С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 сеп 2019, 14:01, 2386 прочитания

Тормозът, когато е "детски"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.

Преводът на това стихотворение, написано в памет на една 14-годишна ученичка от Англия, която слага край на живота си след тормоз в училище, е мой. Работих по него преди повече от десет години. Беше в основата на кампания, която реализирахме с UNICEF, против насилието сред децата в училище.


Кампанията по данни на организацията беше изключително успешна, а стихотворението, в моя превод, се разпространява и до днес в мрежата. НО... Насилието и тормозът си стоят. Като боляща, загнила тъкан. Като незарастваща рана.. И независимо че огромни световни неправителствени организации взимат отношение и редовно правят кампании, дори в България, независимо че нито един родител не приема детето си за насилник, независимо че обществото ни уж е чувствително и се вземат своевременни мерки, тази рана расте и боли все повече, с всяка изминала учебна година.

Докато работех по кампанията, все още нямах дете. Сега синът ми е бъдещ третокласник... И този път като родител, като майка на дете, което лесно може да попадне в ролята на жертва, но и да се изяви като агресор, искам отново да говоря за онзи момент, в който една невинна смешка спира да бъде невинна. Или в който един обикновен конфликт се превръща в тормоз. За този разговор ми помагат и компетентните съвети на Тони Тончева, психолог и терапевт с дългогодишен опит и практика към Дирекция "Изпълнение на наказанията" към МВР - Софийски централен затвор.

Какво е тормоз



Като начало да опитаме да дефинираме по-ясно понятието "тормоз". Разбира се, всички можем веднага да отбележим явните физически травми. Но тормозът включва в себе си още незабележими на пръв поглед, пасивно-агресивни действия, които причиняват също толкова големи, а понякога и непоправими вреди.
Тормозът е повтарящо се агресивно поведение, което може да бъде както физическо, така и вербално, релационно, лично или онлайн. Насилниците често са истински безмилостни. Те тормозят отново и отново жертвата си и това продължава изключително дълго време. Насилникът може да действа сам, но може да бъде и в група с още деца.

Физическият тормоз се изразява в удряне, ритане или бутане (дори само заплаха за това), кражба, скриване или унищожаване на лични вещи, физическо унижение.

Вербалният тормоз включва в себе си наричане с обидни имена, прякори, дразнене, преки обиди или други устни злоупотреби, нарочни лъжи по адрес на жертвата и подигравки.

Тормозът може да има изражение в отношенията (релационен). Това включва отказ да се разговоря с жертвата, изключването ѝ от групи или дейности, разпространяване на лъжи и слухове или заставяне на жертвата да върши неща, които не иска, за да "заслужи одобрението на лидера".

Трябва да се отбележи, че според статистиките момчетата насилници по-често злоупотребяват с физически заплахи и действия, докато момичетата насилници са по-склонни да тормозят жертвите си с устни форми на насилие или тормоз чрез отношение. Времето, в което живеем, и свободният достъп до интернет пък са причина за все по-често срещания кибертормоз.

Кибертормозът - виртуалното пребиване

Кибертормоз е, когато някой използва цифрови технологии – мейли, текстови съобщения и социални медии, за да заплашва или унижава жертвата си. За разлика от традиционния тормоз кибертормозът не изисква директна конфронтация лице в лице и не се ограничава само до няколко свидетеля едновременно. Не е нужна физическа сила или числено преимущество. Кибернасилниците са във всякакви физическа форма, пол и възраст - почти всеки, който има връзка с интернет или мобилен телефон, може да извърши кибернасилие или да упражнява системен тормоз, без дори да разкрива истинската си идентичност. Кибернасилниците могат да измъчват жертвите си 24 часа в денонощието седем дни в седмицата, а тормозът да се осъществява навсякъде, така че на нито едно място, дори в дома си, жертвата да не се чувства сигурна и защитена. Освен това само с няколко клика унижението може да се сподели със стотици, или дори с хиляди хора онлайн.

Методите, които децата и тийнейджърите използват за кибертормоз, са толкова разнообразни, колкото и самата технология, до която имат достъп. Както при тормоза лице в лице, така и при кибертормоза има разлика в методите, до които прибягват насилниците. Момчетата са по-склонни да тормозят чрез изпращане на послания със сексуален характер или такива, с които заплашват с физическо нараняване. Момичетата, от друга страна, по-често разпространяват слухове, разкриват тайни или изключват детето, станало обект на тормоза им, от групи в социални медии, имейли, списъци с приятели и други подобни. Най-страшното е, че кибертормозът е толкова лесен за упражняване, че всяко дете може изключително бързо да промени ролята си и ако днес е киберагресор, утре да стане кибержертва.

Независимо обаче дали се осъществява в реалния или във виртуалния свят, тормозът води до абсолютно аналогични последиците за детето, което е негова жертва.

То се чувства наранено, ядосано, уплашено, безпомощно, изолирано, без надежда. Срамува се и дори може да чувства вина, смятайки себе си за отговорно за случващото се. В немалко случаи може и да поиска да посегне на живота си.

Ето защо от първостепенна важност е, ако едно дете е обект на тормоз, родителите му да разбират за това възможно най-рано. Това никак не е лесно. Повечето деца не споделят с родителите си, когато някой ги тормози. Колкото по-уплашено е детето, колкото по-дълго време е било обект на тормоз под каквато и да било форма, толкова по-силно може да се съпротивлява и да отказва да сподели. Без значение колко болка може да им причини насилникът, децата мълчат, защото изпитват срам. В случаите на кибертормоз те могат да се страхуват например, че ще изгубят привилегиите си за достъп до мобилен телефон или компютър. Ето и някои от най-важните предупредителни сигнали за наличието на тормоз или кибертормоз, за които е добре да следите като родители:

Детето най-вероятно e жертва на тормоз, ако:

- необяснимо изгуби интерес към дейностите, които преди това са му носили удоволствие

- се отдръпне изведнъж от приятелите си и започне да страни от тях

- има спад в оценките в училище

- отказва да посещава училище, конкретни часове или избягва групови дейности

- има резки промени в настроението, нарушения на съня и апетита или различни по сила прояви на депресия или тревожност

- избягва разговорите с вас, потайно е по отношение на мобилния си телефон или компютъра

- се натъжава, ядосва, или се изтощава по време или след като е бил/а онлайн

- изглежда притеснен/а, когато преглеждате смс, четете мейл или публикация в социалните медии.
Когато родителите се убедят, че детето им се е превърнало в жертва, у тях забушуват милион чувства. Родителският инстинкт може да ги накара да зарежат всичко и да тръгнат да се саморазправят с насилника, с родителите му, да направят на "пух и прах" учителите, да "вдигнат на "ура" директора на училището, да пишат до инспектората, омбудсмана и министерството на образованието Това невинаги ще реши въпроса. Или поне няма да го реши трайно. Даже напротив - необмислените и често първосигнални действия могат да задълбочат проблема.

Децата жертви

Ако се окажете родители на дете - жертва на реален тормоз, съветът на психолога Тони Тончева е на първо време да дадете нужната подкрепа на детето си. Говорете. Слушайте. Обичайте. Обяснявайте. Тормозът работи чрез отхвърляне и чрез страха от отхвърляне. Уверете детето си, че вие винаги ще сте на негова страна, независимо какво се е случило. И макар че има много причини, поради които насилниците може да са се насочили точно към него, обяснете му, че те избират хората, които са "различни", хора, които не се вписват в основната маса, че избират истински забележителни хора. Убедете малкия човек, че това, което сега му създава трудности и му изглежда като проклятие – неговият индивидуализъм, по-късно в живота ще му донесе само дивиденти. Важно е да напомняте на детето си, че не е само. Че много хора са били тормозени в някакъв момент от живота. Но че каквито и да са обстоятелствата, никога не бива да се примирява с тях. Бъдете много търпеливи. Дайте му да разбере, че има много хора, които могат да му помогнат да преодолее проблема, да запази достойнството и себеуважението си. Ако няма как да говори с вас в дадения момент, то винаги може да потърси по-възрастен човек, на когото да се довери – например треньор или учител. Обяснете му, че това не означава, че е проявило слабост и че изразяването на чувствата може да доведе до огромна положителна промяна в усещанията и мислите му спрямо ситуацията, без значение, че може да не промени веднага самата ситуация. От голяма важност е да се опитате да предпазите детето от самообвинения. То не е виновно за нищо. Независимо какво един насилник може да му наговори, то не трябва да се срамува или да изпитва вина от това, което чувства, от това как изглежда, как се облича или какво е. Опитайте се заедно да погледнете на тормоза от различен ъгъл и го убедете, че насилникът реално е нещастен и разочарован човек, който иска да контролира чувствата на другите, за да може и те да се чувстват толкова зле,колкото и той. Както и че в никакъв случай не трябва да му доставя това удоволствие. Съветвайте го да не търси физически конфликт. Научете го да управлява стреса. Потърсете занимания, с които да му помогнете да укрепи психиката си и да я направи по-устойчива – любим спорт, медитация, дихателни упражнения, разходки сред природата. Прекарвайте време заедно, като правите неща, които му харесват. Насърчавайте го да се събира с приятели, за които знаете, че не участват в тормоза над него. И, разбира се, ако е необходимо, обърнете се за съдействие от училищните педагози, или потърсете специализирана помощ от терапевт и психолог.

С кибертормоза обаче ситуацията е малко по-различна. Най-добрата защита е превенцията, затова обяснете на децата си колко е важно да си внимателен в интернет. За да са в кибербезопасност, децата трябва да могат:

- да отказват категорично да препращат съобщения, с които да упражняват кибертормоз върху някой друг

- да говорят с приятелите си, които тормозят други хора в мрежата, и да им кажат да спрат

- да блокират всякаква комуникация с кибернасилниците – да изтриват всички съобщения, без дори да ги четат

- никога да не публикуват или споделят лична информация или информация за свои приятели онлайн

- никога да не споделят интернет паролите си с никого освен с вас

- да говорят спокойно с вас за всичко, свързано с тяхното онлайн присъствие

- да не публикуват нищо в мрежата, което не биха искали техните съученици да виждат

- да не изпращат съобщения, когато са ядосани или разстроени

- винаги да бъдат учтиви както в реален, личен контакт, така и онлайн.

И все пак, ако детето ви е подложено на тормоз в мрежата, знайте, че в никакъв случай не бива да го заплашвате, че ще му вземете телефона или ще му спрете достъпа до компютър. Така освен жертва на кибертормоз детето ви ще се чувства наказано за нещо, за което не носи вина. Важно е вие да наблюдавате използването на технологиите, дори да срещате съпротивата му. За целта използвайте приложения за родителски контрол, създайте филтри на компютъра, за да блокирате неподходящо уеб съдържание или за да може да следите онлайн дейностите на детето си. Ограничете достъпа до данните на смартфона му. Можете да спрете входящите кратки съобщения. Настоявайте да знаете паролите, които използва при регистрацията си в сайтовете, които посещава. Научете общите съкращения, които децата използват в чат онлайн, в социалните мрежи и в текстовите съобщения. Имайте представа с кого комуникира детето ви в мрежата. Прегледайте контактите в телефона му, приятелите и последователите му в социалните мрежи. Попитайте кой е всеки човек и откъде го познава детето ви. Насърчавайте го да казва на вас или на друг доверен възрастен, ако получава заплашителни съобщения, като го уверявате, че това няма да доведе до загуба на телефонни или компютърни привилегии. Обяснете му, че независимо колко обидни съобщения е получило, колко ядосано се е почувствало в никакъв случай не бива да им отговаря. Да го ядоса е била целта на насилника - ако му отговори, би му доставил удоволствие. Но ако в текстовете на съобщенията прочетете каквато и да е заплаха, непременно ги запазете и се обърнете към компетентните органи на МВР.

И децата насилници

Майка съм на бъдещ третокласник и безброй пъти съм се опитвала да си представя собствената си реакция, ако разбера, че моят син тормози някого. Извън личния си страх обаче осъзнавам, че самите те, децата насилници, имат нужда от не по-малко разбиране и помощ от децата жертви. Според психолога и терапевт Тони Тончева често срещано в практиката ѝ е явлението деца, които са заплашени от тормоз или са обект на такъв, да изберат да се превърнат в тормозители или съучастници, за да спасят себе си.

Със сигурност за всеки родител е трудно да научи, че детето му е насилник. И поне в началото всеки би отрекъл. Важно е обаче, ако наистина обичат детето си, родителите му да успеят да пречупят егото си и да направят правилните стъпки за прекратяване на негативното поведение, преди то да е довело до сериозни и дългосрочни последици за самото дете. Статистически е доказано, че при децата, които тормозят други деца в училище, има по-висок риск от злоупотреба с алкохол и наркотици на по-късен етап. Че те са склонни по-често да напускат преждевременно училище, да влизат във физически конфликти или да извършват вандалски постъпки. Вероятността като възрастни да имат осъдителни присъди за различни престъпления е два пъти по-висока, от тази при връстниците им. Доказано е също, че често децата насилници порастват във възрастни насилници, които тормозят съпрузите си, децата си, колегите си...

Ако детето ви има проблем с контрола и изразяването на силни емоции като гняв, болка или чувство на неудовлетвореност, говорете с терапевт, за да му помогнете да се научи да се справя с тези чувства по здравословен начин. Замислете се дали неволно не сте дали пример за насилствено поведение, на което синът или дъщеря ви подражават. Спомнете си дали сте го наказвали физически, дали сте употребявали вербално насилие към партньорите си, или пък сте показвали агресия пред него, като сте се изказвали обидно към противникови отбори или към участници в уличното движение. Помислете също дали не сте унижавали сервитьори, продавачи или таксиметров шофьор, който прави грешка. Дали не сте разговаряли негативно за други ученици, родители или учители, така че детето ви да мисли, че е приемливо да се използва вербално малтретиране или кибертормоз, за да се плашат други хора. Помислете за всичко, с което е можело да повлияете негативно на поведението на детето си, и се опитайте да го ограничите до минимум. Ако пък атмосферата вкъщи не е фактор, възможно е приятели или връстници на вашето дете да насърчават тормоза и агресията му. То може би се бори да се "впише в компанията" или да развие отношенията си с други деца. Говорете с него. Колкото повече разбирате за живота му извън дома, толкова по-лесно ще може да идентифицирате източника на проблема.

Разкажете му какво е тормоз. Малкият човек може и да не разбира колко вредно и сериозно може да бъде това поведение. Насърчавайте съпричастността му, като се постараете да го накарате да погледне на действията си от гледната точка на жертвата. Напомнете на детето си, че тормозът и кибертормозът могат да имат и сериозни правни последици.

Постарайте се да контролирате стреса. Учете детето си на положителни начини за справяне с него. Агресията и насилието, които проявява то, може да са опит за справяне с напрежението. Прекарвайте повече време заедно, дайте му своето внимание, бъдете сред природата, играйте, вземете му дори домашен любимец. Ако е необходимо, задайте ограничения с технологията. Позволете на детето си да знае, че ще го наблюдавате, докато използва компютър, таблет, смартфон, електронна поща или изпраща смс-и. В краен случай премахнете достъпа до всякакви устройства, докато поведението се подобри. Установете последователни правила. Уверете се, че детето ви разбира вашите правила и наказанието за нарушаването им. Децата може да не мислят, че имат нужда от дисциплина, но липсата на граници изпраща сигнал, че то е недостойно за времето, грижите и вниманието на родителите. И най-важното - не губете вярата в детето си, че ще може да се справите с този проблем! Заедно. Защото всички ние, родителите на ученици, разчитаме, един на друг, че децата ни ще прекарват времето си в училище спокойно. Също заедно.

*В статията са използвани данни и материали за 2019 г., предоставени за свободен достъп от Американската фондация HelpGuide, CA на тема тормозът сред деца в училищна възраст

Kids

Tекстът е част от специалното издание Kids. Изданието се разпространява заедно със седмичния брой на "Капитал" в периода 30 август - 6 септември и е част от абонаментните планове Капитал и Капитал PRO.

В изданието ще прочетете:

  • Кои са българските учители, които вдъхновяват
  • Идеи за образователни събития, приложения, книги и джаджи
  • Кога е време да говорим с децата за пари

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?! 3 И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

6 окт 2019, 4887 прочитания

Кога е време да поговорим за пари с децата си Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

29 сеп 2019, 1625 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Докторът е силен, когато болестта е слаба

Профилактиката на зъбното здраве започва още от пренатална възраст и продължава цял живот, твърдят стоматолозите д-р Кафелова и д-р Горбунова

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов