С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 сеп 2017, 16:35, 8666 прочитания

Само аз и детето

За онова родителство, което наричаме "самотно", през погледа на писателката Милена Фучеджиева и художничката Ния Пушкарова. Този път в ролите им на майки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Имам колежка, която отглежда сина си сама. Работи много на няколко места, контролира детето си предимно по телефона, защото няма как да се вмести в неговите свободни часове и не разчита на ничия и никаква помощ. Бащата го има, но живее в собствен свят, където е абсолютно в реда на нещата да си присвоиш дори петдесетте лева, които бабата и дядото пращат по теб на внучето си за рождения му ден. Та преди две години, когато за пръв път исках да поговорим за самотното родителство, я помолих да опише своята гледна точка към него. И тя, пишещият и разработващ какви ли не теми професионалист, ми отказа. Вероятно защото в това поле професионализмът отстъпва пред майчинството и емоциите надвиват.

Пък последното нещо, което тази моя колежка и приятелка иска синът й да види у нея, е, че всъщност й е много трудно. Трудно, защото се налага да е и майка, и баща. Трудно, защото нейното НЕ трябва да тежи за двама, а любовта й към детето да е повече полезна, отколкото спонтанна, защото няма коректив. Трудно, защото не й се говори нито за пазарлъците с вечно отсъстващия баща, нито за самотните празници, измислените подаръци и нагласените роднински сбирки, нито за страха от бъдещето, което трябва да конструира за детето си.

Преди година пък се обърнах със същата молба към единствения самотен баща, когото познавам. Не ми отказа директно, но призна: "Толкова много горчилка и сладост има в моя опит на самотен татко, че няма да мога да го обединя в един текст. Сили нямам." Нямаше как да настоявам.


Тази година се заинатих. И говорих поне с петима души, които имат опит в едноличното отглеждане на дете. От тях двама ми отказаха веднага. Едната майка беше загубила преди няколко месеца съпруга си след тежко боледуване и темата за самотата твърде много и дълбоко я владееше, за да може да се оттласне от нея и да я разгледа отвън. А и малката й дъщеря все още свикваше с принудителното отсъствие на бащата и неизбежността на смъртта. Детската й душа трябваше да се справя с неприсъщи на възрастта й проблеми и да ги надживее, а за това отговорността се крепеше на и без това изтощените от мъка рамене на майка й.

Другата пък, известна и харесвана от обществото дама, само махна с ръка и ми каза: "Не искам и тази тема да я дам да я дъвчат." Разбирам я – откровеността може да се приеме за слабост, а споделянето - за оплакване. Тях публиката трудно прощава на героите си.

Така на финала останах с три обещани текста от три интересни, различни и смели жени, за които майчинството се беше превърнало в лично предизвикателство и изпитание. И както очаквах, фунията отново се стесни - в крайна сметка по темата проговориха две от тях. Третата някак тихомълком и пътьом се отказа, като целенасочено се покри и изчезна от хоризонта. Въпрос на избор, в който никой няма право да се меси.



Разказвам ви тези задкулисни редакторски неволи, защото те са показател за това, че на самотните родители им е много трудно да говорят за самотното си родителство. То не е като друг проблем или битка, която водиш и в чието справяне имаш нужда от споделяне и душевна акустика. Самотното родителство е хронична рана, която не знаеш кога и как ще се активира отново. Защото то е самотно само в ежедневието - там, където са детските болести, събуждането за училище, подготвянето на домашните, възпитанието мимоходом, планираните и често едва финансирани почивки, ожулените колена, детските приятелства. Извън това обаче самотното родителство е обществена работа. Но не защото обществото адски се е загрижило за него, а защото много му харесва да го обсъжда и коригира, все така оставяйки го самотно. И в тази група на непрекъснато съдещи и недоволни наблюдатели често присъстват други важни в живота на детето хора – напусналият или отсъстващ баща, гравитиращите наоколо роднини, институциите. Заради тях на самотните родители не им се споделя нищо публично – страх ги е, че и без това сложните отношения ще се натоварят допълнително, а перманентно насоченият към тях показалец може жестоко да бръкне в раната и да се превърне в реална емоционална или административна заплаха.

Двата текста, които ще прочетете в следващите редове по темата за самотното родителство, са написани от две жени, на които никога не им е пукало за общественото мнение и законите на общоприетото приличие. Те не избраха да говорят за битовата страна на своето майчинство и не влязоха в удобната роля на жертви героини. Справят се с родителството така, както се справят с животите си – рисковано, понякога само по интуиция, но винаги верни на себе си. В отглеждането на своите деца и двете не се загубиха като личности, не се превърнаха в уморени и озлобени жени, сърдити на съдбата и целунатите от нея. Може би защото трудностите водят до мъдрост, а мъдростта често е примирение с наложителното. Може би защото любовта към детето винаги измества съжалението към себе си. Или може би защото просто дори не им е останало време за това...

За онова родителство, което наричаме "самотно", през погледа на писателката Милена Фучеджиева - Бъдещето е дете и художничката Ния Пушкарова - Историята на една розова чертичка
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?! 3 И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

6 окт 2019, 4886 прочитания

Кога е време да поговорим за пари с децата си Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

29 сеп 2019, 1625 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Приятели по детство

Представяме ви три двойки приятели, чието приятелство датира от различни периоди на порастването

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма