Нашите си имат бебе
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нашите си имат бебе

Нашите си имат бебе

Психологът Димитрина Проданова за това как се чувстват децата, когато у дома се появи "ревящата конкуренция"

7395 прочитания

Димитрина Проданова

е магистър по клинична и консултативна психология, както и магистър по социална психология от СУ "Св.Климент Охридски". Психолог е към Първа детска консултативна клиника в София и към сдружение "Да прегърнем дете". Занимава се с психотерапия на деца, психологическо консултиране на семейства, психодиагностика. Работи и с деца в риск, както и с деца от институции. Има двама сина и е заклет пътешественик. Освен статии и публикации в сферата на психологията пише пътеписи. Наскоро излезе книгата й "Пътувани сънища -Тибет, Индия, Непал". В момента е пред завършване на книга, посветена на психологическото развитие на българските деца, която носи вдъхновяващото заглавие "Превод от детски".
Фотограф: Данчо Русчев-Джино

Какво се случва в главата и душата на детето, когато му съобщим, че ще си има брат или сестра?

- Бебето не идва, когато се роди – то идва, когато родителите обявят за първи път на голямото дете за него. Тогава в децата настъпва истински смут – те не знаят какво е това и очакват промени. А малките деца не обичат промените – обичат да знаят кое след кое следва, кога ще играят, мама кога ще ги вземе от детска гадина. Като им заявим "ти ще си имаш брат или сестра", някои от тях не успяват да реагират, а други естествено реагират негативно. Това не означава, че трябва да ги нахокаме. Когато детето очаква нещо ново, ние първо трябва да го уверим, че това няма да е земетресение и светът му няма да му рухне! Няма да стане така, че мама да изчезне, тати да не те обича или бебето да завземе твоето място. Първо е важно да го уверим, че нещата ще бъдат максимално съхранени със старото статукво.

Как да го подготвим тогава за тази новина?

- Децата нямат представа за време, а абстрактното мислене се развива към шестата година. Така че за едно дете следващите 6-7 месеца от бременността на майка му са много време за очакване. То става неспокойно от това, че не може да види бебето, да си поиграе с него. Затова и повечето психолози препоръчват да не казваме още в самото начало, че очакваме ново дете. Моят син не реагира бурно, когато му казахме, че ще си има братче. За щастие обаче на видеозона бебето помаха с ръчичка и ние му казахме "ето виж, бебето те поздравява". Днес той е на 13 години и чудесно си спомня този момент - за него е било голяма радост, че бебето го е поздравило.

Когато бебето вече е у дома, как трябва да се отнасяме с каката или баткото?

- Важно е майката да осъзнае, че бебето винаги ще си вземе това, което му е необходимо. Но каката или баткото имат много по-голяма нужда от това майката да е до тях. Та те са в напрежение - появява се един извънземен там, който завладява територии! Затова е важно майката в тези първи месеци да показва, че вниманието няма да е за сметка на по-големия. Много е важно в тези моменти да има помощ – когато бебето спи, майката може да посвети времето си на по-голямото дете – да излязат навън, да си приказват, да отидат на кино. Много деца са така стресирани, че започват да се държат като бебета – искат, хленчат, капризничат. На голямото дете трябва да му се говори, че е хубаво да си голям - "виж, с теб тати може да отиде на театър, на пазар..." Бебето това няма да го травмира. Много родители смятат, че най-здравословно е всички винаги да са в комплект. Добре е обаче да има рокади – таткото да излезе с децата или с някое от тях, после пък майката да го направи. При тези почти любовни срещи се споделят такива неща и такива емоции се изживяват, че често не можем да повярваме, че това е същото дете, което познаваме у дома, когато всички са заедно.

Има ли препоръчителна разлика във възрастта между децата в семейството?

- Не бих казала. Напоследък много майки раждат след трийстата си година и бързат да родят няколко деца с една-две години разлика. Имам син на 9 и син на 13, но според мен имам двама сина на 11 години – големият не иска да порасне, а малкият бърза да го направи. Когато разликата е малка, все едно отглеждат близнаци. Разлика около пет години е добра, защото петгодишният си е завладял достатъчно територията, има самочувствие. Когато разликата е над девет години, детето прекалено много е свикнало да е хегемон в семейството. По-големите тийнейджъри пък често не отразяват появата на новото бебе. Според психолозите, когато разликата е повече от девет години, следващото дете е със статут на първо и единствено, защото децата над девет са твърде големи и са вече в други взаимоотношения. Това е важен акцент. За един тийнейджър доминанта не са родителите – това са връстниците му. Когато си на 11, майка ти и баща ти не са ти важни – "да си гледат там бебето, да мога да си ходя по мола, да си чатя..."

Доколко е добре да въвличаме по-голямото дете в отглеждането на бебето?

- Детето трябва да знае, че си е дете. Когато дойде бебето, много родители започват да го натрапват – "ти ще ми помагаш, ще го разхождаме, ще го приспиваш, ще го гледаш... " При четири-петгодишните момиченца майчиният инстинкт е много развит – те наистина са готови да помагат. Но ако предварително много това им е натрапвано, в един момент се получава обратен ефект – "това бебе е гадно, върнете си го в болницата". Новото дете не трябва да бъде натрапвано - влизането му в живота трябва да е постепенно и леко.

В кое родителите на две и повече деца често грешат?

- Може би в убеждението, че не може за единия да има, а за другия не. Ами нека си го извоюват! И да знаят, че няма дадености и не получават нищо на готово. Важно е също да знаем като родители, че има неща, за които не трябва да питаме децата си, а просто трябва да ги уведомяваме. Ако искате да имате второ дете, не питайте по-голямото дали то иска ли и още повече не се съобразявайте с мнението му. Майката на едно момче, което идваше при мен, беше на път да прекъсне бременността си, защото той не искал и да чуе за братче. Добре, че не го направи – сега двамата са неразделни!

Според психолозите колко деца е добре да има в едно семейство?

- Психолозите смятат, че четири деца в едно семейство е най-добре балансираният детски екип. Така всяко намира бързо мястото си, няма време за прекалено много вглеждане и претенции. Иначе в едно семейство с три деца на средното му е най-трудно – то е било малкото, но е загубило тази привилегия с появата на третото дете, а пък няма как да е и голямото.

Наблюдавате ли промяна в децата през последните години?

- За последните пет години виждам тотална промяна у децата. Един пример с книгите – тогава идваха тийнове, които признаваха, че другите им се смеят, ако разберат, че четат книги. А сега е модерно да четат, разменят си книги, четат в парка и метрото. Моята работа е хубава, защото черпя вода от извора с практиката си. Всеки ден общувам с деца и това е най-зареждащата комуникация.

Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK