Изиграй ми целия ми свят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изиграй ми целия ми свят

Изиграй ми целия ми свят

Милена, Мариан, децата и чувството да порастваш в театър

Мария Касимова
7972 прочитания

© Капитал


Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

Някога ги наричахме кръжоци. Днес вече са ателиета, работилници, майсторски класове, школи. Както и да им казваме обаче, това си остават онези малки и по-големи места за изкуство и творчество извън училище, където децата учат изяществото на живота. И колкото и понякога да ни се струва, че тези "извънкласни форми на обучение" не са толкова важни, колкото самото училище, те често са пространства, в които малките бъдещи големи се чувстват истински щастливи.

Тази година ви представяме две такива места, където - неусетно и забавно - момчетата и момичетата срещат, създават и потребяват изкуство. Едното си го представете като театрална игра, която формира взаимоотношения, създава приятелства и учи на естетика. А другото - като дървена играчка, с която може да се фантазира, да се учи на търпение и взаимопомощ и да се говори на "дървешки".

Познавам лицето му от детските МУ и МИ години, когато заедно играехме в Пионерския театър на Двореца на пионерите при режисьора Николай Априлов. И мога да ви уверя, че си беше точно такова, каквото е и днес - игриво, винаги усмихнато, само сега е възмъжало и от време на време брадясва. Мариан Бачев може и да е познат предимно като "смешния актьор от телевизията и театъра", но истината е, че той е от малкото творци, чиято публичност отразява едва една четвърт от артистичната дейност, с която се занимава. И понеже съм наясно с това, истински се учудих, когато преди няколко години каза, че заедно със съпругата си Милена ще правят детска театрална школа. Защото да работиш с деца (разбирай от срамливи дребосъци до инатливи тийнейджъри), когато и без това непрекъснато за нещо някъде отговаряш, си е таралеж в гащите! Театрална работилница "Аркадия фюжън арт" на семейство Бачеви обаче не само заработи, но е на път да се превърне в нещо като самостоятелно действащ истински детски театър с екип, репетиции, премиери и редовни представления. В момента в групата на"бачевчетата", както се шегуваме, са четиридесет и пет деца на възраст между осем и осемнайсет години, разделени в три възрастови групи. Идват след прослушване, затова са и силно мотивирани. Въпреки това в началото на всяка учебна/театрална година година чуват едно и също пояснение от преподавателите си: "Знаете, че това е работилница, т.е. тук полагаме сериозен труд и накрая имаме продукции, в които сме вложили освен талант сериозен финансов и човешки ресурс."

Фотограф: Капитал

Милена и Мариан са убедени, че актьорският талант се развива чрез многократно представяне пред различна публика, затова и нито един от седемте спектакъла в репертоара на работилницата не се играе един-единствен път. Отговорността да си на сцена пред публика и да си част от екип е нещо, на което хлапетата се учат тук. Затова и онези, които идват с простото желание да ги показват по телевизията и да станат известни, или променят нагласите си, или отпадат автоматично. "Театърът изисква време, творческо "втасване", както при хляба и виното", смятат Бачеви. Впрочем като жив свидетел на онова детско творческо начало на Мариан мога с ръка на сърцето да кажа, че кариерата му определено е успешна, след като е достигнал до най-висшата й степен - преподаването на занаята.

За децата и театъра, за емоциите на "новото поколение", за животът зад кулисите на работилницата и за това колко е важно да можеш да играеш ги оставям да разкажат от първо лице. На сцената: Милена и Мариан от детската театрална работилница!

Спектакълът на "бачевчетата"

Първо действие: Началото

МИЛЕНА:

Преди седем години за пръв път започнах да се занимавам с деца в детската градина на голямата ни дъщеря. Правехме имитации на животни, малки куклени етюдчета, клоунада. След това дойде предложение да се занимавам с по-големи деца в едно столично училище и по заместване започнах работа в детската театрална школа към театралния колеж "Любен Гройс", който съм завършила в класа на проф. Елена Баева. Така постепенно, увлечена в работата с деца, започна да зрее идеята да си направим свое място. Успях да запаля Мариан и през есента на 2015 г. отвори врати нашата театрална работилница. И нито парите, нито славата могат да ти донесат такова духовно удовлетворение.

Фотограф: Капитал

МАРИАН:

Организацията на една такава школа е като тази на един театър, на една театрална трупа. Първо събрахме екипа, с който ще работим. Големият Леон Даниел бе казал, че за да е успешен един спектакъл, трябва да има компания от единомишленици. Така поканих като асистент при нас моя състудент и актьор в Театър "София" Росен Белов и Милена също покани своята състудентка Албена Начева, дълги години актриса в шуменския театър – мястото всъщност където се запознахме през 2000 г. по-отблизо с Милена. Виж как се навързаха нещата! След това към нас се присъедини и Албена Атанасова – хореограф и педагог, тя се грижи основно за двигателната култура на децата. После и сценографът Розина Макавеева – главен асистент в катедра "Сценография" в НХА. Заедно с Милена обикалят магазините за платове, разменят се скици по интернет, ходят на проби с шивачката Ники, която намира време и за нашите измишльотини. От тази година с нас е и хоровият диригент Крис Попов, с когото пък се запознах в Американския колеж, където преподаваме. А за всяко представление имаме и професионални гримьори – колеги от шоуто – Дани Петрова и Веселина Смочевска. Преди спектакъл изпадаме и в технически функции – ставаме осветители, озвучители, оператори на мултимедия и дим машини, реквизитори, гардеробиери, асистент-режисьори, връзки с медии и фестивали, кандидатстваме по различни програми.

Фотограф: Капитал

МИЛЕНА:

Наистина не е леко, но решихме, че няма да правим компромиси и ще работим професионално. Екипът ни е страхотен - гледаме в една посока, имаме сходен мироглед към живота и театъра, допълваме се, а сме и много различни. Никой не демонстрира и не налага егото си, а работим за общото мотивирано. До момента сме създали заедно 7 спектакъла с деца, три от които ще имат своята премиера през есента.

Второ действие: Децата

Фотограф: Капитал

МИЛЕНА:

В школата идват различни деца – някои са по-свити и плахи и им трябва време, за да се отпуснат, други пък са взрив от емоции, но всички – дали подсъзнателно или с помощта на родителите си – са разбрали, че театърът е онова място, на което можеш да съхраниш и развиваш фантазията си, да се опознаеш. Нагласата им за нашите занимания е като за забавление, но до забавлението се стига с много етюди, тренинги и репетиции. Работим и фантазираме и така си даваме сметка колко много съвременният ни живот и технологиите ограбват детската фантазия.

Фотограф: Капитал

МАРИАН:

Децата сериозно работят в екип - това е качество в свят, в който се изявяваме като соло кариеристи. Особена гордост са ми големите (14-18) – те вече не могат един без друг. Празнуват заедно рождени дни, излизат, имат си отделен чат, моля ви се Най-голям ефект предизвика тиймбилдингът ни в Смолян, където за втора поредна година се затваряме в театъра от сутринта до вечерта в продължение на 7 дни и работим, за да изкараме продукция, която да е основата за премиерата ни в София. Тъй като тази година дъждовете за малко да отменят пътуването до Смолян, не знаеш как на тийнейджър му увисват ушите от мъка! И като се разбра, че все пак времето е с нас, като влязоха на сцената, всички като един легнаха на нея и викнаха: "Нашата сценааааа!" Нали разбираш каква любов е това!

Децата са наше отражение. Имаме щастието, както и в живота си, така и с нашите деца (всеки ден с Милена ги коментираме и почти сме ги осиновили ;), че сме си създали своеобразен оазис, в който трептим на едни честоти. Всичките са с много добър и отличен успех в училище – за нас образованието е от изключително значение. Макар в началото да избягваха да показват емоции, за да не бъдат уязвими, тук не се притесняват да покажат и слабости, които съпреживяват всички заедно. Наскоро едно от децата емоционално разказа неприятна, несправедлива случка от училище и всички вкупом, без никакъв знак се качиха на сцената и го прегърнаха. Това беше много респектиращо и за нас. Знаеш, навсякъде интелигентните, чувствителните деца са под прицел и трябва да слагат маски, за да ги приемат. Тук са си те. И това е най-хубавото! Една от майките пък ми каза: "Нашият човек ми сподели, че живее от неделя до неделя, за да дойде на актьорско!" Мисля си, че точно тази им любов към театъра ги прави по-устойчиви през останалите 164 часа от седмицата – до следващата ни обща среща.

Фотограф: Капитал

МИЛЕНА:

Да, от едни плахи и неуверени хлапета се превръщат в едни отговорни, амбициозни и много комуникативни млади хора. Важно е да израстват в творческа среда. Забелязвам и една много тревожна за мен тенденция, че сегашните млади хора се чувстват по-самотни. Детската самота е проблем. Но пък ние си имаме своя малък оазис, където театърът сближава и създава приятелства завинаги.

Трето действие: Преподавателите

Фотограф: Капитал

МАРИАН:

И ние се учим от децата! Да сме по-търпеливи, по-толерантни, учим се да ги оставяме да бъркат. Едно от момчетата ми каза онзи ден: "Знаеш ли, в училище уж всички ни казват какво да правим, как да го правим и като сбъркаме, ни се сърдят! А ние искаме, като сбъркаме, да не ни се сърдят, а някак спокойно да го споделят!" И се вслушахме – вече им оставяме час или два в самоподготовка, да порепетират върху зададена задача и да ни покажат резултат. Даже понякога ни пускат съобщение: Забавете се още малко, пийте още едно кафе и елате след още 30 минути!" И ние какво да правим – жулим кафета и се радваме на тяхното си "горене" И има резултат

Фотограф: Капитал

МИЛЕНА:

Съботите и неделите ни са посветени изцяло на репетициите в школата. С две групи по-малки работим в събота, а неделята е ден за тийнейджърите. Забавляваме се, понякога е и страшно напечено, но пък резултатът винаги е страхотен. Празнуваме заедно рождените си дни, правим си изненади, в края на всяка учебна година си подаряваме книги. Хубаво ни е заедно. А ние се учим на най-важното - да не забравяме, че сме били деца!

Фотограф: Капитал
Спектаклите от настоящия афиш на ДТР:

"Крушата Рагаца" - сценична адаптация по пиесата на Станислав Стратиев "Не падай духом!" и повестта "Пътешествие без куфар"

"Филмирана провинция" - спектакъл по разкази на Чудомир

"Inside Out Teen" - единственият в българския театрален афиш в момента спектакъл по текстове на български автори, предназначен за и изигран от тийнейджъри. Премиерата е на 28 октомври от 19.30 на Камерната сцена на "Сълза и смях". Спектакълът ще се играе регулярно всеки месец там.

За Коледа излизат нови два спектакъла: "Ваше Въображение" от Албена Димова – с най-малките актьори във възрастовата група 7-10 години, и "Ние, врабчетата" от Йордан Радичков, с напредналите във възрастовата група 10-13 години.

Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

Някога ги наричахме кръжоци. Днес вече са ателиета, работилници, майсторски класове, школи. Както и да им казваме обаче, това си остават онези малки и по-големи места за изкуство и творчество извън училище, където децата учат изяществото на живота. И колкото и понякога да ни се струва, че тези "извънкласни форми на обучение" не са толкова важни, колкото самото училище, те често са пространства, в които малките бъдещи големи се чувстват истински щастливи.

Тази година ви представяме две такива места, където - неусетно и забавно - момчетата и момичетата срещат, създават и потребяват изкуство. Едното си го представете като театрална игра, която формира взаимоотношения, създава приятелства и учи на естетика. А другото - като дървена играчка, с която може да се фантазира, да се учи на търпение и взаимопомощ и да се говори на "дървешки".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK