С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 сеп 2018, 14:30, 4312 прочитания

Когато си различен, някой те разбира

Екипът от център АЛБЕДО за света на аутистичните деца и играта като терапевтичен метод

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ния за Жанета Тодорова
Жани е член на управителния съвет на фондацията и психолог в ЦРСИ АЛБЕДО. Завършила е клинична консултативна психология в СУ "Свети Климент Охридски". Името й е трудно за изговаряне сред вербалните деца и затова те я наричат Зане или Шони. Тя е човекът, който може всеки път да пренарежда терапевтичните зали спрямо индивидуалните нужди на всяко дете. Емпатията и разбирането за човешкото са качества, които тя има в сърцето си.

Жани за Ния Лютакова
Ния е Председател на фондация АЛБЕДО и психолог в ЦРСИ АЛБЕДО. Завършила е клинична невропсихология в Университета в Грьонинген, Холандия. Носи в себе си заряда на промяната, на растежа, на по-доброто бъдеще. Тя е пламъкът и иноваторът в нашия екип.

Ния и Жани за Гергана Тончева
Гергана е член на управителния съвет на фондацията и супервизор в ЦРСИ АЛБЕДО. Без нея център АЛБЕДО нямаше да има. Когато двете решихме да направим това място, се обадихме първо на нея, защото искахме да е част от нас. И тя каза: "Чудех се кога най-накрая ще предприемете тази стъпка!" Като супервизор Гери следи развитието на случаите, по които работим, и ни помага да се справяме с трудностите. Често се шегуваме, че тя е нашето Супер-его. И всичко това тя прави безвъзмездно, от сърце.
Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

Поотделно те са Ния, Жани и Гергана. Заедно са екипът на фондация АЛБЕДО, регистрирана на 09.10.2017 г. като неправителствена организация в обществена полза, който от година се грижи за терапевтирането и развитието на деца от аутистичния спектър и предоставя психологическа подкрепа на техните семейства. Избрахме да ви ги представим по няколко причини.


Първата е, че са ужасно млади, учили са много и работят и искат да се развиват като детски психолози тук, в Пловдив, България. Втората е, че работят по изключително резултатен и нов за практиката ни метод - игрова терапия, основана на принципа на следване на личната мотивация и личните интереси на децата по време на техните игри. И третата е, че вършат всичко това с онзи ентусиазъм, с който само убедените в смисъла от работата си хора могат. Никак не е малко

В този свободен разговор с тях приемете отговорите им като едно общо, мъдро, артистично и много активно АЗ, което говори и за трите едновременно. Всъщност те така и се чувстват.

Защо направихте свой център за рехабилитация и социална интеграция? Не е ли по-лесно да сте част от някоя голяма и утвърдена структура?



- Решението да основем АЛБЕДО дойде вследствие на закриването на център за деца от аутистичния спектър в Пловдив, където работехме всички. Краят му за нас означаваше не само загуба на работно място, но и загуба на възможността да продължим работата с децата, които ни бяха клиенти. Близо една година работихме активно, трупахме опит, виждахме прогреса у децата в резултат на прилаганата терапия и не можехме да си представим просто да спрем. Терапията ни дава резултати, но тя не се прилага във всички центрове, а ние искахме да продължим по този път. Освен това професионалната ни идентификация ни позволява да познаваме в дълбочина проблемите на децата от аутистичния спектър и техните семейства.

Тук не става въпрос само за аутистичната симптоматика. Ние виждахме липсата на психологическа и емоционална подкрепа на родителите, на информираност на обществото и искахме да създадем център, в който да се грижим за децата и техните семейства, като ги приемаме като интегрирано цяло. Искахме и да имаме свободата да организираме различни дискусионни групи, чрез които да дадем информация и на хората за това какво е аутизмът. Позволихме си да мечтаем и да си представим как бихме могли да създадем цялостна мрежа за подкрепа на децата, техните семейства и други важни за тях хора.

Какво беше най-трудното в целия процес, през който сте минали от началото до днес? Заслужава ли си?

- Всяка стъпка от развитието на фондацията ни сблъска с различни предизвикателства. Първо трябваше да намерим подходящо пространство за терапевтичните услуги. След това се превърнахме в юристи, като разучаваме закона и как се основава фондация и какви са изискванията на ДАЗД за разкриване на ЦРСИ. После станахме и бояджии, тъй като боята започна да се лющи. Опитаха се и да ни измамят по телефона. Както можеш да видиш, не скучаем и всеки ден се учим на нещо ново.

Най-голямо предизвикателство обаче се оказа набирането на средства. Нашата цел е услугите в центъра да станат безплатни и да поемат възможно най-много на брой деца, независимо от социално-икономическия статус на техните семейства. Това се опитваме да постигнем чрез различни програми и кандидатстване по проекти, които да подкрепят идеите ни финансово.

Какво виждате при вас ежедневно през очите на своите клиенти?

- Това, което виждаме от децата, с които работим, ни помогна да си намерим име. АЛБЕДО всъщност е термин от физиката, който показва отношението между отразената и падащата върху дадено тяло светлина. Избрахме го, защото всеки ден виждаме, че приемането и безусловната вяра в потенциала на тези деца такива, каквито са – когато обикалят в кръг из стаята в продължение на час, когато изразяват радост, като пърхат неудържимо с ръце около главата си, когато ти помахат с длан, обърната към тях и др. – ги кара да ни се доверят, да приемат странностите на нашия свят и да ни отговорят със същото разбиране.

Тези деца освен с различната си нервна система не са по-различни от останалите "невротипични" деца. И имат нужда да бъдат приети, подкрепени в трудните си моменти, да са обичани. Имат нужда от поставяне на граници, за да могат да растат като независими и уверени личности.

Как и докъде можете да им помогнете?

- Детството е най-активния период на развитие – физическо, емоционално и когнитивно – в който се учим как да изграждаме близки взаимоотношения с другите, да говорим, да изразяваме и овладяваме емоциите си, да сме търпеливи. В процеса на опознаване на света децата срещат различни препятствия. За да минат през тях, те разчитат на обичта и подкрепата на родителите си, както и на вродената си способност да опознават света чрез игра.

Игровата терапия е метод, който помага на децата да усвоят нови социално-комуникативни умения, подкрепя емоционалното им развитие и надгражда когнитивните им умения. Залагаме на разбирането, че всяко дете е уникално, и на познанието си на етапите на детското развитие. Предизвикваме децата чрез игра да достигнат своя потенциал, независимо от поставената диагноза - най-важен е интересът на детето или с какво то иска да играе. Работата на терапевта е да предостави сигурна и спокойна среда, в която тези интереси са подкрепени. Стремим се да следваме детето в неговия свят и симптоми, като идентифицираме кои игри му доставят удоволствие и участваме в тях. Това е първата стъпка към допускане в света на малкия човек и наваксване на пропуснатите етапи на развитие. Терапията цели децата да израстват емоционално и интелектуално във всеки етап от тяхното развитие.

Как вие се променихте покрай работата си?

- Още след първото влизане в сесия с конкретно дете ти не си същия човек – пред теб се разкрива светът на друго човешко същество, неговите страхове, неговите интереси и любими занимания. Биваш допуснат до място, което често е затворено за другите, но където също се случват много неща: обич, тъга, гняв, радост Да бъдеш наблюдател и участник в детската лична вселена е чувство, което не се забравя, независимо с колко деца работим.

Най-голямата промяна, която усещаме, е предизвикателство да растем заедно с децата и усещането, че това, което правим, може да подобри живота на някой, който има нужда.

Не е ли много тежко, а и недоходоносно вашето занимание?

- Този въпрос ни се задава често и не спира да ни изненадва. Няма нищо тъжно от работата с деца. Невероятно е какво се случва по време на сесиите. Всички имаме дни, в които ни боли корем, стъпваме накриво, забравяме документите си вкъщи, на улицата някой ни бута, скарали сме се с близък, но въпреки това задълженията ни чакат. Дори в такива дни, когато в центъра дойде дете, светът изчезва. Време е за игра и откриване на новите умения на тези деца, за следващата стъпка, която ще намали симптоматиката и ще разгърне още потенциала им.

Колко струват и как се ценят тези услуги в Западна Европа?

- След като се прибрах от Холандия, огромно впечатление ми направи отношението към терапевтичните услуги, не само сред клиентите ни, но и сред широката общественост. Те не се възприемат сериозно и по никакъв начин не могат да бъдат поставени редом с лекарската професия. В Холандия физическото и психическото здраве са еднакво важни, както и двете професии. Стандартите в Западна и Източна Европа като цяло са много различни, за това не бих искала да коментирам разликата в заплащането. Факт е обаче, че всички професионалисти, работещи в общински центрове, са с минимална работна заплата, което прави задържането им в сектора трудно. В неправителствения сектор финансиране може да се намери само чрез дарения, разработване на проекти или развиване на стопанска дейност.

Друга основна разлика, която виждам, е свързана с начина, по който социалната система поема децата след поставянето на диагноза. Там родителите са подкрепени, като веднага са насочени към терапевтични услуги, подпомогнати са и финансово, а държавата следи постоянно качеството на услугите и компетентността на професионалистите в областта. Мисля обаче, че най-важното е българското общество да си даде сметка, че напредък може да има, ако работим много и изискваме нещата да се променят. Надяваме се създаването на този център да е стъпка към тази промяна.

Мислите ли, че ние сме толерантна нация към хората с физически и ментални различия?

- Ако има нетолерантност, то тя е провокирана от ниската информираност на хората относно аутизма. Непознатото е страшно. Затова на 4.02.2018 (Световния ден за информираност относно аутизма) направихме своя кампания във Facebook, като помолихме нашите приятели да ни изпратят снимка, на която са облечени в синьо - цветът на аутизма - и да потърсят кратка информация за него, която да публикуват. В кампанията се включиха много млади хора от страна и чужбина и много от тях споделиха, че така сме ги провокирали за първи път да се поинтересуват по-задълбочено и да научат нещо за децата от аутистичния спектър. Значи има начин.


Интервюто взе Мария Касимова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: аутизъм деца игра

Прочетете и това

За децата само най-доброто За децата само най-доброто

Защо летният лагер е отличен избор за ваканцията

25 апр 2019, 667 прочитания

Д-р Светла Николова: Очните проблеми могат да доведат до изоставане в развитието и обучението Д-р Светла Николова: Очните проблеми могат да доведат до изоставане в развитието и обучението

Детският офталмолог в интервю за "Капитал"

30 сеп 2018, 11810 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Наръчник по родолюбие

Практическо ръководство по обичане на България за родителите и преподавателите на децата, които заедно възпитаваме

"Хладилника" - пилотният нов квартал на София

Общината и инвеститорите са в безпрецедентен диалог за бъдещето на квартала

ТЕЦ "Варна" - милиони без покритие

Държавата плаща на Ахмед Доган за нещо, което не е сигурно, че може да получи, тъй като техническото състояние на ТЕЦ-а не позволява безопасното му управление

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Селото се оказа тъкмо в града

Няколко стопанства с доставка, които предлагат чиста, разнообразна и вкусна храна

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University