С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 31 авг 2019, 11:00, 13547 прочитания

Държавно vs частно училище

Къде да учи детето не е толкова въпрос на пари, колкото на цел, която искате то да постигне

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
До неотдавна беше ясно – частните училища са за свръхбогатите деца, държавните – за всички останали. Тази формула днес обаче вече не важи. Частното образование става все по-достъпно за хората от средната класа. Витае някаква романтична аура около частните училища, налагана по-скоро от западния модел. В държавите с традиции частното образование е синоним на качествено образование. Смята се (основателно там, неоснователно тук), че платените училища разполагат с по-добри кадри, че вниманието към децата е по-голямо, че се поддържат стандарти, недостъпни за претъпканите и смазани от бюрокрация и недоимък държавни училища.

Имам уникален опит в това отношение – и двете ми деца минаха в различни етапи от учебния си живот и през частни, и през държавни школа. Видях разликите, плюсовете и минусите и на двете реалности. И не мога да дам предимство на нито един от двата варианта.


Има няколко мита, свързани с частното образование, които задължително трябва да бъдат развенчани. Повечето училища извън държавната система са малки и по нищо не приличат на онези няколко популярни големи частни институции у нас, които вече над 20 години градят традиции и име. Няма да говорим за гигантите в частното образование като Американския колеж, "Дарби", "Света София" и още едно-две от този ранг, тяхната репутация е ясна.

Има една обща тенденция – повечето по-малки частни училища са създадени от амбициозни родители педагози, които са пожелали да осигурят на собствените си отрочета добро образование, различно от стандартното. Във времето на експанзивното бизнес разрастване и сравнително лесната процедура по даване на разрешения преди двайсетина години изведнъж се нароиха множество малки училища, разположени в бивши самостоятелни жилищни сгради в Бояна и други предградия на София. В класовете имаше не повече от 3-4 деца.

С времето базата на тези училища се пооправи, преместиха се в по-солидни помещения в бивши учреждения, но броят на децата не порасна съществено, нито пък настъпиха сериозни промени в учителския състав.



За да избегна обобщенията, ще споделя собствения си опит. Голямата ми дъщеря започна първи клас в точно такова училище – в двуетажна сграда в Бояна, с 3-ма съученици в класа. Предимството на началното образование в подобна среда е, че учителят има време да обърне внимание персонално на всяко дете. Недостатъкът – че липсва конкуренция, няма надпревара и желание за себедоказване, което е един от основните стимули в тази възраст. Децата учат целодневно, систематично и остават с впечатлението, че това е нормалният начин за преминаване през цялата образователна система.

Малката ми дъщеря започна първи клас в подобни условия, но в една от сградите на Висшето транспортно училище. Имаше също 3-ма съученици, едно от децата беше дъщеря на учителка в същото училище. Тясната социална среда създаде интензивно и трудно преодолимо напрежение в малкото детско общество. Другите деца се обединиха срещу нея по някакви си техни детски причини. Тя беше отхвърлена и тормозена, а това се отрази на отношението ѝ към ученето. Тормозът – доста естествен за детските отношения – е по-лесно преодолим в по-голям клас, където има шанс да бъде намерена равновесна точка между враждуващите "групички". Това се видя 2 години по-късно, когато я преместих в държавно школо и тя си създаде приятели по естествен път. Тогава и учебният процес се превърна в удоволствие. Някъде по това време открих, че учителите навсякъде – и в частното, и в държавното училище – имат един и същ метод на действие и той се изчерпва с пълно игнориране на дребните детски неразбирателства. Колкото до самото образоване на децата, учебниците и програмите са едни и същи, държавният надзор под формата на изпити важи и за частните училища по същите правила. Няма шанс децата да научат нещо повече, защото това е риск, който не бива да се поема – така има опасност да излязат извън наложената от министерството сковаваща изпитна рамка и съответно да намалят рейтинга на училището (вместо да го повишат).

Същото продължава и в по-горните класове. Между 5 и 7 клас принципът на частните училища е същият, но в по-малките от тях няма достатъчно учители, които да покрият самостоятелно всички предмети, и често се случва физическо и география например да са поверени на един и същ педагог.

В държавните училища в същия период децата са събрани в паралелки от по 25 души и са подложени едновременно на стреса от промяната (в 5 клас) и на напрежението от предстоящото външно оценяване (в 7 клас). Грешно е да се смята, че частното училище дава предимство при кандидатстване за гимназия. Отново влиза в сила парадоксът, че повечето (и различни от изискванията на системата) знания дават по-малко възможности за справяне с изпитите. Задължително е придържането към спуснатата от министерството програма с всички нейни ограничения и правила, което изравнява изцяло частното и държавното образование. По-малкият брой деца в частното училище обаче помага за по-концентрирано справяне със задачите още в клас. От друга страна, в държавното училище преподават точно хората, които проверяват изпитните работи. Двата метода на обучение – силно персонализираният и обобщаващият – дават отражение неизбежно.

В държавното училище скоростта на преподаване и задълбочаването в материала зависят от усреднените способности на децата. В голям клас това предполага недостатъчно време за занимание с изоставащите и недостатъчно внимание към напредналите. Уравниловката смачква талантливите. В частното училище единствено количеството деца в клас е фактор да се подходи персонално към способностите и нуждите на всяко дете. Шансът да бъдат забелязани уменията и да се преодолеят ограниченията е по-голям. Ако учителят е добър.

Подборът на персонал в частните училища не е особено различен от този в държавните. Илюзия и мит е, че поради по-високите заплати в частните школа работят по-добри учители. Представителите на професията са едни и същи и в двата вида училища.

Малката ми дъщеря влезе в частна гимназия (вече несъществуваща). Там се нагледахме на учители, влизащи в час по пантофи и предъвкващи яхния от кутия направо на катедрата. Малкото пространство на училището доведе дотам, че децата чуваха прекрасно как учителите ги одумват в учителската стая, обиждат ги зад гърба им и сриват самочувствието им. Изтърпяхме само един срок и избрахме държавния вариант.

Там пък се оказа, че свръхнатоварените учители не успяват да запомнят имената на учениците, класовете се сменят със свръхкосмическа скорост и процесът на преподаване се механизира до степен на убийствена скука. Да не говорим за липсата на диференциран подход – ако си ученик извън стандартния модел, ако се опитваш да мислиш извън зададените схеми, държавната образователна система ще те смаже безогледно и безпощадно.

Частните гимназии следват един общ модел – в тях знанията на учениците не са основен център на тежестта. Важно е да се постигне висок рейтинг на училището в класациите след матурите, за да се привлекат нови ученици (и приходи) през следващите години. Затова усилията са концентрирани върху постигането на добър успех и успешно минаване на матурите. Не че в държавните посоката на мислене е различна, но все пак традициите на преподаване там са живи. Това е нашенски парадокс, на Запад образователните традиции и модерното мислене имат по-добър синхрон в частните институции.

Трябва да мине дълго време, може би още няколко десетилетия, преди частните училища в България да спрат да мислят повече за възможния си фалит, отколкото за образователното ниво. Учителската професия вероятно още дълго ще бъде сред презрените поприща – не толкова заради ниските заплати, колкото заради сгрешената система, в която учениците са само средство за по-високи приходи. Вината не е в личностите, а в конюнктурата – повече деца в училище означава повече бюджет за училището.

Опитът ми с двата типа училищна организация ми позволи да изведа няколко основни маркера, които да определят от частно или от държавно училище се нуждае детето.
Изберете частното, ако:

- Детето трябва да бъде предпазено от силно конкурентна среда. Много по-вероятно е да попадне сред деца на неговото ниво, но малкият им брой ще намали усещането за непрекъснато състезание.

- Държите на дисциплината. В малки ученически колективи вътрешната дисциплина се следи и спазва по-лесно. Децата в малки групи са по-склонни да не проявяват агресия и не се опълчват така яростно на правилата.

- Държите да научи език. Основната разлика между държавните и частните училища е в обучението по езици. В частните много по-често се срещат добри езикови преподаватели, средата предразполага към общуване на чужд език, отделя се сериозно внимание на точно това обучение. В държавните училища език почти не може да бъде научен – учителите по този предмет не достигат, а назначените често са дори под нивото на децата, които ходят на езикови курсове.

- Разчитате на непрекъсната връзка с учителите и искате да имате влияние при взимането на решения за детето ви по отношение на образователния процес. Родителите плащат директно в частното училище, това им дава сериозно право на глас, с което обикновено директорите се съобразяват. Контролът, който родителите имат в такава институция, е несравним с този в държавното училище.

- Разчитате на извънкласни занимания. В частното училище има повече възможности за извънкласна дейност заради наличието на повече средства. Допълнителни изяви в спорт, изкуство и наука може да се открият и в голямата мрежа от държавни училища, където отиват и основната част от парите по европейски проекти, но нивото на частните клубове по интереси е много по-високо.

- Искате децата едновременно да имат реални оценки и висок успех. Има една упорита митологема, че децата в частните училища получават по-добри оценки, защото парите на родителите издържат училището. Това категорично не е вярно. Но е вярно, че е много по-лесно да се постигне по-висок успех в частното училище, защото може да се следва персонален подход при изпитването и да се намери начин детето да задълбочи знанията си.

Изборът ви трябва да падне върху държавно училище, ако искате:

- По-добра социализация за детето си. Микрообществото, което се създава в държавните училища, е отражение на това, в което ще попадне детето, когато порасне. В такава среда то се учи на самостоятелност, на оцеляване и на справяне с проблеми. По-големият брой деца създава умения за общуване и развива емпатията.

- По-добра база. Училищата, свързани с държавата, разполагат с повече класни стаи, спортни зали и специализирани кабинети. Имат и място за свободното време на децата – училищен двор, басейни на много места.

- По-добро включване на децата в училищния живот. В държавните образователни институции има изградена система за включване на децата в неформални ученически организации, провеждат се съвместни мероприятия – концерти и базари, в които всички деца взимат участие.

- Опазване от усещане за елитарност и всепозволеност. В държавните училища все по-рядко се усещат класовите и финансовите различия между децата. Положението на родителите в обществото не е фактор, децата общуват по други правила. Докато в частното се създава общност, базирана върху принадлежността към определена класа, в държавното границите са размити и това действа възпитателно.

- Елитна и въздействаща пред работодателите диплома. Повечето държавни училища съществуват от много години и хората, които са ги завършили преди време, пазят сантимента си към родното школо. Дипломата от елитно държавно училище отваря врати по-лесно от тази в частна гимназия, поне засега.

Kids

Tекстът е част от специалното издание Kids. Изданието се разпространява заедно със седмичния брой на "Капитал" в периода 30 август - 6 септември и е част от абонаментните планове Капитал и Капитал PRO.

В изданието ще прочетете:

  • Кои са българските учители, които вдъхновяват
  • Идеи за образователни събития, приложения, книги и джаджи
  • Кога е време да говорим с децата за пари

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?! 3 И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

6 окт 2019, 5803 прочитания

Кога е време да поговорим за пари с децата си Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

29 сеп 2019, 1775 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Ментална аритметика - древният метод за модерно мислене

Като развива едновременно двете полукълба на мозъка си, детето става по-самоуверено и концентрирано и учи с лекота

Още от Капитал
Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10