С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 5 сеп 2014, 11:00, 96310 прочитания

Важно е само да бъдеш смел

Какво се случва с твоето дете и дали детството му ще бъде синьо лято зависи само от теб. Разбра ли, Поли?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Не знаех почти нищо за отглеждането на едно дете и може би тъкмо затова нещата май се получиха. Положението беше в стил "в джобчето ми дрънкат семки и бонбонки" - какво да се прави, бях на 24, когато Полина се роди. Днес е голямо тринайсетгодишно момиче (Полинка, нали си на 13, да не объркам пак нещо?).

Иначе бях чувал всички клишета за отглеждане на едно дете, особено дъщеря - как има поне един мъж в живота на една жена, който със сигурност няма да я нарани и това е бащата. Как един мъж винаги иска първо дъщеря, а после син... Но не знаех нищо за бременност, раждане, първи дни, стъпки, думи. Истински новак.


Бяха забавни години. В един момент се улових, че търся всякакви картинки и текстове. Разглеждах удивителните графики на Леонардо да Винчи със зародиша в корема на майката. Не че те запълваха липсващите познания за това какво се случва с един "плод", но пък показваха две неща, които май успях да предам на малката Поли (правилно е да кажа "успяхМЕ", тъй като аз съм от онези разсеяни бащи, които не ходят на прегледи с жените си, не стискат ръцете им по време на раждане и гледат по-отгоре на нещата, което пък се оказа не чак толкова лошо, тъй че благодарностите са за Силвия - майката - успяхМЕ, а не успях). Бележките и диаграмите на Леонардо показват любопитство и любов. Когато гледам как Поли се грижи за малкия си брат, почти 12 години по-малък от нея, виждам любов в очите й. Когато гледам как Поли разглежда света, виждам любопитство. Днес това ми е достатъчно.

Но преди 13 години беше друго.

Първите години бяха пълни с грижи, които се стоварваха на главите ни за първи път. И въпреки това бяха безгрижни години. Шегувам се още с приятелите, когато им казвам "ех, отгледах ги всички тези деца, всеки ден след работа в градинката, разходки, забавления". Съвсем не беше така. Не успявах да се организирам, прибирах се по-късно от останалите, които вече бяха прекарали час-два с децата си. Но винаги е имало нещо друго, невидимо за очите, което днес обаче виждам в очите на моята дъщеря. Безгрижните (в добрия смисъл) родителски моменти днес се оказват по-ценни от всички изпълнени с много грижи. Понякога интуицията е по-силна от всеки съвет, колкото и важен да е той. Смеем се със съпругата ми как минаха тези години, в които аз - наистина неподготвен за това да имам дъщеря - все пак успях да й предам някои от важните неща, които трябва да бъдат предадени. Или поне така си мисля. (Поли, тук да вдигнеш ръка и да ме защитиш.)



Сега виждам, че успях в едно - да не превърна безгрижните й детски години в изпълнено с грижи детство. Не съм се съветвал със специалисти за това как един баща трябва да се грижи за дъщеря си. Не съм се консултирал с диетолози какво трябва да й давам, когато някой път съм излизал само с нея навън. Не съм търсил стратези, съветници, изтъкнати специалисти. Не знаех какво да правя, но знаех, че искам детето ми да е любопитно към света, спокойно и щастливо. Разбира се, неистовото състезание в същия този свят, към който детето трябва да проявява любопитство, ме е хващал и мен в жестоката си схватка - вечно съревнование между децата - кое е по-умно, кое е по-развито, кое по- не-знам-си-какво-си. Образователната система, най-важната от всички системи, е отговорник за това излишно състезание. За жалост светът е устроен да мачка и мачка, поставя усмихнатите дечурлига на някаква въображаема състезателна писта, от която няма излизане.

Освен ако не гледаш по-весело на нещата.

От първите месеци нашето дете беше щастлива част от нашия живот. От дните и часовете, от сутрините и вечерите, от плановете ни. Тя споделяше тези мигове с нас. Знаех, че е важно да излезе с нас, така както аз съм излизал с родителите си. Че е важно да легне с нас - когато си поиска, пък и нека се събуди, когато си поиска. Нека се смее с нас. Нека живее с нас.

В същото време с присъщата си нехайност (която, надявам се, да остане и при отглеждането на второто дете, макар че е доста трудно) не съм се впечатлявал, ако моето дете не може да каже дълго стихотворение или да покаже някакво страхотно творение. Защото няма нищо по-важно от спомените за детство, лишено от амбиции за бъдещи колосални успехи, знания по всичко, нескончаеми уроци за това и онова. Сигурно ранното родителство, абсолютната ми неподготвеност и принципно несъгласие с всичко, което поставя похлупак над нещо, ми помогнаха да се грижа така за дъщеря си.

Знаех обаче, че не трябва да се поддавам на страха, и не го правех. Огромна част от родителските грижи днес са базирани на страха - детето да не падне, да не се изложи, да не е по-лошо от другите, "внимавай да не се спънеш", "не яж това", "не пий онова"! Това е най-лошата страна на родителството. Тя е част от всеки от нас, дано с Поли да съм успял да избягам от нея.

Ето я и добрата страна. Харесва ми, че с желание отива на уроци по тенис, пиано, френски. Но нито за миг - и това е факт - ако съм усетил, че е добра в едно от тези три неща, не съм насилвал Поли да увеличи уроците, да бъдат всеки ден, да се запише при още по-професионален учител, да бъде генийче, което знае всичко. Случи се само веднъж наскоро и за първи път тръпнах през цялото време дали ще й хареса. Настоявах да отиде на курс, защото знаех, че е важно за нея. Тя не беше сигурна дали иска това. За щастие курсът й хареса. И какво се получи в крайна сметка - днес тя свири на пианото в стаята си, когато си поиска. Днес тя играе тенис, когато си поиска. Днес тя говори френски, когато си поиска. Без да се състезава. Без да гони отличия. Просто прекарва свободно тези тъй свободни детски часове, които бързо отминават. И онзи ден сама влезе в магазин с нотни тетрадки на популярни днес хитове. После сама разглеждаше в интернет разни новини за Рафаел Надал. И накрая сама си свали някаква нова френска песен.

Не е ли хубаво?

Веднъж я замъкнах с мен на дълго интервю в ателието на Кристо в Ню Йорк. Сигурно съм си въобразявал, че вместо да се шляе навън по улиците, така ще попие от голямото изкуство. Тя се настани на канапето, извади някаква електронна игра и не след дълго заспа. За миг се замислих - тази, малката, стои в ателието на Кристо Явашев и вместо да разглежда, да се интересува, да снима, тя взе че заспа! Но след това, където и да отидем, каквото и да се случеше точно с Кристо и неговите проекти, тя знаеше всичко, защото беше на място с мен, където никой не я караше на сила да разбере за това или онова. Научи за Кристо, без да й бъде наливано с фуния в главата, разбра сама.

Спомням си писмото на Франсис Скот Фицджералд към единайсетгодишната му дъщеря Скоти. Пише й да не се тревожи за това, че някой я изпреварва; да не се тревожи за провала; да не се тревожи за разочарования; да не се тревожи за хорското мнение. Пише й да се тревожи за куража.

Кураж. Точно така, защото е важно само да бъдеш смел! (Полинка, нали чу?) Детството е за това - децата да бъдат над нещата. А "нещата" са всички скучни и гадни правила, които ние, родителите, смятаме за задължителни. Не са! Задължителни са само хубавите моменти, любопитството и любовта.

Поли, иди сега да видиш брат ти какво иска, че само вика "какоооо, какоооо", че пиша една важна статия!

Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?! 3 И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

6 окт 2019, 6715 прочитания

Кога е време да поговорим за пари с децата си Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

29 сеп 2019, 2217 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Детско казано

Да искаш да приличаш на себе си, да мечтаеш да караш влак и да сипваш сол в кафето на леля си

Още от Капитал
Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10