За десетте си години Рада е пробвала хип-хоп, пиано, класически балет, китара, брейк, два езика, плуване, актьорско майсторство и йога. Може да прави различни фрийзове (за секунда застава на глава, а тялото й замръзва в различна позиция), да свири Thunderstruck на AC/DC на китара, говори английски, макар и с неохота, но пък испанският й тръгва лесно и с желание. Срещам се с нея след час по висяща йога, а на срещата тя идва с колело. Макар че е във ваканция, денят й отдавна е започнал както всеки друг път – точно в девет сутринта. И изобщо не е кисела от ранното ставане, напротив – спокойна е и се усмихва.

Рада сама избира своите занимания, а с родителите си споделя само каква й е програмата през следващите дни, за да знаят къде трябва да я заведат. Казва, че обича да изпробва и така да решава дали иска да се занимава дългосрочно с нещо. Графикът й за седмицата е плод на нейната собствена организация и включва минимум две странични занимания на ден освен ходенето на училище и писането на домашни (което се случва предимно в междучасията, за да не й взема от времето за игра).

Човек би си помислил, че това е доста стресиращ начин на живот за малко дете, но Рада е едно много лъчезарно и усмихнато момиче, което обича да говори за интересите си с неповторима енергия и словоохотливост. Заниманията й в момента са "само" класически балет, английски (защото трябва), испански (защото е много красив език), китара ("защото като ходех на английски, все влизах по погрешка в стаята по китара и ми стана много интересно"), актьорско майсторство (защото "това ми е най-интересното занимание") и брейк ("защото един мой приятел ходи и ми стана любопитно").

За всяко говори с много пламъчета в очите и разказът обикновено започва с "госпожата/господинът е много мил/а и се държи много добре с нас и на мен ми е много интересно". Стреми се да улеснява родителите си по отношение на заниманията си. Например на китара се записва сама, след като няколко месеца безуспешно чака майка си да намери учител и й обясняват, че трябва да навърши поне дванадесет години, за да опита. Тогава сама си намира преподавател, а на семейството заявява: "Имам две новини: 1. Записах се на китара и имам час за утре и 2. За утре ще ми трябва китара!" Но и това е предварително прошнуровано и осигурено: няколко часа по-рано, по време на регулярното посещение при баба, половината сума за китарата вече е договорена.

Тук сигурно вече си мислите, че детето навярно е объркано между всичките си интереси и не би могло да знае върху какво би искало да се фокусира, когато порасне. Да, ама не - Рада знае! С леко притеснение споделя, че мечтата й за професия е малко странна, но все пак... когато порасне, би искала да бъде архитект, за да може сама да проектира сцените си като актриса! Това е положението.

Магдалена: балерина

Пет години балет фигурират в биографията на осемгодишната Маги. На практика не си спомня времето, когато не е била балерина. Още двегодишен падьомът й показва данни на балетна фея и година по-късно бива въведен в залата. Оттогава го прави вече пет лета поне два пъти седмично. А когато си на осем и по-голямата част от живота ти е преминал в залата зад станката, настъпват видими различия с останалите деца. Например: Маги трудно стои на едно място, но във всеки момент гръбнакът й е като струна, а краката й преминават лесно от шпиц в контрашпиц и се движат с мекотата на котешки лапички. Всичко наоколо Е балетна станка – облегалката на стола, случайно попаднал парапет, рамото на най-близко стоящия възрастен и прочее. Брадичката е високо вдигната, а кецовете, суичърът и бейзболната шапка не пречат да си представиш, че всеки момент Маги ще подскочи в пирует.

Най-голяма радост балетът й доставя преди представление, когато се подреждат танците и репетициите от два пъти в седмицата стават ежедневни. Дотук Маги е имала участия на няколко Виенски бала, на всеки Ден на детето, както и на Коледа и Великден, имала е възможност да бъде част от майсторския клас на прима балерината на Националната опера и балет Марта Петкова. Дали се притеснява преди да излезе на сцена пред публика? Получавам неразбиращ поглед и усмихнато: "Готино е!"

Трудната част са часовете, прекарани с работа на станката, където се научават най-важните уроци в балета. Това е най-дългата и усилна част от работата, която никое малко момиче, пожелало да бъде балерина, не включва в сметката. Но пък тя, от своя страна изисква цялата воля, търпение и упоритост, защото и най-леката позиция в балета изисква много повече работа и контрол над тялото, отколкото е видимо за очите. Моментът с танца, сцената и красивите костюми се случва няколко пъти в годината и зад него стоят стотици часове репетиции по трико и под строгия поглед на учителката.

Любимите неща на Маги от балета звучат вкусно: плийе, фрапе, фондю, пасе... Или като дейци на Френската революция: Ронд де Жамб Партер, Ан Деор и Ан Дедан. Показва ми ги набързо през смях. Като цяло тази бъдеща балерина не е много по обясненията и се учудва, когато я питам дали няма моменти, когато й е трудно. А когато искам да знам кое в балета е лесно и кое трудно, набързо изстрелва: "Искам по-трудното!"

Ива-Ирина: певица

Ива-Ирина е на десет. От пет години се занимава с пеене. Няма спомен как точно е започнала, но знае, че прослушването й е преминало при маестро Борис Карадимчев, който открива таланта у нея и я кани в "Пим-Пам". За Иви бъдещето, в което тя е навършила осемнадесет години и се налага да си тръгне от хора, представлява заплаха и тя искрено съчувства на всички, преминали по този път.

Ива-Ирина пее вече половината си живот два пъти седмично и репетициите са момент, който очаква с нетърпение. Харесва й всяка минутка от процеса – от разпяването до работата върху отделните елементи на песните, хореографията и, разбира се, подготовката за големите концерти.

Освен концертите с хора Иви има и други сезонни ангажименти. Заедно с няколко деца от "Пим Пам" вече няколко пъти са били на голямата сцена на операта, като част от представлението "Атила" и също като ангелския хор в оперетата "Малката кибритопродавачка" на Музикалния театър.

Ива-Ирина е вдишвала и от въздуха на залата по пиано, както и на латиноамериканските танци, но пеенето остава единственото любимо занимания, върху което концентрира цялата си енергия. В свободното си време тя обича да бъде публика на музикални представления, оперети и опери. И дори ми препоръча някои от любимите си: "Хубавата Елена", "Моята прекрасна лейди" и "Царицата на чардаша".

Иви не е от хората, които визуализират бъдещето си чрез съществуващи примери. Няма музиканти, на които се възхищава, нито любими песни. Вкъщи пее нонстоп. А песните й са собствено производство, умело акомпанирани от танци от същия творец. Никога никой не я е чувал да изпее други песни, а и тя самата не слуша музика, която не е написана от нея. Когато цялото семейно войнство започне да я умолява да изпее поне нещо от всичко, което учи в хора, Иви успешно дезертира, комбинирайки няколко произведения наведнъж в цветна китка, сътворена на момента.

Когато порасне, ще стане англичанка. Ще говори идеален английски като майка си, известния сугестопреподавател Белинда Стилуотър.

В свободното си време това дете разисква различни социални теми в създаденото от самата нея телевизионно студио на балкона у дома – например новини около известни (създадени от Иви) личности, причините, които биха могли да накарат една майка да изостави четиригодишното си дете, и много други спорни, шумни и съществени реални или измислени от нея въпроси.

Любимо й е усещането, когато излезе на сцената заедно с останалите и залата е пълна. Щом има много хора, Иви знае, че ще си изпее песните. Светлините в залата угасват и на мястото на публиката се настанява "голямо парче черен цвят". Прожекторите блестят в очите й, а тя си мисли, че "сме най-хубавата група. Тогава знам, че ще изпеем всички песни добре и всичко ще се получи както трябва".

Алеко Богданов: барабани

Не мога да си представя какво е да си на девет години, а вече да имаш цели четири години стаж като барабанист. Както и да го смятам, трябва да си започнал на пет. Пък на пет момченцата не се ли интересуваха от разни други, далеч по-детски неща?!... Е, Алеко вече е ученик в музикалното училище заедно с още "четири барабаниста, доста повече пианисти, няколко китариста и един челист" (бройната форма сме запазили в оригинал). Първият му спомен, свързан с барабани, е, когато е четири годишен. "Бяхме на една сватба и видях барабаниста. Тогава не можах да опитам, но много ми се прииска. След това казах на мама и тате и започнах да ходя на уроци при Ани Гитева във Военния клуб два пъти в седмицата. Сега уча в музикалното училище и свиря всеки ден." А всеки ден означава всеки ден по два часа в училище и поне още толкова вкъщи. През лятната ваканция Алеко играе с приятелите си едва след като е свирил час-два вкъщи, "за да не ръждясвам, както ни казват в училище". Означава също и сърдити съседи, възпитана размяна на извинения и кутии с шоколадови бонбони на Коледа и Великден. Когато си млад музикант в училище, освен математика и литература изучаваш ритмика, солфеж и музикална литература.

Като цяло Алеко се интересува от ритъма в живота. Освен барабаните обича и ксилофона. Досега не му е минавало през ума да смени инструмента или да започне да се занимава с друго. Въпреки че в промеждутъците между репетициите и играта с приятели обича да рисува и показва завиден талант, който явно е наследил от мама и тате (аниматорите Весела Данчева и Иван Богданов, по-известни като студио "Компот колектив"). Всички тефтери в чантата на майка му са изпълнени много повече с негови рисунки, отколкото с нейни бележки. Определя рисунките си "не като определен стил, а по-скоро като карикатури, които не са точно карикатури". От страниците надничат герои с интересно съдържание в джобовете, необичайни послания или "волеви брадички". Героите спадат към лесно разпознаваеми етапи от развитието на младия художник – плодов период, бандитски период, слонски период. Банан, пушеща лула мечка с рога, слон-сатир и във всяка има някаква необикновена случка.

Всъщност Алеко започва да барабани‘ за пръв път на две и половина на "Фестивал на спомените" в Бела речка. Тогава за пръв път вижда тарамбука на един уъркшоп, сяда зад нея и прекарва там повече от час в концентрирано изваждане на ритъм и звук. Това е влизането му в свиренето. Следващият път е моментът със сватбата и срещата му с Даката, който в момента е негов учител на комплект барабани. С пламъчета разказва, че в училище негов преподавател е Искра Палиева, която е дъщеря на Добри Палиев – автор на много учебници и музикалното букварче, с което Алеко учи.

Мечтата на Алеко, когато порасне, е да свири на барабани в група. Но като цяло той не мисли много за бъдещето. Изглежда концентриран върху това, което му се случва тук и сега – продукциите през учебната година, концертът, който му предстои през следващата година, упражненията вкъщи и заниманията с учителите, "за да не ръждяса". По всичко личи, че подобна опасност не грози този малък музикант, тъй като барабаните за него стоят в една плоскост с игрите с приятелите и непринуденото драскане в тефтера на мама.