Подслушано в учителската стая

Защо бивша гимнастичка, програмист инициатор на щуротии и моден дизайнер с татуировки и обеци избират да станат учители, това продължава да им харесва, а на всичкото отгоре децата ги обожават

   ©  Цветелина Белутова
Събрахме ги на едно място, в един ден и един час. Поканихме ги да се настанят удобно в учителската стая на Професионалната гимназия по облекло, включихме си диктофона и ги помолихме да си говорят... за работа. За училище. За учениците, учителите, програмите, поколенията. И за онзи необясним инат, който може да те накара днес в страна като България да бъдеш учител. Прекъсвахме ги само от време на време, защото бъбривостта и емоциите са характерни за и без това младите им артистични природи. Не отговаряха точно на въпросите ни. Скачаха от тема на тема. Спореха, вдъхновяваха се и преминаваха в бурни обяснения. Казаха, че училището трябва да е площадката, от която да си изстреляш ракетата в Космоса. Това ни хареса. И ни успокои, че децата ни продължават да срещат в училище будни хора, които ги учат на най-важното – да мислят, да чувстват и да превръщат всичко това в смислена енергия.

Александър Гергинов е на 34 години. Преподава рисуване и моден дизайн в Професионалната гимназия по облекло "Княгиня Мария Луиза". Той е познато име в модния бранш покрай марката си Ham&Eggs. Преди няколко години почти на шега решава да се върне в училището, където е учил. Иначе си е играл "на училище" още като малък и е тормозил приятелите си със задачи за по-горните класове. Сега не спестява двойките, но учениците го боготворят. Има много татуировки и обеци, но казва, че за щастие нито един ученик не се е продупчил заради него.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ukashaka avatar :-(
    ukashaka
    • - 1
    • + 4

    Приятели, първото, което ми направи впечатление в това издание, бе, че никъде не се споменават факти и събития, съвети и описания, които поне в най-малка степен биха могли да са полезни на хората, които живеят извън София. Визирам преди всичко (но не само) материалите за детската градина, която работи по метода на Валдорф, и материала за това – къде да развличат родителите невръстните си деца. Ако аудиторията ви е само от живеещи в столицата, то редно е да упоменете това в заглавието на онлайн списанието или най-малкото в заглавието на съответната статия.
    Отново без да вземете предвид коректността към читателите, след като изнасяте една приятна лекция за методиката, преимуществата и красотите на споменатата вече детска градина, сте пропуснали да обозначите материала като рекламен.
    Шокиращо за мен лично беше, че в една детска градина, която очевидно е върхът на авангарда в съвременната детска педагогика, питомците са лишени от месо в менюто. Вероятно ще ви се стори антично, но месото все още е сред обичайните храни на повечето хора на планетата и особено когато е качествено, е незаменим източник на редица хранителни съставки, да не говорим, че е вкусно и според случая диетично или много питателно. Изглежда ми по-естествено като медия да подадете сигнал до съответните органи, за да се попълни този крещящ пропуск в ежедневното хранене на подрастващите, вместо да ставате трибуна на вижданията на хора с тежки пропуски в хранителната си култура..
    По-нататък ме обезпокои много виждането на един от преподавателите, който смята, че „не е редно да се пишат масово шестици примерно. Защото за съжаление има такива практики. Наскоро имаше репортерско разследване за това как училища манипулират матурите. Тоест съучастници на учениците се явяват ръководствата на тези училища и заедно те лъжат държавата и останалите ученици, че е научено нещо. Браво на медиите, браво на всякакви разследващи органи, които биха тръгнали да се борят, за да разкрият такива неща. За съжаление органите не го вършат толкова, колкото медиите напоследък са свършили подобни разследвания…“. Подобно изказване говори за плашещо непознаване на организацията и процесите в образователната система в страната. Ако господинът бе отчасти поне запознат с начина, по който у нас се разпределят средствата за издръжка на училищата, както и с нагласите на обществото за придобиване на знания в рамките на установените държавни институции, сигурен съм, сам щеше да ви помоли да изтриете цитираните по-горе изречения от изказването му.
    Благодаря!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал