С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 сеп 2018, 14:20, 3873 прочитания

Есен на училище

"Капитал K:ids 2018" е за всичко в, около и извън училището, което наричаме обучение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

През този септември за пръв път няма да изпращам ученик. Не знам как се изпари това време, но всичките нечовешки ранни ставания, тежки чанти и училищни автобуси, епидемично губене на химикалки, маратонки и мотивация, всички бележници, проекти, родителски срещи, лагери, тръшкания за оценки и ревове по разни училищни случки вече са в миналото ми на родител. Децата ми са две млади дами, които оттук нататък ще трябва да ползват онова, в което инвестирахме - образованието им.

В края на своя училищен път като родител мога да ви призная, че съм много по-объркана, отколкото бях в началото. Защото не съм сигурна в много повече неща - например в смисъла на оценките, в обичайната даскалска строгост, в насилственото наливане на учебно съдържание, в безкрайните задължителности да се усвои едно и също по един и същ начин от съвсем различни по талант и темперамент хора. Вече не мога лично да гарантирам нито, че частното образование е по-добро от държавното, нито обратното. И не мога да кажа като някои "И ние сме ходили на нормално училище, пък я какви хора сме станали", защото все се питам, ако бяхме обучавани по някакъв по-съвременен и адекватен образователен модел, какви ли хора можехме да бъдем


В едно обаче нямам съмнения - че училището, независимо от методиката, която ползва, трябва да учи децата ни на няколко основни неща - самостоятелност и трудолюбие, стремеж към усъвършенстване на духовното, любопитство за знание, социална ангажираност, толерантност и грижа към различните, хуманност, мащаб на мисленето и родолюбие.

Това са и темите, върху които сме се фокусирали в тазгодишното издание на "Капитал K:ids". По традиция сме поканили всички страни в този разговор - децата, родителите, учителите и хората, в чийто живот все още непорасналите ни съграждани са самостойни човеци с бъдеще. Иска ни се това, което те споделят, да стигне до вас и да ви включи в това обществено говорене.

"Ти носиш ли си детето" ме попита едно момиченце, което ще срещнете из страниците на списанието по-нататък. "Не си го нося - казах - много е пораснало вече!" И си представих как вдигам на ръце осемнайсетгодишната си дъщеря така, както правех, когато беше на пет, настанявам я отстрани на кръста си, а краченцата й с малките й сандалки започват да се веят отстрани на тялото ми. Досмеша ме, разбира се. Но и някак ми стана хубаво, че вече може да си тича сама насам-натам с токове или маратонки, а аз отстрани спокойно да се наслаждавам на темпото й. И тук-таме да се обаждам с някой изтъркан съвет, който и аз едно време приемах от майка си с "да, бе, да!"



"Капитал K:ids 2018" е за всичко във, около и извън училището, което наричаме обучение. Защото учебната година за един родител не е от септември до юни. Тя започва с раждането на детето и никога не завършва. Така че да си носим децата с нас, защото те цял живот ще ни носят със себе си. Дори и сега да въртят отегчено очи зад гърбовете ни и да ни отговарят с "да, бе, да!".

Ето и няколко от темите в изданието:

Най-модерните учебни практики
Историята на образованието, точно като тази на света, има своите светли ренесансови полети и моменти, които служат за пример къде не искаме да се връщаме.

Наръчник по родолюбие
Практическо ръководство по обичане на България за родителите и преподавателите на децата, които заедно възпитаваме. Написано от учителя по история Емил Джасим.

Летящата класна стая
Плюсовете и минусите на виртуалното училище, или как да изберем онлайн обучение за детето.

За войната с чипса като за мира с цвеклото
Как финансистът и кулинарен блогър Божана Петрова убеждава децата да зарежат пакетираните сладости и да ги заменят с полезна храна.
Разпространява се с вестник "Капитал" в периода 7-13 септември (пакетна цена 4 лв.) или самостоятелно (7 лв.), като пишете на abonament@economedia.bg.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За децата само най-доброто За децата само най-доброто

Защо летният лагер е отличен избор за ваканцията

5 дек 2018, 64 прочитания

Д-р Светла Николова: Очните проблеми могат да доведат до изоставане в развитието и обучението Д-р Светла Николова: Очните проблеми могат да доведат до изоставане в развитието и обучението

Детският офталмолог в интервю за "Капитал"

30 сеп 2018, 10691 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
K:ids

Списание с полезни практични и забавни съвети за родители на деца от 0 до 18 години

В България ALSO*

Първи голям чужд инвеститор навлиза в българския сектор за дистрибуция на IT техника - швейцарската милиардна компания ALSO Holding купува "Солитрон"

Най-дългото кацане на летище София

Пет големи европейски кандидата поискаха за 35 години столичното летище

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа