно всички команди и достигне до ледения крал, за да го пипне.

Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички статии от него можете да намерите тук.

Вече няма весели детски тайфи. Групите на Камен и Маляка от филмовата класика "Войната на таралежите" са само мил киноспомен от безгрижното детство на някогашните хлапаци и днешни родители. Няма кой да вдига на крака с гоненица, криеница или стражари и апаши тихия квартал, никой вече не бомбардира от балконите с водни бомби и не играе народна топка. По тротоарите отдавна няма изрисувани дами, а нашите деца не знаят как се играе на ръбче.

Решихме да поправим тази несправедливост и в спретнат вид да припомним правилата на четири от най-популярните улични детски игри. Ако не запалим децата си по тях, поне да си припомним колко хубаво беше там, на двора, където нямаше компютри и плейстейшъни, а за да извикаш Георги от съседния вход, трябваше дълго и с все сила да крещиш "Жооооорееееее, покажииии сеее!" под балкона му и в крайна сметка още по-дълго да преговаряш с баба му да го пусне с все намазаната филия навън...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    bono_vox avatar :-|
    bono_vox

    Последната игра й казвахме "Държави" и всички си имаха местенце от един голям кръг. Когато водещия каже "Да бие....Германия", всички се спускаха да бягат а "Германия" трябваше да каже "Стоп" и да каже кого ще гони и на колко стъпки ще го настъпи. Когато това стане, част от държавата на настъпания отиваше за настъпващия. Печелеше този с най-голямата държава. :).
    Страхотна статия. Да добавим играта на фунийки, стрелбата с прашка, жоменка (крили сме се чак в съседния квартал). А нашите родители пък са играли на други още по интересни игри.

  • 2
    borko99 avatar :-|
    Борко

    Така е, това са игри от детството ни и това на родителите ни, но нашите деца дори не знаят за съществуването им, сега са на мода таблетите, смартфоните, компютрите и децата ни живеят в един виртуален свят, далеч от реалната действителност.

  • 3
    nicks avatar :-|
    nicks

    Криеницата си е абсолютната класика :)

  • 4
    hrilo avatar :-P
    Хри_Ло

    Ами Народна топка, лимки, стена - все игри, които играехме заедно с момичетата.
    А като пораснахме любимата ни беше КЪР или бомба, както му казват в провинцията.
    п.п. Ех, спомени. :)

  • 5
    v_l avatar :-|
    v_l

    Еееее, разсипвахме се като малки на ръбче ... култова игра. Точно под блока имахме перфектния тротоар за целта :) ... Ако трябва да съм честен и сега бих поиграл :)

  • 6
    jugozombi avatar :-?

    Ръбче, дама, ластик, замръзванка... И кър. Ако има групова детска игра, която заслужава да се тренира и играе организирано, това според мен е кър:

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D1%80

  • 7
    jugozombi avatar :-P

    До коментар [#4] от "hrilo":

    Да... Кър си заслужава кампания по възраждане и организирано практикуване в училищата в час по физическо!

  • 8
    victor2 avatar :-P
    victor2

    Ех детство, кога отлетя! Скоро всички тези игри ще бъдат забравени, жалко. Просто други времена!

  • 9
    pavla avatar :-P
    ПАВЛА

    Още си спомням как играехме на ръбче по "Нансен". Свидни детски спомени...

  • 10
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    Когато децата ми бяха малки и бяхме на море, показах на сюрията деца в къмпинга някои от някогашните игри и бяха адски въодушевени. Особено играта на кутия, измислена от мен и брат ми в нашето детство. Адски проста, но много обичана. Слага се празна тенекиена кутия (ние играехме с консервени) в опредена точка. Един от децата рита кутията възможно най силно и най-далеко, всички бягат да се крият в близките храсти или други скришни места. През това време едно от децата търски кутията (няма право да гледа кой къде се крие) и като я намери я слага пак в точката. Започва да търси и като намери някой се връща и го заплюва, като си скага крака върху кутията. Заплютият е следващият, който трябва да търси ритнатата кутия. Важно: във всеки момент кутията може да бъде ритната от някое от добре скритите наблизо деца и играта пак започва отново, всички се крият и т.н.
    Не знам дали обясних добре, но играта имаше такъв успех, че и по-младите майки и татковци се включиха това лято и играта се играеше до късни доби, докато децата не окапваха от желание за сън. Което ми говори, че желанието е живо, просто трябва някак да ги заинтригуваме.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK