С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 сеп 2018, 11:00, 2466 прочитания

Децата нямат усет за "второ качество"

С психолога Димитрина Проданова разговаряме за това как изглеждат "уврежданията" в света на хлапетата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка
Димитрина Проданова е детски психолог с дългогодишна практика. Работи в самостоятелен кабинет, където ежедневно се среща с хлапета, на които им се налага да се справят с реалния свят и неговите закони. Автор е на книгата "Превод от детски", създадена изцяло на базата на личния й професионален опит, в помощ на родителите.
Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

Имали ли сте в практиката си клиенти деца с физически или психически проблеми?
- Макар и по образование да съм клиничен психолог, съм направила своя личен избор да работя с деца извън клиничния спектър. Децата, които идват в кабинета ми, идват със страхове, лични загуби, поведенчески проблеми и имат изключителния ресурс да преодолеят травмите си бързо и с размах. В редки случаи съм работила с деца с увреждания. За да се работи терапевтично с такива деца, се изисква не само специфичен професионален опит, но и героични качества на самия терапевт, огромно сърце, безгранично търпение.


Налагало ли ти се е да работите с деца, които са в контакт с такива други деца?
- Постоянно работя с деца, няма начин те да не влизат в контакт с деца, които се отличават от тях, особено с тази тенденция различните деца да се приобщават, да учат в масови училища, а не да живеят в домове, изолирани като болни от чума.

Това съприкосновение между децата е изключително здравословно и за двете страни и за това как здравите деца ще погледнат на различните, как ще интегрират различието в съзнанието си, ще се научат да съпреживяват болката им, да разчитат чувствата им, да ги подкрепят.

Различните деца са също деца, те имат същите потребности като другите деца - нужда да бъдат гушкани, да играят, да общуват, дори и да нямат възможност да вербализират това, да нямат шанс да вкарат гол или да излязат на сцена да затанцуват и запеят. Те са деца, които изпитват радост, тъга, гняв, болка, въодушевление и като всички други деца, не искат да бъдат сочени като различни.



Всъщност всички сме различни. Всеки се отличава с нещо от околните, но проблемът е, че когато едно дете дойде в този живот с определена диагноза, тя моментално се превръща в дамга за него. Тук опираме до отговорността на възрастните, както от страна на неговите родители, които в стремежа да го защитят постоянно му го напомнят, така и на околните, които са склонни да го сочат с пръст и привидно деликатно, а всъщност брутално, да молят своите да странят от това дете.

Как децата възприемат този тип "различие" у хората?
- Децата не се раждат с усет към различията. В ранна детска възраст докъм 5-6 години едно дете може да бъде отхвърлено от други деца не толкова защото примерно е в инвалидна количка, а най-вече ако е твърде грубо или твърде обсебващо. Преди време работих с една шестгодишна. Беше прекрасна. Но никой не искаше да играе с нея и това беше голяма трагедия. Беше непонятно - с какво това здраво, интелигентно и мило момиченце отблъскваше своите връстници?! И един ден тя сама откри проблема си: "Зная защо децата не искат да играят с мен. Моят проблем се нарича "гуши-гуш".

Оказа се, че тя така нетърпеливо и емоционално търсела приятелство с децата, че настойчиво ги преследвала в постоянни опити да ги гушка. А те възприемали това като агресия, като грубо вмешателство в интимното им пространство. Всичко се оправи, когато момиченцето осъзна това.

Децата навлизат в света постепенно и е от особено значение да не ги изолираме от тази опитност. И когато детето зададе въпрос за различието, дори и да е едва на три години, да можем да му отговорим без смут и напрежение, като го уверим с чувство на симпатия и съпричастност, че има и такива хора и че те имат същите потребности като нас. И че се нуждаят от нашата подкрепа и помощ, за да се усмихнат. Това формира у детето чувство за емпатия и същевременно усещане, че въпреки крехката си възраст може да бъде значимо, в помощ на някого.

Кога и как се научават да гледат на "различните" хора като на "второ качество"?
- Ако ги възпитаваме така, че да им внушим, че тези хора са "втора ръка", децата ще получат този "шанс" още в най-ранното си детство. Ако група деца от предучилищна възраст играят на детска площадка и специалното дете прояви агресия, деструктивна стратегия би била децата да се оставят да се оправят сами в тази несвойствена ситуация. Става сложно, защото, ако специалното дете нарани някого, майката на неспециалното наранено най-вероятно изключително ще се вбеси, но привидно овладяно ще помоли детето си да поговорят настрани и ще му изясни колко всъщност е специално това дете и колко здравословно би било да страни от него. Скоро нещата ще ескалират в ущърб на специалното, тъй като всички неспециални деца вече ще са наясно, че има нещо "не както трябва" и трябва да се дистанцират на мига. И ето я вече стигмата. Само в една толкова елементарна ситуация специалното дете е превърнато в аутсайдер.

Но има и друг сценарий: Когато специалното дете по някаква причина прояви агресия към друго дете, ефективната стратегия е неговата майка да му обясни, че това е недопустимо да се прави и евентуално да го накара да се извини, или да се извини от негово име и тя да обясни на децата, че нейното дете изпитва известни трудности да изразява емоциите си и да ги помоли, ако може да го приобщят в играта си. Децата с радост биха приветствали шанс да се почувстват значими, като помогнат на някой в нужда. Естествено, че трябва да получат и "Благодаря!" за това.

В училищните години понякога може да се получат деформации в това как децата възприемат различните. Ако едно различно дете се бие с другите деца, то също като тях би трябвало да бъде санкционирано. Накратко: Специалното дете има нужда също да бъде възпитавано, без да получава т.нар. вторична полза от болестта. Без глезене, това е.

Кои са най-големите страхове на децата, когато за пръв път се запознаят с различието във вид на някакъв физически проблем?
- Децата не искат да се отличават от другите деца. Дори и тийнейджърите, колкото и да афишират своеобразие и собствен стил. Когато човек види нещо различно, непривично, първосигнално се втренчва в него и първата му мисъл е: "Не го искам за мен. То би ми донесло само страдание", но ако удържи на напора да не избяга, най-малкото би получил нова опитност. Само да си позволи да общува с такъв човек.

Какво се случва в живота на едно дете, когато в семейството се роди братче или сестриче с физически или психически проблем?
- Неминуемо му се налага по-бързо до порасне, защото то автоматично става основна подкрепяща фигура в семейството, наравно със своите родители. Но родителите имат отговорност и към неспециалното си дете да има шанс да получи и своя дял детство.

Вярно ли е, че децата са жестоки по природа?
- Децата не се раждат с вродено разбиране за разликата между добро и лошо. Околният свят им го формира. Децата са гъвкави по природа. Ако те допуснат в своя магически свят, дори само да надникнеш в него, ще откриеш толкова багри и други светове. Децата могат да бъдат и жестоки, ако не се чувстват обичани. Могат да се озлобят, ако системно се подлагат на критика. Децата имат огромен ресурс да възприемат и преработват различията, стига да им ги поднесем по подобаващ начин, и то от най-ранна възраст, когато са все още не робуват на стереотипи и предразсъдъци. Децата са си деца, независимо дали са с видими различия. И заслужават нашето уважение.
Препоръка
Психоложката Маргарет Барет е в голяма помощ на родителите на деца с увреждания. Ето синтезирани някои от нейните послания към тях:

- Не предавайте на детето си своето собствено напрежение от ситуацията, че то е специално.

- Не се обвинявайте, че имате дете с увреждане, а се фокусирайте върху това, което детето може, а не върху което не може да прави, и го насърчавайте да се развива в това. Вярвайте му.

- Не бъдете твърде покровителствени и не му изземайте инициативата за справяне с проблеми. Детето не трябва да живее с илюзии за външния свят. Това само ще засили проблема му.

- Отделяйте време и за себе си, правете неща, които обичате и ви носят радост.

- Информирайте се максимално и актуализирайте информацията относно състоянието на детето ви - рискове, възможности и др.

- Не се срамувайте от детето си, напротив - гордейте се с него и знайте, че това може да се случи на всеки.

- Не се страхувайте и срамувайте да искате помощ. Почивайте, когато можете да си я осигурите.

- Не подценявайте детето си.

- Не го поощрявайте да се "залепя" за вас. Поощрявайте го към самостоятелност колкото може повече, според възможностите му.

- Запознайте го с различни социални ситуации от съвсем малко, водете го на различни места, в различни среди, за да се учи да не се притеснява от промените.

- Учете го да уважава другите.

- Говорете му.

- Четете му книги.

- Стимулирайте сетивата му...

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За децата само най-доброто За децата само най-доброто

Защо летният лагер е отличен избор за ваканцията

25 апр 2019, 845 прочитания

Д-р Светла Николова: Очните проблеми могат да доведат до изоставане в развитието и обучението Д-р Светла Николова: Очните проблеми могат да доведат до изоставане в развитието и обучението

Детският офталмолог в интервю за "Капитал"

30 сеп 2018, 13141 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Радо, братята му и един специален училищен асансьор

В поредицата "Нашето училище за нашето дете" майки разказват как са избрали училище за децата си

Възкръсналата империя на Ковачки

Един човек владее целия цикъл в енергетиката: копае, транспортира, продава и изгаря. Христо Ковачки вече e най-големият търговец на ток и има империя за 1.5 млрд. лв.

Климатичният завой на България

София влиза, макар и с някои уговорки, в лагера на страните в ЕС, които искат по-бързо свиване на парниковите емисии

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Човекът и мракът

Palacio de Velazquez в Мадрид показва първата голяма ретроспектива на японския художник Тецуя Ишида извън родината му

Power to the Robots

Албена Баева, артист и куратор на първата изложба в България на произведения, създадени в колаборация с изкуствен интелект