LinkedIn
Twitter
Email
Facebook
Зарче
Политика и икономика
България
Свят
Общество
Редакционни коментари
Имена
Седмицата
Спорт
Бизнес
Компании
Стоки и продажби
Предприемач
Финанси
Имоти
Медиа и реклама
Технологии и наука
Моят капитал
Външни анализи
K:PRO бизнес зона
Анализи на индустрии
КАПИ финансова информация за фирми
Класации
К100
К50
К10
Гепард
Light
Тема
Лица
Неща
Места
Мода
POST-IT
Ревю
Днес от Light
Мултимедиа
Интерактив
Дебати
Анкети
Вашите теми
Блогове
Право
Crop
K:Reader
Капитал
Новият брой
Архив
LIGHT
Новият брой
Архив
Библиотека
Капитал Daily
Новият брой
Архив
Архив Пари
Архив Дневник
Абонаменти
Абонамент Капитал
Корпоративен абонамент
Академичен абонамент
Често задавани въпроси
// СПЕЦИАЛНИ ИЗДАНИЯ / K:ids
10 окт 2017, 16:59, 8520 прочитания
Цели в прах и драскотини
Децата и техните най-добри приятели – нарисувани, разказани и предпочетени сред всички други
| Този текст е част от специалното издание на "Капитал" K:ids. Всички текстове по темата може да откриете тук. |
Още по темата
Статус: родител на живот и смърт
В поредицата "Нашето училище за нашето дете" майки разказват как са избрали училище за децата си
24 сеп 2018Плюсовете и минусите на виртуалното училище, или как да изберем онлайн обучение за детето
19 сеп 2018Изтърканите подметки на модерното образование
Оценките и бележкарството и кой има нужда от тях
17 сеп 2018Практическо ръководство по обичане на България за родителите и преподавателите на децата, които заедно възпитаваме
15 сеп 2018Представяме ви три двойки приятели, чието приятелство датира от различни периоди на порастването
28 сеп 2017Децата, както знаете, са ни важни. Не само защото на тях разчитаме да пооправят това, което ние, възрастните, сме натворили в името на тяхното бъдеще, но и защото естествената детска мъдрост ни приземява и въздига едновременно. И понеже този брой на "Капитал K:ids" е посветен на детското приятелство, помолихме няколко невръстни, но готови да споделят мислите и чувствата си момичета и момчета да нарисуват най-добрия си приятел и "да ни го разкажат". Открихме, че когато си дете, приятелствата се зараждат основно по няколко причини - защото игрите заедно са много забавни, защото някой от партньорите има мека козина или защото единият приятел е родил другия Разбрахме още, че е лесно да разпознаеш симптомите на приятелството – то се изразява с леко подраскване с нокти, с подадена ръка, когато паднеш, или просто усещането, че да си играеш е тъпо, ако човекът не е наоколо. Формулата, която ги отвежда един до друг, всеки път е различна. Важно е обаче да има поне едно от следните неща – смешни прякори, игра на сестрички, подадено шише с вода в труден момент, здрави лакти или миризма на миризливки.
Богдара и Мира и Нина или Мир, Нин и Боб Разкажи за твоите най-добри приятелки? - Мира и Нина. На седем години са и двете, защото са близначки. Не мога да го обясня много добре, но с тях се разбираме. Те постоянно ме разбират, играем си много добре. Много се харесваме по характер – така много си приличаме. Как си ги изобразила? - Тук са с едни диадеми на сърца и с едни розови блузки с градове на тях (блокове), ама аз не можах да им направя градове и затова ги нарисувах само така. Имат поли с розови и жълти цветенца. Обувките са им напълно еднакви, ама с обувките на Нина малко попрекалих Как станахте най-добри приятелки? - Когато бях на четири в детската градина, ги видях и те бяха ей такива малки дечица (показва с ръка). Още първия ден те дойдоха при мен и ме питаха дали искам да се запознаем и си играхме много хубаво. Кои са ви любимите игри? - Обичаме да играем на котенца, на изгубени сестрички и на "Ние мечоците", на криеница, на кобра с кобра. Всякакви игри можем да си измисляме и така Сега записваш ли? По какво разбираш, че са ти най-добрите приятелки? - Когато падна, идват, помагат ми Никога няма да мога да забравя всички случки с тях. Веднъж, когато се чудехме с мама какъв подарък да им купим за рождения ден, отидох до Мира и я питах "Мира, ти с какво обичаш да си играеш най-много" и тя вика: "Ами с Нина!" Ахахаха! Има ли нещо, което те дразни в тях? - Не Да! Преди Далия такова. ги изнудваше да си играят с нея, че няма да ги покани на рождения й ден и те отиваха да си играят с нея все едно майка им не може да им купи! Ами само това. Веднъж си играха с нея, защото тя ги заплаши, че на рождения им ден няма да им подари "Не се сърди човече"! Имате ли си специални имена, като прякори? - Да! Мира е Мир, Нина е Нин, а аз съм Боб! |
Илюстрация |
Теодор, Давиде и АлесияКои са твоите най-добри приятели? - Давиде и Алесия. Алесия е на 11, а Давиде е на 6 и половина. Разкажи нещо забавно за тях - Прекарахме няколко седмици с Давиде и Алесия в Сардиния в една къща. Там играехме на плажа и скачахме от едни големи скали. Давиде е много добър и ми е много близък. Алесия пък е много добра и без нея играта не е хубава Играем на дете и баща. Как си казвате един на друг? - Те на мен – Теди, а на Алесия Але. Давиде е Давиде. |
Илюстрация |
Дария и АнабелКакво си нарисувала? - Това е котката на баба ми, с която много се сближихме, преди тя да умре. Казва се Анабел. Тя е със сини очи, бяла козина, пухкава, персийска котка. Беше на 9 години и имаше тумор в корема. Защо бяхте приятелки? - Защото тя ме обичаше. Веднъж бях болна и тя седеше до мен. Опитваше се да си играе с мен. А ти как й показваше, че я обичаш? - Давах й вода с биберонче, когато беше болна накрая. Когато получи тумора, тя много не се движеше, лежеше. Аз имах едно малко шишенце бебешко и й давах водичка. Разкажи ни някаква забавна случка с Анабел? - Когато бях по-малка тя играехме си и тя не знам какво стана, ама тя започна да ме дере по краката. Това забавно ли е? - За Анабел беше Да си играем на бебе и майка. Слагах й една шапка и я завивах. Кое й беше най-хубавото на твоята приятелка Анабел? - Имаше много голяма козина и можех да я милвам и опашката й беше много пухкава. Беше много приятно да ходи в краката ми. Имаше ли нещо, което те дразнеше в нея? - Не. Дразнещото беше, че се разболя и умря. Кога разбра, че сте станали приятелки? - Може би, когато започна да ме дере по краката. Защото никой друг не дереше. |
Рисунката на Дария
Константин и ТеодорКой е най-добрият ти приятел? - Моят най-добър приятел е Теодор, на 6 г. Разкажи нещо забавно, което ви се е случвало заедно? - Бяхме на един рожден ден на едни приятелки от детската и правехме запушено влакче с лакти и той падаше смешно. Защо го харесваш? - Харесвам го, защото е добър приятел и се отнася добре към децата и към мен. Има ли нещо, което те дразни в него? - Клюкарстването малко. Как станахте приятели? - В детската. |
Фиона и Олга Забелязах, че си нарисувала твоята най-добра приятелка. Може ли да ти задам няколко въпроса за нея? - Да Коя е тя? - Мама. Как се казва? - Олга. На колко години? - На 37. Разкажи нещо забавно, което ви се е случило заедно? - Когато един път мама, моята най-добра приятелка, ми разказа, че обичала миризмата на миризливките. А защо я харесваш за твоя най-добра приятелка? - Защото тя много се грижи за мен, тя винаги ми дава храна. Че тя винаги е усмихната. Има ли нещо, което да те дразни в нея? - Ами едно. Но няма да кажа. А какво обичате да правите заедно? - Най-много обичам мама да седне и да ми чете приказка за Муми-трол. Как се сприятелихте? - Като тя ме роди. Имате ли някакви прякори една за друга? - Аз й казвам мама-миризливката, и освен това ягодката. А тя на мен ми казва зайчето. И също ми харесва Льонка-монка-бирибонка. |
Музиката, мачът в двора и учителите вдъхновители
В поредицата "Нашето училище за нашето дете" майки разказват как са избрали училище за децата си
24 сеп 2018, 1113 прочитания
Статус: родител на живот и смърт
В поредицата "Нашето училище за нашето дете" майки разказват как са избрали училище за децата си
24 сеп 2018, 1166 прочитания
24 сеп 2018, 4003 прочитания
24 сеп 2018, 3632 прочитания
24 сеп 2018, 2962 прочитания
24 сеп 2018, 2644 прочитания
24 сеп 2018, 1630 прочитания
Още от "K:ids" Затваряне
Бебето плувец
Според треньора по ранно плуване Деница Чобанова в басейна децата и родителите им се учат на доверие, партньорство и взаимопомощ
Към мобилната версия на сайта
.