

Мария Касимова-Моасе

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Не си спомням как точно сме се запознали. Помня обаче лизнатото й бретонче и по момчешки късата коса. Помня и как се катерехме по катерушките в детската градина и можехме да висим на най-високото и да си бъбрим с часове. Идея нямам за какво толкова сме си говорили! По едно време обичахме страшните вицове: "Момиченце, момиченце – казали белите обувки – ако искаш да видиш кой ще убие майка ти, качи се на втория етаж..." Ъъъъъх... Тръпнехме от ужас, докато си преправяхме гласовете, за да изиграем страшното, и се успокоявахме една друга, че това е само "наужкимска работа". Един път даже толкова се увлякохме в нашите истории на върха на катерушката, че учителките бяха прибрали групата и бяха заключили вратата, та се наложи да ги ядосаме, като ги накараме да ни отворят. И тогава тя го отнесе.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход