Домашната класна стая
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Домашната класна стая

Домашната класна стая

Как изглежда животът у семейство Петкови, където училището е навсякъде, учениците са членове на фамилията, а учителите са мама и тате

20451 прочитания

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Радослава и съпругът й Елиян имат голямо семейство. Поне така у нас наричаме двойките, които имат повече от две деца. Във фамилия Петкови те са три, а четвъртото е на път. Всички живеят в Асеновград и видимо изглеждат наистина доволни от живота си там. Едно средностатистическо, голямо семейство, в което обаче... децата не ходят на училище. Поне не и в този смисъл, в който сме свикнали да го разбираме. Защото учат постоянно, навсякъде и по всякакъв начин, дори без да разбират как става това. Изкушихме се да усетим тяхната история отблизо. Благодарим им, че ни допуснаха в своя свят и ни направиха част от своето ежедневно обучение по... човещина.

Решението

Радослава: Още като ученичка имах възможността да се запозная със семейства, които практикуваха този начин на обучение. Хареса ми всичко – отношенията между деца и родители, между братя и сестри, това, че носеха училището със себе си, което им позволяваше да пътуват свободно. По-късно, когато със съпруга си започнахме своето семейство, и двамата решихме, че трябва да се опитаме да направим така, че да осигурим на децата си домашно образование. Искахме да имат свободата да бъдат себе си. Нашите деца не са били никога част от образователната ни система. Каквито разочарования и лоши практики да сме срещали, те са били от нашия собствен опит и това, на което сме били свидетели като част от обществото.

Децата

Теодора е почти на шестнадесет години и се развива като аналитична и интелигентна жена, с подчертани интереси към математиката. Занимава се професионално с тенис на маса, а отскоро и с карате. Тя е организирана и трудолюбива, напълно самостоятелна в учебните си занимания. Това лято получи първата си възможност да работи, когато я поканиха като младши треньор да се занимава с малките деца в клуба й.

Виктория ще стане на четиринадесет години и в много отношения е пълна противоположност на сестра си – емоционална, артистична, човек на въображението и на изкуството. Също тренира тенис на маса, обича да ходи на състезания и да се запознава с нови хора. Втората ѝ голяма страст е пианото, с което е свързана от много години. Харесва ѝ да свири, да пътува, да ходи на конкурси и много се радва, когато ги печели.

Третото ни дете е Николай. Той е на девет години - едно общително, музикално, любознателно и дружелюбно момче, което обича да играе, да чете, да прекарва време с приятели, да се разхожда сред природата и да помага на баща си.

Родителите

Завършила съм история в СУ. Обичам да чета книги и да пътувам. Напоследък ми се налага все повече да ограничавам професионалните си занимания, за да имам повече време за децата и съпруга си. И двамата със съпруга ми сме учили по време, когато имаше само държавни училища. Той е завършил Математическата гимназия в Пловдив, аз – Първа езикова във Варна. Имам и хубави, и негативни спомени от своето училищно битие. Хубавите са свързани с преживявания със съученици и разговори с учители. Лошите – пак със съученици и със самата система, по която учехме. Просто в един момент осъзнах, че голяма част от нещата, които правим, нямат голям смисъл. Затова искам да спестя на децата си усещането да се чувстват като затворници, които изчакват да им изтече присъдата. Трудностите и неприятните преживявания имат своето място в изграждането на характера на детето, но когато са в затворена среда, водят до извращения и напълно излишни неволи. Защо домашно образование

Родители и деца прекарват солидна част от времето си заедно. Децата имат свободата да преследват собствените си интереси и цели, да получат индивидуално внимание. Съществува много бърза обратна връзка с реалността. Учебната среда е конструктивна, а учебният процес е гъвкав и адаптивен. Няма тормоз и насилие, които да ти пречат да се развиваш като човек. Няма ги наркодилърите и сутеньорите. Ако разберем, че даден учебник не е подходящ за нас по някаква причина, го сменяме веднага, без да ни е необходима санкцията на тромава система като МОН. Освен това децата имат възможност да видят връзката между ученето и реалния живот, оценки и резултати от тестове са просто обратна връзка, която ни дава информация какво трябва да подобрим, а не наказателен механизъм будещ страх.

Учебници и помагала

Част от учебниците, които ползваме, са подарени от приятели. Други си купуваме от нашите книжарници или си поръчваме от чужбина. Трети ползваме назаем и после ги връщаме на техните собственици. Тъй като учебните програми за домашни ученици са на английски език, вътре в общността ни има активен форум за обмяна на опит и материали за обучение по английски. Естествено ползваме и библиотеката.

