С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 18 сеп 2018, 10:03, 7358 прочитания

Информирано униформени

Кратка история на училищната униформа и някои от основните ЗА и ПРОТИВ по темата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

"Елеонора! Ти днес пак си дошла по крака!" - тази реплика по повод една къса поличка, добила култов статут сред съучениците ми, едва ли някога ще се изтрие от личните ми гимназиални спомени. От спомените на Елеонора - също. Защото освен публичното порицаване от зам.-директорката, другарката Вълчанова, за да я допуснат да учи, Елеонора трябваше да се прибере у дома, да облече престилката си (онази тъмносиня дреха с подходяща дължина) и едва тогава да се върне в училище. А това означаваше в най-добрия случай поне две неизвинени. При три отсъствия, както наборите сигурно помнят, следваше намаляване на поведението с една единица. И всичко това – само поради отказа на тази малка руса бунтарка да носи училищната си униформа.


За протокола - в нашата гимназия, макар и елитна, не бяхме като в техникумите. Нямахме си специално ушити сака, поли и панталони (някои дори с прилични и модерни за времето си кройки), а трябваше да се примирим с обикновени престилчици с бели яки, или тъмносини панталончета и бели ризки. Може би точно заради това личното ми отношение към училищните униформи никога не е било особено ласкаво. А и нали уж спадам към "креативната" прослойка на обществото, унифицирането на облеклото винаги ме е карало да усещам тези бели якички леко по-стегнати около врата

После дойде "демокрацията" и всеки тръгна на училище, облечен както си поиска. Специално аз – с кубинки, скъсани дънки с надписи от химикалха, черен рокерски шал и зелено или синьо червило (спрямо настроението ми). Сега се замислям, че това реално май също си е било един вид униформа

Всъщност думата униформа има латински корени – (лат. uniformis) и означава "общ", "еднообразен", "еднакъв". С нея се обозначава специална дреха, която символизира функцията, изпълнявана от носителя ѝ, и неговата принадлежност към определена група. Чисто прагматичната функция на униформата в древността е била разпознаването "свой-чужд" по време на военни действия. Още в Римската империя войниците са били с еднакво оръжие и доспехи, а в Средновековието на щитовете са били изобразявани гербовете на рода, града, кралството или феодалния владетел. С униформи се обличат военослужещите, лекарите, пожарникарите, полицаите, екипите на спортистите също са си спортни униформи, а в много държави с униформи се обличат и учениците и студентите.



Историческите източници сочат за родина на съвременната ученическа униформа средновековна Англия

Има оскъдни сведения за появата на първообраза ѝ, които датират от далечната 1222 г. Още тогава архиепископът на Кентърбъри изискал от учениците да носят дълги дрехи, които приличали на монашеските роби и се наричали cappa clausa, но реалните исторически данни за въвеждането на училищни униформи датират от доста по-късно – от средата на XVI век.


[Shutterstock]
Според задълбочено проучване на BBC първите униформи били въведени не в обществените или частните училища, както може би предполагате, а в благотворителното училище към християнския приют за сираци Chrit’s Hospital в Хорсхам, Западен Съсекс. Те били ушити от дарените от гражданите дрехи и се състояли от сини мантии/пелерини и дълги жълти чорапи. Целта на тези униформи била сирачетата да се чувстват сигурни, че не са сами, а че вече имат свое голямо семейство. Тези униформи станали толкова популярни, че всички благотворителни училища започнали да се наричат "Училища на сините мантии". Интересно е, че униформите са се запазили почти непроменени и до днес и все още се приемат много добре от децата. През 2011 г. Christ’s Hospital провеждат анкета сред учениците си дали да запазят, или да променят униформите, които са с история от над 450 години. Отговорилите в полза на запазването им били повече от 95%.

Освен Christ’s Hospital много други стари училища в Англия също запазват традиционните си униформи и до днес - от сламените шапки на Harrow до Polly Bells на Dame Allan's - частно училище в Нюкасъл ъпон Тайн, създадено като благотворителна фондация през 1705 г.

Според автора на проучването, английският историк Александър Дейвидсън: "Униформите дават на училищата усещане за идентичност и сплотеност. Когато времената и някои аспекти в обществото са несигурни, униформите показват, че училищата са места, в които хората могат да открият сигурност и ред."

В по-късните векове училищните униформи започнали да се свързват най-вече с висшия клас

В едно от най-престижните училища в Англия, "Итън", учениците трябвало да носят черни шапки и вратовръзки в и извън колежа до 1972 г., когато изискването за облеклото започнало да се либерализира.

Освен във Великобритания ученически униформи се въвеждат и в английските колонии, както и в много други държави в Европа и в света. В САЩ въвеждането на училищни униформи следва традициите на Великобритания и първоначално такива има предимно в частните училища, в които учат богатите американци. Изключение правят интернатите за индианци, основани през 1800 г., в които децата, отделени от родителите си, били обличани с военни униформи. Първото държавно училище, в което се въвеждат ученически униформи в САЩ, е известното средното училище Cherry Hill в Балтимор. Това става през 1987 г. Програмата е била доброволна и подкрепена от повечето от родителите, а и от самите ученици.


[Shutterstock]
Според доклад на "Ню Йорк Таймс" от декември същата година "въвеждането на униформите рязко намалило дисциплинарните проблеми сред учениците" както и униформите "са допринесли за редуциране на загрижеността на учениците за скъпо дизайнерско облекло и са облекчили финансовата тежест върху семействата им". Трябва да споменем, че идеята за въвеждането на училищни униформи в Балтимор е родена, след като местен държавен ученик е ранен в престрелка, възникнала след свада за чифт скъпи слънчеви очила. След реформата, приложена в това държавно училище, на следващата година нови 39 държавни училища във Вашингтон и две обществени гимназии въвеждат училищни униформи, а скоро идеята се разпростира и реализира и в други два щата – Кънектикът и Ню Джърси. Към днешна дата сред американските градове с най-голям процент държавни училища, в които има въведени задължителни училищни униформи, са Филаделфия (100% от училищата), Ню Орлеанс (95%), Кливланд (85%), Чикаго (80%), Бостън (65%) и Маями (60%), а броят на държавните учебни заведения със задължителна униформа като цяло се е увеличил от 47% през 2000 г. до 57% през 2010 г.

Както може да се убедите, зад богатата история на училищните униформи нерядко се крие и сложна политическа реалност, различна за всяка държава

И докато във Великобритания униформата е символ на единност или на престиж и традиция, в САЩ – средство за намаляване на агресията сред учениците и възможен вариант за сигурност, във Франция например ученическата униформа престава да бъде задължителна от 60-те години на миналия век. В държавните училища там обаче е въведена забрана за носене на бурки, забрадки и тюрбани, които се отнасят към категорията на явните религиозни символи. Предложение за въвеждане на училищни униформи през 2006 г. в Германия пък предизвиква огромно обществено възмущение заради асоциации с епохата на нацизма, а в Гана ученическата униформа е задължителна и всеки ученик я получава безплатно.

У нас, с наближаването на новата учебна година пред много от родителите изкача и темата за училищните униформи. Независимо че в България в голяма част от държавните училища униформите вече не са задължителни, все повече от тях изискват или налагат собствени стандарти при облеклото на учениците. Разбира се, това предполага на дневен ред да се появи и спорът "за" или "против" тях. Спор, древен колкото впрочем е древна и самата училищна униформа. Поддръжниците твърдят, че униформите правят училищата по-безопасни за учениците, създават "равни условия", които намаляват социално-икономическите различия и насърчават децата да се съсредоточат върху ученето си, а не върху дрехите си. Противниците от своя страна твърдят, че училищните униформи нарушават правото на учениците да изразяват своята индивидуалност, нямат положителен ефект върху поведението и учебните постижения и подчертават социално-икономическите различия, вместо да ги прикрият. Още повече че цените на някои униформи в българските училища натоварват непосилно и без това изтънелия бюджет на българския родител, вместо да го облекчат.

Какво е личното ми мнение сигурно се досещате. За това на Елеонора – също. Но за да бъда обективна, ще се опитам да разгледам по пет от основните предимства и недостатъци на ученическата униформа от гледна точка на съвременната образователна система и ще ви оставя сами да вземете страна в този спор.

+
Ученическите униформи помагат на учениците да се фокусират върху образованието си, а не върху дрехите си.
Бюлетин, публикуван от Националната асоциация на директорите на средните училища в САЩ, посочва: "Когато всички ученици носят една и съща училищна униформа, те обръщат по-малко внимание на начина, по който изглеждат и как се вписват в средата с връстниците си, така че могат да се съсредоточат върху учебната си работа." Проучване на Университета в Хюстън установява, че положителните резултати от езикови тестове в начални училища се увеличават с около три пункта след въвеждане на униформи в тях. Тук, в България, резултатите от матурите са категорични за миналата година – на първите три места по представяне на учениците са средни училища, в които има задължителни униформи.


Ученическите униформи ограничават свободата на себеизразяване на учениците.
Това, че някой е принуждаван да се съобразява с конвенционални стандарти за външен вид, не помага с нищо на образователния процес и изграждането му като личност. В много случаи изборът на облекло е решаваща форма на самоизразяване. Облеклото е популярно средство за изразяване на подкрепа за различни социални каузи, а задължителните униформи до голяма степен премахват тази възможност. Учениците във Friendly High School в окръг Принц Джордж, САЩ, не са имали право да носят розови ризи в знак на подкрепа в седмицата на осведоменост за рака на гърдата. В резултат на това 75 ученици са били наказани, че са нарушили правилата за носене на униформите в училище, защото все пак са облекли розово.

+
Ученическите униформи създават равнопоставеност сред учениците, намалявайки тормоза и насилието над връстници и по-малки.
Когато всички ученици са облечени еднакво, конкуренцията между тях по отношение на избора на облекло и дразненето на онези, които са облечени в по-евтини или по-стари дрехи, могат да бъдат елиминирани. Армин Джейкъбсън, основател и директор на Центъра за обучение на родители в университета в Северен Тексас, заявява, че униформите "поставят всички деца на едно и също поле по отношение на техния външен вид. Това със сигурност им дава чувство за принадлежност и чувството, че са социално приети".


Ученическите униформи потискат и отричат индивидуалността.
Във времето, в което живеем, обществото насърчава и оценява разнообразието, а прилагането на стандартизирано облекло изпраща противоречиво послание. В училищата, в които униформите са специално породени от пола (момичетата трябва да носят поли, а момчетата трябва да носят панталони), транссексуални, полово флуидни и несъответстващи на пола студенти могат да се чувстват дискриминирани. Световно известният сатирик Джордж Карлин се изказа по този повод така: "Училищната система не причинява ли достатъчно вреда на децата ни, като ги учи да мислят еднакво? Сега искат да ги накарат и да изглеждат еднакво..."

+
Носенето на униформи повишава училищната гордост, единството и общностния дух.
Проучване на университета "Оксфорд Брукс" в Обединеното кралство е установило, че униформите "често пряко допринасят за усещането за гордост в училище", а изследване, проведено сред повече от 1000 ученици в едно от най-големите средни училища в Тексас, установява, че учениците в униформа "са много по-спокойни, чувствайки, че имат подкрепа и са част от една общност" в сравнение с учениците от училища, в които носенето на униформи не е прието.


Учениците и родителите се противопоставят на униформите в училище.
Според последната статистика в САЩ записването в гимназията във Вашингтон в South Bend, Илинойс, е намаляло с 43%, след въвеждането на училищни униформи през 2006 г .; а проучване от 2017 г. установява, че 82% от настоящите ученици в САЩ се противопоставят на носенето на училищни униформи. Интересното е, че в България този минус не е толкова силно изразен сред днешните подрастващи. Според проучване, проведено през 2009 г. сред 25 варненски училища, между 75 и 82% от учениците са били "за" носенето на униформи. Те даже повдигнали въпроса и за облеклото на учителите. Според учениците някои учители не обръщали достатъчно внимание на външния си вид, като дори имало случаи, в които преподаватели ходели на работа в предизвикателно облекло или с анцузи. В държавата ни, оказва се, противопоставянето на задължителните униформи е повече от страна на родителите, които все още носят спомена за налагането на задължителното облекло от времената преди 1989 г.

+
Ученическите униформи могат да намалят чувствително разходите за облекло и да спестят пари от семейния бюджет.
Когато децата са ограничени до носене на един и същ екип ежедневно, независимо от първоначалната понякога доста висока инвестиция за България, средствата за купуване на дрехи определено намаляват. Национално проучване, проведено през 2013 г. сред директорите на над 500 средни и начални училища в САЩ, сочи, че 94% от анкетираните смятат, че "една от основните ползи за родителите от училищните униформи е, че те са далеч по-финансово рентабилни от обичайното облекло".
Когато в училище няма изискване за униформи, родителите могат да се чувстват под натиск да се конкурират с други семейства, като купуват непрекъснато нови и маркови дрехи за децата си, за да запазят самочувствието им.


Униформите могат да имат пагубен ефект върху самооценката и самочувствието на учениците.
Когато те са облечени с едни и същи дрехи, вместо да им се позволява да избират такива, които отговарят на особеностите на телата им, те могат да се потиснат и това да се отрази на психологическото им състояние. Детският психолог, специалист по работа с подрастващи и тийнейджъри Робин Силвърман в свое интервю за NBC News от август 2013 г. заявява, че подрастващите, и особено момичетата, са склонни непрекъснато да се сравняват как изглеждат в униформите си. Ако някое дете е по-пълно, по-високо, по-дребничко, но трябва да носи еднакви дрехи с физически по-привлекателните, това може да го смути и да има разрушителен ефект за самочувствието му. Отделно, голяма част от учениците намират униформите за много по-малко удобни от обикновените дрехи и се чувстват дори физически некомфортно в тях, а това в крайна сметка се отразява неблагоприятно на концентрацията им в учебните занимания.

+
Училищните униформи могат да подобрят посещаемостта и дисциплината в училище.
Проучване, проведено от учени от Университета в Хюстън, установява, че средният брой на отсъствията за момичета в основното и средното училище е намалял със 7% след въвеждане на задължителни униформи, както и че "поведенческите проблеми намаляват чувствително или се заменят с далеч по-незначителни нарушения на дисциплината". В друго, аналогично проучване, проведено от учени от университета "Макарай" в Австралия, пък е установено, че в училищата по целия свят, в които има задължителни училищни униформи, учениците са много по-дисциплинирани, а нивата на шум в класните стаи са значително по-ниски, сравнени с училища, в които облеклото е свободно.


Ученическите униформи могат да забавят психологическото съзряване на учениците.
Възрастните можем и правим свободно своя избор на облекло. Ние имаме пълната свобода да се изразим чрез външния си вид. Отнемането на това право на децата и тийнейджърите и ограничаването на възможността им да направят тези избори за себе си може да се отрази зле на способността им за вземане на решения на един по-късен етап. Подрастващите гледат на избора на облекло като на средство за идентифициране, а според психолога Ерик Ериксон, учен с огромен принос в областта на психологията и психиатрията и връзката им със системата на образованието, търсенето на идентичност е един от критичните етапи на юношеството и оформянето на стабилен психически здрав индивид.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За децата само най-доброто За децата само най-доброто

Защо летният лагер е отличен избор за ваканцията

25 апр 2019, 654 прочитания

Д-р Светла Николова: Очните проблеми могат да доведат до изоставане в развитието и обучението Д-р Светла Николова: Очните проблеми могат да доведат до изоставане в развитието и обучението

Детският офталмолог в интервю за "Капитал"

30 сеп 2018, 11717 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Летящата класна стая

Плюсовете и минусите на виртуалното училище, или как да изберем онлайн обучение за детето

Екатерина Тупарева: Ръстът на рекламния пазар ще се забави

Изпълнителният директор на Ogilvy Group Bulgaria пред "Капитал"

В режим на готовност

Очакването за следваща криза внася доза предпазливост в инвестиционните стратегии

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University

In memoriam: Владимир Трендафилов (1955 - 2019)

"Не си създавай кумир" - това беше първата заповед, която следваше