С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 сеп 2018, 12:00, 3263 прочитания

Правя си играчка от дърво

Майстор Ото, мама и татко, дървото и едно дете с длето, престилка и усмивка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.
Някога ги наричахме кръжоци. Днес вече са ателиета, работилници, майсторски класове, школи. Както и да им казваме обаче, това си остават онези малки и по-големи места за изкуство и творчество извън училище, където децата учат изяществото на живота. И колкото и понякога да ни се струва, че тези "извънкласни форми на обучение" не са толкова важни, колкото самото училище, те често са пространства, в които малките бъдещи големи се чувстват истински щастливи.

Тази година ви представяме две такива места, където - неусетно и забавно - момчетата и момичетата срещат, създават и потребяват изкуство. Едното си го представете като театрална игра, която формира взаимоотношения, създава приятелства и учи на естетика. А другото - като дървена играчка, с която може да се фантазира, да се учи на търпение и взаимопомощ и да се говори на "дървешки".

Иво Стаменов, познат най-вече като Ото, разбира "дървешки" език. Е, думата не е моя, признавам - измисли я един петгодишен господин, докато му разказвах как при Ото, който си приказва с дърветата и ги разбира, може сам да си сглоби камионче от дървени парчета и после да си го вземе. "Ама съвсем завинаги ли", ме попита моят дребен приятел. "Съвсем и абсолютно завинаги", твърдо му отговорих и със същата твърдост реших, че за ателиетата на майстор Ото трябва да знаят повече деца. И да могат да си правят ръчно камиончета, коли, лампи или пък кутии за разни неща, които да си вземат "съвсем завинаги" и също да учат "дървешки" език.


Правя си играчка от дърво

Фотограф: Капитал
Понеже не мога да си позволя да взема думата от някого, който свободно си говори с всякакви дървета, смятам да оставя този съвременен татко Карло/Джепето сам да разкаже за това с какво занимава децата в ателиетата си по дърво. Нека уточня само, че преди да стане майстор Ото, Иво Стаменов е правил най-различни неща - работил е в театър и в радио, занимавал се е с тиймбилдинги и междувременно, ей така от чиста страст и като хоби, е превръщал в дървена реалност рисунките на дъщеря си. Така по едно време малката тогава Калина се оказала собственик на всякакви дървени животинки, произлезли изпод шарените портрети на кученца, патета, зайчета и изобщо каквото се сетите. Хубавото е, че днес "дизайнери" на още и още играчки от дърво са други деца, които имат привилегията да играят извън компютърната реалност и пластмасовия свят на съвременната индустрия за играчки. При това всичко може да се случи и заедно с мама или тате, които са поканени да поработят в екип с децата си и също като тях с изплезени от усърдие езичета да си "поиграят". В тихото и приказно ателиенце на Ото, където...

Приказката на дървото и майстор Ото

Живея на стара и тиха улица, в центъра на София. Там все още играят деца и те първи научиха за новото ми "мога". Фейсбук не остана по-назад.



Правя си играчка от дърво

Фотограф: Капитал
Един ден ми се обади Калина (не дъщеря ми).

Та Калина ми казва: "Хайде да направим ателие за деца? Можеш ли?"

Най-щастлив се почувствах първия път, когато усетих вълнението и гордостта на дете, което само си е направило ама съвсем истинска играчка от моите. Купчинката дъски се беше превърнала в играчка! Със съвсем мъничко помощ от мама или тате. И от мен, разбира се.

Правя си играчка от дърво

Фотограф: Капитал
И се получи така, че ателиетата ми с деца (във фейсбук си имаме страничка, нарича се "Сглобих си") станаха постоянни мои спътници.

А на мен ми е хубаво, защото после моите ученичета искат да станат като мен. Тъй де. Лошо ли е да си играеш по цял ден?

А пък после си проимах и парижки и люксембургски последователчета.

Правя си играчка от дърво

Фотограф: Капитал
Такива ателиета съм правил къде ли не – в училища, в заседателни зали, в кафенета, на коляно, на стълбичката на каравана, в детски градини, под чадър на пясъка, при мен, в ателието ми... Аз винаги нося със себе си няколко комплекта за играчки. И винаги резултатът е еднакъв – доволни деца, гушнали тъкмо направената играчка – жипка (така си я наричам), камион, къщичка, сандъче за бижута... Аз пък съм още по-доволен.

Правя си играчка от дърво

Фотограф: Капитал
Много често, минавайки през Борисовата градина, попадам на дечица, тръгнали на разходка със своите учителки – я от 12-о училище, което не е далеч,я от детските градини в квартала. И почти винаги в групичката има мои майсторчета.

"Здравейте бебета!" - им подвиквам аз.
"Здравей, голямо бебе!" - ми отговарят. Обиждат ме, един вид... :)


Правя си играчка от дърво

Фотограф: Капитал
А пък веднъж имахме ателие с малкия Жорко. У него имаше поне триста малки дяволчета, събрани в има-няма петнайсет кила! Трябваше постоянно да му показвам направеното от мен камионче и да му обяснявам, че съвсем скоро и неговото ще стане същото, само да си седне на дупето и да поработи още малко. Искаше на всяка цена веднага да стане и неговото и толкова!

После се белязах във фейсбук като "оцелял".

Правя си играчка от дърво

Фотограф: Капитал
Важно е да кажа, че аз не отричам съвременните технологии. Съвсем не, даже се стремя да съм в крак. Ненапразно нещата, които правя, съм ги кръстил Ivo Stamenov wooden apps. Но е нужно често "приземяване" - да усетиш топлината на естествената материя, да я помачкаш в ръцете си, да я превърнеш в нещо хубаво. Това е нещо като аналогов reboot.

Пък после пак си се метни в дигитите!

То и в тази връзка се сетих, че не е честно само децата да си правят неща от дърво. И затова направих "Пили и Сглобили" - почти като "Сглобих си", но... с една приятна за големите добавка.

Правя си играчка от дърво

Фотограф: Капитал
Та тъй я карам аз.

Сега работя и върху ОТСКП* :)

* Допълвам само, че ОТСКП означава От тук се купуват подаръци и е място, където всеки може да си избере нещо, което някой друг няма, за да му го подари.

Правя си играчка от дърво

Фотограф: Капитал

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?! 3 И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

6 окт 2019, 5397 прочитания

Кога е време да поговорим за пари с децата си Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

29 сеп 2019, 1647 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Изиграй ми целия ми свят

Милена, Мариан, децата и чувството да порастваш в театър

Още от Капитал
Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10