Укротяване на подивялото

Илюстрация Увеличаване Автор: Капитал Смаляване

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Посягам да погаля новозакръглените и розови бузки на детето – резултат от няколкоседмична ваканция при баба му. А то по волята на навика, създаден през този период, отваря уста – за да лапне хапката, приготвена от бабата, разбира се! Краткият период на ваканцията е бил напълно достатъчен, за да създаде рефлекс, също толкова силен, колкото и лампичката за кучето на Павлов.

За да има детето здрав и закръглен вид, трябва да яде. И ако детето не иска да го прави само, баба му няма да се откаже така лесно. Очите ми стават свидетел на сцени, на които трудно могат сами да повярват. В миг майка ми – жената, научила ме да постигна невъзможното, не искайки помощ от никого, да се боря с вятърни мелници с нагласата, че си играя с детски хвърчила – изважда от дълбините на бабината си душа таланти и енергия, присъщи на начинаещи актьори. Разиграват се сцени в три действия, от спомените й изплуват драматични истории и песни, способни да трогнат минимум ловджия или дори политически лидер от Северна Корея, за да може детето да слуша в захлас, докато баба му умело му натъпква и последния залък от паницата за вечеря, с която възрастен човек трудно би се справил. Но нали "той е дете и трябва да расте?!"

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

И докато веждите ми се надигат все по-нагоре и по-нагоре, изписвайки въпросите, които бликат един след друг, бабата добива миловиден вид и тонът й започва да се смекчава, така че рано-рано ми става ясно каква рана ще нанеса, ако реша да възпитавам детето точно в този момент, когато така хубаво му е тръгнала хапката. Дипломацията й тече в няколко насоки и многоканално, а аз правилата на тази играта още не съм започнала да ги чета.

Разбира се, че не е проблем да оставя доволната от себе си баба да нахрани моето дете и този път. Това е само за няколко дни. Пък и той има нужда от глезене – когато е с нас с баща му, го възпитаваме като войник, а и той ни съдейства. И нали си знае какво се очаква от него, когато се върнем към нормалния режим – нож, вилица, салфетка, отсервиране след вечеря. Но знае ли, всъщност? Или изведнъж мама и тате стават лошите ченгета?

Проблемът идва на първо място от факта, че родителите ни очакват с нетърпение да видят внучетата си (а и май не само те очакват този миг, да си признаем). И в случая за разлика от времето, когато сме били деца, имат възможност да дават грижи и любов, без да поемат отговорност за резултатите в дългосрочен план. Тоест да се грижат за деца, но радвайки се само на хубавата част. Колкото и да не ни се вярва, веднага след като сме пораснали и сме излетели от семейния дом, те са започнали горчиво да съжаляват за пропуснатите възможности да ни глезят, да разговарят с нас, без да ни поучават, да бъдат по-близки до нас и по-разбиращи, вместо да мислят за пролетното почистване, евентуалните съкращения в службата или третата световна война. И ето – само няколко години по-късно – нова възможност да бъдат по-добри родители – с внучетата! Това плюс факта, че стават свидетели на нашето собствено преминаване по подобен на техния път, ги кара още по-ревностно да се вкопчат в идеята да компенсират всички неволи на всички изстрадали деца в историята на света, и то с внучетата си. И тъй, какво можем да направим, за да неутрализираме по-лесно последиците от бабините грижи и да установим ред в собственото си дете? Много неща.



Да бъдем мъдри. Първо да допуснем, че глезенето на баба и дядо е нормална част от отношенията, и с търпение да пропуснем да виждаме по-дребните прегрешения на родителите си. Второ, да поставим граници, отвъд които възрастните да разберат, че създават мини-Квазимодо на обноските.

Трябва да обясним спокойно и твърдо, че глезенето не само не помага на детето, но дори го кара да се чувства по-зле при завръщането му към правилата. Пък те са важни в името на светлото бъдеще на същото това дете. Точка.

Правилата са различни тук и там. Трябва да говорим и с детето, преди да го изпратим на гости. Да му напомним, че в дома на баба и дядо има един правила, които са различни от тези вкъщи. И че когато се върне у дома, нашите настройки продължават да важат. Помолете младши да ви помогне заедно да спазвате всички ваши уговорки.

Това може да струва малко повече търпение в началото, както и малко сълзи в посока "Пък баба/дядо ми разрешаваше!", но е важно веднъж поставили граници, да не отстъпваме нито милиметър територия. Важно е всичко да се случва с мил глас, в мир и разбиране към емоциите му.

Оставете ги да се порадват. Повечето баби и дядовци приемат глезенето не просто като стъпка встрани от правилата, а като тяхно изконно право (заради споменатата по-горе нужда от наваксване с добрините). И ето така изведнъж вечерният час спира да съществува, рафтовете се изпълват с вредни храни, каквито у дома никога няма, а детето набързо се сдобива с всички дълго искани, а понякога и дори непоискани играчки.

Здравето преди всичко. Някои от произтичащите проблеми изискват сключване на сделка. Най-вече тези, свързани със здравето на детето. Ако родителите ви са наясно с рисковете от джънк фуда и съдържащите се в него нежелани вещества, както и въздействието им в дългосрочен план, надали ще са толкова отстъпчиви пред детските молби в магазина. Важно е по един или друг начин, директно или уж случайно (в зависимост от особеностите на характера) да бъдат информирани, за да могат да вземат адекватни решения.

От баба при баба. Скоростта, с която около детето се акумулират играчки, каквито не бихме им купили, е впечатляваща. Обаче, ако се разберем от самото начало, че нещата, които баба и дядо купуват, остават у тях, ще е по-лесно. Първо, у дома няма да влязат предмети, които са в разрез с нашето разбиране за смислени игри и безвредни материали. И най-накрая и баба ще разбере, че не може да събере на едно място всичко, което китайският народ е произвел.

В заключение нека си припомним най-важното - с бабите и дядовците сме в един отбор и е добре всички да го помним. Има едно нещо, което ни обединява и което важи за всички от отбора – че всеки един от нас много обича детето и сме заедно, за да му го показваме ежедневно. А то през това време получава един важен урок – всички хора сме различни и имаме различно разбиране за правилно и неправилно, добро и лошо, полезно и вредно, редно и нередно. И въпреки различията успяваме да намираме път, за да сме заедно. Пък рефлексът за отваряне на уста за нов залък ще е до време.