(Не)извинени отсъствия

" От кого бягаш, тати", или за бавното темпо на един отсъстващ баща на дълги разстояния и неговата мъдра Ана

Така се случи, че детето ми се роди и живее в "Другата България" – с майка си са в Париж, а аз съм в София. Пътувам, за да бъда с нея. Но така и не успях да стана част от нейния роден град, от френската среда. Моят живот остана в България, този на дъщеря ми се случва във Франция.

Моето дете, което толкова много обичам, е далече. Липсва ми. Понякога се питам дали и аз й липсвам...

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ruslan avatar :-|
    Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    • + 11

    ...........Всеки път се запознавахме наново.............

    Лошо. Явно много е била много малка като сте заживели отделно.

    Аз чаках три години, докато сина ми не навърши 12 години (сега е на 13).
    Тогава заживях с новата си любов.

    И не, не съм изоставил майка му в класическият смисъл. Тя се разведе с мен преди 11 години, но продължихме да живеем заедно, само заради детето.

    Появи се любов за мен, когато най-малко съм очаквал. Бях минал 50-те.
    Сега съм на 53, почти 54. Направих чудо, но намерих дом само на 50 метра от моя апартамент. Оставих апартамента си (лично мой) на отдавна бившата си жена с ВСИЧКО в къщи, не защото съм добър човек, а защото не исках детето да си променя живота. Той отдавна има приятели и е свикнал със стаята си и с живота си. Отначало той трудно прие факта, че не живеем в една входна врата. Трябваха му около 4 месеца да разбере, че така е най-добре. Идва вечер при нас все по-често и е хубаво.
    То добре, но едва сега разбрах колко трудно е да не го виждам заспал вечер и да целувам подалото се вече голямо краче от завивката и да го целуна за лека нощ без той да знае. Мъка е, но няма как.

    Не искам да те отчайвам г-н Тошев, но нещата няма да станат добре.
    Децата растат и после забравят за нас.
    Това, което е най-важното е те да са щастливи и добри хора.
    Да пораснат достойни и добри. Това е. На нас майната ни. Не сме важни ние с нашите чувства и мисли.


    Но пък сте разбрал г-н Тошев най-важното.
    .......Доверието между дете и родител е процес. Труден, понякога болезнен. Но само човек, който не си дава сметка, че бъдещето се кове в настоящето, може да отрече правото на всеки да избира своето присъствие или отсъствие...........

    Това е. Никога лъжи.
    В това съм успял напълно.
    Сина ми знае, че каквото кажа е истина.
    Било е да кажа, когато не знам нещо. Той разбира, че не съм Айнщайн.

    И ви уверявам, че много деца растат в "здрава" семейна среда, но в лъжи. Свидетели са, ако не на побоища поне на зверски караници, които оставят в спомените на детето много по трайни увреждания, отколкото нашата липса в ежедневието, липсата на тате.

    Преди да съм ревнал спирам дотук, че много боли.

    Нередност?
  • 2
    ruslan avatar :-|
    Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    • + 6

    Още нещо.
    Когато беше малък, почти бебе още, забраних на баби, дядовци и лели да му говорят на "бебешки" език.
    Наредих и успях в това да му се говори на бебето на ясен български без "ще ходим на тя" и т.н. според хората "нормални" за бебе неща.
    Така той започна да говори рано, заобича яслата.
    Живеех точно до яслата и градината почти 20 години и все чувах плач сутрин. Не и моето, обаче. Уж за проба майка му го заведе на ясла преди да е станал на две годинки. На първата седмица той пожела да остане там. Също и с градината после. Сърди се, ако иде късно и ако го вземем по-рано. Не оставали играчки, не можел да се наиграе. Чудесно.
    Там му беше добре. Едно от малкото деца, които харесваха яслата и градината.
    От малък нямаше забрани. Наказвал съм го с вдигнати ръчички до стената за не помня какво и това е. Никога не съм го ударил, никога не съм повишил глас, не защото съм добър баща, а защото нямаше причини.
    Когато едно дете има почти никакви забрани то не се интересува, че било забрана.
    Компютър имаше на 6 години, както и мобилен телефон на такса (абсолютно ненужен тогава). Сега трябва да вали като из ведро или да има сняг до колене за да стои на компютъра си. Не това е живота му.
    Така направих нужното да не му е интересно да има мобилен тел. и комп. Има ги, ползва ги, но само в краен случай. Не му е интересно.

    Нередност?
  • 3
    ruslan avatar :-|
    Росен съм аз а Путлер ще капитулира
    • + 8

    Не спирам да мисля по въпроса.
    Важно е да се отнася човек с детето си като с голям човек.
    Да уважава желанията му. Често те са откачени, но след разговор на него му става ясно за какво иде реч.
    Нужно е.
    Искаше куче.
    Майка му го вдигала (аз вече не бях там) всяка сутрин от 5,30 до 6,00 да разхожда кучето, което не е взето още. Три дни и не му харесало. Значи няма да има куче. Просто е. Ако бе издържал щеше да има куче. Не се е минало. Ако може ще има куче. Апартамента е мой. Не тя решава, но не и той. Може ли ще го има. А и иска хъски. Куче, което не търпи затвор-апартамент.

    Ех г-н Тошев, ще споделя още, ако се сетя какво е важното, щото вече ми убягва. Признавам.

    Има и драма, но тя не е за форума. Опитах да ви пиша, но не може. Не излиза имейл.

    Нередност?
  • 4
    chiefwhitecloud avatar :-|
    chiefwhitecloud
    • + 2

    Браво Жоро!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал