Децата, както знаете, са ни важни. Не само защото на тях разчитаме да пооправят това, което ние, възрастните, сме натворили в името на тяхното бъдеще, но и защото естествената детска мъдрост ни приземява и въздига едновременно. И понеже този брой на "Капитал K:ids" е посветен на детското приятелство, помолихме няколко невръстни, но готови да споделят мислите и чувствата си момичета и момчета да нарисуват най-добрия си приятел и "да ни го разкажат". Открихме, че когато си дете, приятелствата се зараждат основно по няколко причини - защото игрите заедно са много забавни, защото някой от партньорите има мека козина или защото единият приятел е родил другия Разбрахме още, че е лесно да разпознаеш симптомите на приятелството – то се изразява с леко подраскване с нокти, с подадена ръка, когато паднеш, или просто усещането, че да си играеш е тъпо, ако човекът не е наоколо. Формулата, която ги отвежда един до друг, всеки път е различна. Важно е обаче да има поне едно от следните неща – смешни прякори, игра на сестрички, подадено шише с вода в труден момент, здрави лакти или миризма на миризливки.
Богдара и Мира и Нина или Мир, Нин и Боб
Разкажи за твоите най-добри приятелки?
- Мира и Нина. На седем години са и двете, защото са близначки. Не мога да го обясня много добре, но с тях се разбираме. Те постоянно ме разбират, играем си много добре. Много се харесваме по характер – така много си приличаме.Как си ги изобразила?
- Тук са с едни диадеми на сърца и с едни розови блузки с градове на тях (блокове), ама аз не можах да им направя градове и затова ги нарисувах само така. Имат поли с розови и жълти цветенца. Обувките са им напълно еднакви, ама с обувките на Нина малко попрекалихКак станахте най-добри приятелки?
- Когато бях на четири в детската градина, ги видях и те бяха ей такива малки дечица (показва с ръка). Още първия ден те дойдоха при мен и ме питаха дали искам да се запознаем и си играхме много хубаво.Кои са ви любимите игри?
- Обичаме да играем на котенца, на изгубени сестрички и на "Ние мечоците", на криеница, на кобра с кобра. Всякакви игри можем да си измисляме и така Сега записваш ли?По какво разбираш, че са ти най-добрите приятелки?
- Когато падна, идват, помагат ми Никога няма да мога да забравя всички случки с тях. Веднъж, когато се чудехме с мама какъв подарък да им купим за рождения ден, отидох до Мира и я питах "Мира, ти с какво обичаш да си играеш най-много" и тя вика: "Ами с Нина!" Ахахаха!Има ли нещо, което те дразни в тях?
- Не Да! Преди Далия такова. ги изнудваше да си играят с нея, че няма да ги покани на рождения й ден и те отиваха да си играят с нея все едно майка им не може да им купи! Ами само това. Веднъж си играха с нея, защото тя ги заплаши, че на рождения им ден няма да им подари "Не се сърди човече"!Имате ли си специални имена, като прякори?
- Да! Мира е Мир, Нина е Нин, а аз съм Боб!
Теодор, Давиде и Алесия
Кои са твоите най-добри приятели?
- Давиде и Алесия. Алесия е на 11, а Давиде е на 6 и половина.Разкажи нещо забавно за тях
- Прекарахме няколко седмици с Давиде и Алесия в Сардиния в една къща. Там играехме на плажа и скачахме от едни големи скали. Давиде е много добър и ми е много близък. Алесия пък е много добра и без нея играта не е хубава Играем на дете и баща.Как си казвате един на друг?
- Те на мен – Теди, а на Алесия Але. Давиде е Давиде.
Дария и Анабел
Какво си нарисувала?
- Това е котката на баба ми, с която много се сближихме, преди тя да умре. Казва се Анабел. Тя е със сини очи, бяла козина, пухкава, персийска котка. Беше на 9 години и имаше тумор в корема.Защо бяхте приятелки?
- Защото тя ме обичаше. Веднъж бях болна и тя седеше до мен. Опитваше се да си играе с мен.А ти как й показваше, че я обичаш?
- Давах й вода с биберонче, когато беше болна накрая. Когато получи тумора, тя много не се движеше, лежеше. Аз имах едно малко шишенце бебешко и й давах водичка.Разкажи ни някаква забавна случка с Анабел?
- Когато бях по-малка тя играехме си и тя не знам какво стана, ама тя започна да ме дере по краката.Това забавно ли е?
- За Анабел бешеДа си играем на бебе и майка. Слагах й една шапка и я завивах.
Кое й беше най-хубавото на твоята приятелка Анабел?
- Имаше много голяма козина и можех да я милвам и опашката й беше много пухкава. Беше много приятно да ходи в краката ми.Имаше ли нещо, което те дразнеше в нея?
- Не. Дразнещото беше, че се разболя и умря.Кога разбра, че сте станали приятелки?
- Може би, когато започна да ме дере по краката. Защото никой друг не дереше.
Константин и Теодор
Кой е най-добрият ти приятел?
- Моят най-добър приятел е Теодор, на 6 г.Разкажи нещо забавно, което ви се е случвало заедно?
- Бяхме на един рожден ден на едни приятелки от детската и правехме запушено влакче с лакти и той падаше смешно.Защо го харесваш?
- Харесвам го, защото е добър приятел и се отнася добре към децата и към мен.Има ли нещо, което те дразни в него?
- Клюкарстването малко.Как станахте приятели?
- В детската.Фиона и Олга
Забелязах, че си нарисувала твоята най-добра приятелка. Може ли да ти задам няколко въпроса за нея?
- ДаКоя е тя?
- Мама.Как се казва?
- Олга.На колко години?
- На 37.Разкажи нещо забавно, което ви се е случило заедно?
- Когато един път мама, моята най-добра приятелка, ми разказа, че обичала миризмата на миризливките.А защо я харесваш за твоя най-добра приятелка?
- Защото тя много се грижи за мен, тя винаги ми дава храна. Че тя винаги е усмихната.Има ли нещо, което да те дразни в нея?
- Ами едно. Но няма да кажа.А какво обичате да правите заедно?
- Най-много обичам мама да седне и да ми чете приказка за Муми-трол.Как се сприятелихте?
- Като тя ме роди.Имате ли някакви прякори една за друга?
- Аз й казвам мама-миризливката, и освен това ягодката. А тя на мен ми казва зайчето. И също ми харесва Льонка-монка-бирибонка.Децата, както знаете, са ни важни. Не само защото на тях разчитаме да пооправят това, което ние, възрастните, сме натворили в името на тяхното бъдеще, но и защото естествената детска мъдрост ни приземява и въздига едновременно. И понеже този брой на "Капитал K:ids" е посветен на детското приятелство, помолихме няколко невръстни, но готови да споделят мислите и чувствата си момичета и момчета да нарисуват най-добрия си приятел и "да ни го разкажат". Открихме, че когато си дете, приятелствата се зараждат основно по няколко причини - защото игрите заедно са много забавни, защото някой от партньорите има мека козина или защото единият приятел е родил другия Разбрахме още, че е лесно да разпознаеш симптомите на приятелството – то се изразява с леко подраскване с нокти, с подадена ръка, когато паднеш, или просто усещането, че да си играеш е тъпо, ако човекът не е наоколо. Формулата, която ги отвежда един до друг, всеки път е различна. Важно е обаче да има поне едно от следните неща – смешни прякори, игра на сестрички, подадено шише с вода в труден момент, здрави лакти или миризма на миризливки.
0 коментара