С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 сеп 2019, 14:14, 2069 прочитания

Децата и Госпожата – кино от малките за големите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тя е нещо между дете в тяло на голям човек, преподавател с дух на ученик, артист с мисия да намира таланта у децата и да им помага да го превръщат в повод за щастие. Елица Матеева е театровед по образование и истински учител по призвание, който заедно с децата на Варна реализира свои и техни кино мечти. Така през изкуството на киното те взаимно се учат на важни неща - да не се притесняват и от най-големите си фантасмагории, да намират начин да ги структурират и превръщат в реалност, да са екип, да учат от най-добрите, да се изразяват, да не се страхуват, да се разбират с нас, дето ни наричат "големите". Тъй като самата Елица е човек на перото и думите, решихме да я поканим лично да разкаже своята обща история с децата, киното и първия им филм заедно. И така

"Сънувам морето. Голямото синьо. И всички са красиви. Сънувам, сънувам, сънувам... Сън. Кино. Спомен. Киноспомен. За детето, което..."
думи от първия кадър на филма "Децата и Госпожата".

Моята история с деца започна преди десет години, когато се завърнах в родния си град Варна. Няма да забравя месеците в Детски и средношколски комплекс на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков", когато цяло лято работех с деца като доброволец - четяхме книжки, рисувахме и всеки ден си майсторяхме костюми и играехме сценки по теми от книжките. Тогава заедно с родителите и децата направихме една инсталация с корда от картинки на любими приказни и киногерои. Така се роди "Стаята на приказките", която днес изглежда като вълшебно островче, където децата прекарват свободното си време и пътешестват волно из света на фантасмагориите.


Имах период, в който работех и с ромчета от квартал "Аспарухово". Тези прекрасни малчугани от махалата се учеха на български чрез стихчета, песнички и определени арт практики. Това им помага да могат да общуват свободно, защото у дома не говорят български език и гледат основно турска телевизия. В това няма нищо лошо, разбира се. Но родителите са тези, които бутат колата, а ние - даскалите, сме огънчето, горивото за нея. Ромчетата се оказаха невероятни деца - будни, весели, винаги готови за щуротии! И пеят като за "Грами"!

Преминах през различни периоди, докато си намеря мястото във Варна. Много исках да режисирам театрални представления, но досега това в родния ми град не се получава - продължавам и днес да търся своята Синя птица в театъра. Затова реших да трансформирам тази тъга по невъзможното в позитивна енергия и започнах да организирам бутикови киносрещи в града. Първото ми такова киносъбитие бе преди седем години в отдел "Изкуство" на регионалната библиотека. Тук открих хората, които осъзнаха стойността на нещата, в които вярвам. И сега работим заедно, защото всички сме убедени, че има много филми, които трябва да се видят и обсъдят, и защото винаги има какво да научиш от авторското кино. И решихме да въведем в това децата.

От миналата година съм член на страхотния екип в ЦПРЛ - Общински детски комплекс, Варна, където децата творят светове в танц, песен, театър, картини, фотография и придобиват знания за различни области от живота, който ние, големите, сме конструирали. В момента ръководя детска киношкола "Братя Люмиер" и заедно с хлапета от различна възрастови групи се учим на изкуство, учим се да разсъждаваме и анализираме филми, които гледаме заедно. Учим се и да пишем за филмите - вече си имаме и свои текстове в сайта kinoto.bg. Опитваме се в А, Б и В-то на сценаристиката, снимаме, монтираме.



През първата година от съвместната ни работа заедно създадохме филмчето "Децата и Госпожата", в което всички си говорим с камерата. Имаме си млад оператор – тринайсетгодишният Максим Панков, който неотлъчно ни следи с тежката машина. Имаме и фотограф, който наскоро направи дебют с изложба по зададено упражнение – Стелиан Ганчев е баткото, на когото винаги мога да се доверя - той ми е нещо като основна опора в задачите. Имам хлапета, които ми повярваха, че театралната сцена е магическа, и вече ходят редовно на театър, защото "ТО ТЕАТЪРЪТ БИЛО НЕЩО ХУБАВО!"- както каза Данчо. Калина, Боги, Божана, Миа, Йони, Деспина, Вики са много забавни фантазьорки, като освен киното всяка от тях има и други извънкласни интереси: спорт, английски, математика, рисуване, балет Имам забавни деца като Емил Христов, с когото постоянно спорим на тема Холивуд или европейско кино и защо предпочитам да гледам "странни и бавни" европейски филми вместо филми със специални ефекти, които се прожектират в мола. Упорито дебатираме, понякога дори искри прехвърчат, но на финала винаги си стискаме ръцете с усмивка. Защото Емо знае, че никога няма да го задължа да прави нещо, което не иска. Истината е, че аз не съм от госпожите със "задължителните работи" - действаме само ако детето иска. Когато пък инициативата идва от името на детето, действаме на бързи обороти - знаем си, че идеите са като врабчетата и умеят да отлитат внезапно и неочаквано.

За нашия любителски филм "Децата и Госпожата" подготвихме сценарий, който в процеса на работа се промени. Но основната идея, която ни ръководеше, беше децата да бъдат искрени пред камерата, да не се страхуват от нея. Затова си отговаряхме на директни въпроси: математика или български език, от какво се страхуваш, какво те натъжава, какво обичаш и какво не обичаш да правиш? Делнични въпроси, които обаче помагат на възрастните да ги разберат, да се опитат да заговорят на техния език.

В нашия филм няма актьорски задачи, а лично откровение. А Госпожата, т.е. аз, разказва за филмите от своето детство, за киното, което я вълнува. И за това как, след като натрупа още години и опит, ще намери решението на един основен, световен въпрос - как да се спаси Земята от унищожителните ни сили. Е, в нашия киносюжет Госпожата едва ли ще открие правилния отговор, но поне има шанс да улови Златната рибка, която обаче може да изпълни само едно нейно желание. И то е децата да бъдат себе си! Което, честно казано, се случва и без вълшебни рибки, независимо от нас, големите. А пък в реалния живот, където няма Златна рибка, аз, Госпожата, понякога си мечтая за един печеливш тото фиш, който да ми помогне да сбъдна една друга своя мечта - да отворя малък киносалон само за деца, където от сутрин до вечер малчуганите за могат да гледат кино.

Освен киното, което гледат, и книжките, които четат днес малките, все по-рядко са тези от детство на Госпожата - днес "Емил от Льонеберя", "Ние, врабчетата", приказките на Андерсен, Оскар Уайлд, Братя Грим и Шарл Перо са заменени от "Дневникът на един Дръндьо","Пърси Джаксън и боговете на Олимп", "Хари Потър и философският камък", "Момчето Нинджа". Важното обаче е да четат! Защото сред децата има и такива, които казват, че четенето било скучна работа. Това натъжава Госпожата и тя трябва постоянно да убеждава малките птички, че книжките не са само хартия с букви, а познание, пътешествие за приключенци.

Люмиерчетата, както наричам моите деца от клуба, обичат детските спектакли. И си имат един предпочитан - спектакълът "Сън" от Магда Борисова, който вече втора година е сред хитовите представления на ДТ "Стоян Бъчваров", Варна. Харесват повече театъра с актьори, отколкото този с кукли - все пак актьорите се появяват от плът и кръв на сцената. И макар театърът да е различна муза от киното, люмиерчетата постепенно се запознават с кухнята на творчеството, защото Госпожата им създава преживявания, като ги води например на генерална репетиция. Така те разбират, че играта е магия, създадена с труд, постоянство и упоритост. Осъзнават, че театърът и киното не са фабрика за звезди, а неистова работа, в която ценни са артистите, готови да се отдадат изцяло на процеса.

Преди финала на всяка календарна година, аз, Госпожата, си пожелавах да напусна Варна или да попадна в театъра на някой провинциален град, където да работя по специалността си. Кроях планове как ще се сбогувам с детето в себе си, с морето Тази година обаче не си пожелавам това. Защото си открих бисерчето - децата! Тяхната чистота, невероятните им измишльотини, наивността им, дори закъсненията им за час ме забавляват и вдъхновяват. И ако не сме постоянни в усилията си да им покажем света в пъстротата му, в позитивното и негативното, ако не ги научим да откриват, да създават, да разсъждават, да са упорити, да работят и да оценяват труда на другите, да приемат различното, да бъдат искрени, ще трябва да си признаем, че сме се провалили. А пък ако аз, Госпожата, не успея в тази своя мисия с тях, това би било поредното жестоко кръстче от въртележката на собствения ми живот.

Kids

Tекстът е част от специалното издание Kids. Изданието се разпространява заедно със седмичния брой на "Капитал" в периода 30 август - 6 септември и е част от абонаментните планове Капитал и Капитал PRO.

В изданието ще прочетете:

  • Кои са българските учители, които вдъхновяват
  • Идеи за образователни събития, приложения, книги и джаджи
  • Кога е време да говорим с децата за пари

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И какво ще стане, ако детето не прави нищо?! 3 И какво ще стане, ако детето не прави нищо?!

Родителите правят живота на децата си по-стресиращ, отколкото си представят. Все водени от добри намерения

6 окт 2019, 5803 прочитания

Кога е време да поговорим за пари с децата си Кога е време да поговорим за пари с децата си

Представители на финансови институции за това какво трябва да знаят децата за парите и какво прави финансовият сектор по темата

29 сеп 2019, 1776 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Отборът на активните родители и учителите отличници

Гражданската инициатива на родители Teaching Alpha търси и намира иновативните преподаватели. В екип с децата, разбира се

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10