С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
25 сеп 2017, 16:55, 8121 прочитания

Историята на една розова чертичка

За онова родителство, което наричаме "самотно", през погледа на художничката Ния Пушкарова

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Ния и Ян
Ния Пушкарова е артист в пълния смисъл на тази дума. През годините, в които я познавам – вече цели осемнадесет – никога не се отказа от рисуването и никога не клекна пред конюнктурата. Създаде и продължава всяка година да пълни с живот арт фестивала "Водна кула". Пътува непрекъснато по различни артистични проекти и излага работите си навсякъде по света. Рисува, участва в каузи, дава уроци, не спира да прави неща в страната, където правенето на каквото и да било е трудно занимание. През цялото това време около нея беше и продължава да стои един особено важен човек – синът й Ян.
Когато се запознах с Ния, той все още обитаваше тялото й. Роди се няколко месеца по-късно в един зимен ден. Когато го видях за пръв път, разбрах, че магичният Малък принц най-после си има майка – Ния. Сините му очи я следяха неотлъчно с такава любов, за каквато няма намерени думи. Русите му къдрици стояха като негатив върху тъмната й коса и сякаш трептяха в унисон с нейните емоции. А Ния - иначе буйна, чувствителна и своенравна - просто притихваше и се стопяваше под тях. Отгледа го сама, с безценната помощ на родителите си. Беше му и майка и баща, приятел в игрите, учител в ежедневието, мека играчка за заспиване нощем. Ния и Ян – другите имена на Ин и Ян – цялото, създадено от две самостоятелни, съвършени и независими, завинаги свързани и привличащи се противоположности.
Този текст Ния написа по покана на "Капитал Kids". Както очаквахме, съгласува го първо със сина си Ян. Така че четете го като "техния" текст.

Още по темата

Само аз и детето

За онова родителство, което наричаме "самотно", през погледа на писателката Милена Фучеджиева и художничката Ния Пушкарова. Този път в ролите им на майки

27 сеп 2017

В следващите редове всъщност искам да споделя и да говоря само за един момент от моя живот. Онзи, в който се появи бледорозова черта на теста ми за бременност в далечната 1999 г.

Имам лична история, разделена на "преди" и "след" тази черта.

Не съм силната, нито супержената, нито съм с изявени феминистични нагласи в света. Но силата, която усетих в онзи момент, когато се появи чертичката, е с мен до ден днешен. Имам живот, пълен с емоции, както преди, така и след нея. Категоричността в решенията ми по принцип не е била и не е лесно постижима и до днес, но в онзи миг нямаше сила, която да промени моето решение да родя това дете. Бащата беше заел своята позиция и тя беше да емигрира - не беше готов за такова отдаване. За мен обаче това не беше пречка. Да, със сигурност щеше да ми е по лесно да бъде до мен, но дори това не беше от особено значение тогава. По важното беше друго - да родя това прекрасно същество!

Като студентка в Англия няколко години преди това имах връзка с момче оттам. Беше ми първата толкова силна любов, от която зениците ти се разширяват само при мисълта за него. Нямаше момент, в който двамата да сме на сериозно различни мнения, нямаше нещо, което да бъде в състояние да ни раздели... До момента, в който се появи точно такава една същата черта, но в една друга година – 1995-а. Точно когато завършвах обучението си, изпълнена с оптимизъм и идеи за бъдещето си/ни с него, разбира се, и не в България, а точно там, където ни се пресякоха пътищата. На тези идеи обаче не им беше писано да бъдат реализирани. Нито там, нито тук, нито където и да било. Първата остра болка дойде от едно телефонно обаждане, на което станах свидетел. В мига, в който моят любим разбра, че съм бременна, се обади на майка си, за да я попита в коя болница да отидем и какво да направим... за да го махнем. Този разговор се състоя пред очите и ушите ми! Аз, българката, как можех даже и да си помисля, че ще обвържа моите гени с тези на гражданин от Острова!

Не съм сигурна, че мога да бъда за пример на когото и да било - просто следвам, понякога с много болка и разочарования, някакъв криволичещ път с вътрешен ветропоказател.



Нито съм толкова умна, нито толкова силна, колкото се очакваше да съм - къде-къде по силни и умни жени има! Не искам даже и да се сещам за няколкото болкоубодни рани, с които се сдобих, след като родих моя син. Като семейните празници, онези събития, в които привикваха бащите за бащинска сбирка по повод завършването на децата или просто на рожден ден за обща фотография за спомен – малки, но особени моменти, в които не вярваш, че си различен, нито пък че детето ти е различно. И в които всичко друго ти изглежда наужким, като че присъствието на бащите е единствено за пред хората.

Надявам се някой ден синът ми да ми прости за това, че съм го лишила от баща. И че през всичките тези години не успях да му осигуря поне мъжко присъствие в нашия дом. Просто не успях да го направя! Дали поради чепатия си характер, дали заради естественото пречупване на врата, което отказвам да направя, за да угодя на нечии представи за света и ние, аз и моят син в него. Знам само, че единствения път, когато не съм имала никакви съмнения за правилността на своите действия, беше онзи момент - с бледорозовата черта през 1999 г. Не мога да твърдя обаче, че през цялото следващо време съм била толкова сигурна в себе си. Отговорността и страховете ми понякога взимаха връх и се свивах само и само да предпазя детето си. Но помнех едно - след завръщането си от Англия, непосредствено след онзи телефонен разговор през 1995-а, единственото, което търсех, бе утеха и закрила от нещо много по-страшно от това да нямаш мъж до себе си.

Това е моята история на самотна майка, или майка, отглеждаща детето си сама. Всъщност вече синът ми е в прекрасни взаимоотношения и с емигриралия си в Испания баща, нищо че и това отне време и енергия. Тук е мястото да кажа и че без подкрепата и всеотдайността на моите родители нямах шанс да се превърна в майката, която бях и съм за моя син.

Моят път на творец и майка продължава тук с всичките си криволичещи, търсещи свобода и право действия, свързани със съжителството ни в общност. Всеки ден се опитвам да проправям път, достоен за следване, или пък направо да разчиствам пътя пред моя син, който също живее тук, в тази общност. През всичките тези години на моето самотно майчинство съм преживяла случки и съм попадала в ситуации, които са ме карали силно да се съмнявам в достойнствата и ценностите на обществото, в което живеем днес. Но всяка от тях само ме е амбицирала още и още да правя това, което смятам за правилно – отново като творец, човек и майка. Сигурна съм, че синът ми вижда, разбира и оценява това.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Музиката, мачът в двора и учителите вдъхновители Музиката, мачът в двора и учителите вдъхновители

В поредицата "Нашето училище за нашето дете" майки разказват как са избрали училище за децата си

24 сеп 2018, 1387 прочитания

Статус: родител на живот и смърт Статус: родител на живот и смърт

В поредицата "Нашето училище за нашето дете" майки разказват как са избрали училище за децата си

24 сеп 2018, 1398 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Как ме оценяваш?

Четири различни системи за оценяване в училище

Семейството с каменната мелница

"Екосем" произвежда 21 вида брашна, а най-новото им предложение е полезната вафла "Лимецка"

Вкусът се възпитава

Баровете и специализирани магазинчета за крафт бира, се множат и вече излизат и извън София, но проблем пред развитието са по-високата цена и консервативните потребители

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

20 въпроса: Мартин Колев

Дебютната пиеса на създателя на "Софийски магьосници" прави премиера тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Германската Leoni започва инвестиция за 32 млн. евро в Плевен, нова фабрика за ловно оръжие в Габрово, кои са най-големите търговци на дрехи и обувки

Емисия

DAILY @7AM // 26.09.2018 Прочетете