С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 17 сеп 2018, 12:30, 6377 прочитания

Изтърканите подметки на модерното образование

Оценките и бележкарството и кой има нужда от тях

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

И не ти се караха?! – момичето не можеше да повярва, докато приятелката му се подсмихваше щастливо.
Ми не! Казах ѝ: "Мамо, имам две новини – добра и лоша, с коя да започна?"
Тя си избра добрата, тогава я прегърнах: "Ами радвай се, майчице – жива съм, здрава съм, обичам те! А ето това е лошата" - ѝ подадох бележника.



Спомних си за този подслушан разговор в метрото, докато се разхождах из сложните дебри на системите за оценяване. Биографията на оценката се оказа дълбок вир, в който от години се давят и деца, и възрастни.

Как да измерим знанията на ученика без стрес и субективизъм? Ако имаше един-единствен отговор на този въпрос и той беше правилен, педагогиката би била една сравнително скромна дисциплина. За всяка държава темата за образованието е приоритет, но навсякъде се възприема по различен начин. Заради това и подходите към обучението на деца и възрастни на отделните места по света са толкова различни. Само един бърз поглед върху различните системи на оценяване, които владеят съвременното образование, е в състояние да ти докара неизлечимо главоболие. Букви, проценти, точки, скали от единица до 100... Там обаче, където истински ги е грижа за бъдещето на децата им, се появява все по-често и още една скала. И тя е свързана с отговорността да култивираш истински щастливи хора, разгърнали своя личен потенциал и намерили своето място под слънцето.

Обучението е двустранен процес и оценката сама по себе си е нещо изключително просто - изражение на обем от знания, които е придобил ученикът по даден учебен предмет в училище, или така необходимата ни "обратна връзка". Но оценяването винаги е свързано и с критерии и известна субективност, след които изскача най-логичният въпрос -



За какво трябва да учим – заради себе си или заради оценката на другите?
Успешните образователни модели и системи на оценяване все по-често не класифицират децата, а отделят време, за да опознаят истински техните способности.


Някои казват, че добрите оценки в училище са предпоставка за по-добре платена работа в бъдеще. Всъщност те дават вероятност за намиране на такава, но не и сигурна гаранция. Защото добрата работа често е подплатена с талант, инициативност, добри социални умения и не на последно място – късмет. Точно затова дете, изкарвало двойки от инат или защото в училище не му е било интересно, може съвсем спокойно да успее в живота, стига да намери своята мотивация. В най-продаваната си книга "Емоционалната интелигентност" световно признатият психолог и журналист Даниъл Голман излага подробно как факторите, които допринасят за щастливата, добре адаптирана зряла възраст, не са непременно добрите оценки или дори високият коефициент на интелигентност. Всъщност редица проучвания показват, че практически няма връзка между оценките в училище и успеха в живота на възрастните.

Оценяване по научаване

Знаете ли какво е общото между Рене Декарт, Уилям Шекспир, Галилей, Микеланджело и Платон? За разлика от нас никой от тези гениални хора не е получавал оценки по време на своето образование. Никога! Всички те са ходили на училище, но са имали учители, които изцяло са работили единствено със система за "преминаване/неуспех", или иначе казано – "научено/ненаучено".

Моделът на образованието от най-ранните му години е модел на наставничество. Наставници били ловците, които вземали децата си на лов в праисторически времена, преминавайки през Междуречието на Тигър и Ефрат през 3000 г. пр.н.е. Там организацията на училището била от семеен тип (учителят бил наричан баща – той обучавал с помощта на по-напреднали ученици, наричани големи братя, а обучаваните били наричани синове). Децата били изпращани на училище от най-ранно детство и учителят преценявал докога те да се обучават. Наставнически е и методът на преподаване, използван в един уникален и до днес американски университет, този във Вирджиния, САЩ, основан през 1819 г. от Томас Джеферсън.

Философията на тази методика на наставничество и менторство най-общо може да се представи така: учителят и учениците се опознават един друг по време на процеса на обучение. Те непрекъснато общуват помежду си, така че учителят има ясна представа за всяко дете и неговото разбиране на материала. Учителят работи с него (или насърчава децата да работят помежду си), докато не остане доволен от резултатите или не установи, че детето е безнадеждно неспособно да бъде образовано. Последното се е случвало изключително рядко, защото представлявало практическо признание за безнадеждност и провал на самия учител.

А авторитетът на учителя бил водещ, затова, когато ученикът завършвал, най-впечатляващото нещо, което можел да сподели с бъдещия си работодател, не била средната му оценка от дипломата или названието на реномирания университет, който завършва, а имената на преподавателите му. Учениците на великите учители често се превръщат в известни и значими на свой ред именно поради дълбочината, с която техните ментори са въплътили в тях знания, разбиране, умения и талант.

Ето така вдъхновяващо "наставнически" вървят нещата хилядолетия наред, докато през не толкова далечната 1792 се появява един британски учен на име Уилям Фариш и прекатурва целия модел.

В името на една учителска заплата

Към края на XIX в. много училища започват да плащат на учителите въз основа на броя на учениците им. Това дава идея на професора по химия и естествена философия в Университета в Кеймбридж как да повиши своята заплата, като преподава на повече студенти за по-кратък период от време. Така Фариш въвежда първата концепция за количествено оценяване на работата на студентите и на първия писмен университетски изпит.

Любопитното е, че тази система за класифициране и оценяване е взета "назаем" от обувните фабрики, където са я използвали като начин да се определи дали обувките, произвеждани на поточната линия, са с определено качество. Системата била еталон за определяне доколко работниците са си изработили надницата и дали обувките могат да бъдат продавани.

Този метод на класификация значително увеличава заплатата на Уилям Фариш, като в същото време намалява натовареността му и часовете, които трябва да отделя на своите ученици. Вече не било нужно и да се впуска в задълбочени наблюдения, за да разбере дали студентите разбират дадена тема, защото класификационната система го правела вместо него. Ето така Фариш ни подарява оценяването и измества целия център на досегашния образователен модел. Индивидуалните нужди на ученика и ключовата роля на учителя като вдъхновител в процеса на познанието изведнъж стават демоде.

Самочувствието, или да го наречем личностното усещане, обикновено не се измерва в училище. Даже понякога изглежда, казват най-отявлените противници на сегашното образование, че модерните училища са създадени специално за да се сведе до минимум това усещане. Те са машина за създаване на съвместими малки роботи като неразделна част от индустриалното ни общество.

И какво излиза всъщност – ако феноменът на оценяването се основава на един фабричен модел за обувки, ние и нашите деца сме едни най-обикновени подметки в образованието.

Успешните образователни модели и системи на оценяване все по-често не класифицират децата, а отделят време, за да опознаят истински техните способности. За да може младият човек след време сам да се оцени, като си зададе три основни въпроса: Какво направих добре? Къде намерих предизвикателство? Какво да направя по различен начин?

Всяко дете заслужава да намери своя учител, а не поточната линия, където да изгуби себе си. И ако науката е слънце, колкото по-малко ги товарим с качествени или количествени оценки, толкова по-слънчево може да става около тях.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За децата само най-доброто За децата само най-доброто

Защо летният лагер е отличен избор за ваканцията

25 апр 2019, 1078 прочитания

Д-р Светла Николова: Очните проблеми могат да доведат до изоставане в развитието и обучението Д-р Светла Николова: Очните проблеми могат да доведат до изоставане в развитието и обучението

Детският офталмолог в интервю за "Капитал"

30 сеп 2018, 15242 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Абитуриентски парламент

Малки разкази за ученичеството от осем момичета и момчета на випуск 2018

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Бързи, спортни, дигитални

Пазарът на спортни карти бързо набра скорост и се появиха още две нови компании

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство