Когато баба била малка...

Правилата на четири от най-популярните улични детски игри

Вече няма весели детски тайфи. Групите на Камен и Маляка от филмовата класика "Войната на таралежите" са само мил киноспомен от безгрижното детство на някогашните хлапаци и днешни родители. Няма кой да вдига на крака с гоненица, криеница или стражари и апаши тихия квартал, никой вече не бомбардира от балконите с водни бомби и не играе народна топка. По тротоарите отдавна няма изрисувани дами, а нашите деца не знаят как се играе на ръбче.

Решихме да поправим тази несправедливост и в спретнат вид да припомним правилата на четири от най-популярните улични детски игри. Ако не запалим децата си по тях, поне да си припомним колко хубаво беше там, на двора, където нямаше компютри и плейстейшъни, а за да извикаш Георги от съседния вход, трябваше дълго и с все сила да крещиш "Жооооорееееее, покажииии сеее!" под балкона му и в крайна сметка още по-дълго да преговаряш с баба му да го пусне с все намазаната филия навън...


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
17 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bono_vox avatar :-|
    bono_vox
    • + 22

    Последната игра й казвахме "Държави" и всички си имаха местенце от един голям кръг. Когато водещия каже "Да бие....Германия", всички се спускаха да бягат а "Германия" трябваше да каже "Стоп" и да каже кого ще гони и на колко стъпки ще го настъпи. Когато това стане, част от държавата на настъпания отиваше за настъпващия. Печелеше този с най-голямата държава. :).
    Страхотна статия. Да добавим играта на фунийки, стрелбата с прашка, жоменка (крили сме се чак в съседния квартал). А нашите родители пък са играли на други още по интересни игри.

    Нередност?
  • 2
    borko99 avatar :-|
    Борко
    • + 13

    Така е, това са игри от детството ни и това на родителите ни, но нашите деца дори не знаят за съществуването им, сега са на мода таблетите, смартфоните, компютрите и децата ни живеят в един виртуален свят, далеч от реалната действителност.

    Нередност?
  • 3
    nicks avatar :-|
    nicks
    • + 12

    Криеницата си е абсолютната класика :)

    Нередност?
  • 4
    hrilo avatar :-P
    Хри_Ло
    • + 11

    Ами Народна топка, лимки, стена - все игри, които играехме заедно с момичетата.
    А като пораснахме любимата ни беше КЪР или бомба, както му казват в провинцията.
    п.п. Ех, спомени. :)

    Нередност?
  • 5
    v_l avatar :-|
    v_l
    • + 10

    Еееее, разсипвахме се като малки на ръбче ... култова игра. Точно под блока имахме перфектния тротоар за целта :) ... Ако трябва да съм честен и сега бих поиграл :)

    Нередност?
  • 6
    jugozombi avatar :-?

    Ръбче, дама, ластик, замръзванка... И кър. Ако има групова детска игра, която заслужава да се тренира и играе организирано, това според мен е кър:

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%8A%D1%80

    Нередност?
  • 7
    jugozombi avatar :-P

    До коментар [#4] от "hrilo":

    Да... Кър си заслужава кампания по възраждане и организирано практикуване в училищата в час по физическо!

    Нередност?
  • 8
    victor2 avatar :-P
    victor2
    • + 3

    Ех детство, кога отлетя! Скоро всички тези игри ще бъдат забравени, жалко. Просто други времена!

    Нередност?
  • 9
    pavla avatar :-P
    ПАВЛА
    • + 2

    Още си спомням как играехме на ръбче по "Нансен". Свидни детски спомени...

    Нередност?
  • 10
    jessie... avatar :-|
    Jessika
    • + 6

    Когато децата ми бяха малки и бяхме на море, показах на сюрията деца в къмпинга някои от някогашните игри и бяха адски въодушевени. Особено играта на кутия, измислена от мен и брат ми в нашето детство. Адски проста, но много обичана. Слага се празна тенекиена кутия (ние играехме с консервени) в опредена точка. Един от децата рита кутията възможно най силно и най-далеко, всички бягат да се крият в близките храсти или други скришни места. През това време едно от децата търски кутията (няма право да гледа кой къде се крие) и като я намери я слага пак в точката. Започва да търси и като намери някой се връща и го заплюва, като си скага крака върху кутията. Заплютият е следващият, който трябва да търси ритнатата кутия. Важно: във всеки момент кутията може да бъде ритната от някое от добре скритите наблизо деца и играта пак започва отново, всички се крият и т.н.
    Не знам дали обясних добре, но играта имаше такъв успех, че и по-младите майки и татковци се включиха това лято и играта се играеше до късни доби, докато децата не окапваха от желание за сън. Което ми говори, че желанието е живо, просто трябва някак да ги заинтригуваме.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал