Те възприемат света такъв, какъвто възрастните им го представяме. Но невинаги и не съвсем. Доказват го тези три хлапета, които изпратиха до редакцията ни своите малки репортажи за случки и факти, които са преживели или които са ги впечатлили.
Даваме им трибуна, защото знаем, че репортерството няма възраст и е въпрос на будно око, бързи реакции и умение да анализираш. Виктор, Ивана и Ема го могат. Браво, млади колеги!
Кученцето
Виктор Джевов, 10 г.
Аз и по-малкото ми братче намерихме бездомно кученце, което много жално плачеше зад блока ни. Взехме го вкъщи с надеждата, че може би мама и тате най-после ще разрешат да си имаме домашен любимец.
Но пак ударихме на камък, не ни позволиха да го задържим, но пък направихме едно добро дело.
Заведохме кученцето на лекар, биха му ваксина, обезпаразитиха го и пуснахме обява да му потърсим грижовен стопанин. Подарихме го на една много мила самотна жена. Едно бездомно и беззащитно кученце по-малко...
Лястовичето
Ивана Ценова, 10 г.
През юни бях на море с приятели в с. Велика. Един следобед, след като станахме от сън, мама беше намерила едно бебе лястовиче, което беше паднало от гнездото на втория етаж. Ние веднага го взехме и го сложихме в кашон.
За да му направим легълцето уютно, постлахме кашона с малко листа и трева. Дадохме му вода от капачка и го оставихме да си почине. Мама ни прочете от блогове в интернет как можем да го спасим. Веднага започнахме да ловим мухи. Мама ни свари яйце и ни даде жълтъка. Нарязахме мухите и смачкахме жълтъка, после смесихме всичко с вода, разбира се, така че да стане течно. Птиченцето обаче не искаше да яде. Не знаехме какво да правим.
До следващия ден лястовичето не беше хапнало нищо. Тогава моята приятелка забеляза две лястовички, които летят безпокойно наоколо. Помислихме си, че това са родителите на малкото лястовиче. Пуснахме малкото на тревата и големите започнаха да го хранят. Ние гледахме и се радвахме. Решихме да го качим отново в гнездото, след като вече беше нахранено. На другия ден обаче го открихме отново паднало на земята. Това беше денят, в който напускахме къщата и си тръгвахме за София. Само леля Мария оставаше в къщата и обеща да се погрижи за птичето. Всички толкова се притеснявахме и скрито си предствяхме какво би могло да се случи – да го намери котка или майка му и баща му да не дойдат повече.
Тръгнахме, не се обадихме на леля Мария.
Градът и хората
Ема Ангелова, 8 г.
1. На първата снимка се вижда, че колите са паркирали на тротоара, а хората трябва да ходят по пътя.
Би трябвало да е обратното! Чудя се кога ще се промени? Надявам се хората, които отговарят за правилата по пътя, да вземат мерки.
2. Намирам се в клуб ДМ. Искам да покажа на всички как тези момичета тренират много усилено дори и през лятната ваканция, за да спечелят есенните състезания и да представят България достойно в другите държави. Треньорът им се грижи за доброто им настроение по време на тежките тренировки.
0 коментара