С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 сеп 2018, 11:00, 3168 прочитания

Летящата класна стая

Плюсовете и минусите на виртуалното училище, или как да изберем онлайн обучение за детето

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

XXI век е векът на динамичните и глобални промени във всяка сфера от живота ни. През изминалите няколко години дори в мудната ни образователна система настъпиха осезаеми изменения. Стремителното развитие на технологиите и дигиталната среда изправи българските учители, ученици и родители пред предизвикателството да приспособят, доколкото е възможно, начина на поднасяне на учебната материя, своя подход, че дори и себе си. Опитите на образователната ни система да се адаптира към революционното навлизане на технологиите обаче все още вървят с малки и неуверени бебешки стъпчици. Настоящата ситуация доведе до неизбежния сблъсък между старите педагогически похвати и настъпващите умни машини с неограничен достъп до огромен обем информация. Този сблъсък извади на преден план основния въпрос – до каква степен децата и родителите са подготвени за динамично променящата се среда в света?


По-старото поколение, чието техническо средство на обучение гравитира, общо взето, около касетофона, обвинява съвременните ученици, че нямат достатъчно знания в собствените си глави, а разчитат най-вече на електронни търсещи системи и уеб базирани енциклопедии със съмнителна достоверност. Подрастващите пък, освен че могат да свалят цялото съдържание на една касетка за касетофон за секунди, вярват, че колкото и знания да имаш, ако не ползваш съвременните технологии, си оставаш просто учен, забравен във времето. Въпросът е как да се намери здравословният баланс между тях.

Аз съм средностатистическа майка на седемгодишен хлапак, който вече създава свои собствени игри онлайн. И затова вярвам, че при космополитността на съвременния свят и възможностите, които ни предлага той, е неестествено да не се възползваме от всичко ново. Днес например е напълно възможно да работим от различни части на света, докато пътуваме, или дори да сменяме професионалната си насока, като изкараме онлайн квалификация, без да се налага дори да ставаме от леглото. А след като ние, възрастните, можем и работим от "домашен офис", какво пречи децата ни да се обучават във виртуално училище? И всъщност дали точно това не е моделът на образователните системи на бъдещето? Затова, преди да се противопоставите с обичайния аргумент, че това е "домашно обучение", нека изложа някои факти за виртуалното училище, които може да ви изненадат и да ви накарат да преосмислите отношението си към него.

Добрите практики



Онлайн училището (виртуално училище, или електронно училище, или киберучилище) преподава на учениците изцяло или предимно онлайн (дистанционно, чрез интернет). Виртуалното училище предлага същите предимства, както и реалното училище (учебни материали, упражнения, самообучителни курсове, беседи и часове с преподаватели в реално време, тестове, уеб форуми и т.н.), но ги доставя чрез интернет. Физическото присъствие е ненужно или е само допълнително. Учебните модели варират от дистанционно самостоятелно обучение (асинхронно), до живи интерактивни класове, в които учениците работят с учител по време на урока, по групи (синхронно). Размерите на виртуалните класове също варират - от малка група от 6 до 30 ученици при синхронните обучения до стотици или хиляди при индивидуалните форми.

Този начин на дистанционно обучение дава уникалната свобода да учиш от всяка точка на света, без допълнителни разходи за пътувания и скъп престой в различни държави. Помислете и за незаменимия социален плюс - виртуалният начин на обучение гарантира правото на достъп до образование на всички физически възпрепятствани хора, на страдащите от различни заболявания или степени на инвалидност, които също имат право на знание и образование, но нямат физическа възможност да посещават традиционно училище, нито могат да си позволят частни учители ежедневно.

В България през 2011 г. като част от кампанията "Заедно сме по–силни" на Българската асоциация "Диабет" дори беше проведен обучителен шестмесечен онлайн семинар под формата на виртуално училище, включващо индивидуални обучителни беседи със специалисти ендокринолози и училище за пациенти с диабет тип 2. В него са се записали огромен брой хора, желаещи да се образоват по темата – както пациенти, така и техни близки.

Всъщност по-технологичната част на света познава тази форма на обучение от доста отдавна. Още в края на 90-те години на миналия век в САЩ се появяват напълно онлайн базирани училища, а към 2015 г. там те вече са 526 и в тях учат 278 511 ученици. У нас първото такова по рода си училище е основано през 2005 г. и се нарича "ВОС (Виртуална образователна система) "По жицат@".

Платформата предоставя цялостна програма за дистанционно обучение по български език, литература и история на ученици от всяка точка на света, дори в реално време с професионални педагози и преподаватели от България. Учебният материал представлява специално създадена цялостна програма съобразно нуждите на учениците, които живеят постоянно извън България. Основател на "По жицата@"е младият българин Валентин Ненков, който от години живее и работи в САЩ. Мотивът му да създаде подобно училище е все по-нарастващата потребност от обучение по български език за многобройните български общности отвъд границите на България. За времето си на съществуване в "По жицат@" са учили няколко хиляди българи на различна възраст. "Основната дейност е насочена към децата. Обучението е по основните предмети, които не могат да изучават в училищата по света, а именно български език и литература и българска история", казва в интервю от 2008 г. г-н Ненков. И ако първоначално виртуалното училище е посещавано от ученици на различна възраст, в последните няколко години негови възпитаници са предимно 5-6-7-годишни българчета, първо поколение емигранти. Така във виртуалната класна стая на "По жицат@" в един момент заедно се оказват българчета от Англия, Америка, Канада, Италия, ЮАР, Дубай

Оптимистичното е, че освен "По жицат@", чиято целева аудитория са основно български емигранти, вече напълно функционират и много виртуални образователни платформи, насочени към учениците в страната. Изключително полезното и богато откъм учебни класове е виртуалното училище Daskal.eu. Училището предлага както обучение по БЕЛ, математика, информационни технологии, подготовка за матури, природни науки, хуманитарни науки – история, философия, география, така и специализирани обучителни курсове като "Основи на счетоводството", "Предприемачество", "Икономика" и т.н.

Виртуално изградена е и образователната платформа "Уча.се", която разполага с база от над 7000 специално създадени видеоуроци, които ученици от предучилищна възраст до 12 клас могат да гледат и учат онлайн.

За съжаление у нас все още няма действащ закон за виртуалното образование, но все пак тенденцията на развитие на тази сфера е в положителна посока. Все повече традиционни учебни заведения и университети създават свои виртуални програми като възможност за допълнителни квалификации към учебните им планове.

Вредните стереотипи

Дори да изключим законодателните пречки, онлайн образованието ще бъде свързано за дълго в съзнанието на българина с много различни стереотипи. Хората често мислят, че учениците, които се обучават виртуално, не са достатъчно умни, за да бъдат приети в традиционни училища, или че са мързеливи, или пък, че не получават реални и "истински" степени и дипломи за завършеното си образование. Точно тези твърдения обезкуражават и останалите да запишат онлайн курсове и те остават в традиционната образователна система, която - да го кажем направо – консумира огромни финансови средства, нерви и години от живота ни.

Противниците на виртуалната форма на обучение твърдят, че онлайн програмите трябва да се придържат към общоприетите образователни стандарти. За да се справи с тази критика, Международната асоциация за онлайн обучение K-12 (iNACOL) е разработила набор от стандарти, публикувани през септември 2007 г. и актуализирани на 12 октомври 2011 г. Смята се, че това е изключително важна стъпка в мониторинга на онлайн програмите, предлагани в световен мащаб.

Благодарение на нея, а и на вече доказалите в пазарни условия професионализма си онлайн студенти доводите против виртуалното образование полека-лека започват да отпадат. Нищо не ни пречи да поискаме да изкараме курс по неврология, да речем, и просто да го открием из мрежата като обучение онлайн. Като родител обаче аз също си давам сметка, че когато става въпрос за нас и нашата квалификация е едно, но когато иде реч за децата ни, сме поне тройно по-внимателни в избора си.

Едно от най-разпространените притеснения, свързани с основните и средни виртуални училища, е митът, че липсва социална комуникация. Факт е, че моделът на дистанционно самостоятелно обучение ограничава човешкото взаимодействие и го свежда до минимум, но в едно интерактивно онлайн училище (синхронно обучение) уроците са социално изградени. Учениците са в контакт както помежду си, така и с учителите чрез софтуер, предоставен от съответното виртуално училище, чрез електронна поща, както по време на уроци, така и извън клас. Те могат да комуникират и по телефон, когато това е разрешено. Чрез различните видове социални контакти се развиват и личните взаимоотношения. Някои онлайн училища дори се занимават конкретно с личната и социалната подкрепа, особено в случаите с по-малки ученици. Те предлагат допълнително обучение по социални умения. А пък защитниците на онлайн училищата и виртуалното обучение посочват сред основните предимствата това, че контролът върху тормоза и насилието сред учениците е много по-лесно осъществим. Да споменем и че физическата форма на насилие по време на училище е напълно изключена.

В онлайн училищата възрастта, външният вид и произходът са по-малко видими, което свежда до минимум агресията, основана на дискриминация. Виртуалните класове се сформират изключително и само според личните способности на учениците и техния социален статус - религиозните им убеждения или дори възрастта им не играят някаква роля. Самите ученици се възползват от контакта си с други хора с различни култури по света, което обогатява знанията им по история, география, религия и политика от първа ръка и реално развива социалните им умения.

Друго основно предимство, което осигурява виртуалното училище, е времето. Според споделения опит на едно американско семейство децата им са били ангажирани в реалното училище по 8 часа на ден, а често и много повече. След като преминали на виртуална форма на обучение, това им е отнемало не повече от 4 часа дневно, като в случаите, когато са се справяли по-добре по даден предмет, са се движели дори напред в часовете и учебната програма. Освободеното време децата са запълвали с игри, тренировки и, представете си, със социални контакти с връстниците си.

Второто голямо родителско притеснение е за времето, прекарано пред екрана. Сигурна съм, че няма нормален родител в света, който да иска децата му да живеят цял ден пред екрана. Всеки е чел за вредата, която това може да причини на зрението, за вредните излъчвания и прочие, и прочие. Ето тук идва активната роля на родителя в образованието на децата. Съществуват виртуални училища, в които класната работа онлайн е разпределена балансирано със задачи към учениците, които са офлайн, но те изискват супервизиране и присъствие от страна на родителите. Тоест независимо от формата на обучение, която сме избрали или ще изберем за децата си, не трябва да забравяме, че самите ние също сме част от техния учебния процес. И от нас зависи да успеем най-добре да подготвим малките любопитни човечета за съвременния свят, като им предадем смелостта да опитват от новото без капчица страх. Това всъщност нито едно училище - реално или виртуално - не би могло да го предаде.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За децата само най-доброто За децата само най-доброто

Защо летният лагер е отличен избор за ваканцията

25 апр 2019, 803 прочитания

Д-р Светла Николова: Очните проблеми могат да доведат до изоставане в развитието и обучението Д-р Светла Николова: Очните проблеми могат да доведат до изоставане в развитието и обучението

Детският офталмолог в интервю за "Капитал"

30 сеп 2018, 12817 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Изправи гърба!

Гръбначната хигиена на децата е толкова важна, колкото и денталната, казва специалистът по корекция на гръбначния стълб д-р Марк Бери

Несподелената любов на Fiat Chrysler

Сливането на Fiat Chrysler и Renault не се случи, а причините за това са няколко

Ще стигне ли военният бюджет за всички

В очакване на офертата за нови изтребители статутът на мегапроектите за бойни кораби и бронирани машини остава под въпрос

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

"Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика."

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото