С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 сеп 2018, 15:00, 4950 прочитания

Наръчник по родолюбие

Практическо ръководство по обичане на България за родителите и преподавателите на децата, които заедно възпитаваме

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

Вероятно сте забелязали, че обичта към родината беше отвлечена. Политици и желаещи да станат такива дълги години я държат като заложник на своите лични амбиции и всеки, който говори за това по начин, различен от техния, бива заклеймен от тях като родоотстъпник.


Логично възниква въпросът как да възпитаваме децата си в любов към България, без да ги превръщаме в патриотари, псевдопатриоти, шовинисти или националисти.

Ето няколко стъпки, които да превърнат детето в обичащ родината възрастен.

Понятието родина



Има много академични определения на думата родина. Но нека си представим, че трябва да обясним думата на петгодишно дете.

И така – думата родина етимологически идва от род: хора, които са кръвно свързани по произход, т.е. които са роднини - деца на нашите братя и сестри, на братята и сестрите на нашите майки и бащи, на нашите баби и дядовци и така назад до някакви общи прародители, от които започва семейната история. Децата градят своята представа за време постепенно. Един от начините да започнат да различават дните от седмицата е като например в определен ден правят нещо конкретно – в понеделник отиват на училище, във вторник ходят на плуване или в парка, а в събота и неделя си почиват.

Следващият важен момент в изграждането на представа за време у малките деца е честването на различни семейни празници, които на практика са първата среща на детето с някакво просто, но важно чувство за историчност. Първото дълбоко усещане за нея идва от разказите, така любими на всяко дете, което ги провокира с думите: "Мамо/тате, а ти като малка/малък какво си правил/а?"

Така постепенно започва вълнуващата среща на детето с историята – разказът за миналите времена. Думата идва от старогръцки (στορία) и означава "изследване, проучване" и се отнася до разказ, възстановяващ какво се е случвало в миналото. Затова смело можете да започнете родолюбивото възпитание, като споделяте с децата си историята на рода. За съжаление комунистическата власт в България нанася тежки поражения върху родовата памет, като изтрива имената на немалко български родове, принуждавайки в различни периоди родителите да дават за фамилно име първото име на дядото по бащина линия. И въпреки това би било чудесно, ако първият "урок по родолюбие" започне със запознаването на детето със семейната история. Да, няма да е лесно да съберете на едно място всички парченца от пъзела, но пък можете заедно с детето да започнете да създавате родословно дърво.

Важни чествания

Първото и най-важно честване в живота на детето, разбира се, е неговият рожден ден. Родителите често разказват на детето как е протекъл този прекрасен ден и колко щастливи са били. После идват рождените дни на най-близките роднини, като на празненствата в повечето случаи присъстват и други членове на семейството, извън родителите и фамилията. Именно тогава детето започва ясно да формира представа за принадлежност към род. Ако във вашата фамилия не съществува навика да се разказват епизоди от семейната история, създайте го. Така у детето се създава чувство за споделено с група хора минало. Това е първата стъпка към съставянето на сложния образ на родината. Той ще бъде доизграден с времето, когато човек започва да принадлежи към все по-широки групи.

Честванията са важен елемент от идентичността и когато са свързани с важни годишнини от кончината на някого. Прадедите, които са дали биологичното начало, а нерядко и моралния код на всеки от нас, са важни. Затова няма страшно детето да бъде въвлечено в отбелязването им. Точно такива са някои от важните дати, които нацията почита тържествено – например обесването на Васил Левски и саможертвата на Христо Ботев на връх Вола. Паметта за значимите за историята ни личности се предава във всеки възможен случай, но най-вече чрез спомена за техните дела.

Героичните моменти и гордостта

Основният проблем във възпитанието по родолюбие идва от разминаването на романтичните и почти приказни разкази за българската история с научните доказателства. Без съмнение националната митология е необходима за изграждането на чувство за общност между сънародници. В същото време важи и максимата, че само истината може да бъде докрай от полза за изграждането на устойчива идентичност.

Едно такова разминаване например е датировката на създаване на България. Според общоприетото мнение средновековната българска държава на Балканите е създадена през 681 г. Това обаче е дълбоко невярно поради няколко причини. Първо, една държава не се създава в един миг. Тази датировка е лансирана от комунистическата историография, за да създаде възможност за прословутите чествания на 1300 години от създаването на България, които да дадат нова легитимност на режима на БКП. Всъщност това е годината, в която Византия подписва договор с България и я признава като партньор в международните отношения. Създаването на държавата е процес, който отнема повече време. В този смисъл българската държава на Балканския полуостров е създадена между 678 и 681 г. Да не говорим, че държавни образувания на български племена е имало и преди това, каквато е Велика стара България на кан Кубрат. Това на пръв поглед изглежда като незначителна подробност, но всъщност създава у децата впечатление, че историческият процес е съставен от отделни моменти, а не от продължаващи във времето действия.

Подобен проблем е слагането на акцент върху героичните битки и пренебрегването на създадената от средновековните българи култура. Така например цар Симеон е много по-познат на децата с победите над Византия и другите врагове на България по негово време и много по-малко като големия просветител на българския народ и създател на средновековната българска идентичност, върху която стъпва възрожденската представа за това какво означава да си българин. И на чиито основи е изградена българската нация през XIX век, създала и Третата българска държава.

През цялото управление на БКП в съзнанието на младите българи беше набивано, че създадената от светите братя Кирил и Методий азбука, графически преформулирана от техните ученици в двора на българския владетел княз Борис І, е славянска, а не българска. Това беше резултат от особено отчетливото днес желание на руската държава да си присвои авторството на този исторически процес и на неговите резултати.

Основният въпрос, който всеки родител и учител би следвало да разреши, е "С какво искам моите деца/ученици да се гордеят като българи?". И затова препоръчвам горещо да показваме на нашите деца всички онези исторически моменти и събития, които показват интелектуалната, културната и духовната мощ на нашия народ. Лично аз предпочитам да поставям ударение върху големите културни постижения на българите, макар това на пръв прочит да е малко скучновато за учениците. Но когато навлезем в материята, те не само разбират значимостта на тези достижения, но и по-леко преодоляват исторически травми, с които е осеяна историята на нашата нация.

Трагичните исторически моменти

Чувството за общност с група от хора се изгражда и през през трудните моменти на изпитания, за които пазим общ спомен. Преживяването на тежките за националната памет факти и процеси (например ослепяването на Самуиловите войници, кървавото потушаване на Априлското въстание и Баташкото клане и т.н.) е важен елемент в създаването на мисъл и усещане, че преживяното страдание, което всички ние, наричащи се българи, помним, създава особена връзка на близост и води до изводи, които са важни за нацията по-нататък. В същото време травматичните спомени са и много болезнени. Трудна, но не непостижима е задачата на родители и учители така да предадем този спомен, че у децата да не заседне като буца в гърлото душевната болка, която лесно може да се превърне в комплекс. Затова споменът за историческата трагедия трябва да бъде предаван с мисълта за това как след нея нацията ни помни, но и преодолява болката, прави си своите исторически изводи и продължава уверено напред

Патриотизмът е любов и към пространството, което обитаваме днес

Когато става дума за предаване на историческа памет, честа грешка е разказването извън физическите местообитания на факта. Няма нищо по-вълнуващо за едно дете да преживее дадена история на мястото, на което тя се е случила. Най-вълнуващите уроци по история на България съм водил в църквата "Св. Стефан" в Цариград, на върха на Мадарското плато, в незапазената тронна зала на Царевец, в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, в епископалната базилика в Червен, в Ивановските скални манастири, в Кръглата църква в Преслав, в Дряновския манастир, в Каравеловата къща в Копривщица, на Шипка, в Стария Пловдив, в тракийските гробници в Старосел и Свещари, на Траянови врата, в Охрид, Куманово и Битоля, в Карлово и Сопот, в античната Аполония и средновековния Несебър, в Даскалоливницата в Елена, в старата църква в Банско, в Солун и в Белград, във Видин, Русе и Силистра, в Рилския манастир, във Варна и Дуранкулак, в центъра на София и дори в Рим...
Местата на българската памет се простират из цялата територия на държавата ни и извън нея. Ако като учители и родители имаме ясно съзнание за това, че Родината не е само общото ни минало, но и определени негови топоси, лесно можем да планираме така ваканциите и учебните практики на децата, че заедно с тях да посетим важно за историята ни място. И там да активираме въображението им така, че да реконструират максимално правдоподобно миналите времена.

Обърнати към миналото, често забравяме да потърсим извори на любовта към родината в настоящето. Още по-рядко говорим за общото ни бъдеще като българи. Любовта към нашата България минава и през любовта към националната ни хубост. А разнообразието на култури и обичаи ни дава предимството да имаме пъстра картина на съвремието и възможност да разбираме света около нас с цялото му многообразие.

"Любя, любиш, люби..."

Един от големите и яростни дебати в съвременна България е именно отношението към миналото. Старото клише "който владее разказа за миналото, владее и разказа за настоящето", е вярно. Но вярно е и друго – само истината може да ни направи свободни. Истината за миналото, дори и понякога неприятна, води до поуки, които биха направили общото ни бъдеще по-добро.

Тук е голямата и важна разлика между "родолюбие" и "патриотизъм" (освен че едното е българската дума, а другото чуждица). Родолюбието е да пазиш чисто и здраво своето – дома, квартала, града, държавата - и да мислиш за общото минало, но и за общото настояще, за общото бъдеще на всички, които считаш за "свои". А патриотизмът с годините се превърна в политическа доктрина, основаваща се на страх от и омраза към различните, към всеки, който по някакъв признак не е като нас.

В края на учебната 2014/2015 година с моите деветокласници обсъждахме в какво се състои националната позитивна идентичност по принцип и българската конкретно. Децата сами стигнаха до извода, че народ е тази общност от хора, която освен общи ИСТОРИЯ и ЕЗИК споделя общи ценности и ЗАКОНИ. Тук едно момиче обясни простичко - "ценностите започват от разликата между добро и зло". Добавихме, че законите включват ПРАВА, но и ЗАДЪЛЖЕНИЯ. Логично учениците не пропуснаха и общото БЪДЕЩЕ, основано на тези ценности.

И накрая тези страхотни хлапета стигнаха и до най-важния извод - че дори всички предпоставки за национална идентичност да са налице, ако няма ЛЮБОВ, сме "като кимвал що звека". В края на този час знаех, че онази учебна година в изследване на Средните векове не е минала напразно. И че не трябва да забравяме, че думата "родолюбие" съдържа думата "любов".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За децата само най-доброто За децата само най-доброто

Защо летният лагер е отличен избор за ваканцията

25 апр 2019, 845 прочитания

Д-р Светла Николова: Очните проблеми могат да доведат до изоставане в развитието и обучението Д-р Светла Николова: Очните проблеми могат да доведат до изоставане в развитието и обучението

Детският офталмолог в интервю за "Капитал"

30 сеп 2018, 13141 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Речник на най-модерните учебни практики

Историята на образованието има своите светли ренесансови полети и моменти, които служат за пример къде не искаме да се връщаме

Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

Ръст, но все по-бавен

Глобалните инвестиции в реклама се забавят, докато пазарът в България продължава нараства

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица