С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 сеп 2014, 11:51, 7090 прочитания

Нашите си имат бебе

Психологът Димитрина Проданова за това как се чувстват децата, когато у дома се появи "ревящата конкуренция"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Димитрина Проданова

е магистър по клинична и консултативна психология, както и магистър по социална психология от СУ "Св.Климент Охридски". Психолог е към Първа детска консултативна клиника в София и към сдружение "Да прегърнем дете". Занимава се с психотерапия на деца, психологическо консултиране на семейства, психодиагностика. Работи и с деца в риск, както и с деца от институции. Има двама сина и е заклет пътешественик. Освен статии и публикации в сферата на психологията пише пътеписи. Наскоро излезе книгата й "Пътувани сънища -Тибет, Индия, Непал". В момента е пред завършване на книга, посветена на психологическото развитие на българските деца, която носи вдъхновяващото заглавие "Превод от детски".

Фотограф: Данчо Русчев-Джино
Какво се случва в главата и душата на детето, когато му съобщим, че ще си има брат или сестра?
- Бебето не идва, когато се роди – то идва, когато родителите обявят за първи път на голямото дете за него. Тогава в децата настъпва истински смут – те не знаят какво е това и очакват промени. А малките деца не обичат промените – обичат да знаят кое след кое следва, кога ще играят, мама кога ще ги вземе от детска гадина. Като им заявим "ти ще си имаш брат или сестра", някои от тях не успяват да реагират, а други естествено реагират негативно. Това не означава, че трябва да ги нахокаме. Когато детето очаква нещо ново, ние първо трябва да го уверим, че това няма да е земетресение и светът му няма да му рухне! Няма да стане така, че мама да изчезне, тати да не те обича или бебето да завземе твоето място. Първо е важно да го уверим, че нещата ще бъдат максимално съхранени със старото статукво.

Как да го подготвим тогава за тази новина?
- Децата нямат представа за време, а абстрактното мислене се развива към шестата година. Така че за едно дете следващите 6-7 месеца от бременността на майка му са много време за очакване. То става неспокойно от това, че не може да види бебето, да си поиграе с него. Затова и повечето психолози препоръчват да не казваме още в самото начало, че очакваме ново дете. Моят син не реагира бурно, когато му казахме, че ще си има братче. За щастие обаче на видеозона бебето помаха с ръчичка и ние му казахме "ето виж, бебето те поздравява". Днес той е на 13 години и чудесно си спомня този момент - за него е било голяма радост, че бебето го е поздравило.


Когато бебето вече е у дома, как трябва да се отнасяме с каката или баткото?
- Важно е майката да осъзнае, че бебето винаги ще си вземе това, което му е необходимо. Но каката или баткото имат много по-голяма нужда от това майката да е до тях. Та те са в напрежение - появява се един извънземен там, който завладява територии! Затова е важно майката в тези първи месеци да показва, че вниманието няма да е за сметка на по-големия. Много е важно в тези моменти да има помощ – когато бебето спи, майката може да посвети времето си на по-голямото дете – да излязат навън, да си приказват, да отидат на кино. Много деца са така стресирани, че започват да се държат като бебета – искат, хленчат, капризничат. На голямото дете трябва да му се говори, че е хубаво да си голям - "виж, с теб тати може да отиде на театър, на пазар..." Бебето това няма да го травмира. Много родители смятат, че най-здравословно е всички винаги да са в комплект. Добре е обаче да има рокади – таткото да излезе с децата или с някое от тях, после пък майката да го направи. При тези почти любовни срещи се споделят такива неща и такива емоции се изживяват, че често не можем да повярваме, че това е същото дете, което познаваме у дома, когато всички са заедно.

Има ли препоръчителна разлика във възрастта между децата в семейството?
- Не бих казала. Напоследък много майки раждат след трийстата си година и бързат да родят няколко деца с една-две години разлика. Имам син на 9 и син на 13, но според мен имам двама сина на 11 години – големият не иска да порасне, а малкият бърза да го направи. Когато разликата е малка, все едно отглеждат близнаци. Разлика около пет години е добра, защото петгодишният си е завладял достатъчно територията, има самочувствие. Когато разликата е над девет години, детето прекалено много е свикнало да е хегемон в семейството. По-големите тийнейджъри пък често не отразяват появата на новото бебе. Според психолозите, когато разликата е повече от девет години, следващото дете е със статут на първо и единствено, защото децата над девет са твърде големи и са вече в други взаимоотношения. Това е важен акцент. За един тийнейджър доминанта не са родителите – това са връстниците му. Когато си на 11, майка ти и баща ти не са ти важни – "да си гледат там бебето, да мога да си ходя по мола, да си чатя..."


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?! 3 И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

6 окт 2019, 6725 прочитания

Кога е време да поговорим за пари с децата си Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

29 сеп 2019, 2226 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Синдромът FMS

Да си майка на син, или за чувството, че винаги пропускаш нещо

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10