Колко е важно да бъдеш Личност...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко е важно да бъдеш Личност...

Колко е важно да бъдеш Личност...

Смисълът да скачаш в локви, да висиш от дърво и да правиш питки е в това да усетиш свободата, която имаш по природа. Валдорфската система на обучение вече близо век възпитава хлапетата в това тяхно право

27668 прочитания

© Капитал


Възпитанието на децата е лесно. Ако все още не сте убедени в това, има смисъл да се запознаете с педагогиката, създадена от австрийския учен и философ доктор Рудолф Щайнер.

Към него в първото десетилетие на миналия век се обръща индустриалецът Емил Морт с молба да създаде нова форма на училище за деца на работниците в цигарената му фабрика "Валдорф-Астория" в Щутгарт. Щайнер приема предизвикателството и през 1919 г. отваря врати първото валдорфско училище. Тогавашната традиционна религия и съответстващото й образование са против. Учените също негодуват срещу метода, а родителите се притесняват дали детето им ще може да се адаптира към стандартното училище, ако завърши валдорфска детска градина. Въпреки противоречивите мнения системата на преподаване се утвърждава. През 1930 г. нацистите затварят всички валдорфски училища и градини, които отварят наново врати през 1945 г. През 70-те години на XX век педагогиката се разпространява мащабно в цял свят и към този момент има повече от 3500 детски градини, училища и институти, работещи по тази методика в над 60 страни.

В началото се заинтересувах от тази методика като родител. Търсех детска градина за дъщеря си, исках да проверя всички по-различни начини на обучение и възпитание и така попаднах на валдорфска градина в София.

Амбициозен родител съм, затова реших да отида на място. Първото, което ме посрещна, беше детският смях, идващ от люлките в двора на градината. Децата бяха обути с високи шарени ботуши и на воля шляпаха в локвите и окъпаната от вчерашния дъжд трева. Имаше деца на всякаква възраст – малчугани на 3 и каки и батковци на по 4-5 години. Всички заедно рисуваха с тебешир и играеха на ластик. Едно-две дечица смело висяха от клоните на дърветата.

Часът беше около пет следобед и разбрах, че съм попаднала във времето за свободна игра.

Денят по валдорфски

В детската градина той започва в осем сутринта. След като децата пристигнат, заедно с педагозите започват да приготвят закуската. Малчуганите се включват активно и помагат с каквото могат – чукат орехи, подреждат масата, изхвърлят боклука. Храната е екологична и природосъобразна, като не се предлага месо. (Неслучайно в градината се отглеждат домати, краставици, тиквички, има и няколко плодни дръвчета!)

Фотограф: Капитал

В периода между 8 и 9.30 часа децата извършват основната дейност за деня и играят. Пеят се песни (тук няма нито CD плеър, нито касетофон, камо ли компютър или таблет), рецитират се стихчета, децата се броят – кой липсва, кой е тук, като така неусетно учат и преговарят числата. Знанието се усвоява леко и непринудено, без да се пълнят главите на децата със суха информация.

Основната дейност за деня е разнообразна - месят питки, плетат с прежда, рисуват с акварел, по-големите тъкат на стан, работят с естествени материали. Тук няма играчки от пластмаса, повечето са от дърво. Всяко дете се чувства свободно в творчеството си, защото валдорфската педагогика според своя създател е творческо изкуство, а не наука, и съответно урокът е неговото произведение. Педагогиката поставя естетиката в основата на обучението и възпитанието, тъй като детето започва да чувства далеч преди да започне да мисли съзнателно. "Това, което прави валдорфската педагогика различна, е това, че тя върви заедно с личния път на децата. Това, че всяко едно знание за света или всяко едно научно познание на математиката или на българския език стават достъпни за децата само за да бъдат в услуга на тяхното лично израстване", казва педагогът във валдорфската детска градина "Златно зрънце" в София Анриета Далова. (бел. авт. - интервю с нея четете на стр. ...)
В десет и половина децата, вече прибрали всичко по местата, излизат на двора, където следва игра. Винаги когато времето позволява, отиват на пикник в планината.

Уютно е тук, сплотено, всеки е различен и допринася за общата хармония. Децата живеят на принципа на семейната среда заедно, независимо че са в различни възрасти. Както във фамилията – играят, учат и си помагат взаимно. Обособени в отделна група са единствено най-малките – човечетата от две и половина до три и половина години, които все още имат нужда от специални грижи.

За свободата на мнение и живот в съзвучие с природата

Децата във валдорфската детска градина живеят така, както се живее в нормалния човешки живот, извършват дейности, които не са абстрактни и не са безсмислени. "Можем да видим на много места да се прави къщичка от макаронени изделия или тесто, но като че ли за самото упражнение. Докато във валдорфската градина знаеш, че това, което правиш, винаги има смисъл", казват педагозите тук. Така че сготвеното от теб ще се яде от всички деца или "мама, която днес има празник, ще опита от моята питка", а това, което произведеш със собствените си ръце, непременно ще служи за нещо. Освен на смисъл от положения труд хлапетата тук се учат и на взаимопомощ. Например, ако на някого му се е наложило да закъснее за заниманието, винаги има кой да го замести. Всяко занимание има реална цел и носи някаква полезност. Децата знаят, че ако режат хартия или конци, това е, за да се подготвят да конструират нещо и то непременно ще влезе в употреба в градината или у дома. В този процес ролята на педагозите е подкрепяща, а не назидателна. Така всяко дете има свободата да бъде Творец, Индивидуалност, Личност.

Друга отличителна и важна характеристика на метода е свободата да изкажеш мнение. Децата тук могат свободно да изразяват мислите си и могат да бъдат сигурни, че те ще бъдат чути. За да се научиш да ползваш правилно свободата обаче, трябва да знаеш, че тя има свои граници и следва определени правила. "Децата имат нужда да знаят в какво пространство, в какви рамки могат да разположат себе си, своята личност", твърдят педагозите тук. Важно е обаче тези граници да бъдат поставяни с уважение. Защото това, от което всички ние страдаме, независимо на колко години сме – на три или на трийсет, е, че някой с неуважение иска да ни наложи личната си позиция.

От личен опит

Милена Рангелова-Соколова, майка на Теодор, 3.5 години:

"Децата учат за природата чрез досега си с нея!"

Как решихте да дадете Теодор във валдорфска детска градина?

- Аз не ям месо и исках в детската градина и на сина ми то да не се предлага. Тук открих това. После научих повече за системата като цяло и ми допадна. Тео беше на две години и девет месеца, когато го записахме тук.

Освен храната какво тук е по-различно?

- Децата тук са свободни, имат право да изразяват емоциите си, обръща се внимание на цялостното развитие на детето. Набляга се на мисленето и на чувствата му.

Кои занимания на децата най-много ви впечатляват?

- Допада ми, че се месят питки. Тео много обича да се включва в домакинството и вкъщи се опитваме заедно да правим някои неща. На сина ми му е интересно, че тук има различни деца - по-малки и по-големи от него, от които се учи. Харесва ми това, че на родителските срещи винаги се обсъждат теми, които касаят развитието на децата. И още нещо - децата са свързани с природата. Имат излети всяка седмица в планината. Учат за природата чрез досега си нея.

Да уловим момента

Валдорфската педагогика учи децата ни да бъдат щастливи, да обичат ученето и училището. За това от особено значение е етапът на развитие, в който се намира самото дете.

За малкото дете (до 7 години) - възпитание чрез добри примери за подражание, много движение и внасяне на ритъм в живота му.

"Едно дете на три години вижда примера на родителите си и всичко се свежда до това", се казва във валдорфската методика. Когато родителят или педагогът използва например хартията с уважение към природата, няма нужда да действа с думи спрямо детето, да обяснява тезисно, че е екологично да пазим горите. То самото вижда как той се отнася и започва да гради отношението си по същия начин. По същия начин и дейности като месене на хляб, плетене, правене на книжки придобиват смисъл, защото те възпитават на отношение чрез пример. Творческите свободни игри, отразяващи първичните човешки дейности като копане, жътва, косене, бране на плодове или рисуването, пеенето, танците, организирането на празници, допринасят за естественото развитие на детето. Много по-лесно е да следваме естественото развитие на човечеството и да се обръщаме към природата си, за да изградим Личността на едно дете.

За децата от 7 до 14 години – възпитание чрез развиване на въображението и чрез влияние на авторитетите.

Тази възраст е сърцето на детството, по време на която детето иска да получи отговори на въпросите си, свързани със знанието, сърцето и ума на възрастния. Затова учителят се обръща към чувствата му. Към науката подхожда с наблюдение на познати природни явления. Това концентрирано съзерцание постепенно поражда у детето любопитство и уважение към света, като същевременно изработва основата на критическото мислене. Важно е в този период всичко да бъде функционално, полезно и красиво.

За юношеството – деца между 14 и 21 години – това е времето на търсене на истината, на здравия ценностен идеализъм, уязвима чувствителност и самостоятелно мислене. В тази възраст учителите се обръщат към рационалното мислене на вече порасналите деца и разчитат на тяхната способност за критическо съждение. Уроците са разговори, в които се изказват предположения, защитават се тези, водят се беседи.

Важен принцип във валдорфската педагогика е, че всичко ново идва, когато детето е готово за него. Според педагозите от тази школа, ако едно тригодишно дете прибере на местата им в шкафчето три кубчета и един плат, това е повече от достатъчно. Докато от един шестгодишен човек можеш да изискваш активно съучастие: "Виж, имам нужда от твоята помощ! Ще бъде добре ако ти се погрижиш днес за абсолютно всички платове!" Той вече може да понесе тази задача, при това с отговорност. Тоест, когато говорим за свобода в този тип методика, не трябва да я разбираме криво като свободия – ако искаш, не го прави, ако искаш, го прави. Всяко нещо отива на мястото си и всичко се прави така, както трябва, е основен принцип на преподавателите в школата. За да продължи денят след закуската, нещата трябва да са подредени и този ред да се знае и спазва. Това е начинът да се научиш да се трудиш и да правиш нещата последователно. "Ако днес обаче на някого не му се прави нещо, ние като учители трябва да сме сигурни, че друг ще откликне – обяснява Анриета. За да бъдеш модел на подражание, ще дадеш алтернатива: Добре, аз ще го направя днес, няма проблем, но утре ти ще го направиш за мен. Така децата се научават на гъвкавост и солидарност."

Кой кой е в градината

Във валдорфските детски градини и училища няма директор. Всички педагози образуват учителски колегиум, който е отговорен за развитието на детските заведения. Всяка седмица има педагогически съвет, на който се обсъждат задачите пред педагозите. Всеки от тях поема лична отговорност за делата си. В този смисъл нещата са доста самоопределени, включително от страна на родителите. Тук няма оценки, награди и наказания за децата.

Живот след детската градина

Често се смята, че валдорфските учебни заведения са място, в което детето е спокойно, психически стабилно, но след излизането му оттам се започва с допълнителни уроци по български език, математика, чужд език. Ползвалите тази методика са категорични обаче, че това не е така, защото в детските заведения и училищата, работещи по валдорфската система, човек се научава на най-важното – да полага труд. След това каквото и знание да трябва да се усвои, системата, по която това да стане, е изработена. В детската градина дългосрочните занимания с дейности, свързани с ръчен труд, учат хлапетата на съсредоточеност, трудолюбие и отговорност. В началото на октомври например по-големите деца започват да тъкат свое собствено произведение на малки дървени станчета. Знаят, че в средата на май трябва да са готови, затова всеки ден разпределят работата си така, че да имат време и за работа, и за игра. В повечето дни детето само решава в кой момент ще работи по задачата си, но за да покаже през май какво е свършило, поема отговорността за това и е наясно, че трябва да положи труд. "На това ги научава нашата система - казва още Анриета – да бъдат съсредоточени и постоянни в преследването на собствената цел. Знаят, че тук могат да изкажат мнението си, което ги прави най-малкото вътрешно свободни. От друга страна, живеейки в група с много и различни като индивидуалност, характер и възраст деца, всеки малък човек се учи на толерантност. Децата разбират, че светът е такъв, какъвто е, и всеки може с нещо да допринесе, нещо да направи за него."

Нещо като епилог

Казват, че едни от най-богатите хора в света записват децата си във валдорфски детски градини или училища. Актрисата Дженифър Анистън, децата на бившия италиански премиер Силвио Берлускони, както и тези на актьора Шварценегер са малка част от многото ученици, обучавани по метода на валдорфската педагогика. Като родител разбирам защо тази система е все по-популярна – децата в тези учебни заведения са наясно със собствените си цели и се трудят за постигането им, могат естествено да стават част от различни общности и да общуват адекватно в тях и освен това са отговорни за изборите, които правят. Не ги тресе обичайното училищно напрежение на непрекъснатата конкуренция, защото те не се състезават с никого. Развиват себе си и собствените си способности. Стъпките са малки, но сигурни: днес постигнах това, значи утре мога да направя повече. Детето се чувства добре, когато другите около него са уверени в това, че то прави най-доброто, на което е способно и го подкрепят. И така то се мотивира да постига повече.

Тази атмосфера тук се усеща. Децата във валдорфската детска градина, които шляпаха из локвите с гумени ботуши и висяха по дърветата, притежават нещо, което рядко срещаш в днешно време – лекота на духа и максимална хармония със себе си. Като родител няма какво повече да искам за моето дете.

Основни принципи на валдорфската педагогика:

Насочена е към личността на детето, без значение от неговия интелект и възраст. Наричат я педагогика на равните възможности.

Детството е уникален период в живота на детето. В продължение на векове се е смятало, че детето е "недодялан възрастен", който е трябвало да се усъвършенства. При валдорфската педагогика стремежът е не детето да порасне бързо, а по-скоро да се удължи детството и да се разкрие творческият потенциал на малчугана.

Валдорфската педагогика е против ранното развитие на интелекта. Обучението по четене, писане, смятане трябва да започне максимално късно, когато детето формира емоционалния си свят. Това става ориентировъчно, когато детето сменя млечните си зъби, т.е. по-късно в сравнение с другите образователни системи. Завършилите валдорфско училище обаче лесно постъпват в университет и се реализират успешно след това.

4 коментара
  • 1
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    За да можеш да се изградиш като личност е необходим, някой, който колкото се може по-рано да повярва в твоите възможности заради самия теб.

  • 2
    andreyrusev avatar :-?
    Андрей Русев

    Защо съм против:
    - не се яде месо
    - не се развива интелекта
    - няма ред и дисциплина


    Искам да разбера повече какво се случва с живота на едно момиче, което влиза в пубертета и е възпитаничка на валдорфска система.

  • 3
    roadie avatar :-|
    road fox

    До коментар [#2] от "Андрей Русев":

    V US kolezha vkoito biah imashe goliam broi studenti ot Waldorf schools .... Vsichkite imaha seriozni hobita i umeeha mnogo dobre da se susredotochvat vurhu samostoiatelni ili grupovi proekti. Problemi s povedenieto niamashe nikakvi :-)

  • 4
    mmiu avatar :-|
    mmiu

    До коментар [#2] от "Андрей Русев":

    За месото - и аз ще съм против децата ми да не ядат изобщо месо, но истината е, че науката ме е оборила - може да се преживява без месо от самото раждане, вкл. и на веганска диета, и учените не са открили сериозни здравни рискове за веганство.

    Иначе, интелектът се развива щеш-не щеш, първите шест години не са и особено показателни за бъдещето. Колкото до реда и дисциплината, в текста е описано как в децата се възпитава уважение и търпение - мисля, че това е напълно достатъчно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK