Мария Моасе
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Вече няма весели детски тайфи. Групите на Камен и Маляка от филмовата класика "Войната на таралежите" са само мил киноспомен от безгрижното детство на някогашните хлапаци и днешни родители. Няма кой да вдига на крака с гоненица, криеница или стражари и апаши тихия квартал, никой вече не бомбардира от балконите с водни бомби и не играе народна топка. По тротоарите отдавна няма изрисувани дами, а нашите деца не знаят как се играе на ръбче.
Решихме да поправим тази несправедливост и в спретнат вид да припомним правилата на четири от най-популярните улични детски игри. Ако не запалим децата си по тях, поне да си припомним колко хубаво беше там, на двора, където нямаше компютри и плейстейшъни, а за да извикаш Георги от съседния вход, трябваше дълго и с все сила да крещиш "Жооооорееееее, покажииии сеее!" под балкона му и в крайна сметка още по-дълго да преговаряш с баба му да го пусне с все намазаната филия навън...
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
17 коментара
Последната игра й казвахме "Държави" и всички си имаха местенце от един голям кръг. Когато водещия каже "Да бие....Германия", всички се спускаха да бягат а "Германия" трябваше да каже "Стоп" и да каже кого ще гони и на колко стъпки ще го настъпи. Когато това стане, част от държавата на настъпания отиваше за настъпващия. Печелеше този с най-голямата държава. :).
Страхотна статия. Да добавим играта на фунийки, стрелбата с прашка, жоменка (крили сме се чак в съседния квартал). А нашите родители пък са играли на други още по интересни игри.
Така е, това са игри от детството ни и това на родителите ни, но нашите деца дори не знаят за съществуването им, сега са на мода таблетите, смартфоните, компютрите и децата ни живеят в един виртуален свят, далеч от реалната действителност.
Криеницата си е абсолютната класика :)
Ами Народна топка, лимки, стена - все игри, които играехме заедно с момичетата.
А като пораснахме любимата ни беше КЪР или бомба, както му казват в провинцията.
п.п. Ех, спомени. :)
Еееее, разсипвахме се като малки на ръбче ... култова игра. Точно под блока имахме перфектния тротоар за целта :) ... Ако трябва да съм честен и сега бих поиграл :)
Ръбче, дама, ластик, замръзванка... И кър. Ако има групова детска игра, която заслужава да се тренира и играе организирано, това според мен е кър:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D1%80
До коментар [#4] от "hrilo":
Да... Кър си заслужава кампания по възраждане и организирано практикуване в училищата в час по физическо!
Ех детство, кога отлетя! Скоро всички тези игри ще бъдат забравени, жалко. Просто други времена!
Още си спомням как играехме на ръбче по "Нансен". Свидни детски спомени...
Когато децата ми бяха малки и бяхме на море, показах на сюрията деца в къмпинга някои от някогашните игри и бяха адски въодушевени. Особено играта на кутия, измислена от мен и брат ми в нашето детство. Адски проста, но много обичана. Слага се празна тенекиена кутия (ние играехме с консервени) в опредена точка. Един от децата рита кутията възможно най силно и най-далеко, всички бягат да се крият в близките храсти или други скришни места. През това време едно от децата търски кутията (няма право да гледа кой къде се крие) и като я намери я слага пак в точката. Започва да търси и като намери някой се връща и го заплюва, като си скага крака върху кутията. Заплютият е следващият, който трябва да търси ритнатата кутия. Важно: във всеки момент кутията може да бъде ритната от някое от добре скритите наблизо деца и играта пак започва отново, всички се крият и т.н.
Не знам дали обясних добре, но играта имаше такъв успех, че и по-младите майки и татковци се включиха това лято и играта се играеше до късни доби, докато децата не окапваха от желание за сън. Което ми говори, че желанието е живо, просто трябва някак да ги заинтригуваме.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.