Детският "Елемент", или свободата да се учиш на избор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Детският "Елемент", или свободата да се учиш на избор

Демократичните училища не са еднакви – всяко има свой собствен облик, плод на решенията и отговорите на местната общност от родители, учители и деца, неговите създатели, казва Яков Хехт

Детският "Елемент", или свободата да се учиш на избор

Традиционното училище подготвя чудесно децата за... миналото, казва създателят на идеята за демократично образование проф. Яков Хехт

10859 прочитания

Демократичните училища не са еднакви – всяко има свой собствен облик, плод на решенията и отговорите на местната общност от родители, учители и деца, неговите създатели, казва Яков Хехт

© Капитал


Яков Хехт със сигурност не е човек, който би закотвил детето ви на чин, би му "наливал" уроци в главата и би го наказвал, ако не ги декламира наизуст. Той е на път да преобърне световната образователна практика и да я положи на съвсем нова основа – тази на демократичния избор.

Г-н Хехт е автор на идеята за демократичното образование, която представя в едноименната си книга, основател е на десетки демократични училища, както и на Института за демократично образование в Израел. Заедно със своите сътрудници Яков Хехт основава и уникалния проект Educational Cities, който има мисията да развива изкуството на сътрудничество между учебното пространство, училището и града, като трансформира класната стая в платформа за съдействие между ученици, учители, техните семейства и всички добре работещи звена в градската среда.

Яков Хехт е гостувал няколко пъти в България като лектор на различни дискусионни и обучителни платформи, организирани от родителски колективи, споделящи идеята за демократичното образование.

Как ще опишете теорията за демократичното обучение и училище на едно дете?

- Когато в училище дойдат нови деца, ние говорим с тях, показваме им училището, разказваме им как функционира то. Ако трябва обаче да обясня на детето какво е училището, аз не говоря с него теоретично. Бих направил нещо много практично. Ще му кажа, че ще играем игра. Не се опитвам да го убеждавам, че това училище е по-добро от другите, просто съм с него.

Да избираш сам какво и как да учиш е привилегия и отговорност. Как може да се разчита на едно дете на седем години или на един тийнейджър да направи този избор адекватно за себе си? И къде остава така наречената обща култура?

- Ако погледнем от гледната точка на детето, ние му даваме възможност да се концентрира върху това, което иска да прави най-много. Каква е неговата страст? Ако разполага с време, пространство и ресурси, какво би искало да прави и да научи? Не става въпрос какво ще иска да прави като порасне - защото, ако е на 5 или на 7 години, въпросът е какво иска да прави сега, не след цяла вечност. Това е процес, който се осъществява стъпка по стъпка, не отведнъж. Големите цели започват с малки цели. Например искам да напиша песен и да я изпея пред цялото училище, да играя много по-добре футбол; да напиша някаква история и да я публикувам. И после с възрастта интересите му се разрастват и детето си изгражда способността да постигне своите цели. Защото в реалния живот никой няма да ни казва какво да правим – след като завършим училище, ние трябва сами да избираме. За да знаем как да боравим с тези инструменти за избор на собствения живот, трябва да го правим стъпка по стъпка, от момента, в който се родим, докато пораснем. Не става въпрос, че от първия момент в училище детето има пълна свобода. Има свобода, но тя е ограничена от това, че през цялото време то е с ментора и родителите си. Този триъгълник взима решенията заедно – те ти предлагат какво да решиш. И въпреки че последната дума е твоя, трябва да слушаш това, което ти предлагат. Стъпка по стъпка взимаш все по-големи решения.

Родителите у нас са особено обсесивни към децата си и вашата идея за демократично обучение може да им звучи прекалено екзотично. Кои са най-силните аргументи, с които можете да ги убедите?

- Бих им казал, че трябва да се страхуват много, защото днес обикновеното училище, което познаваме, подготвя идеално хората за миналото. Как обаче ще ги приготви за бъдещето? Аз като родител се страхувах много да изпратя децата си в обикновено училище, защото не можех да си обясня защо трябва да стоят с часове на стола пред един учител, който им говори, и как това ще ги подготви за бъдещето. Ако се свържа с някоя група, която търси нов път - не да твърди, че го е намерила, а да го търси - ще предпочета да се включа в тази група. В демократичното училище ти не просто "пращаш" детето си - ти си част от тази общност и взимате решенията заедно. Днес живеем в уникално време, което променя всичко, което знаем от миналото. Един от резултатите от тази промяна е така нареченото изгубено поколение. Това е много известното по света поколение на 29-30-годишните, които са били добри ученици в миналото – завършили са гимназия, отишли са в университета и са следвали точно пътя, който са им предписвали, че ще ги приготви най-добре за живота. И след като са изминали целия този път, днес откриват, че нямат работа. Това поколение го виждаме по целия свят – голяма група безработни, дипломирани, млади хора. Вярвам, че това е следствие от много добра образователна система за миналото. Тя подготвя децата за миналото, не за бъдещето. Невъзможно е същата образователна система, която е подготвяла децата за недемократична култура, за тотално различни работни места, да продължава да подготвя това поколение за бъдещето. Бъдещето ни е демократично общество, място, в което хората трябва да поемат отговорност за живота си, където, за да бъдеш успяващ, трябва да си предприемач, създател, трябва да мислиш нестандартно. Това са напълно нови неща и именно те са базовата подготовка на децата за бъдещето.

Ето защо в демократичното училище се стремим да им дадем именно тази базова подготовка. Без да твърдим, че притежаваме правилните, окончателни отговори на този въпрос - как да построиш училището на бъдещето - ние се стремим да ги търсим. Търсим ги индивидуално, търсим ги и като група заедно – много образователни иноватори от целия свят. И споделяме своя опит във вече изградената международна мрежа от демократични училища IDEC (ежегодна международна конференция за демократично образование). Демократичното образование не се състои от окончателни отговори. То дава отговори от типа оpen source (отворен код) – педагози от целия свят дават своите отговори, учат се от отговорите на другите и прилагат на практика в своите класове това, в което вярват. Затова демократичните училища не са еднакви – всяко има свой собствен облик, плод на решенията и отговорите на местната общност от родители, учители и деца, неговите създатели. Днес, след като сме работили вече трийсет години в тази система с отворен код, можем да откроим четири основни неща, които присъстват във всяко демократично училище. 1. Съществува демократична общност – ученици, служители, родители, общество, които взимат решения заедно и работят съвместно, за да постигнат това, което искат като общност; 2. Съществува плуралистично учене, което зачита уникалността на всяко дете – т.е. всяко дете има различен учебен план, за да открие и развива своята стихия. Тук става въпрос за стихията (елементът), дефинирана от сър Кен Робинсън (автор на книгата "Елементът" - бел. ред.) – съчетанието от уникалния талант на човек с уникалната му мотивация. 3. Съществува близка връзка между хората в общността, особено между възрастни и деца. 4. Учебното съдържание в училище се разглежда от гледна точка на човешките права.

Как практически минава един учебен ден във вашето училище?

- Сутрин, когато децата дойдат на училище, първо се събират с ментора си и прекарват време заедно. Споделят какво се е случило, какво ги е развълнувало, каква трудност са имали, какви идеи или желания са се родили у тях. След това следват личния си учебен план, съставен в началото на годината с помощта на ментора и родителите си. В него детето си поставя цели за годината, след което си задава критерии, по които да установи дали ги е постигнало.

Например, ако реши да свири на пиано, до края на годината ще участва в определен конкурс, ще може да изсвири определени произведения или ще покрие определено ниво. Менторът е учител от училището, когото ученикът сам избира в рамките на около два месеца в началото на годината. Той помага на детето да осъществи целите, които си е поставило за годината, а учебният план способства за осъществяването им. За целта детето може да учи, посещавайки някои от курсовете, предлагани в училище – за всеки час от учебния ден в училище има график с по 30 различни курса, които то може да посети. Ако интересите му са извън тези курсове, менторът му помага да намери други начини (материали, информация, хора, стажуване) да учи.

Какви трябва да са учителите, които образоват демократично?

- Учителите ни се назначават в училище след среща с Комитета за назначения, който се състои от седем деца и трима действащи учители в училището. Условие е и да преподава в продължение на две години в училището. След това, ако пожелае, може да кандидатства за ментор и преминава през едногодишен курс. Неговата работа е да следи развитието на детето, да разпознава силните и слабите му страни, да поддържа силна лична връзка с него. По-малките деца (до десет години) не избират ментор и не си съставят учебен план, а избират измежду различни предварително зададени занимания, подготвени за тях. След като проявят интерес към даден предмет, те го посещават три пъти и след това решават дали ще го включат в програмата си за годината, а менторът следи дали изпълняват ангажимента си.

Класът е миниобщество, подобно на обществото на големите. Как изглежда то във вашето училище?

- Всички деца в демократичното училище са много подобни на децата в обикновеното училище. Каквито и да са особеностите на детския темперамент обаче, важният въпрос в обществото е, че човек трябва сам да избира, да твори живота си. В традиционното училище постоянно ти казват какво да правиш, а като излезеш оттам, за пръв път ти се налага да взимаш решения и това е сериозен шок. Ние обучаваме децата как да избират какъв да е животът им от ранна възраст независимо от индивидуалните си особености.

Какви възрастни хора стават вашите ученици?

- Сред випускниците на нашето училище има най-различни хора точно както във всяка област от живота. Голяма част от тях продължават образованието си, но аз не бих казал, че това е най-важното, което ги отличава. Възпитаниците на демократичната образователна система, които са успели да се реализират, са въоръжени с разбирането, че всеки човек, а не само някакво елитно малцинство, може да донесе уникалност на света. Тези възпитаници (и техните учители и родители, които са били партньори в процеса) са мотивирани да внесат промяна в обществото, която да доведе до задоволяването на основните нужди на всяко дете и възрастен – физически и свързани със сигурността. В Института за демократично образование проведохме специално изследване сред випускниците на демократични училища и установихме, че по всякакви стандарти голяма част от тях (72%) са изключително активни социално – процент, който ги отличава драстично от останалата част от населението.

Кои са слабите страни на метода ви, които сте открили през годините практика?

- Голямата промяна, която изживях през последните трийсет години (не точно свързана със слаба или силна страна на метода), е, че в началото гледната ми точка бе по-скоро съсредоточена върху това как да учи индивидът. През цялото време фокусът беше върху таланта и мотивацията на отделното дете. Днес виждам и двете страни – това, което постигнахме в този аспект, е важно, но също осъзнаваме по-добре ролята на работата в екип. Как екипът постига своята цел и как отделните индивиди допринасят за определянето на общата цел и постигането й. В началото започнахме с идеята, че искаме да построим училище за децата си, за да ги подготвим по-адекватно за живота. По-късно обаче разбрахме, че сме построили нещо, което да промени и да послужи на обществото, не само на нашето семейство.

Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids

Яков Хехт със сигурност не е човек, който би закотвил детето ви на чин, би му "наливал" уроци в главата и би го наказвал, ако не ги декламира наизуст. Той е на път да преобърне световната образователна практика и да я положи на съвсем нова основа – тази на демократичния избор.

Г-н Хехт е автор на идеята за демократичното образование, която представя в едноименната си книга, основател е на десетки демократични училища, както и на Института за демократично образование в Израел. Заедно със своите сътрудници Яков Хехт основава и уникалния проект Educational Cities, който има мисията да развива изкуството на сътрудничество между учебното пространство, училището и града, като трансформира класната стая в платформа за съдействие между ученици, учители, техните семейства и всички добре работещи звена в градската среда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    skitnikapozemqta avatar :-|
    skitnikapozemqta

    Въпреки че този човечец се е заел с това голямо начинание опитът му до тук е много по-добър в сравнение това, което предлага стандартното училище.
    В Америка се случва нещо интересно обачр. Изцяло частни училища, отварят врати всяка с различна вариация като представената тук.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK