Правя си играчка от дърво
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Правя си играчка от дърво

Правя си играчка от дърво

Майстор Ото, мама и татко, дървото и едно дете с длето, престилка и усмивка

Мария Касимова
4607 прочитания

© Капитал


Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

Някога ги наричахме кръжоци. Днес вече са ателиета, работилници, майсторски класове, школи. Както и да им казваме обаче, това си остават онези малки и по-големи места за изкуство и творчество извън училище, където децата учат изяществото на живота. И колкото и понякога да ни се струва, че тези "извънкласни форми на обучение" не са толкова важни, колкото самото училище, те често са пространства, в които малките бъдещи големи се чувстват истински щастливи.

Тази година ви представяме две такива места, където - неусетно и забавно - момчетата и момичетата срещат, създават и потребяват изкуство. Едното си го представете като театрална игра, която формира взаимоотношения, създава приятелства и учи на естетика. А другото - като дървена играчка, с която може да се фантазира, да се учи на търпение и взаимопомощ и да се говори на "дървешки".

Иво Стаменов, познат най-вече като Ото, разбира "дървешки" език. Е, думата не е моя, признавам - измисли я един петгодишен господин, докато му разказвах как при Ото, който си приказва с дърветата и ги разбира, може сам да си сглоби камионче от дървени парчета и после да си го вземе. "Ама съвсем завинаги ли", ме попита моят дребен приятел. "Съвсем и абсолютно завинаги", твърдо му отговорих и със същата твърдост реших, че за ателиетата на майстор Ото трябва да знаят повече деца. И да могат да си правят ръчно камиончета, коли, лампи или пък кутии за разни неща, които да си вземат "съвсем завинаги" и също да учат "дървешки" език.

Фотограф: Капитал

Понеже не мога да си позволя да взема думата от някого, който свободно си говори с всякакви дървета, смятам да оставя този съвременен татко Карло/Джепето сам да разкаже за това с какво занимава децата в ателиетата си по дърво. Нека уточня само, че преди да стане майстор Ото, Иво Стаменов е правил най-различни неща - работил е в театър и в радио, занимавал се е с тиймбилдинги и междувременно, ей така от чиста страст и като хоби, е превръщал в дървена реалност рисунките на дъщеря си. Така по едно време малката тогава Калина се оказала собственик на всякакви дървени животинки, произлезли изпод шарените портрети на кученца, патета, зайчета и изобщо каквото се сетите. Хубавото е, че днес "дизайнери" на още и още играчки от дърво са други деца, които имат привилегията да играят извън компютърната реалност и пластмасовия свят на съвременната индустрия за играчки. При това всичко може да се случи и заедно с мама или тате, които са поканени да поработят в екип с децата си и също като тях с изплезени от усърдие езичета да си "поиграят". В тихото и приказно ателиенце на Ото, където...

Приказката на дървото и майстор Ото

Живея на стара и тиха улица, в центъра на София. Там все още играят деца и те първи научиха за новото ми "мога". Фейсбук не остана по-назад.

Фотограф: Капитал

Един ден ми се обади Калина (не дъщеря ми).

Та Калина ми казва: "Хайде да направим ателие за деца? Можеш ли?"

Най-щастлив се почувствах първия път, когато усетих вълнението и гордостта на дете, което само си е направило ама съвсем истинска играчка от моите. Купчинката дъски се беше превърнала в играчка! Със съвсем мъничко помощ от мама или тате. И от мен, разбира се.

Фотограф: Капитал

И се получи така, че ателиетата ми с деца (във фейсбук си имаме страничка, нарича се "Сглобих си") станаха постоянни мои спътници.

А на мен ми е хубаво, защото после моите ученичета искат да станат като мен. Тъй де. Лошо ли е да си играеш по цял ден?

А пък после си проимах и парижки и люксембургски последователчета.

Фотограф: Капитал

Такива ателиета съм правил къде ли не – в училища, в заседателни зали, в кафенета, на коляно, на стълбичката на каравана, в детски градини, под чадър на пясъка, при мен, в ателието ми... Аз винаги нося със себе си няколко комплекта за играчки. И винаги резултатът е еднакъв – доволни деца, гушнали тъкмо направената играчка – жипка (така си я наричам), камион, къщичка, сандъче за бижута... Аз пък съм още по-доволен.

Фотограф: Капитал

Много често, минавайки през Борисовата градина, попадам на дечица, тръгнали на разходка със своите учителки – я от 12-о училище, което не е далеч,я от детските градини в квартала. И почти винаги в групичката има мои майсторчета.

"Здравейте бебета!" - им подвиквам аз.

"Здравей, голямо бебе!" - ми отговарят. Обиждат ме, един вид... :)

Фотограф: Капитал

А пък веднъж имахме ателие с малкия Жорко. У него имаше поне триста малки дяволчета, събрани в има-няма петнайсет кила! Трябваше постоянно да му показвам направеното от мен камионче и да му обяснявам, че съвсем скоро и неговото ще стане същото, само да си седне на дупето и да поработи още малко. Искаше на всяка цена веднага да стане и неговото и толкова!

После се белязах във фейсбук като "оцелял".

Фотограф: Капитал

Важно е да кажа, че аз не отричам съвременните технологии. Съвсем не, даже се стремя да съм в крак. Ненапразно нещата, които правя, съм ги кръстил Ivo Stamenov wooden apps. Но е нужно често "приземяване" - да усетиш топлината на естествената материя, да я помачкаш в ръцете си, да я превърнеш в нещо хубаво. Това е нещо като аналогов reboot.

Пък после пак си се метни в дигитите!

То и в тази връзка се сетих, че не е честно само децата да си правят неща от дърво. И затова направих "Пили и Сглобили" - почти като "Сглобих си", но... с една приятна за големите добавка.

Фотограф: Капитал

Та тъй я карам аз.

Сега работя и върху ОТСКП* :)

* Допълвам само, че ОТСКП означава От тук се купуват подаръци и е място, където всеки може да си избере нещо, което някой друг няма, за да му го подари.

Фотограф: Капитал
Фотограф: Капитал

Статията е част от специалното издание "K:ids", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

Някога ги наричахме кръжоци. Днес вече са ателиета, работилници, майсторски класове, школи. Както и да им казваме обаче, това си остават онези малки и по-големи места за изкуство и творчество извън училище, където децата учат изяществото на живота. И колкото и понякога да ни се струва, че тези "извънкласни форми на обучение" не са толкова важни, колкото самото училище, те често са пространства, в които малките бъдещи големи се чувстват истински щастливи.

Тази година ви представяме две такива места, където - неусетно и забавно - момчетата и момичетата срещат, създават и потребяват изкуство. Едното си го представете като театрална игра, която формира взаимоотношения, създава приятелства и учи на естетика. А другото - като дървена играчка, с която може да се фантазира, да се учи на търпение и взаимопомощ и да се говори на "дървешки".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK