С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 сеп 2016, 11:55, 15066 прочитания

Душата на тригодишното дете е до сто години

Две поетични българско-японски гравюри за възпитанието, на което... децата ни учат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Юлияна Антонова е интелектуалец, артист по душа и призвание, дипломат. От много години живее в Япония, която обожава и продължава да преоткрива. Специално за "Капитал K:ids" тя сподели няколко малки истории от живота на своя малък внук.

Ай лав ю

Красивата и достолепна Иное сан очакваше с не особено нетърпение нейното "бейджю" кръглата й осемдесет и осма годишнина! Намираше, че й се полага. Обичам да общувам с Иное сан. Та как не? Много неща научавам от нея. И все такива, за които и първият японският законоведец мъдрият Шьоутоку Тайши не би знаел, за да допълни с тях системата на шестте конфуциански добродетели. А и колко хубаво ми е, като ме погледне Иное сан с усмихнатите си красиви бадемови очи: "Юли сан, мъничка си ми още, по-нататък сама ще разбереш."


Седнала по японски с изправен гръб на златната възглавка, както повелява японската традиция, Иное сан приемаше с лек поклон един след друг подаръците на гостите – хаши (клечки за хранене с инкрустирани двата йероглифа "бейджю", всякакви по размер и форми оризови сладки).

"Характерът на йероглифа "бей" е ориз, а както знаем, това е основната храна на японците", обяснява ми другата чужденка на тържеството, съпругата на брата на моята снаха Такако сан, чиято баба е мъдрата Иное сан.

Осемдесет и осем годишната Иное сан благодари на всеки от гостите, като не пропуска имената им. Всичките ги помни.



"Ще си имам хаши до следващия празник, подхвърля ми шеговито възрастната жена, ей къде е, наднича зад двореца Карацу." Тя има предвид деветдесет и девет годишнината си – "хакуджю".

Тържеството е към края си. Всички доволно са похапнали, а и саке кой колкото му душа иска. Иное сан отпи на наздравицата за нея и повече не посегна към чашата. Имала важна работа след празника и трябвало да е с бистър ум.

Поглеждаме едновременно към бремената й любима внучка, съпругата на моя син. Очакват мъжка рожба.

"Иное сан започвам аз някои казват, че възпитанието на едно дете трябвало да започне с неговата първа крачка, други твърдят, че трябва да има свобода докато стане на тригодишна възраст, трети са за още по-голямата свобода – докато станат ученици. Някои смятат, че "улицата е най-добрият възпитател". Кога мислиш, че трябва да започне възпитанието на едно дете?"

Иное сан не се замисля. Тя знае отговора колко много деца е отгледала! И всички са живи и здрави, всичките до един с прекрасни семейства.

"Възпитанието е свързано с обичта и уважението, което даваш на децата си казва ми Иное сан още от момента, когато майката усети детето в утробата си да приседне току под пинията, да откъсне полюшвана от морския вятър тревичка и като я сложи между двата си палеца, да му изсвири небесната мелодия на обичта, която идва от сърцето й. И никога да не пропуска ден, в който да му каже "Обичам те!" хммм, как беше I love you! I love you! (ай лав ю!)."

След тържеството на Иное сан, на което запомних сладкия акцент, с който каза обичам те (aй лав ю), не пропусках нито ден, в който да не поздравя милата ми снаха с прегръдка, а на Джейми в нейното мъничко коремче да не му прошепна "Ай лав ю". Ден след ден.

Когато се роди и майка му го оставяше при мен, докато правеше ежедневния си едночасов крос, нито един път не пропуснах съвета на Иное сан да слушаме заедно приятна музика и да му прошепвам: "Ай лав ю! (обичам те!)."

И ето ни осем месеца след неговото раждане. Вечерята е приключила вкъщи. Синът, снаха ни Такако сан и ние със съпруга ми. Джейми сладко спи в количката си до нас.

Разговорът подема съпругът ми: "Мисля си, че първата думичка на Джейми ще е "джиджи" (дядо)." Снахата учтиво възкликва: "Първата думичка е винаги мама! Джейми ще каже мама. Синът ми възнегодува като че ли: "Аз го къпя и двамата си имаме "приказката". "Тати ще е първата му думичка."

Замислям се последна и аз... и в този миг, о, Боже, малкият Джейми изпружва ръчички над главата си, поглежда ни щастливо, очичките му се спират на всеки от нас поотделно (сигурна съм!) и изстрелва: "АЙ ЛАВ Ю! (обичам ви)..."

Всички сме смаяни. Не било думичка, а цяло изречение! Господи, чухме ли добре? И в този миг Джейми, усмихнато сияещ, потвърждава: "Ай лав ю!"

Обувки по конец

Никога не ми е минавало през ума, че урок може да ми даде едно отскоро проходило момченце, което знае вече да поздравява и да се представя с лек поклон. Нашият Джейми.

Миналата седмица го взимам от яслата. Специален ден е за сина ми (бащата на Джейми) и неговата прелестна японска съпруга Такако сан. Пристигам по-рано. Поглеждам през огромните прозорци на стаята на групата "Зайчета". Те са проходилите и всички са до година и седем месеца. Джейми е зает. Не ме забелязва веднага. В средата на стаята виждам огромен плитък кръгъл кош, а около него и разпръснати из цялата стая свити на топки разноцветни меки хартийки. Малките "зайчета" имат урок днес ще съберат всички хартиени топки и ще ги пуснат в коша. Трябва да им е чисто и прибрано. Когато и последната е събрана от едно сладко "зайче" и топките вече са в коша, учителките и децата се поздравяват с ръкопляскане. Колко радост в очичките им! Ами не е лека тази работа! "Да почистиш" цялата голяма стая! На японски има поговорка: "Душата на тригодишното дете е до сто години", тоест "каквото научиш детето на три, остава до старини".

В тази ясла обаче не се шегуват. Поизбързали са и възпитанието е започнало с приучаване на полезни навици още на годинка и няколко месеца, мисля си аз, докато Джейми кимва с главичка и се покланя за довиждане на учителката по японски, после на другата по английски, на жената на информацията, на майка, която е дошла за момиченцето си.

Прибираме се. Събувам се в антрето, както е във всеки японски дом. Събувам и маратонките на Джейми. Бързам по коридора към хола, в крачка мия ръцете си в банята. Изчаквам го. Ха? Не се появява. Връщам се в антрето до вратата. И оставам смаяна. Джейми е подредил моите и неговите обувки едни до други в права, опъната като конец линия. Обърнал ги е да сочат изхода на вратата. Да са готови и удобни за обуване при тръгване...

Десетки пъти съм виждала точно така подредени обувките ми, когато съм била на гости у приятелки, така ги подрежда и съпругът ми. Пропусках този "детайл" като не най-важен. Малкият Джейми обаче ми даде добър урок. Вече една седмица и аз подреждам точно така обувките си. Ако знаете колко е удобно!

* Текстовете са част от предстоящата книга на Юлияна Антонова, посветена на японската култура и начин на живот, "Моши моши, Япония"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?! 3 И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

6 окт 2019, 5900 прочитания

Кога е време да поговорим за пари с децата си Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

29 сеп 2019, 1827 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Знам, че правите секс - искам и аз да участвам!

С тази реплика един сънен шестгодишен малчуган стъписал родителите си, след като ненадейно се озовал в семейната спалня в най-неудобния момент...

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10