Един домашен учебен ден

Когато децата бяха по-малки, можеше да се говори за един типичен ден. След закуска сутринта прибирахме къщата и сядахме да учим. Ако задачите им бяха свързани с писане, обикновено се провеждаха на масата, за да можем като родители да наблюдаваме всички какво правят. Ако е нещо, което се чете – сядахме на дивана в хола, те сгушени в нас, и четяхме на глас. Тези, които трябва да се упражняват на пианото – напомняхме им. Следобед излизахме вън – на стадиона или в гората, или просто из града. После имаха време да четат на спокойствие, големите бяха на тренировка, през това време с малкия бяхме навън или се занимавахме вкъщи. Вечерта всички се събирахме около масата и разговаряхме за деня си и за всичко, което ни вълнува. Сега момичетата пътуват много и вече няма такова нещо като типичен учебен ден. Когато са на интензивна подготовка преди състезание, тренират двуразово, после вкъщи учат по-интензивно. Всяка от тях си знае ангажиментите и програмата, нашата работа е да им помагаме да постигат целите си и да си разпределят времето така, че да се справят със задачите си. Майката учител

Знаете ли каква е разликата между учителя и ученика? – Че първият учи урока един ден по-рано. Самообучението е естествена част от живота на всеки родител, който се занимава с домашно образование. Чета книги и форуми, където се разглеждат конкретните въпроси, които ме интересуват. Децата знаят, че аз не съм ходеща енциклопедия, макар много често да ме възприемат по този начин. Когато не знаем нещо, сядаме заедно и търсим отговор на въпросите си в интернет статии, книги и енциклопедии. Колкото повече растат децата, толкова по-самостоятелни стават. И моята роля не е да се подготвям за даден урок, а да им помагам с материали и допълнителна литература и да обсъждаме нещата, които ги интересуват. Най-трудно ми беше в началото, когато трябваше да се боря със собствените си страхове, че няма да проваля децата, и с очакванията на външните хора за непосредствени резултати. Трудно е и да управляваш едновременно учебен процес на няколко деца на различна възраст, както и да откъснеш поглед от временните неудачи и да погледнеш по-дългосрочно, за да видиш голямата картина, където се вижда много добре съставният растеж.

Работа, хоумскулинг и бъдеще

Елиян има основна роля в издръжката на семейството. Колкото до Радослава, тя дълги години работи като преводач от къщи, за да може да бъда на разположение на децата си и същевременно да подпомага семейния бюджет. В действителност и двамата имат своята роля в тяхното обучение. Елиян е незаменим инструктор по математика. Освен това като баща присъства активно в живота на децата си и им помага да видят ученето като естествена част от активния живот на големите хора, не само като някакво ученическо занимание. За университетското им бъдеще Радослава и Елиян не се притесняват. "През годините сме работили да знаят английски добре, за да нямат културна и езикова бариера, ако кандидатстват в чужбина. Ако решат да учат в България, ще трябва да приравняват знанията си или да кандидатстват като чуждестранни студенти. И в двата случая вярваме, че ще се справят, защото имат уменията да работят самостоятелно."

Животът извън дома

Противно на представите на много хора, домашните ученици не живеят затворени между четири стени. Едно от предимствата на този вид обучение е свободата да пътуваш и да се занимаваш с интересни неща без необходимостта да изкарваш извинителна бележка. Покрай спортните занимания на дъщерите ни имаме много пътувания и контакти. Децата ни не делят хората по възраст, икономическо състояние или цвят на кожата. Социализацията им в семейството и в реалния живот ги е научила, че приятели и сродни души могат да се намерят сред хора на всякаква възраст и от всякаква среда.

Смешките в клас

Когато беше на десет години, Теди имаше по спелинг списък от думи, които бяха свързани с компютърни термини. Сред тях бяха hardware и software. Беше решила, че значението им е съответно "твърдо бельо" и "меко бельо" ...

Малкият ни син искаше да си прави сапунен разтвор за балончета. Казаха ни, че сапунът трябва да е богат на глицерин. Е, когато се върнахме вкъщи, ме подсети: "Мамо, хайде да идем и да купим нитроглицерин за балончетата."

Мечтите

Мечтаем децата ни да са щастливи и успели хора, които дават нещо добро на този свят. Виктория мечтае да стане концертен пианист. Фотографията също има свое място в нейните планове за бъдещето. Теодора на този етап иска да завърши училище с добър успех и да продължи в добър университет. А след това – да създаде добро семейство и да предаде знанията, уменията и опита си на възможно най-много хора. Николай мечтае да вземе черен колан по карате и да прави коли.

А ние... Прекрасно е да сме свободни и да не изпитваме чувството на безсилие и безнадеждност по отношение образованието на децата си. Прекрасно е да се борим със смислени неща, а не с вятърни мелници. Прекрасно е да имаме добра комуникация с децата си, да сме свидетели на техните любящи отношения едно с друго, да виждаме как разцъфват и как съзряват. Домашните ученици са свободни деца.

Споделено с децата

Николай: Харесва ми да съм домашен ученик. Имам много приятели и нямам проблем да си говоря с тях.
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Радослава и съпругът й Елиян имат голямо семейство. Поне така у нас наричаме двойките, които имат повече от две деца. Във фамилия Петкови те са три, а четвъртото е на път. Всички живеят в Асеновград и видимо изглеждат наистина доволни от живота си там. Едно средностатистическо, голямо семейство, в което обаче... децата не ходят на училище. Поне не и в този смисъл, в който сме свикнали да го разбираме. Защото учат постоянно, навсякъде и по всякакъв начин, дори без да разбират как става това. Изкушихме се да усетим тяхната история отблизо. Благодарим им, че ни допуснаха в своя свят и ни направиха част от своето ежедневно обучение по... човещина.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK