С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 сеп 2018, 14:41, 3050 прочитания

Абитуриентски парламент

Малки разкази за ученичеството от осем момичета и момчета на випуск 2018

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

Хубавото на училището е, че както има начало, така има и край. И той е също толкова емоционален, колкото първия учебен ден. Дванайсетте години в училище минават толкова бързо, колкото отнема на един развеселен випуск абитуриенти да изброи от едно до дванайсет. Зад това време обаче стоят много и различни неща. Част от тях са практични - десетки обувки, анцузи, шапки, тетрадки, раници, малки подаръчета, картички, костюми, счупени стъкла, неизядени обяди, ударени колена. Други са емоционални - истории и страхове, плач и смях, приятели и битки, неправди и трудни истини. И колкото и да не ви се вярва на вас, които сега завършвате "тъпото даскало", съвсем скоро точно то ужасно много ще ви липсва


Решихме, че в едно списание, предназначено за ученици, не може да не отделим място и за тези, които току-що са престанали да бъдат такива. Попитахме осем момчета и момичета от випуск 2018 няколко съвсем прости неща - какво си спомнят от първия си учебен ден, как оценяват училището, какво биха казали на един първолак и как се виждат в края на онзи дванайсетгодишен път, който току-що са извървели. Отговориха ни прилежно и с пренебрежимо разтакаване в срока (все пак говорим за тийнейджъри във ваканция!), което както и да го погледнем, си е качество, усвоено в училище. По-важното обаче е друго - готини са ни децата! И има надежда, и то каква!

Илюстрация

Георги Николов


Първите години от училище свързвам с опознаването за света и всичките му тайни. Бях късметлия, защото класната ми беше един от най-отдадените и добродушни хора, които съм срещал. Тя ме научи не само на прости сметки, но и на това как да се отнасяш с Другия. Всеки ден повтаряше колко важно е всички да се уважаваме и как "слънцето е едно за всички".



Училището за мен завинаги ще бъде един необходим инструмент, в който израстваме. Там създаваме връзки, без които е трудно да се справяме с трудностите в живота.

Прясно завършил, се връщам във всички онези моменти, през които преминава всеки ученик. Сещам се за последния урок по физика за центростремителна сила, от който нищо не разбрах. Или пък за всички караници приятелите за всякакви глупости. Тогава тези проблеми ми се струваха фатални. Сега осъзнавам, че са част от пътя

Илюстрация

Косара Милчева


Шести клас за мен бе най-безинтересната година! Познавах всички учители и ученици, програмата ми беше ясна, часовете протичаха еднакво. А децата учат най-добре, когато им е интересно и се забавляват. Затова трябва да се работи над подбора на учители и да се въведат повече дейности според интересите на децата.

Много съвети ми бяха давани като дете, но истинските изводи си ги направих сама. И на първокласничето ще кажа: различното е интересно! Не се опитвай да подражаваш на останалите, бъди себе си и ще видиш как всички ще те харесват.

А аз... аз определено за тези дванадесет години пораснах в положителна посока. "Тежките" условия ме накараха да загърбя пресилената скромност и да стана по-общителна и по-уверена в себе си. Сблъсквах се с различни хора и ситуации, започнах да разграничавам какво ми харесва, да разпознавам добрите си страни, да правя грешки и така изграждах себе си като личност.

Илюстрация

Виржиния Василева


Родена съм на 15 септември. Когато стъпих в класната стая за пръв път, госпожата ме хвана за ръчичка и ме качи на една малка сцена пред целия клас, представяйки ме на всички като рожденичка. Децата ми пляскаха, честитиха ми, а няколко дори ми подариха по нещо мъничко, въпреки че дори не се познавахме.

За мен истинският проблем в училището не е материалът, а отношението на учителя. Ако преподавателят не показва ентусиазъм, няма как да ме накара да слушам.

А на първолачето бих казала да се наслаждава на всеки момент и да не се панира от грешките си! И колкото и дразнещи да са някои неща, които трябва да прави, да ги изпълнява, защото, вярва или не, скоро ще му бъдат от голяма полза. И най-вече да хапва като хората, защото като порасне, може да няма време за някоя вкусна принцеска с кайма!

Всъщност все още не мога да осъзная, че септември няма да се върна при приятелите си в училище. Вълнувам се за това какво ми предстои оттук нататък, но и си признавам, че изпитвам и лек страх, защото ме чакат големи промени

Илюстрация

Калина Йорданова


Първият ми учебен ден беше голяма емоционална въртележка, защото бях много въодушевена, но и ме беше леко страх.

Не мисля, че някога съм имала момент в училище, който мога да определя като безинтересен. Винаги съм искала да уча и съм намирала нещо, което да ме грабне във всеки предмет. Точно този интерес трябва да се поддържа от учителите, затова е добре да се стремят да преподават по интригуващ начин.

В момента, дори и току-що завършила, бих казала, че едни от най-хубавите години от живота започват с началото на училище. Затова ще посъветвам един първолак да се подготви за запознанства, емоции, спомени и учене, разбира се. Аз вече с носталгия си спомням моите ученически години. Въпреки това съм сигурна, че ми предстоят страхотни неща и ги очаквам с първата ми година в университет.

Илюстрация

Рада Копрева


От първия си учебен ден помня, че помолих мама да ми направи косата "като на русалка". Помня дънковата си пола, една голяма тълпа в двора на училището, един поп, който раздаваше гадна питка, и много усмихнати и ревящи родители. Първите години в училище определено бяха най-забавни и най-спокойни - междучасията бяха по-дълги, отговорностите по-малки и времето там ми се струваше повече приятно, отколкото мъчително.

Първолаците трябва да знаят, че училището всъщност е нещо суперзабавно и там ще си намерят верни приятели завинаги. Важно е да знаят и че те сами избират как да се чувстват спрямо домашните, ранното ставане и всички други негативни страни на това да си в училище. Приемайте го с усмивка, защото на мен вече мъничко ми липсва. Израстването от това да си на 6 и на 18 е гигантско и може би най-важното в живота на един човек. Аз станах по-отговорна, по-дейна, още по-любопитна, по-отворена, по-свободна, по-добра. Сега сте вие! :)

Илюстрация

Мария Грозданова


В първия си учебен ден бях притеснена от неизвестността. Обаче първите ми години в училище бяха безгрижни, весели и пълни с прекрасни спомени. Срещнах чудесни приятели, с които беше забавно. Колкото и да съм се ядосвала на системата, не е имало момент, в който да ми е било безинтересно. Винаги е имало поне един учител, който да ме насърчи да мисля извън рамката, и наистина да съм заинтересована в дадения предмет.

А на един първолак ще кажа да не бърза да пораства, защото отговорностите и постъпките на по-големите не са толкова забавни, колкото игрите с приятели навън.

Дванадесет години са доста дълъг период от време. Аз бях дребно пухкаво момиченце, което разчита основно на въображението си, за да си обясни света. Сега нещата не са много по-различни, освен че станах малко по-висока и знам повече за хората и света.

Илюстрация

Момчил Миланов


Предишната нощ почти не можех да спя. В класната стая познавах само две деца от детската ми градина и бях стресиран като за първи учебен ден, но огромните фунии със сладки неща ме предразположиха към по-нататъшното ми образование.

Отначало имах трудности в това да разбера, че мнението ми невинаги е правилно. Тогава си хванах и първото гадже, което според тогавашните ми разбирания си беше голяма отговорност. Извеждах я на романтични разходки из коридорите, купувах ѝ по някой бонбон "Линд" и се държахме за ръце (сега не е по-различно)!

Безинтересно ми ставаше единствено когато забелязвах липса на ентусиазъм и желание от страна на учителя. Всеки е добър в различни неща и има различни интереси, но преподавателят е основен, когато става въпрос за интерес към предмета.

Бих казал на един първолак, че цял живот е така и в това няма нищо страшно!

В училище започнах да ценя хората около мен. Разбрах и че всичко, което е хубаво и стойностно, изисква усилия, не само приказки.


Илюстрация

Калоян Дановски


На церемонията за първия ми учебен ден пях пред цялото училище. Помня че бях много развълнуван. Преди да започна училище, бях много изплашен, защото си мислех, че ще е като в затвор. Затова в началото бях изключително прилежен ученик, докато не осъзнах, че имам много повече свобода да се забавлявам с приятели.

Винаги съм мислел, че учебната програма не е достатъчно интересна или практична, особено в първите няколко години. За децата е по-полезно да имат практически опит, а не само да седят и да слушат теория.

Бих казал на първолачето, че училището винаги ще е важно, но по-важно от него си ти. Преследвай интересите си и прави това, което те вълнува и те прави щастлив, а не това което ти казват, че трябва да правиш.

Въпреки че не съм съгласен с много от практиките в образованието, като току-що завършил единственото, което чувствам към училището, е благодарност за знанията и възможностите, които ми е предоставило. В първи клас бях срамежлив, беше ми трудно да говоря с другите деца и да си намирам приятели, но сега съм много по-общителен и по-уверен. За щастие в някои отношения съм същият - все още се смея, викам, скачам и си играя с "Лего".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За децата само най-доброто За децата само най-доброто

Защо летният лагер е отличен избор за ваканцията

25 апр 2019, 1067 прочитания

Д-р Светла Николова: Очните проблеми могат да доведат до изоставане в развитието и обучението Д-р Светла Николова: Очните проблеми могат да доведат до изоставане в развитието и обучението

Детският офталмолог в интервю за "Капитал"

30 сеп 2018, 15146 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Информирано униформени

Кратка история на училищната униформа и някои от основните ЗА и ПРОТИВ по темата

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда