Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 2 сеп 2014, 11:10, 4109 прочитания

На учителя с любов...

Росица Христова музикален педагог, логопед и музикотерапевт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Таз да свири!" Това казало веднъж едно малко момиченце в яслата, когато Роси за секунда спряла да свири и станала от пианото между изпълнението на две песнички. Спонтанната детска "заповед" така и останала едно от малките "чудеса", които и до днес я мотивират ежедневно да застава пред хлапетата с усмивка и да открива чрез музика заедно с тях онези красиви, малки неща, за които възрастните вече сме късогледи. "Дори и малки, децата са наясно кое е добро за тях - казва Роси. Много е вълнуваща и терапевтичната работа с деца и родители. Всяко дете има уникален живот и като терапевт от мен се иска голямо сърце, професионализъм и желание да помагам."

Всъщност Росица не помни да е взимала конкретното решение да стане учител. При нея водеща била просто музиката, която я отвежда в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Там завършва специалността "Музикална педагогика" и бъдещето на учител по музика някак изглежда логично. Роси признава обаче, че любовта към децата дотогава е все още неосъзната, а "отключването" й става с раждането на собствената й дъщеря. "Благодарение на майчинството започнах да правя програмата за ранно детско развитие чрез музика и игри. Тогава усетих, че музиката може да бъде инструмент за развитие на психичните процеси на детето, и така започнаха моите терапевтични търсения. От наблюденията в ежедневната си практика и обученията, през които съм преминала, разбирам колко е ценно изкуството в тази посока."


През годините Росица е работила различни неща – била е музикален редактор, преподавател по солфеж и пиано, водила е курсове за бебета и родители по своя авторска програма в клас "Дете с родител". Винаги е искала обаче да надскача това, което вече е превърнала в практика в работата си. Затова и завършва втора магистратура – този път по логопедия в Софийския университет, а след това се включва и в обучителната програма по "Музикална психотерапия" към Българския музикотерапевтичен институт. Междувременно издава и няколко книги – четири учебни помагала с компактдискове "Приятели с музиката" за обучение по музика в детските градини, и като съавтор - трите "Големи книги" за детската градина, предназначени за забавна обучителна работа на деца и техните родители, баби и дядовци, по-големи братя и сестри или дори бавачки.

В момента Роси работи по нова книга и образователна игра за ограмотяване на деца от 4 до 7 години, като всичко това прави паралелно с ежедневните си задължения на музикален педагог в детска градина и логопед. Когато я питам защо се товари така, тя ми казва, че не просто е убедена в смисъла и значимостта на работата си, но и чувства лична необходимост да го прави. "Цената е много голяма, давам си сметка с цялото си същество, но никога не ми е идвало наум да спра, признава Роси. Обученията се плащат, а всички знаят какви са учителските заплати в България. Лишавам семейството си от средства и от присъствието си… Правя го, защото се чувствам заразена от вируса на търсещия човек, само така мога да правя поне едно откритие всеки ден и да се чувствам уморена, но и удовлетворена", казва още тя.

Роси никога не е гледала на децата в работата си като на обекти, които трябва да форматираш. За нея ключово е разбирането, че всяко дете е отделно човешко същество, което има различна психо-физика от тази на възрастния. "Ако бяхме еднакви, в медицината нямаше да има педиатрия. Така е и в педагогиката." Затова най-важното според Росица е да се открият и развиват ресурсите на всяко дете, а познанията да се усвояват чрез лични преживявания. Задачата на педагога е да помогне на малкия човек да се самоизрази - вербално или невербално - чрез изкуството, а вместо да му слага етикети, трябва да споделя този процес заедно с него.



"Доверието на децата е от голямо значение, те затова са такива дяволчета понякога…", усмихва се Роси и ми разказва как наскоро й се наложило да обясни на петгодишни деца какво се случва вътре в самите тях, когато постъпват по определен начин. "Нарисувах им човешкия мозък и се оказа, че никой преди мен не им беше правил такава рисунка. А това е част от тялото на всеки от нас и е важно да знаем къде и какво се случва в нас самите, къде живее гласът, къде живее доброто, къде се раждат нашите мисли, думи. Какво можем да направим с шума, който излиза от устата и влиза в ушите. Децата и аз бяхме много впечатлени. С един разговор обаче не става..."

Става обаче с любов и разбиране. Роси обича да провокира хлапетата, да се шегува с тях, да ги наблюдава и изслушва. Твърди, че в това отношение работата й в детската градина е уникална лаборатория, където самата тя се учи как да ги учи. "Детето не е съд да го напълниш, а огън, който да разпалиш. Не се осъзнава, че за да водиш едно дете, трябва да го следваш."

Според Роси, която повече от двайсет години е преподавател и автор на методики на преподаване, образованието се прави от хората в него. Точно затова са необходими не нова генерация учители, а иноватори и креативни хора, които имат знания, умения и желание да работят с деца. Като на професионалист й тежи, че липсва формула, която да остойности труда на учителя и да го направи привлекателен, а живота му – по-достоен. "Унизеният човек не може да твори, а учителството е творчество. За мен образованието е инвестиция в дългосрочен план, за цял живот. Необходимо е държавната политика да го разбере. Това е много минорна тема... Учителят е на социалното дъно, а от него се иска да води бъдещето на нацията. Чувствам се уморена и изтощена от парадоксите в системата. Музикалната ми асоциация е за Токата и фуга в ре минор от Й. С. Бах.".

Като учител Роси смята, че най-добре се осъзнават нещата, когато се изпитат лично. Затова самата тя има идея как реалните проблеми на българските учители да стигнат до тези, от които зависи решаването им. "Предлагам за един месец или дори за седмица на обменни начала да си разменим децата с един депутат или министър - моето дете да живее в неговия дом по неговия стандарт, а неговото дете - при мен, по български учителски стандарт. След това децата да опишат преживяванията си в съчинения и да ги публикуваме и изпратим на когото е необходимо. Такъв социален експеримент не е правен. Казвам го съвсем отговорно и съзнателно – 15 септември наближава... "

С този или без този експеримент, Роси остава там, където се чувства на мястото си – при децата. Надява се един ден те да помнят срещите си с нея с това, че е искала да ги направи мислещи възрастни хора, да помнят игрите, книгите, любовта и усмивката й. Защото най-скъпото признание, което е получавала в работата си, са детските прегръдки и думите "Роси, обичам те!".

Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?! 3 И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

6 окт 2019, 7728 прочитания

Кога е време да поговорим за пари с децата си Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

29 сеп 2019, 2983 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Да си родител на шишко

Моментът, в който престанете да щипете с умиление бузките на пълничкото си детенце, е този, в който разбирате, че то и вие имате общ проблем за решаване

Още от Капитал
Бодлива ситуация при розовото масло

За оптимистите кампания 2020 е критичният хаос, от който ще произлезе новият, по-добър ред в бизнеса с маслодайни рози.

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10