Укротяване на подивялото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Укротяване на подивялото

Укротяване на подивялото

Или как да неутрализираме "баба" ефекта

14743 прочитания

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Посягам да погаля новозакръглените и розови бузки на детето – резултат от няколкоседмична ваканция при баба му. А то по волята на навика, създаден през този период, отваря уста – за да лапне хапката, приготвена от бабата, разбира се! Краткият период на ваканцията е бил напълно достатъчен, за да създаде рефлекс, също толкова силен, колкото и лампичката за кучето на Павлов.

За да има детето здрав и закръглен вид, трябва да яде. И ако детето не иска да го прави само, баба му няма да се откаже така лесно. Очите ми стават свидетел на сцени, на които трудно могат сами да повярват. В миг майка ми – жената, научила ме да постигна невъзможното, не искайки помощ от никого, да се боря с вятърни мелници с нагласата, че си играя с детски хвърчила – изважда от дълбините на бабината си душа таланти и енергия, присъщи на начинаещи актьори. Разиграват се сцени в три действия, от спомените й изплуват драматични истории и песни, способни да трогнат минимум ловджия или дори политически лидер от Северна Корея, за да може детето да слуша в захлас, докато баба му умело му натъпква и последния залък от паницата за вечеря, с която възрастен човек трудно би се справил. Но нали "той е дете и трябва да расте?!"

И докато веждите ми се надигат все по-нагоре и по-нагоре, изписвайки въпросите, които бликат един след друг, бабата добива миловиден вид и тонът й започва да се смекчава, така че рано-рано ми става ясно каква рана ще нанеса, ако реша да възпитавам детето точно в този момент, когато така хубаво му е тръгнала хапката. Дипломацията й тече в няколко насоки и многоканално, а аз правилата на тази играта още не съм започнала да ги чета.

Разбира се, че не е проблем да оставя доволната от себе си баба да нахрани моето дете и този път. Това е само за няколко дни. Пък и той има нужда от глезене – когато е с нас с баща му, го възпитаваме като войник, а и той ни съдейства. И нали си знае какво се очаква от него, когато се върнем към нормалния режим – нож, вилица, салфетка, отсервиране след вечеря. Но знае ли, всъщност? Или изведнъж мама и тате стават лошите ченгета?

Проблемът идва на първо място от факта, че родителите ни очакват с нетърпение да видят внучетата си (а и май не само те очакват този миг, да си признаем). И в случая за разлика от времето, когато сме били деца, имат възможност да дават грижи и любов, без да поемат отговорност за резултатите в дългосрочен план. Тоест да се грижат за деца, но радвайки се само на хубавата част. Колкото и да не ни се вярва, веднага след като сме пораснали и сме излетели от семейния дом, те са започнали горчиво да съжаляват за пропуснатите възможности да ни глезят, да разговарят с нас, без да ни поучават, да бъдат по-близки до нас и по-разбиращи, вместо да мислят за пролетното почистване, евентуалните съкращения в службата или третата световна война. И ето – само няколко години по-късно – нова възможност да бъдат по-добри родители – с внучетата! Това плюс факта, че стават свидетели на нашето собствено преминаване по подобен на техния път, ги кара още по-ревностно да се вкопчат в идеята да компенсират всички неволи на всички изстрадали деца в историята на света, и то с внучетата си. И тъй, какво можем да направим, за да неутрализираме по-лесно последиците от бабините грижи и да установим ред в собственото си дете? Много неща.

Да бъдем мъдри. Първо да допуснем, че глезенето на баба и дядо е нормална част от отношенията, и с търпение да пропуснем да виждаме по-дребните прегрешения на родителите си. Второ, да поставим граници, отвъд които възрастните да разберат, че създават мини-Квазимодо на обноските.

Трябва да обясним спокойно и твърдо, че глезенето не само не помага на детето, но дори го кара да се чувства по-зле при завръщането му към правилата. Пък те са важни в името на светлото бъдеще на същото това дете. Точка.

Правилата са различни тук и там. Трябва да говорим и с детето, преди да го изпратим на гости. Да му напомним, че в дома на баба и дядо има един правила, които са различни от тези вкъщи. И че когато се върне у дома, нашите настройки продължават да важат. Помолете младши да ви помогне заедно да спазвате всички ваши уговорки.

Това може да струва малко повече търпение в началото, както и малко сълзи в посока "Пък баба/дядо ми разрешаваше!", но е важно веднъж поставили граници, да не отстъпваме нито милиметър територия. Важно е всичко да се случва с мил глас, в мир и разбиране към емоциите му.

Оставете ги да се порадват. Повечето баби и дядовци приемат глезенето не просто като стъпка встрани от правилата, а като тяхно изконно право (заради споменатата по-горе нужда от наваксване с добрините). И ето така изведнъж вечерният час спира да съществува, рафтовете се изпълват с вредни храни, каквито у дома никога няма, а детето набързо се сдобива с всички дълго искани, а понякога и дори непоискани играчки.

Здравето преди всичко. Някои от произтичащите проблеми изискват сключване на сделка. Най-вече тези, свързани със здравето на детето. Ако родителите ви са наясно с рисковете от джънк фуда и съдържащите се в него нежелани вещества, както и въздействието им в дългосрочен план, надали ще са толкова отстъпчиви пред детските молби в магазина. Важно е по един или друг начин, директно или уж случайно (в зависимост от особеностите на характера) да бъдат информирани, за да могат да вземат адекватни решения.

От баба при баба. Скоростта, с която около детето се акумулират играчки, каквито не бихме им купили, е впечатляваща. Обаче, ако се разберем от самото начало, че нещата, които баба и дядо купуват, остават у тях, ще е по-лесно. Първо, у дома няма да влязат предмети, които са в разрез с нашето разбиране за смислени игри и безвредни материали. И най-накрая и баба ще разбере, че не може да събере на едно място всичко, което китайският народ е произвел.

В заключение нека си припомним най-важното - с бабите и дядовците сме в един отбор и е добре всички да го помним. Има едно нещо, което ни обединява и което важи за всички от отбора – че всеки един от нас много обича детето и сме заедно, за да му го показваме ежедневно. А то през това време получава един важен урок – всички хора сме различни и имаме различно разбиране за правилно и неправилно, добро и лошо, полезно и вредно, редно и нередно. И въпреки различията успяваме да намираме път, за да сме заедно. Пък рефлексът за отваряне на уста за нов залък ще е до време.

Автор: Капитал
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Посягам да погаля новозакръглените и розови бузки на детето – резултат от няколкоседмична ваканция при баба му. А то по волята на навика, създаден през този период, отваря уста – за да лапне хапката, приготвена от бабата, разбира се! Краткият период на ваканцията е бил напълно достатъчен, за да създаде рефлекс, също толкова силен, колкото и лампичката за кучето на Павлов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK