Войната на малкия манипулатор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Войната на малкия манипулатор

Shutterrstock

Войната на малкия манипулатор

Лъжата и инатът са две от най-силните стратегии на дрения воин у дома. Арсеналът му от оръжия обаче е впечатляващ, затова се подгответе за битката

7236 прочитания

Shutterrstock

© Shutterrstock


"Ако не ми купиш тая топкааааа, хъ-ахъъъъ..., ша счупа буркана, мааа!", крещи, ревейки един около шестгодишен младеж насред супермаркета, докато държи над главата си стъклен буркан със стерилизирани домати. Майка му е клекнала на безопасно разстояние срещу него и видимо приема заканата му за сериозна. Опитва се да го вразуми, като говори бавно, тихо и употребява думи като "миличко", "не заслужавам" и "добро дете".

Дребният манипулатор обаче маха един по един пръстите си от буркана и възможността той да гръмне като бомба в средата на магазина пред изумените погледи на пазаруващите е съвсем реална. Майката държи да овладява ситуацията по някакви свои методи и също като него държи въпросната скъпоценна надуваема топка с два пръста. Тълпата наоколо е наострила уши, а пазаренето на тема "топка или счупен буркан с домати" продължава с майчиния ултиматум "Оставяш буркана и ти купувам топката!".

Минава още около минута-две, докато истеричното момченце реално разбира какво му предлага майка му, след което, без да я изпуска от поглед, внимателно оставя буркана на мястото му и мигом се впуска да грабне топката. Майката обаче реагира като опитно в обезоръжаването на терористи ченге и със скок се озовава току пред детето си в мига, в който пръстите му се отлепят от буркана. В същото време дясната й ръка рязко замахва и отпраща "ябълката на раздора" в неизвестна посока. Младежът е приклещен в желязната й прегръдка, бурканът е здрав, топката е на сигурно място, а тълпата отдъхва с облекчение. Докато изненадващо за едва шестте си години дребосъкът не започва да блъска с ръце и крака и да превръща тялото на майка си в... боксова круша.

Детският характер понякога ни поставя пред съвсем неочаквани изпитания като родители. Често с изненада откриваме, че онова безпомощно довчера човече, което се мотае по пижамка сутрин и се смее с глас, докато се боричкаме, притежава удивителен манипулаторски талант и знае съвсем точно как да ни влезе под кожата. В тези моменти се оказваме абсолютно неподготвени за такъв тип война със собственото си дете, което не само трябва да даряваме с обич, но и да превърнем в нормален, здравомислещ и възпитан човек. За да ви заредим с нужните амуниции и тактически познания за спечелването на битката, събрахме в няколко важни подточки всичко онова, което трябва да знаете за стратегията на вашия малък манипулатор.

"Опашати" истории

Често това са просто прояви на детска фантазия. Детето стои срещу вас и уверено ви обяснява как в училище гигантско куче е влязло в час, всички са се разпищели и разбягали, а то с риск за живота си е изплашило звяра и е спасило класа. За да си измисли подобен сюжет, може би детето ви се нуждае от повече внимание и увереност или пък иска да е герой във вашите или собствените си очи. Разказвайки ви за звяра, то самото сякаш започва да си вярва, че това наистина се е случило и когато вие потвърждавате със съгласие, за него историята почти се превръща във факт от биографията му. Най-важното, което можете да направите в този случай, е да не се присмивате на измишльотината, а да похвалите детето за нещо, което наистина е направило. Например: "Аз пък много се радвам, че днес си помогнал на баба ти да си носи торбата от пазара!"

Детско "алиби"

Винаги е лесно да се открие кой е авторът на белите вкъщи. Ако установите, че вратата на спалнята например е издраскана с червило, вероятно хлапето ви ще отрича, че това е негово дело, твърдейки, че "тя така си беше". Колкото по-голямо и опитно става обаче, толкова повече творчество ще проявява в измислянето на своето алиби. Така че около червилото и вратата можете да чуете невероятни истории, в които са намесени всякакви същества и предмети – от домашната котка до трол, който влетял в дома ви, яхнал гигантско извънземно червило. При това положение имате трудната задача, от една страна, да не реагирате остро, защото детето се притеснява от вашето неодобрение, като в същото време му дадете да разбере, че сте наясно, че лъже. Кажете му, че е нормално да се греши, но човек трябва да поема отговорността за грешките си и това е геройски жест. След това със спокоен тон го накарайте да изчисти червилото от вратата.

Угодничество

Понякога децата лъжат, за да ни накарат да се чувстваме доволни. Правят това не само с нас, но и с приятелите си, чиито чувства не искат да накърняват. От една страна, това е проява на човечност и съпричастност, но лесно може да възпита у детето ви угодничество или поне страх от изява на мнение. Окуражавайте го да споделя наистина какво мисли, като му давате инструменти за това – език, който е редно да използва, подходящ момент за подобни признания, дискретност. Самите вие не го лъжете – търсете подходящия начин да казвате истината на детето си така, че то да я приеме и разбере, дори понякога това да коства някоя и друга сълза.

Тръшкане

Това е онази ужасно неприятна детска тактика, която те кара да се червиш на улицата или в магазина, защото детето ти се е превърнало в разлигавена и ревяща пихтия, стелеща се по земята. Най-голямата грешка, която можете да направите в този момент, е да си изпуснете нервите и да подберете и без това изпадналато в транс дете към най-близкото кьоше, където да го напердашите. Това е най-лесният начин да му влезете в играта. Неработеща е и обратната тактика – тихо и спокойно като майката от началото на този текст да се опитвате да вразумите малкия истерик.

Няма да стане – в такава ситуация детето нито вижда, нито чува какво му обяснявате, да не говорим, че е в състояние дори да започне да ви обижда с най-грозните думи, които фигурират в речника му. Работещата стратегия в подобни случаи е кратко и ясно да обясните на детето, че сте готови да изчакате кризата му да мине, но не искате да сте част от нея, затова ще го гледате отстрани, докато свърши. Веднъж разбрали, че тактиката им не работи, децата бързо се отказват от нея и капитулират, особено ако сте им обяснили нещо от рода на "Наплачи се сега, защото ще ходим за сладолед". Никога не се отказвайте обаче от решенията си, които касаят безопасността на детето ви – колкото и да иска да се вози без колан в колата, не отстъпвайте – има правила, които задължително трябва да се спазват и това е положението!

Цупене

Децата рано осъзнават колко добра работа може да им свърши цупенето, когато трябва да получат нещо от родителите си, или пък да откажат да направят това, което се изисква от тях. По-малките демонстративно изкривяват крайчетата на устните си и кръстосват ръце пред тялото си, често пъти с тропане с краче. По-големите вече не театралничат чак толкова, но ви обръщат гръб, спират да говорят или демонстративно тръшват врати и правят напук. Установете първо каква е причината детето да реагира така и се опитайте да поговорите с него за това. То със сигурност иска вие да знаете защо се сърди – нали цялата работа е да постигне нещо, което зависи от вас. Ако обаче ви поставя ултиматуми, задайте ясно правилата – вие, а не детето сте човекът, който носи отговорността за неговото здраве и възпитание. Ситуацията на сърдене е повод да тренирате у детето си разговор за споделяне, като се информирате за чувствата му и го научите да разбира и уважава и вашите чувства.

Агресия

В желанието си да постигнат нещо децата могат да стигнат до на пръв поглед неоправдана агресия, която дори да ви уплаши като родители. Психологът Юлия Гипензайтер твърди, че детската агресия винаги си има причина и не е проява просто на инат или просто на злина. Самата тя дава пет основни препоръки, които могат да ви помогнат да реагирате адекватно, когато собственото ви хлапе се окаже в ролята на малък агресор.

Първо, казва Гипензайтер, изкажете на глас това, което предполагате, че чувства детето ви. Като му кажете "Ти си ядосан", вие му помагате да опише с думи емоцията си. Второ, след като сте назовали чувството, назовете и причината: "Може би си ядосан, защото не ти позволих да гледаш телевизия." Третата важна стъпка е да помогнете на детето да се изразява в подобни случаи, като му кажете" "Когато си ядосан, можеш да ми казваш "Аз съм сърдит" и така ще знам какво се случва с теб." Щом веднъж сте задали кода на говорене в подобни случаи, уверете детето, че го разбирате. Именно разговора с него, а не притискането, е четвъртата важна стъпка във вашата комуникация. Накрая дайте на детето възможност да се справя с агресията си, като му предложите различни начини да изразява гнева си. Кажете му например, че за да извади от себе си "ядосаното човече", може да мачка хартия, да ръмжи като тигър или да подскача. Вие пък можете да му помогнете в подобни ситуации, като му предложите чаша вода и измиете лицето му. Тази стара и проста тактика сменя физическата ситуация бързо, а и не изглежда подозрително в очите на детето, и то с охота я споделя.

Терминатор в детски дрешки

Какво се случи с момченцето в супермаркета, майка му, буркана с домати и надуваемата топка? Минута-две след сцената хлапакът се беше успокоил и играеше с телефона си, а майката лениво разглеждаше етикетите на различните видове сирена. Народът буташе пазарските си колички разсеяно, а ситуацията изглеждаше овладяна. Докато в един момент от другия край на супермаркета се чу индиански рев: "Купи ми да пия кола, мааа, ъхъ-хъъъъ..., щото ша разлея ариелаааа, маааа...!" Този път хлапакът държеше в едната си ръка отворена бутилка течен прах за пране. В другата му ръка, високо вдигната над главата му като току-що отрязан скалп, се мъдреше кен с така желаната напитка. Малчуганът беше здраво стъпил на земята с разкрачени крака и гледаше презрително майка си, която безславно стоеше пред него на буквата Ф...

Статията е част от специалното издание на "Капитал" K:ids

"Ако не ми купиш тая топкааааа, хъ-ахъъъъ..., ша счупа буркана, мааа!", крещи, ревейки един около шестгодишен младеж насред супермаркета, докато държи над главата си стъклен буркан със стерилизирани домати. Майка му е клекнала на безопасно разстояние срещу него и видимо приема заканата му за сериозна. Опитва се да го вразуми, като говори бавно, тихо и употребява думи като "миличко", "не заслужавам" и "добро дете".

Дребният манипулатор обаче маха един по един пръстите си от буркана и възможността той да гръмне като бомба в средата на магазина пред изумените погледи на пазаруващите е съвсем реална. Майката държи да овладява ситуацията по някакви свои методи и също като него държи въпросната скъпоценна надуваема топка с два пръста. Тълпата наоколо е наострила уши, а пазаренето на тема "топка или счупен буркан с домати" продължава с майчиния ултиматум "Оставяш буркана и ти купувам топката!".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    dobrev1 avatar :-|
    dobrev1

    Една случка с купи ми войници -

    http://bgtatko.bg/26187/tate-kupi-mi-voinici/

  • 2
    kireto avatar :-P
    Кирето

    Добра статия и повечето неща са верни, това от опит го казвам...
    Но, всеки е достигал до момента в който му е идвало да напука шамарите на малкото дяволче за да се кротне.
    Сега, когато вече са ми поотраснали се смея какви са ги вършили....:)
    Борбата си беше жестока, децата са едни малки психолози и знаят къде и с какво могат да "пробият", на теб не ти остава нищо друго освен да запушваш пробойните... до следващият път.

  • 3
    oserv avatar :-|
    Patilan

    имено заради зверчета от първата част на статията, в много европейски страни, пошляпването и фиическите наказания на деца не се санкционират.

  • 4
    oserv avatar :-|
    Patilan

    друго което психолозите би трябвало да обясняват, е че манипулацията е другото име на един от най-силнияте човешки инстикти - инстинктът за власт, който пък от своя страна е разновидност на инстикта за оцеляване. От еволюционна гледна точка - ако убедиш/принудиш другата страна да ти предоставя своите ресурси, то шансът ти да оцелееш е много по-голям.
    Инстинктът за власт спроед някои психолози се проявява още в люлката - без видима причина децата започват да плачат, и когато видят родителя се успокояват. Някои от майките които познавам осъзнават че това е манипулация. Разбира се не можеш да изключим и страх, който за малките бебета може да бъде или страх то силни звуци, или от падане.
    Психологията не е точна наука, както и не може да каже дали манипулацията е положителна или отрицателна черта.
    От гледна точка на еволюционната психология, това е по-скоро положителна черта.

  • 5
    true_original avatar :-|
    true_original

    Я да видим - всичко описано тук ако се прави от възрастен е ОК или дори му казваме възпитание но ако е от дете е манипулация. Смехотворно е са обявяаш децата за манипулатори поради това че преследват лична изгода - това е най нормалното нещо за човека.

    Друг е въпроста кое е правилно и кое не и това трябва да се научи от детето по разумен начин.

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK