Бъдещето е дете

За онова родителство, което наричаме "самотно", през погледа на писателката Милена Фучеджиева

Бъдещето е дете
Бъдещето е дете
   ©  ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
   ©  ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Милена Фучеджиева едва ли има нужда от представяне. Всъщност моето лично запознанство с нея беше през дъщеря й Радина. Нея видях за пръв път преди петнадесет години, когато помогна за осъществяването на няколко проекта на екипа на лайфстайл списание "Едно", където работех. Беше ярко открояващо се с позитивизма, работливостта и усмивката си момиче, което веднага ти влиза под кожата. Години по-късно срещнах и Милена. Първо като майката на Радина, а после като журналист, публицист и писател. Сега, когато познавам и двете, си мисля, че такова дете може да бъде отгледано само от точно тази майка. Радина е мекотата, родена от твърдите решения на Милена. Тя е благостта, отгледана на мястото на малките бойни полета, където Милена е трябвало да води личните си битки. Радина е просторът, даден й от вечно търсещата й майка. Двете са цяло, в което всяка част функционира напълно самостоятелно и независимо, но чиято заедност е абсолютно неразбиваема. Нищо че сега ги делят морета, континенти и океани, Милена и Радина са две момичета, които винаги са екип. Просто защото се носят една друга в сърцата си.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов
    • - 1
    • + 1

    Цитат 1: "И въпреки че всичко това със сигурност я лиши от нормално детство"
    Цитат 2: "Всичко беше в името на това детето ми да живее нормален живот. Това нямаше как да се случи тук."

    Нормален живот без нормално детство? Госпожо, всички правим грешки или сме принудени да избираме между две злини. Добре е обаче да не естетизираме грешките или принудителния избор.
    Успех в търсенето на нормалния живот!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал