Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 сеп 2018, 14:30, 5200 прочитания

Когато си различен, някой те разбира

Екипът от център АЛБЕДО за света на аутистичните деца и играта като терапевтичен метод

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ния за Жанета Тодорова
Жани е член на управителния съвет на фондацията и психолог в ЦРСИ АЛБЕДО. Завършила е клинична консултативна психология в СУ "Свети Климент Охридски". Името й е трудно за изговаряне сред вербалните деца и затова те я наричат Зане или Шони. Тя е човекът, който може всеки път да пренарежда терапевтичните зали спрямо индивидуалните нужди на всяко дете. Емпатията и разбирането за човешкото са качества, които тя има в сърцето си.

Жани за Ния Лютакова
Ния е Председател на фондация АЛБЕДО и психолог в ЦРСИ АЛБЕДО. Завършила е клинична невропсихология в Университета в Грьонинген, Холандия. Носи в себе си заряда на промяната, на растежа, на по-доброто бъдеще. Тя е пламъкът и иноваторът в нашия екип.

Ния и Жани за Гергана Тончева
Гергана е член на управителния съвет на фондацията и супервизор в ЦРСИ АЛБЕДО. Без нея център АЛБЕДО нямаше да има. Когато двете решихме да направим това място, се обадихме първо на нея, защото искахме да е част от нас. И тя каза: "Чудех се кога най-накрая ще предприемете тази стъпка!" Като супервизор Гери следи развитието на случаите, по които работим, и ни помага да се справяме с трудностите. Често се шегуваме, че тя е нашето Супер-его. И всичко това тя прави безвъзмездно, от сърце.
Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

Поотделно те са Ния, Жани и Гергана. Заедно са екипът на фондация АЛБЕДО, регистрирана на 09.10.2017 г. като неправителствена организация в обществена полза, който от година се грижи за терапевтирането и развитието на деца от аутистичния спектър и предоставя психологическа подкрепа на техните семейства. Избрахме да ви ги представим по няколко причини.


Първата е, че са ужасно млади, учили са много и работят и искат да се развиват като детски психолози тук, в Пловдив, България. Втората е, че работят по изключително резултатен и нов за практиката ни метод - игрова терапия, основана на принципа на следване на личната мотивация и личните интереси на децата по време на техните игри. И третата е, че вършат всичко това с онзи ентусиазъм, с който само убедените в смисъла от работата си хора могат. Никак не е малко

В този свободен разговор с тях приемете отговорите им като едно общо, мъдро, артистично и много активно АЗ, което говори и за трите едновременно. Всъщност те така и се чувстват.

Защо направихте свой център за рехабилитация и социална интеграция? Не е ли по-лесно да сте част от някоя голяма и утвърдена структура?



- Решението да основем АЛБЕДО дойде вследствие на закриването на център за деца от аутистичния спектър в Пловдив, където работехме всички. Краят му за нас означаваше не само загуба на работно място, но и загуба на възможността да продължим работата с децата, които ни бяха клиенти. Близо една година работихме активно, трупахме опит, виждахме прогреса у децата в резултат на прилаганата терапия и не можехме да си представим просто да спрем. Терапията ни дава резултати, но тя не се прилага във всички центрове, а ние искахме да продължим по този път. Освен това професионалната ни идентификация ни позволява да познаваме в дълбочина проблемите на децата от аутистичния спектър и техните семейства.

Тук не става въпрос само за аутистичната симптоматика. Ние виждахме липсата на психологическа и емоционална подкрепа на родителите, на информираност на обществото и искахме да създадем център, в който да се грижим за децата и техните семейства, като ги приемаме като интегрирано цяло. Искахме и да имаме свободата да организираме различни дискусионни групи, чрез които да дадем информация и на хората за това какво е аутизмът. Позволихме си да мечтаем и да си представим как бихме могли да създадем цялостна мрежа за подкрепа на децата, техните семейства и други важни за тях хора.

Какво беше най-трудното в целия процес, през който сте минали от началото до днес? Заслужава ли си?

- Всяка стъпка от развитието на фондацията ни сблъска с различни предизвикателства. Първо трябваше да намерим подходящо пространство за терапевтичните услуги. След това се превърнахме в юристи, като разучаваме закона и как се основава фондация и какви са изискванията на ДАЗД за разкриване на ЦРСИ. После станахме и бояджии, тъй като боята започна да се лющи. Опитаха се и да ни измамят по телефона. Както можеш да видиш, не скучаем и всеки ден се учим на нещо ново.

Най-голямо предизвикателство обаче се оказа набирането на средства. Нашата цел е услугите в центъра да станат безплатни и да поемат възможно най-много на брой деца, независимо от социално-икономическия статус на техните семейства. Това се опитваме да постигнем чрез различни програми и кандидатстване по проекти, които да подкрепят идеите ни финансово.

Какво виждате при вас ежедневно през очите на своите клиенти?

- Това, което виждаме от децата, с които работим, ни помогна да си намерим име. АЛБЕДО всъщност е термин от физиката, който показва отношението между отразената и падащата върху дадено тяло светлина. Избрахме го, защото всеки ден виждаме, че приемането и безусловната вяра в потенциала на тези деца такива, каквито са – когато обикалят в кръг из стаята в продължение на час, когато изразяват радост, като пърхат неудържимо с ръце около главата си, когато ти помахат с длан, обърната към тях и др. – ги кара да ни се доверят, да приемат странностите на нашия свят и да ни отговорят със същото разбиране.

Тези деца освен с различната си нервна система не са по-различни от останалите "невротипични" деца. И имат нужда да бъдат приети, подкрепени в трудните си моменти, да са обичани. Имат нужда от поставяне на граници, за да могат да растат като независими и уверени личности.

Как и докъде можете да им помогнете?

- Детството е най-активния период на развитие – физическо, емоционално и когнитивно – в който се учим как да изграждаме близки взаимоотношения с другите, да говорим, да изразяваме и овладяваме емоциите си, да сме търпеливи. В процеса на опознаване на света децата срещат различни препятствия. За да минат през тях, те разчитат на обичта и подкрепата на родителите си, както и на вродената си способност да опознават света чрез игра.

Игровата терапия е метод, който помага на децата да усвоят нови социално-комуникативни умения, подкрепя емоционалното им развитие и надгражда когнитивните им умения. Залагаме на разбирането, че всяко дете е уникално, и на познанието си на етапите на детското развитие. Предизвикваме децата чрез игра да достигнат своя потенциал, независимо от поставената диагноза - най-важен е интересът на детето или с какво то иска да играе. Работата на терапевта е да предостави сигурна и спокойна среда, в която тези интереси са подкрепени. Стремим се да следваме детето в неговия свят и симптоми, като идентифицираме кои игри му доставят удоволствие и участваме в тях. Това е първата стъпка към допускане в света на малкия човек и наваксване на пропуснатите етапи на развитие. Терапията цели децата да израстват емоционално и интелектуално във всеки етап от тяхното развитие.

Как вие се променихте покрай работата си?

- Още след първото влизане в сесия с конкретно дете ти не си същия човек – пред теб се разкрива светът на друго човешко същество, неговите страхове, неговите интереси и любими занимания. Биваш допуснат до място, което често е затворено за другите, но където също се случват много неща: обич, тъга, гняв, радост Да бъдеш наблюдател и участник в детската лична вселена е чувство, което не се забравя, независимо с колко деца работим.

Най-голямата промяна, която усещаме, е предизвикателство да растем заедно с децата и усещането, че това, което правим, може да подобри живота на някой, който има нужда.

Не е ли много тежко, а и недоходоносно вашето занимание?

- Този въпрос ни се задава често и не спира да ни изненадва. Няма нищо тъжно от работата с деца. Невероятно е какво се случва по време на сесиите. Всички имаме дни, в които ни боли корем, стъпваме накриво, забравяме документите си вкъщи, на улицата някой ни бута, скарали сме се с близък, но въпреки това задълженията ни чакат. Дори в такива дни, когато в центъра дойде дете, светът изчезва. Време е за игра и откриване на новите умения на тези деца, за следващата стъпка, която ще намали симптоматиката и ще разгърне още потенциала им.

Колко струват и как се ценят тези услуги в Западна Европа?

- След като се прибрах от Холандия, огромно впечатление ми направи отношението към терапевтичните услуги, не само сред клиентите ни, но и сред широката общественост. Те не се възприемат сериозно и по никакъв начин не могат да бъдат поставени редом с лекарската професия. В Холандия физическото и психическото здраве са еднакво важни, както и двете професии. Стандартите в Западна и Източна Европа като цяло са много различни, за това не бих искала да коментирам разликата в заплащането. Факт е обаче, че всички професионалисти, работещи в общински центрове, са с минимална работна заплата, което прави задържането им в сектора трудно. В неправителствения сектор финансиране може да се намери само чрез дарения, разработване на проекти или развиване на стопанска дейност.

Друга основна разлика, която виждам, е свързана с начина, по който социалната система поема децата след поставянето на диагноза. Там родителите са подкрепени, като веднага са насочени към терапевтични услуги, подпомогнати са и финансово, а държавата следи постоянно качеството на услугите и компетентността на професионалистите в областта. Мисля обаче, че най-важното е българското общество да си даде сметка, че напредък може да има, ако работим много и изискваме нещата да се променят. Надяваме се създаването на този център да е стъпка към тази промяна.

Мислите ли, че ние сме толерантна нация към хората с физически и ментални различия?

- Ако има нетолерантност, то тя е провокирана от ниската информираност на хората относно аутизма. Непознатото е страшно. Затова на 4.02.2018 (Световния ден за информираност относно аутизма) направихме своя кампания във Facebook, като помолихме нашите приятели да ни изпратят снимка, на която са облечени в синьо - цветът на аутизма - и да потърсят кратка информация за него, която да публикуват. В кампанията се включиха много млади хора от страна и чужбина и много от тях споделиха, че така сме ги провокирали за първи път да се поинтересуват по-задълбочено и да научат нещо за децата от аутистичния спектър. Значи има начин.


Интервюто взе Мария Касимова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: аутизъм деца игра

Прочетете и това

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?! 3 И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

6 окт 2019, 7295 прочитания

Кога е време да поговорим за пари с децата си Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

29 сеп 2019, 2651 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Наръчник по родолюбие

Практическо ръководство по обичане на България за родителите и преподавателите на децата, които заедно възпитаваме

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10