Game over
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Game over

Game over

Опитът на една играеща майка, която заменя супергероите с дървени кубчета, прави замъци от кашони и строи градове с камъни и миди

11592 прочитания

© Капитал


Имам две деца. Имам опит в отглеждането им, забавляването им и съответно в купуването на какви ли не играчки. Някои от тях са много успешни, други събират прах по ъглите или директно заминават в мазето. Благодарение на всички тях обаче съм стигнала до заключението, че най-големият проблем в тази индустрия е... технологичната революция. В наше време играчките не просто светят, вдигат шум (често повече от децата), имат нужда от нови батерии всеки ден, но и като цяло представляват отделни форми на живот, които имат нужда от отглеждане и грижи не по-малко от самите деца. И след цялата тази грижа се оказва, че дори не могат да забавляват малчуганите за повече от петнайсет минути.

За куклата с мрежести чорапи

Като майка искам най-после да разбера кое дете има нужда от книжка, която пее, чете, пита и отговаря? Не бяха ли книжките предназначени за моментите, в които родителите оставят всичките си ангажименти, за да бъдат с децата си, да прочетат заедно приказката, да разгледат картинките и да прекарат няколко тихи мига заедно?

Защо й е необходимо на индустрията да създаде например гигантски плюшен жираф, който надлежно обяснява на български коя част от тялото му как се нарича само при докосването й? Че какво му беше на добрия стар начин – гушкане и боричкане, придружено с щипване на крачета и ръчички и назоваването им? Та нали ние така сме се научили - защо днес децата ни се нуждаят от това голяма космато и изкуствено нещо, което да ги обучава с електронно гласче?

В осегодишния си опит на родител все още не мога да разбера по какъв начин би могла да разкрие пред детето ми света на големите една кукла с откровено секси вид. С всичките й вторични полови белези, лъскава ултра къса рокля и мрежести чорапи, тежък грим и неестествени телесни форми. Съмнявам се, че тази играчка ще помогне на малкото ми момиченце да разбере света, да го научи да мечтае, да го подготви за живота и да му покаже какви красиви неща му предстоят.

Кухни за момиченца, пистолети за момченца

Обърнете внимание, че всички детски кухни на пазара са розови. Ако случайно розовото не ви подразни, на кутията непременно е указано, че играчката е предназначена за "малка бъдеща домакиня, която върти своята малка къща". Кухни за момченца няма. А моят син например умира да си има детска кухня. И ако поискам да му купя, продавачката зад щанда ще повдигне вежди високо-високо и ще уточни за мен, клетата-отново-неразбрала, че "това е за момиченца." Не че ми пука особено какви мисли се въртят в главите на продавачките и за кого точно производителите са предвидили тази кухничка – щом детето ми иска да играе, ще си играе.

Тревожи ме обаче стереотипът, загнездил се дълбоко по рафтовете на магазините за играчки, в съзнанието на повечето родители, а вече и в това на децата им. И в цялостната ценностна система на обществото ни, според която тикането на количка с бебе, малката пералня и ютия, както и детската кухничка са за момиченца и толкоз! Пистолетите, супергероите и автомобилите са за момчетата. Аз и немалко други майки не искаме децата ни да следват този модел – искаме просто те да играят с всичко, което им е интересно, и най-често ги оставяме да правят точно това. Но извън стените на дома децата ни се срещат фронтално с всичко това, при това сами и напълно неподготвени. Когато след години малките момчета, които отглеждаме днес, пораснат големи и отговорни мъже, ще очакваме от тях да се грижат за децата си. Ще сме щастливи те да участват в грижата за дома и храната наравно с жените до тях. Ще сме горди, ако синовете ни пускат перални, простират и мият прозорци. Е, да, но сега, когато са малки, просто няма начин да си поиграят с розовата кухня. Защото всички ще им се смеят...

Проста играчка за богати мечти

В днешни дни играчките са огромна интернационална мултимилионна индустрия, която бълва всякакви невероятни хрумки. Да оставим настрана всички онези компютърни игри и технологични джаджи, защото това са играчките, които продължаваме да ползваме и в живота си като възрастни. Но фона на цялата тази кичозна, пластмасова реалност, пред която родителите на малки деца се изправят ежедневно, често е много трудно да отсеем кои са "добрите" играчки, които развиват въображението и интелекта на децата ни, помагат им да учат, да използват собствените възможности и да създават.

Последните тенденции в отглеждането и възпитанието на децата следват цялостната преориентация на съвременните хора към природната чистота и естествените човешки и вековни начини за оцеляване, създаване и общуване. Психолозите днес препоръчват простите играчки – тези, които са направени от естествени материали и могат да се използват по много начини. Дървените кубчета например могат да съградят цял детски свят – стават за строене на кули, за правене на заграждения, за продукти за детската кухня, за стоки в малкия детски магазин, за колички по пистата, нарисувана върху картон, за очертаване на фигурки върху хартия и още безброй други неща, за които детето само ще се досети.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Добрите играчки са тези, които карат детето да прояви креативност, като само реши какво да прави с тях. Руският психолог Алексей Леонтиев от години защитава тезата, че самата фантазия у децата се поражда в играта и за това не е необходимо тя да бъде стимулирана от някакъв футуристичен предмет или сложна и завършена като концепция играчка. В свое изследване за куклите и техния дизайн пред ХХ и ХХI век Стюарт Бастън обобщава, че важно за децата е куклите да приличат на истински хора, с разновидностите по отношение на цвят на кожата или формата на очите например, но не е необходимо непременно да извършват реално човешки функции като ядене, повръщане и пишкане.

Най-добрите играчки могат да се използват пълноценно по време на почти цялото детство – от малко бебе до първокласник: конструктори, кубчета, пъзели, книжки за оцветяване или с логически задачи, настолни игри. Едногодишното дете се учи да прави кули, като поставя кубчетата едно върху друго. Когато е на три години, вече прави къщичка за животни. А когато е ученик, се опитва да изгради балансираща кула, чудовище или макет на колизеума.

Добрите играчки продължават да бъдат забавни за дълго време, защото се превръщат във всичко, благодарение на детското въображение. Те могат да се комбинират с други – конструкторът и дървените кубчета са материал за невероятни сгради, доминото би могло да се превърне в чудесни керемиди за покрив, малките цветни топки – в хранителни продукти в кухнята, планети или домове на извънземни. Когато играчката е смислена, тя не носи едно единствено послание. Задачата й е да създаде цяло ново измерение за игра отвъд очевидната си роля.

Играчки без дух и ценности

Няма да купя на сина си костюм на супергерой. Защото вярвам, че така блокирам въображението му. В дългогодишния си майчински опит се уверих, че неподходящи за децата ми са и онези играчки, които могат да се използват по един-единствен начин, посочен от самия производител. Убедена съм, че това е в разрез с един от основните принципи на детската игра – любопитството, желанието за изучаване на непознатото, свободната изява и интерпретация. Избягвам да купувам и играчки, които са подходящи за една определена възраст и след това се превръщат в непотребни. Огромна част от тях всъщност забавляват детето не повече от няколко минути само защото са цветни, издават шум или хлапето ги вижда за първи път. В детската стая на моите син и дъщеря няма и играчки, които да ги карат да имитират герои или сюжети от филмови детски канали. От една страна, защото не могат да се използват по никакъв друг начин, а от друга – защото подтикват хлапетата да следят сюжетите по телевизията или пред компютъра.

Добре де, ще си кажете, излиза, че в детската стая на децата трябва да има само по един конструктор, кубчета и топка! Веднага допълвам. Разбира се, че съм купувала скъпи пластмасови играчки-герои от момчешки филми, купувала съм и евтини лъскави боклуци, които се чупят малко след като ги платя на касата в магазина. Днес принципът, който следвам при оборудването на хлапетата ми с детски играчки, е ясен и има милиони последователи по света – търся проста, здрава и нескъпа играчка или направо вкъщи заедно с децата си създаваме такива – колиба или замък от кашон, град от речни камъни и миди, кукла от старо чорапче, куклен театър с прибори за хранене... Децата ми не получават като подаръци традиционните играчки от детските магазини и отдавна съм преборила чувството си за вина по отношение на това. Вече дори сами откриват, че свирещите, светещи и ходещи приспособления носят разочарование – лесно се чупят, рядко работят (защото все имат нужда от батерии) и веднъж, като ги получиш, изобщо не са ти толкова интересни.

Дървена пръчка? Грабвайте я! Да поиграем с децата на магьосници!

Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички статии от него можете да намерите тук.

Имам две деца. Имам опит в отглеждането им, забавляването им и съответно в купуването на какви ли не играчки. Някои от тях са много успешни, други събират прах по ъглите или директно заминават в мазето. Благодарение на всички тях обаче съм стигнала до заключението, че най-големият проблем в тази индустрия е... технологичната революция. В наше време играчките не просто светят, вдигат шум (често повече от децата), имат нужда от нови батерии всеки ден, но и като цяло представляват отделни форми на живот, които имат нужда от отглеждане и грижи не по-малко от самите деца. И след цялата тази грижа се оказва, че дори не могат да забавляват малчуганите за повече от петнайсет минути.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    monny78 avatar :-?
    Моника

    Така е, технологиите се развиват много бързо и всичко е направено, за да могат от него да се изкарат повече пари.А на децата най-трудно се отказва и търговците го знаят много добре и спекулират с това.

  • 2
    hm avatar :-|
    хм

    клиничен случай на оувър-протектив-мадър.

  • 3
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Госпожата е права. Едното ми дете е родено 95та, другото 2003та. Или имаше пари за шумните играчки, или нямаше. Едното ги разглобяваше до смъртта и им и тогава губеше интерес, другото изобщо не се интересуваше от куклите и паничките. Само си измисляше креативни игри с подръчни средства, но пък страшно ме затруднява с подаръците за развитие и майсторене. Само че стана на 9 и изведнъж прояви интерес към странните кукли с гърди, рогца и вампирски зъби. Като я бъзикам за куклите още в магазина "идваме да купим куууукла" на висок тон, тя ме ръчка да мълча.
    Та, извода ми е, че не всички родители имат желанието да играят с децата си. Най-лесно е да му купиш и да го затвориш в стаята му. Ако нещо е недоволно, отговаряш - нали ти купих. Но купих какво?

  • 4
    animani avatar :-|
    animani

    В Икеа има бяла детска кухня, с изчистен дизайн.

  • 5
    upn1581253616638123 avatar :-|
    Lopez Biggs

    Добър ден за вас, видях вашата поща в интернет по отношение на получаване на заем за плащане на дълга ви и стартиране на нов бизнес, искам да знаете, че сте на правилното място да кандидатствате за заем, предлагам лична заем на всички, които се нуждаят от финансова помощ с 2% лихва, ако се интересувате, любезно се върнете при мен чрез имейл адрес: Kplendes@outlook.com


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK