С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 сеп 2018, 11:00, 2750 прочитания

Децата нямат усет за "второ качество"

С психолога Димитрина Проданова разговаряме за това как изглеждат "уврежданията" в света на хлапетата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка
Димитрина Проданова е детски психолог с дългогодишна практика. Работи в самостоятелен кабинет, където ежедневно се среща с хлапета, на които им се налага да се справят с реалния свят и неговите закони. Автор е на книгата "Превод от детски", създадена изцяло на базата на личния й професионален опит, в помощ на родителите.
Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

Имали ли сте в практиката си клиенти деца с физически или психически проблеми?
- Макар и по образование да съм клиничен психолог, съм направила своя личен избор да работя с деца извън клиничния спектър. Децата, които идват в кабинета ми, идват със страхове, лични загуби, поведенчески проблеми и имат изключителния ресурс да преодолеят травмите си бързо и с размах. В редки случаи съм работила с деца с увреждания. За да се работи терапевтично с такива деца, се изисква не само специфичен професионален опит, но и героични качества на самия терапевт, огромно сърце, безгранично търпение.


Налагало ли ти се е да работите с деца, които са в контакт с такива други деца?
- Постоянно работя с деца, няма начин те да не влизат в контакт с деца, които се отличават от тях, особено с тази тенденция различните деца да се приобщават, да учат в масови училища, а не да живеят в домове, изолирани като болни от чума.

Това съприкосновение между децата е изключително здравословно и за двете страни и за това как здравите деца ще погледнат на различните, как ще интегрират различието в съзнанието си, ще се научат да съпреживяват болката им, да разчитат чувствата им, да ги подкрепят.

Различните деца са също деца, те имат същите потребности като другите деца - нужда да бъдат гушкани, да играят, да общуват, дори и да нямат възможност да вербализират това, да нямат шанс да вкарат гол или да излязат на сцена да затанцуват и запеят. Те са деца, които изпитват радост, тъга, гняв, болка, въодушевление и като всички други деца, не искат да бъдат сочени като различни.



Всъщност всички сме различни. Всеки се отличава с нещо от околните, но проблемът е, че когато едно дете дойде в този живот с определена диагноза, тя моментално се превръща в дамга за него. Тук опираме до отговорността на възрастните, както от страна на неговите родители, които в стремежа да го защитят постоянно му го напомнят, така и на околните, които са склонни да го сочат с пръст и привидно деликатно, а всъщност брутално, да молят своите да странят от това дете.

Как децата възприемат този тип "различие" у хората?
- Децата не се раждат с усет към различията. В ранна детска възраст докъм 5-6 години едно дете може да бъде отхвърлено от други деца не толкова защото примерно е в инвалидна количка, а най-вече ако е твърде грубо или твърде обсебващо. Преди време работих с една шестгодишна. Беше прекрасна. Но никой не искаше да играе с нея и това беше голяма трагедия. Беше непонятно - с какво това здраво, интелигентно и мило момиченце отблъскваше своите връстници?! И един ден тя сама откри проблема си: "Зная защо децата не искат да играят с мен. Моят проблем се нарича "гуши-гуш".

Оказа се, че тя така нетърпеливо и емоционално търсела приятелство с децата, че настойчиво ги преследвала в постоянни опити да ги гушка. А те възприемали това като агресия, като грубо вмешателство в интимното им пространство. Всичко се оправи, когато момиченцето осъзна това.

Децата навлизат в света постепенно и е от особено значение да не ги изолираме от тази опитност. И когато детето зададе въпрос за различието, дори и да е едва на три години, да можем да му отговорим без смут и напрежение, като го уверим с чувство на симпатия и съпричастност, че има и такива хора и че те имат същите потребности като нас. И че се нуждаят от нашата подкрепа и помощ, за да се усмихнат. Това формира у детето чувство за емпатия и същевременно усещане, че въпреки крехката си възраст може да бъде значимо, в помощ на някого.

Кога и как се научават да гледат на "различните" хора като на "второ качество"?
- Ако ги възпитаваме така, че да им внушим, че тези хора са "втора ръка", децата ще получат този "шанс" още в най-ранното си детство. Ако група деца от предучилищна възраст играят на детска площадка и специалното дете прояви агресия, деструктивна стратегия би била децата да се оставят да се оправят сами в тази несвойствена ситуация. Става сложно, защото, ако специалното дете нарани някого, майката на неспециалното наранено най-вероятно изключително ще се вбеси, но привидно овладяно ще помоли детето си да поговорят настрани и ще му изясни колко всъщност е специално това дете и колко здравословно би било да страни от него. Скоро нещата ще ескалират в ущърб на специалното, тъй като всички неспециални деца вече ще са наясно, че има нещо "не както трябва" и трябва да се дистанцират на мига. И ето я вече стигмата. Само в една толкова елементарна ситуация специалното дете е превърнато в аутсайдер.

Но има и друг сценарий: Когато специалното дете по някаква причина прояви агресия към друго дете, ефективната стратегия е неговата майка да му обясни, че това е недопустимо да се прави и евентуално да го накара да се извини, или да се извини от негово име и тя да обясни на децата, че нейното дете изпитва известни трудности да изразява емоциите си и да ги помоли, ако може да го приобщят в играта си. Децата с радост биха приветствали шанс да се почувстват значими, като помогнат на някой в нужда. Естествено, че трябва да получат и "Благодаря!" за това.

В училищните години понякога може да се получат деформации в това как децата възприемат различните. Ако едно различно дете се бие с другите деца, то също като тях би трябвало да бъде санкционирано. Накратко: Специалното дете има нужда също да бъде възпитавано, без да получава т.нар. вторична полза от болестта. Без глезене, това е.

Кои са най-големите страхове на децата, когато за пръв път се запознаят с различието във вид на някакъв физически проблем?
- Децата не искат да се отличават от другите деца. Дори и тийнейджърите, колкото и да афишират своеобразие и собствен стил. Когато човек види нещо различно, непривично, първосигнално се втренчва в него и първата му мисъл е: "Не го искам за мен. То би ми донесло само страдание", но ако удържи на напора да не избяга, най-малкото би получил нова опитност. Само да си позволи да общува с такъв човек.

Какво се случва в живота на едно дете, когато в семейството се роди братче или сестриче с физически или психически проблем?
- Неминуемо му се налага по-бързо до порасне, защото то автоматично става основна подкрепяща фигура в семейството, наравно със своите родители. Но родителите имат отговорност и към неспециалното си дете да има шанс да получи и своя дял детство.

Вярно ли е, че децата са жестоки по природа?
- Децата не се раждат с вродено разбиране за разликата между добро и лошо. Околният свят им го формира. Децата са гъвкави по природа. Ако те допуснат в своя магически свят, дори само да надникнеш в него, ще откриеш толкова багри и други светове. Децата могат да бъдат и жестоки, ако не се чувстват обичани. Могат да се озлобят, ако системно се подлагат на критика. Децата имат огромен ресурс да възприемат и преработват различията, стига да им ги поднесем по подобаващ начин, и то от най-ранна възраст, когато са все още не робуват на стереотипи и предразсъдъци. Децата са си деца, независимо дали са с видими различия. И заслужават нашето уважение.
Препоръка
Психоложката Маргарет Барет е в голяма помощ на родителите на деца с увреждания. Ето синтезирани някои от нейните послания към тях:

- Не предавайте на детето си своето собствено напрежение от ситуацията, че то е специално.

- Не се обвинявайте, че имате дете с увреждане, а се фокусирайте върху това, което детето може, а не върху което не може да прави, и го насърчавайте да се развива в това. Вярвайте му.

- Не бъдете твърде покровителствени и не му изземайте инициативата за справяне с проблеми. Детето не трябва да живее с илюзии за външния свят. Това само ще засили проблема му.

- Отделяйте време и за себе си, правете неща, които обичате и ви носят радост.

- Информирайте се максимално и актуализирайте информацията относно състоянието на детето ви - рискове, възможности и др.

- Не се срамувайте от детето си, напротив - гордейте се с него и знайте, че това може да се случи на всеки.

- Не се страхувайте и срамувайте да искате помощ. Почивайте, когато можете да си я осигурите.

- Не подценявайте детето си.

- Не го поощрявайте да се "залепя" за вас. Поощрявайте го към самостоятелност колкото може повече, според възможностите му.

- Запознайте го с различни социални ситуации от съвсем малко, водете го на различни места, в различни среди, за да се учи да не се притеснява от промените.

- Учете го да уважава другите.

- Говорете му.

- Четете му книги.

- Стимулирайте сетивата му...

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?! 3 И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

6 окт 2019, 5548 прочитания

Кога е време да поговорим за пари с децата си Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

29 сеп 2019, 1661 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Радо, братята му и един специален училищен асансьор

В поредицата "Нашето училище за нашето дете" майки разказват как са избрали училище за децата си

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10