С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 23 сеп 2016, 12:12, 22295 прочитания

Докторът страшилище

Как стетоскопът да не бъде уред за мъчение, а инжекцията да се приема с усмивка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Чували ли сте за онзи вид деца, които отиват до поликлиниката за регулярния си преглед с усмивка на лицето, поздравяват лекаря въодушевено, нямат търпение да преслуша гърдите им и да покажат гърлото си, а когато стане време за вземане на кръв – вече направо подскачат от възторг?

Да, но все още не сте ги срещали на живо, нали? Но пък тези, от които има по много, са ужасЕните дечица с разкривени от очакването на "страшния съд в лекарския кабинет" лица. Дали това е въпрос на определен вид деца, които съществуват по нашите територии, или ние, възрастните, бъркаме някъде в отношението си към децата и чичко доктор?


Всъщност причината за поведението на детето може да се корени на много различни места: в страха от спринцовки и игли (от които и много възрастни продължаваме да потръпваме или заради които направо пропускаме с години рутинните си прегледи), в страха от непознатото (защото е по-лесно да не ги осведомяваме за къде сме тръгнали до последния момент), в страха от необяснимите за децата процедури, които им се случват единствено при лекаря (защо трябва да го докосват със студения стетоскоп, защо се качва на онзи кантар и защо му бъркат с шпатула в гърлото – все неща, които то не разбира). Но дори и след като сме изговорили всички тези обяснения, детето може да продължи да изпада във все същия ужас, чийто произход да остане все така необясним.

Д-р Лорънс Коен, психиатър и детски игрови психотерапевт, хвърля малко светлина върху тази позната у нас тема - как бихме могли да помогнем на детето да преодолее страховете си, като възстановим връзката си с него чрез игра.

Как
Независимо какво стои в основата на детските страхове, според д-р Коен има една универсална и винаги работеща рецепта за преодоляването им: стъпка първа - да приемем емоциите му, колкото и необясними или нелогични да ни се струват. Стетоскопът на доктора не е нито лош, нито страшен и това е ясно. Но само на нас, възрастните. И ако детето се ужасява от идеята за него, повтарянето като мантра "Ама, слушалката не е страшна!" едва ли ще помогне.



Втората - да запазим спокойствие и да дадем на детето това, от което има нужда, за да успее да се справи само – време и внимание. Тук трябва да направим уточнение. Д-р Коен напомня, че качествено прекараното време с децата е по-различно от това с възрастните. Истинското общуване с малките е там, където на тях им е интересно или комфортно. Децата не умеят да седнат на масата и да изложат чувствата си в разказ с въведение, изложение и заключение. Природата ги е дарила с един съвършен механизъм на справяне с трудностите – играта. Чрез игра децата показват емоциите си, страховете си и отиграват различни сценарии, които им помагат да намерят правилния път за разрешаването им. Искаме да поговорим с децата? Нека да си поиграем. Да седнем на земята до малчугана, да вземем камионче или количка и да му отдадем цялото си внимание – поне за малко.
За да направим това, не е необходимо да сме специалисти по детските страхове, нито добри психолози. Когато детето усети възстановената връзка, то има увереността да погледне страха си и да го изрази чрез емоция. Силен смях, който преминава в плач, внезапен порив на агресия – това са част от признаците, че детето е изнесло чудовището на повърхността.

Какво следва след това
Д-р Коен казва, че просто приемането на чувствата на детето не е достатъчно. Следващата стъпка е да го научим на спокойствие. Да казваме на детето, че няма нищо страшно, само засилва тревожността у него и усещането, че не го разбираме и не зачитаме емоциите му. Но, когато те видят с очите си нашето спокойствие, ще започнат да усещат на инстинктивно ниво, че наистина няма от какво да се страхуват. Тук помага дори да застанем на нивото на детето, да го хванем за ръцете или раменете и да му кажем: "Погледни ме в очите. Виждал ли си ме да се страхувам?" Едва когато засвидетелстваме нашето спокойствие, то е способно да го види и почувства чрез нас.

Илюстрация


Какви други техники можем да прилагаме, за да осигурим спокойно посещение при лекаря
Ролеви игри
Те помагат на детето да види и проиграе ситуацията от повече ъгли. Тук влизат в роля домашният кантар, детският лекарски комплект и бялата лекарска престилка. Ако поиграем вкъщи на чичо доктор, ще дадем възможност на малчугана да разбере по-добре ролята на прегледите при лекаря. Нека детето само се увери как стетоскопът ни позволява да чуем работата сърцето и как въздухът влиза и излиза от дробовете ни. Как кантарът показва теглото ни, а термометърът показва температурата, както и защо за лекаря е важно да знае всички тези неща.

Детските книжки и истории също биха помогнали на малкия пациент да разбере, че посещението при лекаря е нормална част от живота ни, точно както миенето на зъби, ходене на разходка или пазаруването в супермаркета.

Зачитане
Както вече казахме, съвети от рода на "Не се страхувай!" или "Инжекцията няма да боли!" не помагат, а карат детето да се чувства само в страха си, защото, казвайки ги, ние не зачитаме емоциите му. По-близко до детето сме, ако в този момент кажем: "Ще боли в началото и знам, че няма да ти е приятно, но ще свърши бързо и ще преминем през това заедно!" Децата се страхуват най-вече от инжекциите, но не е добре да ги лъжем, че няма да им правят такава, ако това се налага. Важно е обаче и да знае, че не при всяко посещение при лекаря ще му се налага да търпи спринцовки. Понякога просто трябва да му преслушат гърдите и да му видят гърлото.

Информирано съгласие
За децата е важно да са наясно какво им предстои, защото изненадите при лекаря обикновено не са приятни. Затова нека знаят от самото начало какъв е планът и как точно ще премине прегледът. Тук помага, ако се обсъди кое след кое следва и се остави малка част от контрола и в неговите ръце – нека хлапето определи кое ухо лекарят да прегледа първо и кое второ например.

Близо до детето
Малкият пациент няма да е толкова стресиран, ако усеща мама (или тате) по-близо. Затова, вместо да стоят встрани, родителите могат да държат детето в скута си – така то ще се чувства повече в комфортната си зона и по-малко в ръцете на "страшния" лекар.

Наградата
Детските психолози съветват да подходим към посещението при лекаря като към цяла програма – която като всяка друга си има не толкова хубава, но и една много хубава част. Ако детето има какво да очаква след прегледа, то няма да е толкова притеснено – гушкане, прегръдка и малко потупване по рамото пред строя винаги дават резултат. "Гордея се с теб! Справи се прекрасно! Нямам търпение да кажа на всички колко смел/а беше днес!" Това са нещата, които всички обичаме да чуваме, след като сме преминали през трудности. Следващия път малкият герой няма да има търпение да покаже отново смелост и висок дух при лекаря. И истеричните ревове пред и в кабинета ще са част от забавното детско минало.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Докторът е силен, когато болестта е слаба Докторът е силен, когато болестта е слаба

Профилактиката на зъбното здраве започва още от пренатална възраст и продължава цял живот, твърдят стоматолозите д-р Кафелова и д-р Горбунова

16 сеп 2019, 2815 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Невръстният chief в кухнята

Кулинарията като възпитание в здраве – няколко места, където могат да научат детето ви да познава храните, да готви полезно и да яде с разбиране

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант