Първи клас: преди и след

Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

"Нищо вече не е същото!" каза един ден дъщеря ми, отчаяно забила поглед в земята. И това нейно настроение като че ли най-точно обяснява трансформацията, която децата преживяват, когато от детската градина преминат в първи клас.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Само допреди няколко месеца, основната задача на моята малка госпожица беше да съумее да си направи всеки ден в детската градина хубав и интересен ВЪПРЕКИ титаничните правила и забрани да се прави каквото и да е, което едно седемгодишно дете би пожелало. Всичко това в името на непоклатимата нужда от спокойствие за госпожите.

Е, в първи клас наистина не е същото.

В първи клас имаш много неща за правене – например от ден първи да запомниш предназначението и целта на цифром и словом четиринайсет тетрадки и още толкова учебници и помагала. Освен това имаш в несвяст да пишеш редове с ченгели, защото, ако сега децата се научат да изписват красиво буквите, в бъдеще целият цивилизован свят ще има възможност да се чуди кому това умение е нужно. И междувременно все така не разбирайки родната образователна идея, ще продължи да изучава всички онези практични и безкрайно интересни неща, за които българската училищна система няма скоро да намери време. Защото за сметка на това тук ще си пишем ченгели до откат.



В края на тази първа учебна година, в която децата по свой начин откриха, че нищо вече не е същото, помолихме няколко вече бивши първокласници да нарисуват първи клас – преди и след. Първо така, както са си го представяли, а после това, което всъщност се е случило.

Експериментът е повече от интересен: някои картини успокоително откриват, че госпожата е нормална по тегло и дъската не е застрашена от закриване заради наднормената й снага. В други картини виждаме, че неясните преди драсканици по дъски, табели и врати от преди първи клас за няколко месеца са добили ясен образ и вече представляват послание. За някои училището се е превърнало от място с цветни чинове в пътешествие с градски транспорт всяка сутрин. В други – пътешествието от такова с футуристичен нещомобил се е заземило до пътуване с обикновен тролей на фона на заснежените върхове на Витоша. Училището "преди училище" за някои е било като балонче с мечти, което в края на това преживяване има квадрати и карета. Да се надяваме, че това не означава, че художникът е спрял да мечтае, а че просто демонстрира как умело ползва линия и триъгълник.

Сега просто се разходете из галерията!
- - -

Жорко е на 8 години и току-що е завършил първи клас. И преди да тръгне на училище, и след това най-много енергия хвърля в плуването, тениса, игрите с приятели и футбола. С една учебна година зад гърба си обаче Жорко е стигнал до някои решения. Като това, когато порасне, да стане полицай, който залавя лошите, или пожарникар. В последното не се и съмняваме - на рисунката си категорично е отделил място на задължителните табелки "Вход"/"Изход", както и на противопожарното табло. Според Жорко обаче училището търпи една сериозна критика - "Лавката да е магазин за мотори и велосипеди, да можем да взимаме оттам и да караме моторите и колелата в двора на училището и моторите да се управляват с гласови команди!". Кое най-много ти харесва в училище? Харесват ми госпожите, самото училище и класната стая. Обичам да играя на игрището в двора, което е много голямо и красиво. Имам много приятели. Каква е разликата с детската градина? Тя е по-малка – и двора, и сградата. И там трябваше да спим следобед, а в училище не спим. Това ми харесва, защото аз не обичам да спя следобед.

Илюстрация Рисунката на Жорко Увеличаване Рисунката на Жорко Смаляване

Димана също е на 8. Освен че е завършила първи клас с отличен, умее да танцува народни танци и това е едно от любимите й занимания. Талантите на Дима се простират нашироко в територията на изкуството – обича и да пее и да рисува. В училище обаче любимият й предмет е математиката, и то при любимата госпожа Бановска. Дима вярва, че е късметлийка, защото учи "в най-хубавото училище, в което някой може да учи". Ако има възможност обаче, би използвала художническата си дарба, за да промени стените в училище.

Илюстрация Рисунката на Димана Увеличаване Рисунката на Димана Смаляване

Антон е на 7 години и любимите му занимания са джудо, футбол и плуване, но след като вече има един първи клас зад гърба си, е и привърженик на часовете по български и литература и на рисуването. Смята, че училището и госпожата са добри, но има части от училищния живот, които би пропуснал. Кои са те? Срещите с психоложките. А какво би променил в училище, ако можеше? Щях да дам на децата повече междучасия; в класните стаи нямаше да влизат деца от другите класове, защото правят пакости. Щеше да е позволена играта в коридорите. Класната стая щеше да е по-голяма, за да можем да играем в нея. Шкафчетата ни щяха да се заключват и щяхме да ходим на повече екскурзии.

Илюстрация Рисунката на Антон Увеличаване Рисунката на Антон Смаляване

Арон вече е на 8 години. Тръгва на училище с много ентусиазъм и голяма част от него остава оправдана – часовете по физическо са му любимите, госпожата му харесва и мястото е добро за всички деца. Не може да скрие, че в училище има много побойници и това не му харесва. В училище Арон се оказва доста затруднен най-вече с числата от 1 до 100, но той доста добре жонглира с тях и завършва с отличен успех. Преди да тръгне в първи клас, си представя училището като място, където всяко дете ще има свой шарен чин, но тази картина е изместена от далеч по-приключенската такава на шарения градски транспорт, който всяка сутрин го оставя на спирката пред училище точно в 8. Със сигурност би искал да промени едно нещо: "Децата да са по-добри!" Споко, Рони! Спортувай и учи и като пораснеш, сам ще им помогнеш да станат такива!

Илюстрация Рисунката на Арон Увеличаване Рисунката на Арон Смаляване

Боги е на 8 години. Мечтае, като порасне, да има собствено готварско телевизионно шоу, отсега събира книги с рецепти и почти е готова с оборудването за подобно начинание. Тази екранна заетост ще бъде умело съвместявана с работа в офис, професията на класическа балерина (за която се подготвя отсега, за да е всичко наред после), учителка по английски като майка си мениджър (търси се на какво), продавачка в магазин, певица и ветеринарен лекар. Най-вероятно ще успее да се справи – поне резултатите в училище досега показват отлични данни за това. Като изключим няколко малки забележки, като например, че децата трябва да бъдат научени да подреждат и чистят стаята си повече, да не се бият и да не пипат чуждите вещи, училището й харесва. Госпожите са добри, има много приятели и библиотеката е любимото й място, следвана от двора.

Илюстрация Рисунката на Боги Увеличаване Рисунката на Боги Смаляване

Митко е на 8 години. Неговото преживяване в първи клас е щастливо – тук среща много приятели, децата са добри, а госпожите – най-добрите. Сънува училището си често преди да стане ученик. И в края на първи клас продължава да го рисува в розови краски. Шарената му представа за училище е все още същата с малка добавка – всички надписи и табелки не са просто част от пейзажа, а ясни послания, които той и децата от класа му вече разбират.

Илюстрация Рисунката на Митко Увеличаване Рисунката на Митко Смаляване