С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
10 31 авг 2019, 11:00, 13070 прочитания

Държавно vs частно училище

Къде да учи детето не е толкова въпрос на пари, колкото на цел, която искате то да постигне

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
До неотдавна беше ясно – частните училища са за свръхбогатите деца, държавните – за всички останали. Тази формула днес обаче вече не важи. Частното образование става все по-достъпно за хората от средната класа. Витае някаква романтична аура около частните училища, налагана по-скоро от западния модел. В държавите с традиции частното образование е синоним на качествено образование. Смята се (основателно там, неоснователно тук), че платените училища разполагат с по-добри кадри, че вниманието към децата е по-голямо, че се поддържат стандарти, недостъпни за претъпканите и смазани от бюрокрация и недоимък държавни училища.

Имам уникален опит в това отношение – и двете ми деца минаха в различни етапи от учебния си живот и през частни, и през държавни школа. Видях разликите, плюсовете и минусите и на двете реалности. И не мога да дам предимство на нито един от двата варианта.


Има няколко мита, свързани с частното образование, които задължително трябва да бъдат развенчани. Повечето училища извън държавната система са малки и по нищо не приличат на онези няколко популярни големи частни институции у нас, които вече над 20 години градят традиции и име. Няма да говорим за гигантите в частното образование като Американския колеж, "Дарби", "Света София" и още едно-две от този ранг, тяхната репутация е ясна.

Има една обща тенденция – повечето по-малки частни училища са създадени от амбициозни родители педагози, които са пожелали да осигурят на собствените си отрочета добро образование, различно от стандартното. Във времето на експанзивното бизнес разрастване и сравнително лесната процедура по даване на разрешения преди двайсетина години изведнъж се нароиха множество малки училища, разположени в бивши самостоятелни жилищни сгради в Бояна и други предградия на София. В класовете имаше не повече от 3-4 деца.

С времето базата на тези училища се пооправи, преместиха се в по-солидни помещения в бивши учреждения, но броят на децата не порасна съществено, нито пък настъпиха сериозни промени в учителския състав.



За да избегна обобщенията, ще споделя собствения си опит. Голямата ми дъщеря започна първи клас в точно такова училище – в двуетажна сграда в Бояна, с 3-ма съученици в класа. Предимството на началното образование в подобна среда е, че учителят има време да обърне внимание персонално на всяко дете. Недостатъкът – че липсва конкуренция, няма надпревара и желание за себедоказване, което е един от основните стимули в тази възраст. Децата учат целодневно, систематично и остават с впечатлението, че това е нормалният начин за преминаване през цялата образователна система.

Малката ми дъщеря започна първи клас в подобни условия, но в една от сградите на Висшето транспортно училище. Имаше също 3-ма съученици, едно от децата беше дъщеря на учителка в същото училище. Тясната социална среда създаде интензивно и трудно преодолимо напрежение в малкото детско общество. Другите деца се обединиха срещу нея по някакви си техни детски причини. Тя беше отхвърлена и тормозена, а това се отрази на отношението ѝ към ученето. Тормозът – доста естествен за детските отношения – е по-лесно преодолим в по-голям клас, където има шанс да бъде намерена равновесна точка между враждуващите "групички". Това се видя 2 години по-късно, когато я преместих в държавно школо и тя си създаде приятели по естествен път. Тогава и учебният процес се превърна в удоволствие. Някъде по това време открих, че учителите навсякъде – и в частното, и в държавното училище – имат един и същ метод на действие и той се изчерпва с пълно игнориране на дребните детски неразбирателства. Колкото до самото образоване на децата, учебниците и програмите са едни и същи, държавният надзор под формата на изпити важи и за частните училища по същите правила. Няма шанс децата да научат нещо повече, защото това е риск, който не бива да се поема – така има опасност да излязат извън наложената от министерството сковаваща изпитна рамка и съответно да намалят рейтинга на училището (вместо да го повишат).

Същото продължава и в по-горните класове. Между 5 и 7 клас принципът на частните училища е същият, но в по-малките от тях няма достатъчно учители, които да покрият самостоятелно всички предмети, и често се случва физическо и география например да са поверени на един и същ педагог.

В държавните училища в същия период децата са събрани в паралелки от по 25 души и са подложени едновременно на стреса от промяната (в 5 клас) и на напрежението от предстоящото външно оценяване (в 7 клас). Грешно е да се смята, че частното училище дава предимство при кандидатстване за гимназия. Отново влиза в сила парадоксът, че повечето (и различни от изискванията на системата) знания дават по-малко възможности за справяне с изпитите. Задължително е придържането към спуснатата от министерството програма с всички нейни ограничения и правила, което изравнява изцяло частното и държавното образование. По-малкият брой деца в частното училище обаче помага за по-концентрирано справяне със задачите още в клас. От друга страна, в държавното училище преподават точно хората, които проверяват изпитните работи. Двата метода на обучение – силно персонализираният и обобщаващият – дават отражение неизбежно.

В държавното училище скоростта на преподаване и задълбочаването в материала зависят от усреднените способности на децата. В голям клас това предполага недостатъчно време за занимание с изоставащите и недостатъчно внимание към напредналите. Уравниловката смачква талантливите. В частното училище единствено количеството деца в клас е фактор да се подходи персонално към способностите и нуждите на всяко дете. Шансът да бъдат забелязани уменията и да се преодолеят ограниченията е по-голям. Ако учителят е добър.

Подборът на персонал в частните училища не е особено различен от този в държавните. Илюзия и мит е, че поради по-високите заплати в частните школа работят по-добри учители. Представителите на професията са едни и същи и в двата вида училища.

Малката ми дъщеря влезе в частна гимназия (вече несъществуваща). Там се нагледахме на учители, влизащи в час по пантофи и предъвкващи яхния от кутия направо на катедрата. Малкото пространство на училището доведе дотам, че децата чуваха прекрасно как учителите ги одумват в учителската стая, обиждат ги зад гърба им и сриват самочувствието им. Изтърпяхме само един срок и избрахме държавния вариант.

Там пък се оказа, че свръхнатоварените учители не успяват да запомнят имената на учениците, класовете се сменят със свръхкосмическа скорост и процесът на преподаване се механизира до степен на убийствена скука. Да не говорим за липсата на диференциран подход – ако си ученик извън стандартния модел, ако се опитваш да мислиш извън зададените схеми, държавната образователна система ще те смаже безогледно и безпощадно.

Частните гимназии следват един общ модел – в тях знанията на учениците не са основен център на тежестта. Важно е да се постигне висок рейтинг на училището в класациите след матурите, за да се привлекат нови ученици (и приходи) през следващите години. Затова усилията са концентрирани върху постигането на добър успех и успешно минаване на матурите. Не че в държавните посоката на мислене е различна, но все пак традициите на преподаване там са живи. Това е нашенски парадокс, на Запад образователните традиции и модерното мислене имат по-добър синхрон в частните институции.

Трябва да мине дълго време, може би още няколко десетилетия, преди частните училища в България да спрат да мислят повече за възможния си фалит, отколкото за образователното ниво. Учителската професия вероятно още дълго ще бъде сред презрените поприща – не толкова заради ниските заплати, колкото заради сгрешената система, в която учениците са само средство за по-високи приходи. Вината не е в личностите, а в конюнктурата – повече деца в училище означава повече бюджет за училището.

Опитът ми с двата типа училищна организация ми позволи да изведа няколко основни маркера, които да определят от частно или от държавно училище се нуждае детето.
Изберете частното, ако:

- Детето трябва да бъде предпазено от силно конкурентна среда. Много по-вероятно е да попадне сред деца на неговото ниво, но малкият им брой ще намали усещането за непрекъснато състезание.

- Държите на дисциплината. В малки ученически колективи вътрешната дисциплина се следи и спазва по-лесно. Децата в малки групи са по-склонни да не проявяват агресия и не се опълчват така яростно на правилата.

- Държите да научи език. Основната разлика между държавните и частните училища е в обучението по езици. В частните много по-често се срещат добри езикови преподаватели, средата предразполага към общуване на чужд език, отделя се сериозно внимание на точно това обучение. В държавните училища език почти не може да бъде научен – учителите по този предмет не достигат, а назначените често са дори под нивото на децата, които ходят на езикови курсове.

- Разчитате на непрекъсната връзка с учителите и искате да имате влияние при взимането на решения за детето ви по отношение на образователния процес. Родителите плащат директно в частното училище, това им дава сериозно право на глас, с което обикновено директорите се съобразяват. Контролът, който родителите имат в такава институция, е несравним с този в държавното училище.

- Разчитате на извънкласни занимания. В частното училище има повече възможности за извънкласна дейност заради наличието на повече средства. Допълнителни изяви в спорт, изкуство и наука може да се открият и в голямата мрежа от държавни училища, където отиват и основната част от парите по европейски проекти, но нивото на частните клубове по интереси е много по-високо.

- Искате децата едновременно да имат реални оценки и висок успех. Има една упорита митологема, че децата в частните училища получават по-добри оценки, защото парите на родителите издържат училището. Това категорично не е вярно. Но е вярно, че е много по-лесно да се постигне по-висок успех в частното училище, защото може да се следва персонален подход при изпитването и да се намери начин детето да задълбочи знанията си.

Изборът ви трябва да падне върху държавно училище, ако искате:

- По-добра социализация за детето си. Микрообществото, което се създава в държавните училища, е отражение на това, в което ще попадне детето, когато порасне. В такава среда то се учи на самостоятелност, на оцеляване и на справяне с проблеми. По-големият брой деца създава умения за общуване и развива емпатията.

- По-добра база. Училищата, свързани с държавата, разполагат с повече класни стаи, спортни зали и специализирани кабинети. Имат и място за свободното време на децата – училищен двор, басейни на много места.

- По-добро включване на децата в училищния живот. В държавните образователни институции има изградена система за включване на децата в неформални ученически организации, провеждат се съвместни мероприятия – концерти и базари, в които всички деца взимат участие.

- Опазване от усещане за елитарност и всепозволеност. В държавните училища все по-рядко се усещат класовите и финансовите различия между децата. Положението на родителите в обществото не е фактор, децата общуват по други правила. Докато в частното се създава общност, базирана върху принадлежността към определена класа, в държавното границите са размити и това действа възпитателно.

- Елитна и въздействаща пред работодателите диплома. Повечето държавни училища съществуват от много години и хората, които са ги завършили преди време, пазят сантимента си към родното школо. Дипломата от елитно държавно училище отваря врати по-лесно от тази в частна гимназия, поне засега.

Kids

Tекстът е част от специалното издание Kids. Изданието се разпространява заедно със седмичния брой на "Капитал" в периода 30 август - 6 септември и е част от абонаментните планове Капитал и Капитал PRO.

В изданието ще прочетете:

  • Кои са българските учители, които вдъхновяват
  • Идеи за образователни събития, приложения, книги и джаджи
  • Кога е време да говорим с децата за пари

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?! 3 И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

6 окт 2019, 5113 прочитания

Кога е време да поговорим за пари с децата си Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

29 сеп 2019, 1639 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Ментална аритметика - древният метод за модерно мислене

Като развива едновременно двете полукълба на мозъка си, детето става по-самоуверено и концентрирано и учи с лекота

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие