Държавно vs частно училище
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавно vs частно училище

Shutterstock

Държавно vs частно училище

Къде да учи детето не е толкова въпрос на пари, колкото на цел, която искате то да постигне

19230 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


До неотдавна беше ясно – частните училища са за свръхбогатите деца, държавните – за всички останали. Тази формула днес обаче вече не важи. Частното образование става все по-достъпно за хората от средната класа. Витае някаква романтична аура около частните училища, налагана по-скоро от западния модел. В държавите с традиции частното образование е синоним на качествено образование. Смята се (основателно там, неоснователно тук), че платените училища разполагат с по-добри кадри, че вниманието към децата е по-голямо, че се поддържат стандарти, недостъпни за претъпканите и смазани от бюрокрация и недоимък държавни училища.

Имам уникален опит в това отношение – и двете ми деца минаха в различни етапи от учебния си живот и през частни, и през държавни школа. Видях разликите, плюсовете и минусите и на двете реалности. И не мога да дам предимство на нито един от двата варианта.

Има няколко мита, свързани с частното образование, които задължително трябва да бъдат развенчани. Повечето училища извън държавната система са малки и по нищо не приличат на онези няколко популярни големи частни институции у нас, които вече над 20 години градят традиции и име. Няма да говорим за гигантите в частното образование като Американския колеж, "Дарби", "Света София" и още едно-две от този ранг, тяхната репутация е ясна.

Има една обща тенденция – повечето по-малки частни училища са създадени от амбициозни родители педагози, които са пожелали да осигурят на собствените си отрочета добро образование, различно от стандартното. Във времето на експанзивното бизнес разрастване и сравнително лесната процедура по даване на разрешения преди двайсетина години изведнъж се нароиха множество малки училища, разположени в бивши самостоятелни жилищни сгради в Бояна и други предградия на София. В класовете имаше не повече от 3-4 деца.

С времето базата на тези училища се пооправи, преместиха се в по-солидни помещения в бивши учреждения, но броят на децата не порасна съществено, нито пък настъпиха сериозни промени в учителския състав.

За да избегна обобщенията, ще споделя собствения си опит. Голямата ми дъщеря започна първи клас в точно такова училище – в двуетажна сграда в Бояна, с 3-ма съученици в класа. Предимството на началното образование в подобна среда е, че учителят има време да обърне внимание персонално на всяко дете. Недостатъкът – че липсва конкуренция, няма надпревара и желание за себедоказване, което е един от основните стимули в тази възраст. Децата учат целодневно, систематично и остават с впечатлението, че това е нормалният начин за преминаване през цялата образователна система.

Малката ми дъщеря започна първи клас в подобни условия, но в една от сградите на Висшето транспортно училище. Имаше също 3-ма съученици, едно от децата беше дъщеря на учителка в същото училище. Тясната социална среда създаде интензивно и трудно преодолимо напрежение в малкото детско общество. Другите деца се обединиха срещу нея по някакви си техни детски причини. Тя беше отхвърлена и тормозена, а това се отрази на отношението ѝ към ученето. Тормозът – доста естествен за детските отношения – е по-лесно преодолим в по-голям клас, където има шанс да бъде намерена равновесна точка между враждуващите "групички". Това се видя 2 години по-късно, когато я преместих в държавно школо и тя си създаде приятели по естествен път. Тогава и учебният процес се превърна в удоволствие. Някъде по това време открих, че учителите навсякъде – и в частното, и в държавното училище – имат един и същ метод на действие и той се изчерпва с пълно игнориране на дребните детски неразбирателства. Колкото до самото образоване на децата, учебниците и програмите са едни и същи, държавният надзор под формата на изпити важи и за частните училища по същите правила. Няма шанс децата да научат нещо повече, защото това е риск, който не бива да се поема – така има опасност да излязат извън наложената от министерството сковаваща изпитна рамка и съответно да намалят рейтинга на училището (вместо да го повишат).

Същото продължава и в по-горните класове. Между 5 и 7 клас принципът на частните училища е същият, но в по-малките от тях няма достатъчно учители, които да покрият самостоятелно всички предмети, и често се случва физическо и география например да са поверени на един и същ педагог.

В държавните училища в същия период децата са събрани в паралелки от по 25 души и са подложени едновременно на стреса от промяната (в 5 клас) и на напрежението от предстоящото външно оценяване (в 7 клас). Грешно е да се смята, че частното училище дава предимство при кандидатстване за гимназия. Отново влиза в сила парадоксът, че повечето (и различни от изискванията на системата) знания дават по-малко възможности за справяне с изпитите. Задължително е придържането към спуснатата от министерството програма с всички нейни ограничения и правила, което изравнява изцяло частното и държавното образование. По-малкият брой деца в частното училище обаче помага за по-концентрирано справяне със задачите още в клас. От друга страна, в държавното училище преподават точно хората, които проверяват изпитните работи. Двата метода на обучение – силно персонализираният и обобщаващият – дават отражение неизбежно.

В държавното училище скоростта на преподаване и задълбочаването в материала зависят от усреднените способности на децата. В голям клас това предполага недостатъчно време за занимание с изоставащите и недостатъчно внимание към напредналите. Уравниловката смачква талантливите. В частното училище единствено количеството деца в клас е фактор да се подходи персонално към способностите и нуждите на всяко дете. Шансът да бъдат забелязани уменията и да се преодолеят ограниченията е по-голям. Ако учителят е добър.

Подборът на персонал в частните училища не е особено различен от този в държавните. Илюзия и мит е, че поради по-високите заплати в частните школа работят по-добри учители. Представителите на професията са едни и същи и в двата вида училища.

Малката ми дъщеря влезе в частна гимназия (вече несъществуваща). Там се нагледахме на учители, влизащи в час по пантофи и предъвкващи яхния от кутия направо на катедрата. Малкото пространство на училището доведе дотам, че децата чуваха прекрасно как учителите ги одумват в учителската стая, обиждат ги зад гърба им и сриват самочувствието им. Изтърпяхме само един срок и избрахме държавния вариант.

Там пък се оказа, че свръхнатоварените учители не успяват да запомнят имената на учениците, класовете се сменят със свръхкосмическа скорост и процесът на преподаване се механизира до степен на убийствена скука. Да не говорим за липсата на диференциран подход – ако си ученик извън стандартния модел, ако се опитваш да мислиш извън зададените схеми, държавната образователна система ще те смаже безогледно и безпощадно.

Частните гимназии следват един общ модел – в тях знанията на учениците не са основен център на тежестта. Важно е да се постигне висок рейтинг на училището в класациите след матурите, за да се привлекат нови ученици (и приходи) през следващите години. Затова усилията са концентрирани върху постигането на добър успех и успешно минаване на матурите. Не че в държавните посоката на мислене е различна, но все пак традициите на преподаване там са живи. Това е нашенски парадокс, на Запад образователните традиции и модерното мислене имат по-добър синхрон в частните институции.

Трябва да мине дълго време, може би още няколко десетилетия, преди частните училища в България да спрат да мислят повече за възможния си фалит, отколкото за образователното ниво. Учителската професия вероятно още дълго ще бъде сред презрените поприща – не толкова заради ниските заплати, колкото заради сгрешената система, в която учениците са само средство за по-високи приходи. Вината не е в личностите, а в конюнктурата – повече деца в училище означава повече бюджет за училището.

Опитът ми с двата типа училищна организация ми позволи да изведа няколко основни маркера, които да определят от частно или от държавно училище се нуждае детето.

Изберете частното, ако:

- Детето трябва да бъде предпазено от силно конкурентна среда. Много по-вероятно е да попадне сред деца на неговото ниво, но малкият им брой ще намали усещането за непрекъснато състезание.

- Държите на дисциплината. В малки ученически колективи вътрешната дисциплина се следи и спазва по-лесно. Децата в малки групи са по-склонни да не проявяват агресия и не се опълчват така яростно на правилата.

- Държите да научи език. Основната разлика между държавните и частните училища е в обучението по езици. В частните много по-често се срещат добри езикови преподаватели, средата предразполага към общуване на чужд език, отделя се сериозно внимание на точно това обучение. В държавните училища език почти не може да бъде научен – учителите по този предмет не достигат, а назначените често са дори под нивото на децата, които ходят на езикови курсове.

- Разчитате на непрекъсната връзка с учителите и искате да имате влияние при взимането на решения за детето ви по отношение на образователния процес. Родителите плащат директно в частното училище, това им дава сериозно право на глас, с което обикновено директорите се съобразяват. Контролът, който родителите имат в такава институция, е несравним с този в държавното училище.

- Разчитате на извънкласни занимания. В частното училище има повече възможности за извънкласна дейност заради наличието на повече средства. Допълнителни изяви в спорт, изкуство и наука може да се открият и в голямата мрежа от държавни училища, където отиват и основната част от парите по европейски проекти, но нивото на частните клубове по интереси е много по-високо.

- Искате децата едновременно да имат реални оценки и висок успех. Има една упорита митологема, че децата в частните училища получават по-добри оценки, защото парите на родителите издържат училището. Това категорично не е вярно. Но е вярно, че е много по-лесно да се постигне по-висок успех в частното училище, защото може да се следва персонален подход при изпитването и да се намери начин детето да задълбочи знанията си.

Изборът ви трябва да падне върху държавно училище, ако искате:

- По-добра социализация за детето си. Микрообществото, което се създава в държавните училища, е отражение на това, в което ще попадне детето, когато порасне. В такава среда то се учи на самостоятелност, на оцеляване и на справяне с проблеми. По-големият брой деца създава умения за общуване и развива емпатията.

- По-добра база. Училищата, свързани с държавата, разполагат с повече класни стаи, спортни зали и специализирани кабинети. Имат и място за свободното време на децата – училищен двор, басейни на много места.

- По-добро включване на децата в училищния живот. В държавните образователни институции има изградена система за включване на децата в неформални ученически организации, провеждат се съвместни мероприятия – концерти и базари, в които всички деца взимат участие.

- Опазване от усещане за елитарност и всепозволеност. В държавните училища все по-рядко се усещат класовите и финансовите различия между децата. Положението на родителите в обществото не е фактор, децата общуват по други правила. Докато в частното се създава общност, базирана върху принадлежността към определена класа, в държавното границите са размити и това действа възпитателно.

- Елитна и въздействаща пред работодателите диплома. Повечето държавни училища съществуват от много години и хората, които са ги завършили преди време, пазят сантимента си към родното школо. Дипломата от елитно държавно училище отваря врати по-лесно от тази в частна гимназия, поне засега.

До неотдавна беше ясно – частните училища са за свръхбогатите деца, държавните – за всички останали. Тази формула днес обаче вече не важи. Частното образование става все по-достъпно за хората от средната класа. Витае някаква романтична аура около частните училища, налагана по-скоро от западния модел. В държавите с традиции частното образование е синоним на качествено образование. Смята се (основателно там, неоснователно тук), че платените училища разполагат с по-добри кадри, че вниманието към децата е по-голямо, че се поддържат стандарти, недостъпни за претъпканите и смазани от бюрокрация и недоимък държавни училища.

Имам уникален опит в това отношение – и двете ми деца минаха в различни етапи от учебния си живот и през частни, и през държавни школа. Видях разликите, плюсовете и минусите и на двете реалности. И не мога да дам предимство на нито един от двата варианта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • Magoro

    Това е изключително манипулативна статия, която в крайна сметка ще служи за оправдание пред "колебаещи се" родители.

    Нищо от изброените контра-аргументи не е валидно за професионално частно училище. Децата не са по 3-4 в клас, учителите не ходят по пантофи и има психолози на щат, които им помагат при личностни конфликти.

    Авторката се базира на опит с икономически субекти, които не могат да се нарекат "училища", тъй като липсва базов професионализъм. Излагайки деца си на подобни експерименти, дискредитира собствената си компетентност по тази тема. Няма да навлизам в подробности за интелектуалния багаж...

    Имам 3 деца, две от които все още учат в ЧОУ "Света София" и съм категоричен, че това е най-доброто ми решение. Държавните училища, които осигуряват основното образование на децата, предоставят значително по-ниско качество, основно поради финансови причини.

  • 2
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    Моят син е в частно училище и нищо от описаното в статията не е по този начин. Учителите са супер и са адски мотивирани, отношението им към децата е страхотно. Базата е прекрасна, по 15 деца са в клас, което е оптимална бройка според науката. Общо са може би 200 деца в училището. Училището не е Св София или някое от тези именити 3-4, които авторката визира. Има още поне 10-15 такива в София.
    Таксата е 9000 годишно, което не е малко, но в мизерното държавно училище до дома ми сутрин редовно има родители, които карат децата си с коли за 50-100 хил лв. Въпрос на приоритети.

  • 3
    sbr20375068 avatar :-|
    Тала Бабала

    Изключително едностранна и подвеждаща статия.
    Като родител на дете, сменило 2 държавни училища с 1 частно смятам, че това е най-доброто, което направих за него!
    Голяма разлика. Лично отношение, туширане и на най-малкото напрежение.
    Отлична подготовка за матури след 7-ми клас. Изкара оценки над 5, без частни уроци!
    И досега поддържа приятелски отношения с учителите и директора и с удоволствои ходим да ги видим и да им благодарим.
    Факта, че автора не е уцелил училището е болезнен, но да се превръща в отмъстителна статия е низко и долно и говори за много ниско ниво.

  • 4
    vzoran avatar :-|
    vzoran

    Много добра статия - без клишета за образованието. Системата е закостеняла и достига до ниво мафия по отношение на програмата и учебниците. Парите недостигат и засега единствен начин за допълнително финансиране са частни училища за който може и иска да се "самообжложи" допълнително. Големи разлики в резултата не може да има заради МОН.

  • 5
    m17 avatar :-|
    m17

    Абе Капитал, защо не положите поне елементарни усилия да проверите фактите преди да публикувате тия глупости ?!?.
    1. Частни училиша от 3-4 деца в клас няма поне в последните 10 години по една проста причина - с такса в размер на 9-11 хиляди лева на година, което е нормалната такса за училише за средната класа, не може да вържеш наема и заплатите на учителите.
    Типичното е 16 деца които лесно стават 17-18.
    2. Качеството на образованието е брутално различно. Единствения начин на дете в държавно е да се доближи до нивото е много, мнгоо усилия и много, много курсове и частни уроци за нето поне половината от горната сума.
    3. Почти всички частни училища са целодневни и разпределят материала през целия ден. Като изучавани материал е съшия (по МОН) но понеже има 2-3 ПЪТИ повече часове (по основни предмети - български, математика, английски) се минава спокойно и задълбочено и от тук идват и по-високите резултати.
    4. Всички имат голям избор от допълнителни занимания, които обикновенно влизат в цената (или са с допълнителна такса но са на място ) - спорт, танци, шах,....
    5. В частните училище не се толерира тормоза над един ученик и мерки се взимат бързо и ефективно. Като напълно нормално е агресивно дете да бъде помолено да потърси друго училище още след второто-третото провинение. В по-леки случай или при проблеми с родителите а не с детето си завършва година.
    6. В частните училиша типично родителите са много силно ангажирани с децата си. Това си има недостатъци - амбиционзи родителки може да се опитват да налагат мнението си но като цяло създава атмосфера на интерес и комуникация с училителите и директорката.
    Всичко това са лични наблюдения !!!

  • 6
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#2] от "Батков-вън":

    В нашето частно училище най-заможния родител има сигурно 100 тира но кара ауди втора употреба на 7 години. Разбира се повечето сме далеч по "обикновенни" хора.

  • 7
    tgeog avatar :-|
    Teodora Georgieva

    Имам чувство, че авторката пада от Марс 7 няма опит с нормално частно училище.... Само не мига да разбера защо си позволя обобщения за всички частни училища, при положение ние, че явно става въпрос за лична лоша преценка при избора за нейните деца... . Ние сме в частно училище, не е всета София, 20 деца са, нищо от описаното не е вярно. Нямам с държавните и няма да коментирам. Но сравнявайки съучениците на дъщеря ми и самата нея с деца от държавно, които познавам, нивото по български и математика е много по напред. А това за конкуренцията най ме разсмя, е факт е не се конкурират до омраза, но дъщеря ми чете всеки ден, защото еди кой си четял по гладко и изразително от нея...

  • 8
    tokkay avatar :-|
    tokkay

    Не забравяйте, че крайният резултат много зависи от гена, който са наследили децата.

  • 9
    xdt32494177 avatar :-|
    xdt32494177

    Много интересна и неутрално написана статия. Прави впечатление, че всички негативни коментари са от подръжници на частното обучение. Колкото и очукани да са държавните училища, разликата между учениците в математическите и езикови и тези в частните, е чувствителна. Разбира се в София има отлични, частни училища, но извън нея, в тяха учат децата на чалга аристокрацията, които нямат шанс срещу амбициозните хлапета минали през изпити.

  • 10
    homer avatar :-|
    homer

    Доста тъпа статия. Изумително е как авторът има самочувствие да прави синтезирани обобщения и да дава съвети при положение, че два пъти е направила една и съща грешка да си прати децата в килийно училище. Има добри и лоши училища. Някои са частни, а други държавни. Частните училища имат по-голяма възможност да провеждат независима политика по отношение на реда и взаимоотношенията в училище. А в днешно време това никак не е малко.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK