С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
24 сеп 2018, 11:00, 4751 прочитания

Музиката, мачът в двора и учителите вдъхновители

В поредицата "Нашето училище за нашето дете" майки разказват как са избрали училище за децата си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.
"Разкажете ни как сте избрали училище за децата си!" Така казахме на трите майки, чиито лични разкази предстои да прочетете. Не сме ги ориентирали какъв точно материал да напишат и какво да е настроението в него. Е, да де, ама нали живеем в страна, където нещата обичайно НЕ се случват, очаквахме да прочетем три остри, критически изповеди на изтощени от системата родители. Още повече че става дума не за средностатистически семейства, в които образователните проблеми гравитират предимно около класическия четириъгълник дете - учител - оценки - родител, а за такива, в които се припознава някакво принципно затруднение още по условие. Като например това да имаш четири деца, на които искаш да подсигуриш образование в толкова оскъдната днес духовност. Или това да намериш училище, където малкият ти син със спинална мускулна дистрофия няма да се се чувства като системна грешка. Или пък ежедневно да се справяш с хорските предразсъдъци и в крайна сметка да видиш малката си дъщеря от Страната на Даун в класна стая, където всички я обичат.

Оказа се, че е възможно. Доказват го споделените истории на Леда Паташева, Ралица Енева и Тони Маринова, чиито деца училищната система не погуби. Просто защото зад нея понякога стоят мотивирани, дейни и добри хора.

Да имаш деца в днешно време е изпитание свише. Не само в чисто човешки план, но и ежедневно логистично. И особено ако децата са четири.


Изборът да бъдем голямо семейство е осъзнат и е най-голямата благодат, която имаме в живота си. Дните преминават на бърз каданс, а времето е абсолют, равен на безвремие по отношение на ежедневния семеен ритъм.

Да се събудиш навреме и да запазиш позитивно отношение към призрачното отражение в огледалото, неспало месеци наред, със сенки, по-дълбоки от Черно море, слабо разпознавайки го като свое, до това да съобразиш къде и с кого трябва да стигнеш до училище и детска градина са малките стъпки към големите победи.

На закуска разбираш, че кафето е свършило за кой ли път, че алармата не е звъннала, защото батерията на телефона е паднала още по първи петли, и най-вече, че си човешко същество, а не робот, сглобен по швейцарски стандарт.



Първите избори, които правим по отношение на децата ни, са още от момента на тяхната поява в нашия свят на големите планове, амбиции и мечти. С времето разбираме колко още имаме да учим от и заради тях, но това житейско просветление идва по естествен път постепенно с времето. Дотогава се упражняваме, бъркаме, усвояваме и утвърждаваме най-сложната и отговорна професия - тази на осъзнат и подкрепящ родител на безценното, което имаме - нашите деца! Живеем на деликатната пределна линия между любовта и привързаността, контрола и даването на свобода, разбирането и недоизказаното, подкрепата и страховете за онези, които сме създали, но не са наше притежание.

Дадено ни е да имаме четири здрави, интелигентни и мъдри души със своите неповторими силни характери, които вървят уверено по собствените си красиви пътеки. Наша е отговорността да ги възпитаваме и обичаме, да бъдем техни ментори и най-близки приятели, да вървим заедно с тях и с всеки поотделно, докато имат нужда от нас.

Това е най-прекрасното, но едновременно и най-трудното. Когато един иска бонбони, друг куче, трети гайда, а четвърти да е Джиджи Буфон, разбирам, че мечтите са част от кройката, която сами сме си задали, и невъзможни височини няма.

Тогава се стоварва образованието
Има и такива места, които са живи въпреки системата.


Мисията на оцеляващ родител в контекста на образователната реалност по БДС стандарт понякога е аналог на войната в Троя. Още на първата родителска среща в държавната детска градина разбираш, че си от друга планета и до последно не проумяваш екзистенц нуждата да се подарява писалка "Сваровски" на помощник-възпитателката и парфюм "Версаче" солидарно и на двете учителки. Следват години на неуморни подобрения на материалната база и обсъждане на смисъла от часовете по фина моторика за сметка на изучаването на музика, свободно рисуване или недай си боже, занимания с глина...

Така едни три години до паметния момент на завършването и незабравимото тържество с привкус на тежка балканска сватба.

Отдъхваш си за едно лято, но не съвсем, тъй като вече трябва да си избрал училище за своето дете.

Животът сякаш е застинал в този миг на съдбовно решение, което тегне със силата на животоспасяващ антидот - трябва да се избере най-доброто и подходящо училище за вашето свидно седемгодишно създание!

Следват няколко седмици неспане и вълнение около хипотетичната класна, за която имате пълната увереност, че по-добра в радиус от триста километра не се е раждала, или пък в информационна мъгла терзаете своето въображение и родителска съвест.

За радост в нашия случай това тържество на дочакания исторически първи клас се осмисли още от първия учебен ден с непоколебимото чувство, че сме на точното място и с точните хора. Заложихме на националното музикално училище "Любомир Пипков" с уговорката, че единствено времето ще е барометър за нашия избор. В годините хубавото чувство се потвърди. Срещахме десетки свои приятели и познати и заедно се радвахме и се вълнуваме на успехите на младите музиканти, борихме се за учители, станахме близки с някои от тях.

Училищни мотивации

С благодарност всеки път споменаваме началната учителка на нашия син. Човек и професионалист от рядката изчезваща порода Будител, който постави за своя цел и мисия солидна основа на знания, подкрепа и обич към децата. В четвърти клас се шегуваха, че ще повтарят до края, но с госпожата си няма да се разделят за нищо на света

Средата естествено способства умения чрез музиката, която е проводник на култура и чувствителност без аналог. От гледна точка на децата, разбира се, свиренето невинаги е извор на радост и вдъхновение, като се има предвид задължителният му характер. Със сигурност обаче ги учи на труд и отношение към онези, които знаят защо го правят.

Всъщност мотив да ходиш на училище може да бъде и "мачът на на века", който трае от понеделник до петък в училищния двор, независимо дали вали, или е пек.

Учителката по география е вдъхновител и на ученици, и на родители, господинът по история разкри цяла вселена сред хлапетата, които иначе трудно можеш да впечатлиш. Така на нас, най-близките хора до децата, успяха да ни върнат надеждата, че има и такива места, които са живи въпреки системата. Заради тези хора, макар и неколцина, като родители знаем, че всичко е имало смисъл. Преживяхме заедно десетки сценични трески, концерти, победи, сълзи, най-добри приятелства и спомени, които са всичко, от което има нужда едно дете. А музиката музиката е капитал за цял живот. Заради нея и всичко преживяно, ако мога да върна времето назад, отново и с радост бих повторила точно този опит.

Още от рубриката:
Статус: родител на живот и смърт
Радо, братята му и един специален училищен асансьор
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Докторът е силен, когато болестта е слаба Докторът е силен, когато болестта е слаба

Профилактиката на зъбното здраве започва още от пренатална възраст и продължава цял живот, твърдят стоматолозите д-р Кафелова и д-р Горбунова

16 сеп 2019, 2823 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Радо, братята му и един специален училищен асансьор

В поредицата "Нашето училище за нашето дете" майки разказват как са избрали училище за децата си

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев