Георги Москов

Георги Москов е преподавател по рисуване в частно училище за чужди езици и изкуства "Артис". Работи там от десет години, защото му харесва усещането да предава своята страст към изкуството на учениците си. Когато го попитахме каква е причината да се занимава с това, отговори: "Беше "златното" време на чалгата. Реших, че трябва да се направи нещо."

Как приемате своята роля като преподавател по изкуства?

- Човек трябва деликатно да помага на децата да навлязат в техниките на рисуване, да овладеят занаята и накрая да ги накараш да забравят наученото и просто да се изразяват чрез визуалния образ.

Коя част от работата ви е най-голямото предизвикателство?

- Трудността е, когато ги учиш да не изгубят себе си. И когато овладеят натурното рисуване, да ги накараш да рискуват – да излязат от зоната си на комфорт и да се изразяват експериментирайки. Не бих искал да приемат часовете по изкуство като задължение, а като възможност...

Вече има училища, в които децата получават образованието си чрез изкуството. Какви са предимствата на ученето през призмата на изкуството?

- Емоцията... Конфуций е казал: "Чух и забравих,

видях и запомних,

преживях и разбрах..."

Защо ученето на изкуства е важна част от образованието?

- Проблемът на много хора е, че израстват интелектуално, но са емоционално незрели. Срещата с изкуството и опита да можеш да изразиш себе си води до креативност и освобождава духа. Когато се прави искрено и със страст, това е нещо, което развива интуицията.

Какво би се променило, ако се промени отношението на образователната система към ученето на изкуства – идеята, че рисуването, танците и музиката са "развлекателни" предмети, които се използват за отдих между "сериозните"?

- Много е важно изкуството да е развлечение (теорията за изкуството като игра). Но за да не се вкопчат в занаята и да разберат децата, че натурното рисуване е само пътят, а крайната дестинация е свободата - за тази цел трябва самият преподавател да е артист и свободен. И е много важно да не ги занимава със себе си, а да помага за тяхното израстване.

С какво бихте искали вашите ученици да запомнят заниманията с вас?

- С чувството на свобода.

Цвета Петрова

Цвета Петрова работи в няколко образователни центъра, където преподава "Графика", "Стъклопис", "Рисуване", "История на изкуството" на деца и на възрастни. Започва да преподава покрай докторантурата си в сферата на изкуството и художественото образование. Приема ролята си на учител като мисия за преборване на стереотипите, с които хората са израснали, но работата винаги й се отблагодарява със солидно дози вдъхновение, което впоследствие се връща към нея.

Как приемате своята роля като преподавател по изкуства?

- Да преподаваш изкуство е нещо специално, също така изключително отговорно. Да изградиш естетически усет у някого е голямо предизвикателство, също както и да пребориш стереотипите, с които той расте или вече е израснал. Трудно е да помогнеш на някого да разбере "странната" изложба или да го убедиш да посети галерия в единствения си свободен ден.

Коя част от работата ви ви харесва?

- Харесвам това, че вдъхновението е двустранно. Самата аз се вдъхновявам, наблюдавайки целия този процес, и превръщам вдъхновението в някаква форма на изкуство. Да събудиш у някого желанието да твори действа наистина мотивиращо.

А кое е най-голямото предизвикателство?

- Да успееш да убедиш децата или възрастните, че има смисъл в това да развиват художествените си заложби, че креативността помага в много ситуации, както и да им помогнеш да разберат, че като всяко друго занимание изкуството също така изисква постоянство и работа.

Има ли разлика в отношението към изкуството като училищен предмет спрямо останалите? Това само в България ли е?

- Разбира се, че има. Маргиналната позиция на художника в българското общество определя и отношението към изкуството в българското училище. Часовете по изкуство изначално са крайно недостатъчни, а новият закон за предучилищното и училищното образование от август 2016 година ги направи още по-оскъдни. Резултатите вече са налице.

Часовете по изкуство би трябвало да изграждат естетически усет у подрастващите, така че в края на обучението си те да познават основните процеси в изкуството, но на практика това не се случва. Часовете се считат за второстепенни, маловажни. Повечето ученици завършват средното си образование, пропускайки дори факта, че има учебници по изобразително изкуство. Наложило се е виждането, че часовете по изкуствата са само за даровитите деца, че те изграждат бъдещи художници, а не е така. Целта е децата да изградят навици, които да им помогнат да ценят изкуството. Часовете по изкуство трябва да им помогнат да развият креативността си, която ще им е от полза в която и да е професия. Естествено, изкуството може да им помогне да изградят в себе си мисленето, а и свободомислието, от което всеки има полза.

Има ли добър пример в преподаването на изкуства в България или извън нея, който бихте искали да видите реализиран в нашите училища? Разкажете за него?

- Добри примери има, разбира се. Има и в България, има и навън. Липсата на изкуство в училище дава поле за изява на немалко центрове и ателиета от частния сектор, които прилагат добрите примери и програми от чужбина.

Аз смятам за добър пример от чужбина, който вече навлезе и в България, посещението на галерии с цел запознаване с творчеството на даден художник и рисуване на копие/реплика на негова картина, която е включена в изложбата. Също така харесвам изучаването на история на изкуството от деца – т.е. рисувайки, прерисувайки, правейки реплики на известни произведения, те биват запознати с някой художник, епоха или стил, макар и фрагментарно. Някои от репликите, които те създават, са изключително оригинални и идейни и те карат да се замислиш, да погледнеш творчеството на даден художник и от друг ъгъл.

Златина Владимирова-Йовчева

Златина е артист-балетист и балетмайстор-педагог, което означава, че има опит от всички страни – на ученик на изкуството, на професионален артист и на преподавател. Това, с което се занимава в момента, е балетна школа "Финес", която създава заедно със съпруга си Александър Йовчев преди 11 години и преподава класически балет и модерен танц на деца от 3 до 18 г. и възрастни. Има зад гърба си опита на преподавател в държавно училище, но тъй като уроците по балет не са част от класическата учебна програма на Министерството на образованието, Злати намира поле за изява в сферата на частното образование. Ето как започва работа едно от най-посещаваните балетни училища в София, където десетки малки бъдещи балерини тичат за уроците си всеки ден. Срещаме се и със Злати, за да разберем как вижда възможностите за образованието по балет да навлезе по балетни палци в училищата у нас.

Как приемате своята роля като преподавател по изкуства?

- Израснах с изкуството и то е неразделна част от мен. То ми помага да живея пълноценно, с отворени сетива към заобикалящия ме свят. Изкуството е любов. Изкуството е свобода. Изкуството е всичко онова, което ми липсва в реалността. То ме спасява понякога и от мен самата. С изкуството можеш да полетиш нависоко или да се гмурнеш надълбоко. Ролята на педагога е мисионерска. Той подава ръка на ученика и го повежда по верния път, а след това го пуска да продължи пред него напред.

Коя част от работата ви е най-голямото предизвикателство?

- Проявата на деликатност, разбиране и толеранс спрямо хората, които натрапчиво проявяват арогантност и ниска ценностна система.

Вече има училища, в които децата получават образованието си чрез изкуството. Какви са предимствата на ученето през призмата на изкуството?

- Призмата на изкуството е един стремеж към съвършенството, по пътя на който се развива верен естетически вкус за красиво и грозно, добро и зло и пр. Обогатявайки палитрата на своята душевност и емоционална интелигентност, ние водим по-пълноценен, по-осъзнат начин на живот. Откриваме по-лесно баланса и хармонията вътре в нас. Изкуството стимулира фантазията ни и ни кара да гоним мечтите си, да преследваме щастието си.

Защо ученето на изкуства е важна част от образованието?

- Светът на изкуството е прекрасен. Контактът с него е много интимен. Няма правила и граници за фантазията и всеки дръзнал да влезе в него е смел творец със свое въображение. Даването на това авторско право увлича децата и ги прави активни, емоционално възбудими. Посредством изкуството се оцветява материята на науката и тя става по-достъпна и осезаема за разбиране и запомняне от децата. В изкуството няма бариери и много лесно се приближава науката към света на детето.

Какво би се променило, ако се промени отношението на образователната система към ученето на изкуства – идеята, че рисуването, танците и музиката са "развлекателни" предмети, които се използват за отдих между "сериозните"?

- Изкуството е потребност, храна за душата. Независимо от етикета и мястото което му отрежда образователната система, то е навсякъде около нас, а проявлението му е възможност да "отворим" очи и да му се насладим. Досегът с изкуството ни вълнува и променя. Неусетно то ни облагородява, провокирайки закърнялата ни чувствителност.

С какво бихте искали вашите ученици да запомнят заниманията с вас?

- В работа си като педагог вярвам, че стремежът към красивото и доброто ни прави по-човечни и истински хора. Бих искала учениците ми да отворят широко очите си, да не спират да мечтаят и да запазят любовта в сърцата си.