Учители по свободно мислене
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Учители по свободно мислене

Учители по свободно мислене

Седемдесет млади специалисти преподават в българските училища по програмата на фондация "Заедно в час"

12721 прочитания

© Капитал


Имам един учител, когото никога няма да забравя – този по български език и литература от гимназията. Дойде направо от университета при нас в девети клас. Трябва да е бил на двайсет и четири години, но от позицията на моите тогава петнайсет ми се струваше почти библейски мъдрец. След първия звънец ни се представи официално, извади един касетофон и пусна Alfa Ville. Оттогава всеки негов час протичаше на фона на най-готините парчета от онова време. Говореше ни на Вие. Организираше дебати. Докато учехме древногръцка литература, разигравахме пред дъската сцени от нея. Пишехме писма на хартия от името на Креон до Антигона. Измисляхме нейните възможни отговори и ги четяхме на глас. Имахме истински съд и подготвяхме пледоарии в защита на герои от Шекспирови пиеси. Учехме наизуст латински поговорки, за да се представяме за високообразовани ренесансови благородници, когато разглеждахме литературата на европейското Възраждане.

Беше вълшебно. (Благодаря ви, г-н Томислав Дяков!)

После директорката на училището разбра. Не беше доволна. Системно привикваше учителя ни на съвети в учителската стая, където опитните даскали с насмешка му обясняваха как "учителството е сериозна работа". Накараха го да следва стриктно учебната методика и да спре музиката. Не го направи. Слушахме тихо и дебатирахме, шептейки. Научи ни на много неща. И на най-важното – да упорстваш в нещо, което харесваш.

Учителите, с които ще ви запознаем, са станали такива, защото имат свободата да се изявяват. Обединява ги вярата, че всяко дете има право на образование и равен старт независимо от социалното си положение, религията и семейството си. И двамата са част от програмата на фондация "Заедно в час", която подготвя млади специалисти да станат учители и ги праща в нуждаещи се от преподаватели български училища в цялата страна. Според условията на програмата тези млади хора трябва да учителстват две години. След това имат пълната свобода да останат в системата на образованието по начин, който ги удовлетворява. Влизат в час с уважение и преподават с въображение. Вярват в добрия потенциал на всеки и се опитват да го стимулират. Изглеждат като учениците си – с дънките, раниците и смартфоните. Общуват с тях като ментори, не като надзиратели.

Те са всичко онова, което преди трийсет години ние толкова харесвахме у нашия учител по литература.

Представяме ви Блажка и Иван – двама учители от "Заедно в час".

Блажка Димитрова

на 24 години,

преподавател по английски език на ученици от 10, 11 и 12 клас в столичното СОУ "Св. Иван Рилски"

Фотограф: Капитал

Това усмихнато и нежно момиче има магистърска степен по "Национална сигурност и отбрана" от Военна академия "Г. С. Раковски". Преди това Блажка се дипломира като бакалавър в специалността "Публична администрация" от СУ "Св. Климент Охридски". Била е още ководещ в сутрешно предаване на радио и автор на статии на различна тематика. През цялото това време Блажка се интересува и запознава задълбочено с правата на децата първо чрез стажа си в институцията на омбудсмана и след това по време на практиката си в Института за модерна политика. Точно там в продължение на месеци работи по изготвянето на интернет сайт, съдържащ всички права и задължения на децата, при това описани на разбираем за тях език.

Аз съм един човек, който...

Е щастлив!

Как реши да станеш учител чрез "Заедно в час"?

Исках да правя нещо, което ми носи удовлетворение и усещането, че помагам на другите. Тогава се появи "Заедно в час", отъждествих се с мисията им, приех я за моя и още преди да съм си подала документите, вече повтарях на всички, че съм учител.

Какво си представяше, че ще видиш в училище?

Много деца!

И какво в действителност видя там?

Много деца, които се сблъскваха с проблеми, по-различни и по-трудни от тези, с които аз се сблъсквах, когато бях ученик.

Кое е различното в твоята работа като учител?

В България има стотици хиляди учители и със сигурност не прилагам нещо уникално в класната стая. Това, на което залагам силно и се убедих, че работи, е създаването на позитивна атмосфера на преподаване, в която аз и учениците сме приятели.

Какво със сигурност трябва да се промени в образованието?

Отношението към учителите – тези хора са стожерът на образованието, а вече години наред биват потъпквани и неоценявани!

Какво мислиш за сегашното "младо поколение" в училище?

Информираността им по купища въпроси (благодарение на интернет) е впечатляваща, което е положително. От друга страна, мисля, че учениците вече много лесно се поддават на депресивни състояние и все по-често говорят за това колко "скапан е животът".

Какво разбра за себе си покрай работата си на учител?

Че съм способна да загърбя себе си и личните си желания, за да се отдам напълно на децата и времето си в училище.

Кое е нещото, което те мотивира да влизаш в час?

Учениците и усещането, че постигам целите си.

Коя е най-трудната част от работата ти?

Най-голямото предизвикателство за мен е да разбирам какво мисли един ученик и какво го кара да действа по един или друг начин.

Какво масово не знаем за българското образование и училище?

Че бизнесът и образованието са функция на едно и също нещо! Заради това бизнесът трябва да влезе в училище (като извънкласни дейности, срещи с хора от различни професии) и училището - в бизнеса (учениците да посещават като част от учебните занятия фирми и институции). Това е от важно икономическо, демографско и всякакво друго значение.

Какво няма да забравиш от опита си като учител?

Винаги ще помня учениците си.

Мислиш ли да продължиш кариерата си в сферата на образованието?

Да! И дори да не продължа като учител, вярвам, че има много различни и ефективни начини да постигна промените, които искам да видя в образователната система.

Какъв съвет би дал на този, който тепърва мисли да стане част от "Заедно в час"?

DO IT! Ако искаш да откриеш себе си, да разшириш границите на мисленето си, да постигаш цели заедно с едни невероятни във всяко отношение хора и ученици, да се чувстваш като част от една подкрепяща общност, да си част от едно всекидневно приключение и най-вече - ако искаш да бъдеш носител на промяната в училище, влез в "Заедно в час"!

Иван Петров

24 години, учител в Професионална гимназия по туризъм, Самоков

Фотограф: Капитал

Иван е учил две години в III ПМГ "Акад. Методий Попов" в град Варна, след което е приет в международен колеж в Англия. В края на първата година там е в топ пет на учениците от четирите филиала на колежа и получава частична стипендия за оставащите две години обучение. През 2009 г. е приет в Университета на Дънди (Шотландия), специалност "Икономика". В края на първата година става най-добрият първокурсник във Факултета по икономически науки. През 2010 г. е приет на двумесечен стаж в "Уникредит Булбанк" АД, след което работи в частна фирма в сферата на валутните пазари.

Аз съм един човек, който...

Е винаги усмихнат, защото вижда смисъла в това, което прави.

Как реши да станеш учител чрез "Заедно в час"?

Благодарение на една приятелка, която знаеше, че искам да се върна в България. Учих във Великобритания седем години и тя ми спомена за "Заедно в час". Отне ми около 15-минути да прочета информацията на уебсайта им и да натисна бутона "Кандидатствай".

Какво си представяше, че ще видиш в училище?

Екип, който мисли в една и съща посока и ученици със самочувствие.

И какво в действителност видя там?

Ученици, на които са поставени етикети. Една от първите реплики, които чух в учителската стая (по време на поправителните изпити), беше: "И сега за какво да се хвана, че да им пиша 3."

Кое е различното в твоята работа като учител?

В моите часове най-важно е уважението – моето към учениците и тяхното към мен. Един ден една колежка ми каза: "Много хубаво правиш, че се държиш по един и същ начин с всички ученици и не ги делиш."

Какво със сигурност трябва да се промени в образованието?

Финансирането на училищата. В момента то е на база количествен критерий, но за да имаме подготвени за реалния живот ученици, този критерий трябва да е качествен. Сега фокусът е върху задържане на учениците в училище, защото всеки ученик носи определени пари.

Какво мислиш за сегашното "младо поколение" в училище?

Тъй като и аз съм млад, смея да твърдя, че младото поколение не се е променило много. Учениците са любопитни и имат желание да се развиват, но за да се стимулират тяхното любопитство и мотивация, е нужен индивидуален подход.

Какво разбра за себе си покрай работата си на учител?

Че съм търпелив и емоционален. Успехите на моите ученици станаха и мои успехи. Но най-важното, което разбрах за себе си, е, че когато виждам смисъл в това, което правя, го правя наистина добре.

Кое е нещото, което те мотивира да влизаш в час?

Учениците. Мисълта, че един ден те ще бъдат наистина успешни. Ще живеят така, както те искат. Ще се чувстват свободни и ще бъдат социално ангажирани.

Коя е най-трудната част от работата ти?

Да се справя с нагласата на учениците, че не могат. Изисква много търпение и отдаденост, но това е първата стъпка към успеха им.

Какво масово не знаем за българското образование и училище? 

Общо взето, нищо. Не знаем, че училището е и финансова институция. Че все още основната форма на комуникация между директора и учителския колектив е заповед. Но най-вече не знаем, че работният ден на учителя не свършва с последния учебен час.

Какво няма да забравиш от опита си като учител?

Много неща, но две реплики на ученици никога няма да забравя: "Г-не, благодаря Ви, че ми дадохте шанс да се изявя" и " Г-не, кажете на бившата ми класна как работя във Вашите часове".

Мислиш ли да продължиш кариерата си в сферата на образованието?

Да. Като учител ми остава още една година, но аз винаги ще бъда свързан с учениците и ще съм пряк участник в сферата на образованието. За тази  година като учител се убедих, че без адекватно образование няма над какво да градим като общество.

Какъв съвет би дал на този, който тепърва мисли да стане част от "Заедно в час"?

Да си учител не е никак лесно, приготви се да сънуваш ученици! Но... това ще е най-вълнуващото нещо, което някога си правил!

Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. 

Имам един учител, когото никога няма да забравя – този по български език и литература от гимназията. Дойде направо от университета при нас в девети клас. Трябва да е бил на двайсет и четири години, но от позицията на моите тогава петнайсет ми се струваше почти библейски мъдрец. След първия звънец ни се представи официално, извади един касетофон и пусна Alfa Ville. Оттогава всеки негов час протичаше на фона на най-готините парчета от онова време. Говореше ни на Вие. Организираше дебати. Докато учехме древногръцка литература, разигравахме пред дъската сцени от нея. Пишехме писма на хартия от името на Креон до Антигона. Измисляхме нейните възможни отговори и ги четяхме на глас. Имахме истински съд и подготвяхме пледоарии в защита на герои от Шекспирови пиеси. Учехме наизуст латински поговорки, за да се представяме за високообразовани ренесансови благородници, когато разглеждахме литературата на европейското Възраждане.

Беше вълшебно. (Благодаря ви, г-н Томислав Дяков!)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    Страхотно.
    Остава да си пожелаем повече такива мотиврани млади хора за учители в класните стаи.

  • 2
    ungeheuer avatar :-|
    ungeheuer

    Аз ако бях учител, не знам дали щях да третирам всички деца еднакво. Мисля, че имат различни нужди.

  • 3
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Браво! Успех и на двамата и пожелания никога да не се предават на рутината и негативизма на много от колегите им!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK