Всичко по две

За тригодишния свят на Кая и Тео, в който Жаба Жабурана е абсолютен поп хит, татко е олимпийски шампион, а мама и баба са от "Бийтълс"

Всичко започна с две малки ембриончета. Докторът ми каза: "Сигурно ще са момче и момиче – едното е по-голямо от другото!" Думите му се потвърдиха още в 13-та седмица от бременността, а веднага след това със съпруга ми Ники започнахме да мислим имена. Бяхме убедени в едно – имената ще са си техни. Няма да започват с буквичка на роднина, за да не носят кармата на предшествениците си. Името Кая всъщност пазехме в малката си кутийка със семейни обещания много преди да разберем, че изобщо ще имаме дете. Някъде близо до Дяволския мост в Родопите чухме случайно една майка да нарича така дъщеричката си и си казахме, че ако някой ден станем родители на момиченце, то ще се казва точно така. Успяхме да я "впишем" в регистъра много преди появата на поне няколко звездни момиченца със същото име. С момчешкото име проблемите бяха много повече. "Какво ще кажеш за Нео", попитах един ден Ники по телефона. "Като телевизорите ли?!", попита той на свой ред с насмешка в гласа. "Не, като Нео от Матрицата!", смотолевих обидено, осъзнавайки колко абсурдно звучи това име на български. Истината е, че Тео беше първият ни и последен избор. Гальовно го наричаме Теохари, Теофани и Теодоси… но той си е просто Тео. Или Слънчо. И сестричката му Светулка. Понякога и двамата се ползват с кодовото име Шмокли – нещо като "Обич моя!" на нашия семеен език.

***


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал