Домашната класна стая

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Радослава и съпругът й Елиян имат голямо семейство. Поне така у нас наричаме двойките, които имат повече от две деца. Във фамилия Петкови те са три, а четвъртото е на път. Всички живеят в Асеновград и видимо изглеждат наистина доволни от живота си там. Едно средностатистическо, голямо семейство, в което обаче... децата не ходят на училище. Поне не и в този смисъл, в който сме свикнали да го разбираме. Защото учат постоянно, навсякъде и по всякакъв начин, дори без да разбират как става това. Изкушихме се да усетим тяхната история отблизо. Благодарим им, че ни допуснаха в своя свят и ни направиха част от своето ежедневно обучение по... човещина.

Решението
Радослава: Още като ученичка имах възможността да се запозная със семейства, които практикуваха този начин на обучение. Хареса ми всичко – отношенията между деца и родители, между братя и сестри, това, че носеха училището със себе си, което им позволяваше да пътуват свободно. По-късно, когато със съпруга си започнахме своето семейство, и двамата решихме, че трябва да се опитаме да направим така, че да осигурим на децата си домашно образование. Искахме да имат свободата да бъдат себе си. Нашите деца не са били никога част от образователната ни система. Каквито разочарования и лоши практики да сме срещали, те са били от нашия собствен опит и това, на което сме били свидетели като част от обществото.

Децата
Теодора е почти на шестнадесет години и се развива като аналитична и интелигентна жена, с подчертани интереси към математиката. Занимава се професионално с тенис на маса, а отскоро и с карате. Тя е организирана и трудолюбива, напълно самостоятелна в учебните си занимания. Това лято получи първата си възможност да работи, когато я поканиха като младши треньор да се занимава с малките деца в клуба й.

Виктория ще стане на четиринадесет години и в много отношения е пълна противоположност на сестра си – емоционална, артистична, човек на въображението и на изкуството. Също тренира тенис на маса, обича да ходи на състезания и да се запознава с нови хора. Втората ѝ голяма страст е пианото, с което е свързана от много години. Харесва ѝ да свири, да пътува, да ходи на конкурси и много се радва, когато ги печели.

Третото ни дете е Николай. Той е на девет години - едно общително, музикално, любознателно и дружелюбно момче, което обича да играе, да чете, да прекарва време с приятели, да се разхожда сред природата и да помага на баща си.



Родителите
Завършила съм история в СУ. Обичам да чета книги и да пътувам. Напоследък ми се налага все повече да ограничавам професионалните си занимания, за да имам повече време за децата и съпруга си. И двамата със съпруга ми сме учили по време, когато имаше само държавни училища. Той е завършил Математическата гимназия в Пловдив, аз – Първа езикова във Варна. Имам и хубави, и негативни спомени от своето училищно битие. Хубавите са свързани с преживявания със съученици и разговори с учители. Лошите – пак със съученици и със самата система, по която учехме. Просто в един момент осъзнах, че голяма част от нещата, които правим, нямат голям смисъл. Затова искам да спестя на децата си усещането да се чувстват като затворници, които изчакват да им изтече присъдата. Трудностите и неприятните преживявания имат своето място в изграждането на характера на детето, но когато са в затворена среда, водят до извращения и напълно излишни неволи.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Защо домашно образование"