С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 сеп 2018, 9:30, 6794 прочитания

Как се възпитава личен стил и вкус към дрехата у децата

Стилистът Антония Йорданова пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Антония е едно от най-разпознаваемите лица на българската мода. Нейният стил и цветна различност са първото, което я откроява на модния хоризонт. Тя стои зад добрия стил на множество изпълнители, както и на водещите в няколко телевизионни предавания. Била е и водещ в пионерчето на музикалните телевизии ММ, а материализацията на цялата съвкупност от вдъхновение, въображение и виждане за дрехата и начина, по който може да изглежда тя, Антония представя в своя моден бранд KNAPP.
Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

Помня прекрасно първата зелена рокля в живота ми – беше с набор на талията, буфан ръкав и бели обкантващи ръкавчето ширити от памучна дантела. Имаше малки обли джобчета и, разбира се, носеше онзи безпогрешен повей от традиционните руски облекла, характерни за модните трендове по детските градини в онези години. Играехме казачок по празниците и вече бяхме възприели тази култура и естетика, макар че заради мургавия цвят на кожата ми никога не ме зачислиха официално за точно тези прояви - все бях негърче, калинка или нещо друго, което не изисква руси коси и сини очи. По-важното е обаче, че разбих сърцето на мама, като залепнах за тази жабешко зелена рокля – тя обожаваше бебешко розово, тъмносиньо и мишо сиво и ненавиждаше само един цвят – зеления!


Още на четири разбрах, че добрият вкус е относително понятие и че всеки има нещо, което силно и непоколебимо възприема за красиво и както обичат да казват за "добре съчетано". Аз притрепервах за пола на волани, за да танцувам на Boney M с повече патос и размах, а тя мечтаеше да ме види с минималистичен памучен гащеризон в цвят захарен памук – спретната и семпла, гордост за нея. Аз исках всичко, което виждах на другите деца, а тя ме учеше, че това не е правилно, и ме уверяваше, че трябва де се стремя именно към обратното. В първа група на ОДЗ не-знам-си-кое всички деца вече ходеха гордо с едни много цветни блузки с онези неща по тях, дето писукат, като ги натиснеш, а г-жа Йорданова категорично отказа да ми купи такава с неясния тогава за мен аргумент, че са от силон и това е крайно неподходящ избор при наличието на памучни материи.

Много се тръшках и напълно ненужно тропах с крак в нелека истерия, но затова пък ходех със страхотни дънки чарлстон и бял тишърт с изплезения Ролинг стоунс" език, което, разбира се, оцених години по-късно! Кичестите "кордели", които се кипреха по главите на децата, бяха нещо като строго забранена тема вкъщи, нищо че много ме изкушаваше да се видя с такава ужасяваща зелка на главата и майка ми естествено го знаеше. Тогава обаче дойде ред на "треперушките", от които успях да се потреса абсолютно самостоятелно и без натиск от зрял и разумен човек като мама и видях надежда в очите й.

Днес, когато живея от това да създавам стил и да опитвам да показвам вкус, няма човек, на когото бих могла да съм по-благодарна за несбъднатите желания на времето. Е, може би и на тати, който все повтаряше "евтиното винаги излиза по-скъпо", сякаш се оправдаваше пред самия себе си, че си купуваше мокасини от естествен велур и пуловер от мерино вместо нещо по-непретенциозно и изгодно.



Ще кажете, че това са превземки на пораснало дете, "гледано със сребърна лъжица", но разказвам това единствено с идеята да ви доближа поне малко до света на всяко дете, което се впечатлява и попива от всичко на тази възраст. И е толкова хубаво, ако порасне с отношение към живота и вкус към хората. То се оглежда в хората край себе си и бива възпитано, насочено, информирано, макар че спокойно може на един следващ етап да отхвърли или преоцени по свой начин предаденото според своите нови критерии, когато ще ги има...е, ако ги има, разбира се.

Не беше лесно на "бойното поле" с мама - трудно се срещнахме по пътя нелек, който отвежда към "добрия вкус". Но е безспорен факт, че всичко, за което тя настояваше и на което ме учеше, е причина днес да бъда смела в експериментите, да имам свой почерк и да не ме е срам да погледна свои снимки от всеки един период от живота си. И нещо много важно – да бягам всячески от популярното, от това, което е актуално днес и сега, да надграждам и обособявам свой подход, да не съм просто консуматор. Получаваше и се с много категоричност – понякога болезнена за малката ми объркана глава.

Но съм се замисляла и анализирала достатъчно - дотолкова, че да ме провокира да надскоча и нейните, и собствените си представи за добър стил отпреди десетилетия. Имала съм всякакви приумици и извращения в стилово отношение, но интересът и любопитството, които е възпитала тази жена у мен, са причина всеки ден да опитвам и да търся отново и отново. Затова и съм убедена, че личният ми стил, респективно и професионалните ми качества имат да се развиват още много!

Странно е, че в България, където най-малко се вижда ценното влияние на родителите и дома върху начина, по който се обличат хората, има най-много дързост да се изказва мнение и да се дават оценки, напълно лишени от колебание и самокритика. Точно както беше и едно време в момента добре облечените хора са предимно тези, които пътуват – личи си във всеки детайл, в безукорната елегантност и в усвояването на новите идеи и влияния.

Тук, по софийските улици аз виждам няколко особености и те категорично нямат общо с това, което можеш да видиш в някой от европейските градове. Тук бащата носи "диагоналка" и джапанки и синът му от ранна възраст усвоява този "тренд". Тук майката иска да има върху себе си всичко – пък камък, пък перо, пък капси, и дъщеря ѝ няма как да не напазарува всичко това "на сметка" още щом навърши петнайсет. Другата категория потребители на локални тенденции са новобогаташите – разпознаваш ги навсякъде, дори и извън пределите на страната ни. Те задължително демонстрират добруване и любов към някои от най-популярните италиански брандове. Логото винаги е голямо, а ако изпадне възможност за някое менте, няма да се посвенят да го комбинират с останалите находки, в които са инвестирали – важното е да има блясък и разкош.

Като човек, който създава дрехи, при това с огромно старание и вяра в качеството и детайла, споделям с голяма болка, че това не се коригира. Този стремеж към показност няма нищо общо с възможността да инвестираш в качество. И тук да вметна нещо интересно – важно е да си даваме сметка, че дрехите говорят преди нас и независимо от безпощадната индустрия, която обезцени и превърна дрехата в бързооборотна необходимост, тя заслужава да бъде разглеждана и уважавана, както едно време – като ценна инвестиция. Мама много се стараеше да проумея, че не е нужно да имаш много, а точната селекция от дрехи и аксесоари, взаимно комбиниращи се и качествени неща, които са твоята лична и най-показателна за теб самия серия от внимателно подбрани попълнения – класики, без които не можеш.

Жалко, че като единствено дете никога не съумях да редуцирам желанията си и затова гардеробът ми е повече от богат, но осъзнавам смисъла и ценното на това, което тя искаше да разбера и знам, че ще се боря със себе си и вещоманството си, докато постигна това съвършенство – да имам малко, но точните неща. Пак от майка си научих как се съхраняват, как се докосват и как се комбинират дрехите, така че не да парадираш или демонстрираш чрез тях, а да разказваш на хората кой стои срещу им, усещайки се добре в кожата си. Е, с днешна дата знам, че можеш да кажеш и доста по-срамни неща точно по този начин – с дрехи, походка, изказ и прочие.

Със сигурност много отдавна излязох от коловоза, в който мама възприемаше нещата за естетически издържани, и опитах да открия красивото дори там, където не разбирам, че го има. Но когато веднъж са ти задали едни особени и непогрешими параметри за естетика, винаги си ги търсиш и следваш. Дори и в най-смелите и дръзки комбинации личи класата и възпитанието или абсолютната липса на такива. Защото, ако беше толкова лесно да се обличаш добре или поне да имаш свой разпознаваем почерк, нямаше да е толкова сладко и окриляващо да те споменават като "човек с личен стил" или "човек с вкус".

Днес, вървейки по улиците, виждам колко много хора не са имали майка като моята, която да им каже, че не е хубаво да се обличаш, подстригваш и държиш като всички около теб. Не са имали и кой да им каже, че дрехите са добра инвестиция, ако умееш да мислиш за тях като компоненти от един гардероб, от един стил, от нещо, което си ти, а не съседът или компанията от партито снощи. Страдам от това, че няма разбиране, нито уважение към дрехите – важно е да са достъпни и да вършат работа или пък в другата крайност – да се вижда откъде са и че са за много пари. Възможностите и максимата "Всеки вижда колкото знае" сеят стотици хиляди татковци по джапанки, които някак закономерно превръщат синовете си в тъжни копия на тях самите. А майки, напълнили смело устни и гърди с достъпни субстанции, неочаквано се сдобиват с дъщери, които на осемнайсет вече имат "подобрения" и съвестно следват също толкова нелепи влогърки, за да си сверят часовника и да не изостанат в модно отношение.

Патетично или не, няма как да не съм отвратена от този рязък обрат във възприятията и ценностната система. Защото за някои дрехите може би са просто парцали, но за мен са много повече.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Докторът е силен, когато болестта е слаба Докторът е силен, когато болестта е слаба

Профилактиката на зъбното здраве започва още от пренатална възраст и продължава цял живот, твърдят стоматолозите д-р Кафелова и д-р Горбунова

16 сеп 2019, 2823 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Спор(т)ни надежди

Какво да предвидим, когато търсим подходящ спорт за децата

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев