С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 сеп 2018, 15:00, 5612 прочитания

Наръчник по родолюбие

Практическо ръководство по обичане на България за родителите и преподавателите на децата, които заедно възпитаваме

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

Вероятно сте забелязали, че обичта към родината беше отвлечена. Политици и желаещи да станат такива дълги години я държат като заложник на своите лични амбиции и всеки, който говори за това по начин, различен от техния, бива заклеймен от тях като родоотстъпник.


Логично възниква въпросът как да възпитаваме децата си в любов към България, без да ги превръщаме в патриотари, псевдопатриоти, шовинисти или националисти.

Ето няколко стъпки, които да превърнат детето в обичащ родината възрастен.

Понятието родина



Има много академични определения на думата родина. Но нека си представим, че трябва да обясним думата на петгодишно дете.

И така – думата родина етимологически идва от род: хора, които са кръвно свързани по произход, т.е. които са роднини - деца на нашите братя и сестри, на братята и сестрите на нашите майки и бащи, на нашите баби и дядовци и така назад до някакви общи прародители, от които започва семейната история. Децата градят своята представа за време постепенно. Един от начините да започнат да различават дните от седмицата е като например в определен ден правят нещо конкретно – в понеделник отиват на училище, във вторник ходят на плуване или в парка, а в събота и неделя си почиват.

Следващият важен момент в изграждането на представа за време у малките деца е честването на различни семейни празници, които на практика са първата среща на детето с някакво просто, но важно чувство за историчност. Първото дълбоко усещане за нея идва от разказите, така любими на всяко дете, което ги провокира с думите: "Мамо/тате, а ти като малка/малък какво си правил/а?"

Така постепенно започва вълнуващата среща на детето с историята – разказът за миналите времена. Думата идва от старогръцки (στορία) и означава "изследване, проучване" и се отнася до разказ, възстановяващ какво се е случвало в миналото. Затова смело можете да започнете родолюбивото възпитание, като споделяте с децата си историята на рода. За съжаление комунистическата власт в България нанася тежки поражения върху родовата памет, като изтрива имената на немалко български родове, принуждавайки в различни периоди родителите да дават за фамилно име първото име на дядото по бащина линия. И въпреки това би било чудесно, ако първият "урок по родолюбие" започне със запознаването на детето със семейната история. Да, няма да е лесно да съберете на едно място всички парченца от пъзела, но пък можете заедно с детето да започнете да създавате родословно дърво.

Важни чествания

Първото и най-важно честване в живота на детето, разбира се, е неговият рожден ден. Родителите често разказват на детето как е протекъл този прекрасен ден и колко щастливи са били. После идват рождените дни на най-близките роднини, като на празненствата в повечето случаи присъстват и други членове на семейството, извън родителите и фамилията. Именно тогава детето започва ясно да формира представа за принадлежност към род. Ако във вашата фамилия не съществува навика да се разказват епизоди от семейната история, създайте го. Така у детето се създава чувство за споделено с група хора минало. Това е първата стъпка към съставянето на сложния образ на родината. Той ще бъде доизграден с времето, когато човек започва да принадлежи към все по-широки групи.

Честванията са важен елемент от идентичността и когато са свързани с важни годишнини от кончината на някого. Прадедите, които са дали биологичното начало, а нерядко и моралния код на всеки от нас, са важни. Затова няма страшно детето да бъде въвлечено в отбелязването им. Точно такива са някои от важните дати, които нацията почита тържествено – например обесването на Васил Левски и саможертвата на Христо Ботев на връх Вола. Паметта за значимите за историята ни личности се предава във всеки възможен случай, но най-вече чрез спомена за техните дела.

Героичните моменти и гордостта

Основният проблем във възпитанието по родолюбие идва от разминаването на романтичните и почти приказни разкази за българската история с научните доказателства. Без съмнение националната митология е необходима за изграждането на чувство за общност между сънародници. В същото време важи и максимата, че само истината може да бъде докрай от полза за изграждането на устойчива идентичност.

Едно такова разминаване например е датировката на създаване на България. Според общоприетото мнение средновековната българска държава на Балканите е създадена през 681 г. Това обаче е дълбоко невярно поради няколко причини. Първо, една държава не се създава в един миг. Тази датировка е лансирана от комунистическата историография, за да създаде възможност за прословутите чествания на 1300 години от създаването на България, които да дадат нова легитимност на режима на БКП. Всъщност това е годината, в която Византия подписва договор с България и я признава като партньор в международните отношения. Създаването на държавата е процес, който отнема повече време. В този смисъл българската държава на Балканския полуостров е създадена между 678 и 681 г. Да не говорим, че държавни образувания на български племена е имало и преди това, каквато е Велика стара България на кан Кубрат. Това на пръв поглед изглежда като незначителна подробност, но всъщност създава у децата впечатление, че историческият процес е съставен от отделни моменти, а не от продължаващи във времето действия.

Подобен проблем е слагането на акцент върху героичните битки и пренебрегването на създадената от средновековните българи култура. Така например цар Симеон е много по-познат на децата с победите над Византия и другите врагове на България по негово време и много по-малко като големия просветител на българския народ и създател на средновековната българска идентичност, върху която стъпва възрожденската представа за това какво означава да си българин. И на чиито основи е изградена българската нация през XIX век, създала и Третата българска държава.

През цялото управление на БКП в съзнанието на младите българи беше набивано, че създадената от светите братя Кирил и Методий азбука, графически преформулирана от техните ученици в двора на българския владетел княз Борис І, е славянска, а не българска. Това беше резултат от особено отчетливото днес желание на руската държава да си присвои авторството на този исторически процес и на неговите резултати.

Основният въпрос, който всеки родител и учител би следвало да разреши, е "С какво искам моите деца/ученици да се гордеят като българи?". И затова препоръчвам горещо да показваме на нашите деца всички онези исторически моменти и събития, които показват интелектуалната, културната и духовната мощ на нашия народ. Лично аз предпочитам да поставям ударение върху големите културни постижения на българите, макар това на пръв прочит да е малко скучновато за учениците. Но когато навлезем в материята, те не само разбират значимостта на тези достижения, но и по-леко преодоляват исторически травми, с които е осеяна историята на нашата нация.

Трагичните исторически моменти

Чувството за общност с група от хора се изгражда и през през трудните моменти на изпитания, за които пазим общ спомен. Преживяването на тежките за националната памет факти и процеси (например ослепяването на Самуиловите войници, кървавото потушаване на Априлското въстание и Баташкото клане и т.н.) е важен елемент в създаването на мисъл и усещане, че преживяното страдание, което всички ние, наричащи се българи, помним, създава особена връзка на близост и води до изводи, които са важни за нацията по-нататък. В същото време травматичните спомени са и много болезнени. Трудна, но не непостижима е задачата на родители и учители така да предадем този спомен, че у децата да не заседне като буца в гърлото душевната болка, която лесно може да се превърне в комплекс. Затова споменът за историческата трагедия трябва да бъде предаван с мисълта за това как след нея нацията ни помни, но и преодолява болката, прави си своите исторически изводи и продължава уверено напред

Патриотизмът е любов и към пространството, което обитаваме днес

Когато става дума за предаване на историческа памет, честа грешка е разказването извън физическите местообитания на факта. Няма нищо по-вълнуващо за едно дете да преживее дадена история на мястото, на което тя се е случила. Най-вълнуващите уроци по история на България съм водил в църквата "Св. Стефан" в Цариград, на върха на Мадарското плато, в незапазената тронна зала на Царевец, в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, в епископалната базилика в Червен, в Ивановските скални манастири, в Кръглата църква в Преслав, в Дряновския манастир, в Каравеловата къща в Копривщица, на Шипка, в Стария Пловдив, в тракийските гробници в Старосел и Свещари, на Траянови врата, в Охрид, Куманово и Битоля, в Карлово и Сопот, в античната Аполония и средновековния Несебър, в Даскалоливницата в Елена, в старата църква в Банско, в Солун и в Белград, във Видин, Русе и Силистра, в Рилския манастир, във Варна и Дуранкулак, в центъра на София и дори в Рим...
Местата на българската памет се простират из цялата територия на държавата ни и извън нея. Ако като учители и родители имаме ясно съзнание за това, че Родината не е само общото ни минало, но и определени негови топоси, лесно можем да планираме така ваканциите и учебните практики на децата, че заедно с тях да посетим важно за историята ни място. И там да активираме въображението им така, че да реконструират максимално правдоподобно миналите времена.

Обърнати към миналото, често забравяме да потърсим извори на любовта към родината в настоящето. Още по-рядко говорим за общото ни бъдеще като българи. Любовта към нашата България минава и през любовта към националната ни хубост. А разнообразието на култури и обичаи ни дава предимството да имаме пъстра картина на съвремието и възможност да разбираме света около нас с цялото му многообразие.

"Любя, любиш, люби..."

Един от големите и яростни дебати в съвременна България е именно отношението към миналото. Старото клише "който владее разказа за миналото, владее и разказа за настоящето", е вярно. Но вярно е и друго – само истината може да ни направи свободни. Истината за миналото, дори и понякога неприятна, води до поуки, които биха направили общото ни бъдеще по-добро.

Тук е голямата и важна разлика между "родолюбие" и "патриотизъм" (освен че едното е българската дума, а другото чуждица). Родолюбието е да пазиш чисто и здраво своето – дома, квартала, града, държавата - и да мислиш за общото минало, но и за общото настояще, за общото бъдеще на всички, които считаш за "свои". А патриотизмът с годините се превърна в политическа доктрина, основаваща се на страх от и омраза към различните, към всеки, който по някакъв признак не е като нас.

В края на учебната 2014/2015 година с моите деветокласници обсъждахме в какво се състои националната позитивна идентичност по принцип и българската конкретно. Децата сами стигнаха до извода, че народ е тази общност от хора, която освен общи ИСТОРИЯ и ЕЗИК споделя общи ценности и ЗАКОНИ. Тук едно момиче обясни простичко - "ценностите започват от разликата между добро и зло". Добавихме, че законите включват ПРАВА, но и ЗАДЪЛЖЕНИЯ. Логично учениците не пропуснаха и общото БЪДЕЩЕ, основано на тези ценности.

И накрая тези страхотни хлапета стигнаха и до най-важния извод - че дори всички предпоставки за национална идентичност да са налице, ако няма ЛЮБОВ, сме "като кимвал що звека". В края на този час знаех, че онази учебна година в изследване на Средните векове не е минала напразно. И че не трябва да забравяме, че думата "родолюбие" съдържа думата "любов".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?! 3 И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

6 окт 2019, 5548 прочитания

Кога е време да поговорим за пари с децата си Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

29 сеп 2019, 1661 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Речник на най-модерните учебни практики

Историята на образованието има своите светли ренесансови полети и моменти, които служат за пример къде не искаме да се връщаме

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10