С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 16 сеп 2016, 13:10, 61499 прочитания

Имам роплемби в уличище

Дислексията не е увреждане, а състояние, казва специалният педагог и обучител на деца дислектици Жасмина Йончева

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Всъщност съм родител на едно изключително дете. Това е първото, което трябва да си кажете, ако чуете от специалисти, че синът или дъщеря ви страда от "дислексия". Даже "страда" не е точният глагол. Вашето дете мисли повече в образи, отколкото чрез аналитични конструкции. Има развита интуиция и живо въображение. Творческият му потенциал е впечатляващ, а проницателността му - смайваща. Сигурно за разлика от вас самите то има пространствена интелигентност и умее да мисли глобално. Как ви звучи? На мен изобщо не ми навява черни мисли за неговото бъдещо обучение и кариера! Тъкмо напротив – дислексията е предизвикателство, което трябва да приемете спокойно и отговорно. Защото не е изключено да отглеждате бъдещ велик актьор, художник или писател, технически гений или световна знаменитост...

Какво точно представлява дислексията, как трябва да се справяме с нея като родители или близки на дете дислектик и какво не бива да пропускаме в живота на хлапето, за да му помогнем, е най-добре да питаме специалистите. Жасмина Йонкова е магистър, специален педагог и дипломиран обучител при дислексия от университета в Клагенфурт, Австрия. В момента тя работи към Първия национален център по дислексия, който има свои представителства в Русе, Варна и Виена.


Нека като за начало дадем разбираемо определение за дислексия.
- Първото и най-важно, което трябва да се знае за дислексията, е това, че тя е СЪСТОЯНИЕ. Дислексията не е болест, не е увреждане! Все по-често децата имат затруднения при четене и писане или при усвояване на основните математически операции.

Първият случай на дислексия е описан през 1896 г. в британската медицинска литература, където се акцентира върху това, че едно умно и интелигентно дете не може да се научи да чете и пише. Това състояние бива наречено по-късно "словесна слепота". При четенето е необходимо овладяване на последователност от умения: декодиране на буквите в звуци, свързване на звуците в думи, бързина на първите два процеса, за да има плавност, задържане в паметта на прочетеното до момента на осъзнаване на смисъла на текста. Ако в някоя от тези фази настъпи объркване, крайният резултат е нарушение в процеса на четене и разбиране. Същото важи и за математическите знания и умения.

Симптомите на състоянието дислексия са многоспектърни. Затова и разпознаване и установяване й е от компетенцията на специалисти. Пълното или частично преодоляване на затрудненията се постига след целенасочена и системна педагогическа терапия. За правилната терапия е от съществено значение да се разпознае първопричината на затрудненията.



Ще представя класификацията на д-р Коп-Дуллер, която е експерт на европейско ниво в областта на установяването на състоянието дислексия и последващата педагогическа терапия. Тя е направила класификация в зависимост от това дали дислексичните затруднения са унаследени, дали съпътстват заболяване и/или увреждане, или са придобити вследствие на социални фактори.

1. Дислексия, която е генетично обусловена. Според медицински доклади до момента са установени десет хромозомни локуса за дислексия ( DYX loci ) и са открити четири гена, които имат тясна връзка с дислексията. В тези случаи дислексичните затруднения се унаследяват. Някой от семейството е имал сходни затруднения назад във времето. В зависимост от средата тези затруднения са били проявени и впоследствие компенсирани до определена степен.

2. Затруднения при четене, писане, смятане под влияние на социални фактори като: стрес, педагогическа занемареност, лично отношение на детето към учителката или на учителката към детето, продължително отсъствие от детска градина или училище, лошо владеене на български език, неглижираност. При тях не говорим за дислексия, а за състояние със симптоматика на дислексия. Д-р Коп-Дуллер нарича тази група LRS
(Lese- rechtschreibschwäche, трудност при четене и правопис).

3.Вторична дислексия, която е вследствие на заболяване или увреждане.

Д-р Коп-Дуллер дава следното определение за състоянието дислексия:
"Човек с дислексия, със средна или над средна интелигентност, възприема света около себе си по различен начин в сравнение с останалите. Сблъсквайки се с буквите или цифрите, неговото внимание се нарушава. Това води до трудности при усвояване на четенето, писането или смятането."

Ето какво е определението и на Европейската асоциация по дислексия (EDA):
"Дислексията е различие при придобиване и използване на уменията за четене, правопис и писане, които са с неврологичен произход."

Като родители какво е важно да знаем за нея?
- "Защо се случва това с моето дете" е въпрос, който си задават всички родители. Сигнал за дислексични затруднения при детето е, ако то след първи срок на първи клас демонстрира:

– Трудно запомняне на букви, неразпознаване и бъркане с други при четене, разместване на местата на буквите, изпускане на гласни или съгласни при писане;
Бавен темп на четене, буквуване или сричкуване, частично неосъзнаване на прочетеното;
Трудно запомняне на цифри, бъркане и замени; неосъзнаване на количеството, което се представя със съответния графичен знак, смятане на пръсти, трудност при броене в прав и обратен ред.

В повечето случаи се наблюдава трудно концентриране върху поставените задачи, бързо разсейване и нежелание за учене.

Относно общото развитие на детето е от значение да:
рисува с удоволствие в свободното си време с моливи, бои, пастели, а не да оцветява в някаква компютърна игра; рисунката да бъде цветна, добре композирана, да може да рисува човешки фигури съобразно възрастта;
да пее песнички от начало до край с текст и мелодия, а не само тананикане;
да учи и заучава стихотворения съобразно възрастта и да ги помни трайно;
да може да кара колело, да върви продължително по права линия, да пази равновесие на един крак, да подскача, да се включва с желание в колективни двигателни игри, да разпознава ляво и дясно.

Ако детето предпочита лявата ръка и отказва да работи с дясната, трябва да се прецени много внимателно дали става въпрос за леворъчие, или детето има проблем с фината моторика.

Родителите трябва да бъдат информирани и наблюдателни при проследяване на детското развитие. Вярно е, че всяко дете се развива със собствен темп, но не трябва да се пренебрегва едно по-значимо закъснение от нормите за развитие: пълзене, прохождане, проговаряне. Ако даден период е съпроводен с трудности, това означава, че детето има нужда от допълнителна помощ. Има случаи на спонтанно израстване на закъсненията, но това не е валидно за всички деца. Всяко отклонение от нормата трябва да бъде консултирано със специалисти. Ако един етап от развитието е пропуснат или е бил непълноценно изграден, затруднява всеки следващ.

Как да предотвратим не особено адекватните реакции на хора, които са близко до детето с дислексия и приемат състоянието му за глупост?
- За съжаление не можем да премахнем с вълшебна пръчица реакциите на съученици, учители или други родители към детето с дислексия. Това е продължителен процес на изграждане на култура на поведение. Преди десет години липсваше информация и почти нищо не се знаеше за тези затруднения. Може би след още десет години ще постигнем толерантно отношение от всички.

Какви са първите стъпки, когато имаме съмнение за нея?
- Когато едно дете след първи срок в първи клас продължава да среща затруднения в ограмотяването и да изостава от съучениците си, това е сигнал за родителите да потърсят консултация при логопед, специален педагог или психолог. Невинаги става въпрос за дислексия. Бързото темпо в училище, голямата натовареност, многото домашни задачи, целодневното обучение се оказват свръх силите на някои деца. Това води до неусвоен учебен материал, който се натрупва, и децата изпадат в ситуация да не могат да се справят. Индикации за бъдещи затруднения има още в детската градина. Детските учители трябва да бъдат много добре информирани и да са чувствителни към разпознаването им.

Какви са адекватните действия за обучение на деца с дислексия?
- Ако училищната среда бъде променена съобразно изискванията за работа с деца с дислексия, това ще окаже положителен ефект върху всички деца. В държави като Австрия и Германия в много училищата работят обучители при дислексия. Това е нова професия, която обединява знания и практики от педагогиката и логопедията. Това е бъдещето. Такива специалисти трябва да има във всяко училище редом с логопеда, психолога, специалния педагог. Най-важното в случая е превенцията.

Водещата роля е и на детските учители. Те са първите, които трябва да разпознават затрудненията на децата и да насочват вниманието на родителите към допълнителни домашни занимания или консултация с други специалисти.

Как да помагаме на детето с дислексия като негови родители или близки?
- Децата с дислексия или със симптоматика на дислексия много лесно се изморяват. Бавният темп на работа води дотам, че те трябва с часове да стоят и да подготвят домашните си задачи. За тях е добре да получават редуцирани домашни задачи, да бъдат поощрявани и хвалени за изпълнението на тези задачи. Те полагат много повече усилия от останалите деца, за да се справят. Изучаването на английски език е непреодолима бариера за повечето от тях. Належащо е да бъде намерено официално компромисно решение специално за това, а защо не ресурсни учители само за чужд език?!

Нужно е търпение и много любов от страна на учителите. Вкъщи родителите биха могли да помогнат на детето да изгради режим на почивка и учене съобразно неговата индивидуалност. Детето трябва да бъде направлявано, но в същото време трябва да бъде приучавано на самостоятелност. Няма точна рецепта, която да важи за всички родители и всички деца. Общото това са три думи: любов, търпение и упоритост!

Има ли утвърдени методи за корекция на дислексия?
- До момента са създадени много теории и методи. Някои са официално признати и сертифицирани, други не. Всеки заинтересован има право на личен избор при насочването си към един или друг метод на корекция. Корекцията при дислексия е комплексна и строго индивидуална. Добрият логопед, обучител при дислексия или специален педагог сам създава най-подходящата корекционна програма за детето с дислексия, следва я и оценява постигнатите резултати, прави промени и допълнения. Специалистът, който работи или иска да работи с деца с дислексия, трябва да познава много добре различните методи, да следи новостите и да бъде креативен, за да намери верния път за корекционна работа. Новите технологии дават възможност за различни подпомагащи програми и уреди за хора с дислексия. Има разработени четящи програми, четящи устройства под формата на химикал, който може да разпознава думи и да ги превръща в глас, да променя шрифт и фон. Има разработени много тренингови игри и книги за самопомощ. Смятам, че е време да се обърнем към оставеното ни ценно наследство от проф. Лозанов за сугестопедията, за да открием нови пътища за подкрепа на децата и разгръщането на техния потенциал. Съществена роля ще изиграе и въвеждането на класификация ICF-CY (Международна класификация на функционирането, инвалидността и здравето за децата и младежите). Ние вече успешно прилагаме класификацията в нашата корекционна работа.

Кои са основните предразсъдъци относно това състояние?
- Както е казано, ако четенето беше като пеенето, на никого нямаше да прави впечатление, че някой не чете добре. Това щеше да се приема за нормално и дислексията да бъде неизвестна. Необходимостта от умения за четене и писане дават един допълнителен нюанс в богатата цветна палитра от талант, знания, умения на всеки човек. В историята и в съвременността ние можем да откроим имената на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Алберт Айнщайн, Томас Едисон, Агата Кристи, Стивън Спилбърг и много други талантливи хора с дислексия.

На кого да разчитат родителите на деца с дислексия у нас?
- Родителите могат да разчитат за помощ на училищните логопеди, психолози, ресурсни учители. Ресурсните и логопедичните центрове разполагат със специалисти, които са в компетенциите си да обследват детето. Има и частни центрове и практики, в които специалисти също провеждат обследване, дават препоръки и провеждат корекционни програми.

Имате ли случай от вашата практика, който особено ви е развълнувал и няма да забравите?
- Всяко дете е вълнуващ случай. Ще споделя какво направи едно момче на осем години, след като се научи да чете и пише. Когато се срещнахме, К. беше завършил първи клас и познаваше само пет букви. Не можеше да чете, не можеше да пише, не разпознаваше ръкописните букви, много трудно заучаваше стихотворение. Умно дете с интерес към растенията и животните! Работихме цяло лято. Той започна да чете, започна и да пише. Един ден дойде с едно малко тефтерче и химикал, като заяви, че започва да пише книга. Много искал да напише книга, за да разкаже на другите деца за това колко му е било трудно и колко е хубаво да можеш да четеш и пишеш. Това беше много вълнуващо за мен, защото думите му бяха искрени, от сърце и душа! Сега К. вече чете, пише, справя се в училище, като целта му е да догони съучениците си. Аз съм убедена, че до края на четвърти клас той ще успее.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?! 3 И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

6 окт 2019, 5866 прочитания

Кога е време да поговорим за пари с децата си Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

29 сеп 2019, 1807 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Укротяване на подивялото

Или как да неутрализираме "баба" ефекта

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10