С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 сеп 2019, 14:14, 1782 прочитания

Децата и Госпожата – кино от малките за големите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тя е нещо между дете в тяло на голям човек, преподавател с дух на ученик, артист с мисия да намира таланта у децата и да им помага да го превръщат в повод за щастие. Елица Матеева е театровед по образование и истински учител по призвание, който заедно с децата на Варна реализира свои и техни кино мечти. Така през изкуството на киното те взаимно се учат на важни неща - да не се притесняват и от най-големите си фантасмагории, да намират начин да ги структурират и превръщат в реалност, да са екип, да учат от най-добрите, да се изразяват, да не се страхуват, да се разбират с нас, дето ни наричат "големите". Тъй като самата Елица е човек на перото и думите, решихме да я поканим лично да разкаже своята обща история с децата, киното и първия им филм заедно. И така

"Сънувам морето. Голямото синьо. И всички са красиви. Сънувам, сънувам, сънувам... Сън. Кино. Спомен. Киноспомен. За детето, което..."
думи от първия кадър на филма "Децата и Госпожата".

Моята история с деца започна преди десет години, когато се завърнах в родния си град Варна. Няма да забравя месеците в Детски и средношколски комплекс на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков", когато цяло лято работех с деца като доброволец - четяхме книжки, рисувахме и всеки ден си майсторяхме костюми и играехме сценки по теми от книжките. Тогава заедно с родителите и децата направихме една инсталация с корда от картинки на любими приказни и киногерои. Така се роди "Стаята на приказките", която днес изглежда като вълшебно островче, където децата прекарват свободното си време и пътешестват волно из света на фантасмагориите.


Имах период, в който работех и с ромчета от квартал "Аспарухово". Тези прекрасни малчугани от махалата се учеха на български чрез стихчета, песнички и определени арт практики. Това им помага да могат да общуват свободно, защото у дома не говорят български език и гледат основно турска телевизия. В това няма нищо лошо, разбира се. Но родителите са тези, които бутат колата, а ние - даскалите, сме огънчето, горивото за нея. Ромчетата се оказаха невероятни деца - будни, весели, винаги готови за щуротии! И пеят като за "Грами"!

Преминах през различни периоди, докато си намеря мястото във Варна. Много исках да режисирам театрални представления, но досега това в родния ми град не се получава - продължавам и днес да търся своята Синя птица в театъра. Затова реших да трансформирам тази тъга по невъзможното в позитивна енергия и започнах да организирам бутикови киносрещи в града. Първото ми такова киносъбитие бе преди седем години в отдел "Изкуство" на регионалната библиотека. Тук открих хората, които осъзнаха стойността на нещата, в които вярвам. И сега работим заедно, защото всички сме убедени, че има много филми, които трябва да се видят и обсъдят, и защото винаги има какво да научиш от авторското кино. И решихме да въведем в това децата.

От миналата година съм член на страхотния екип в ЦПРЛ - Общински детски комплекс, Варна, където децата творят светове в танц, песен, театър, картини, фотография и придобиват знания за различни области от живота, който ние, големите, сме конструирали. В момента ръководя детска киношкола "Братя Люмиер" и заедно с хлапета от различна възрастови групи се учим на изкуство, учим се да разсъждаваме и анализираме филми, които гледаме заедно. Учим се и да пишем за филмите - вече си имаме и свои текстове в сайта kinoto.bg. Опитваме се в А, Б и В-то на сценаристиката, снимаме, монтираме.



През първата година от съвместната ни работа заедно създадохме филмчето "Децата и Госпожата", в което всички си говорим с камерата. Имаме си млад оператор – тринайсетгодишният Максим Панков, който неотлъчно ни следи с тежката машина. Имаме и фотограф, който наскоро направи дебют с изложба по зададено упражнение – Стелиан Ганчев е баткото, на когото винаги мога да се доверя - той ми е нещо като основна опора в задачите. Имам хлапета, които ми повярваха, че театралната сцена е магическа, и вече ходят редовно на театър, защото "ТО ТЕАТЪРЪТ БИЛО НЕЩО ХУБАВО!"- както каза Данчо. Калина, Боги, Божана, Миа, Йони, Деспина, Вики са много забавни фантазьорки, като освен киното всяка от тях има и други извънкласни интереси: спорт, английски, математика, рисуване, балет Имам забавни деца като Емил Христов, с когото постоянно спорим на тема Холивуд или европейско кино и защо предпочитам да гледам "странни и бавни" европейски филми вместо филми със специални ефекти, които се прожектират в мола. Упорито дебатираме, понякога дори искри прехвърчат, но на финала винаги си стискаме ръцете с усмивка. Защото Емо знае, че никога няма да го задължа да прави нещо, което не иска. Истината е, че аз не съм от госпожите със "задължителните работи" - действаме само ако детето иска. Когато пък инициативата идва от името на детето, действаме на бързи обороти - знаем си, че идеите са като врабчетата и умеят да отлитат внезапно и неочаквано.

За нашия любителски филм "Децата и Госпожата" подготвихме сценарий, който в процеса на работа се промени. Но основната идея, която ни ръководеше, беше децата да бъдат искрени пред камерата, да не се страхуват от нея. Затова си отговаряхме на директни въпроси: математика или български език, от какво се страхуваш, какво те натъжава, какво обичаш и какво не обичаш да правиш? Делнични въпроси, които обаче помагат на възрастните да ги разберат, да се опитат да заговорят на техния език.

В нашия филм няма актьорски задачи, а лично откровение. А Госпожата, т.е. аз, разказва за филмите от своето детство, за киното, което я вълнува. И за това как, след като натрупа още години и опит, ще намери решението на един основен, световен въпрос - как да се спаси Земята от унищожителните ни сили. Е, в нашия киносюжет Госпожата едва ли ще открие правилния отговор, но поне има шанс да улови Златната рибка, която обаче може да изпълни само едно нейно желание. И то е децата да бъдат себе си! Което, честно казано, се случва и без вълшебни рибки, независимо от нас, големите. А пък в реалния живот, където няма Златна рибка, аз, Госпожата, понякога си мечтая за един печеливш тото фиш, който да ми помогне да сбъдна една друга своя мечта - да отворя малък киносалон само за деца, където от сутрин до вечер малчуганите за могат да гледат кино.

Освен киното, което гледат, и книжките, които четат днес малките, все по-рядко са тези от детство на Госпожата - днес "Емил от Льонеберя", "Ние, врабчетата", приказките на Андерсен, Оскар Уайлд, Братя Грим и Шарл Перо са заменени от "Дневникът на един Дръндьо","Пърси Джаксън и боговете на Олимп", "Хари Потър и философският камък", "Момчето Нинджа". Важното обаче е да четат! Защото сред децата има и такива, които казват, че четенето било скучна работа. Това натъжава Госпожата и тя трябва постоянно да убеждава малките птички, че книжките не са само хартия с букви, а познание, пътешествие за приключенци.

Люмиерчетата, както наричам моите деца от клуба, обичат детските спектакли. И си имат един предпочитан - спектакълът "Сън" от Магда Борисова, който вече втора година е сред хитовите представления на ДТ "Стоян Бъчваров", Варна. Харесват повече театъра с актьори, отколкото този с кукли - все пак актьорите се появяват от плът и кръв на сцената. И макар театърът да е различна муза от киното, люмиерчетата постепенно се запознават с кухнята на творчеството, защото Госпожата им създава преживявания, като ги води например на генерална репетиция. Така те разбират, че играта е магия, създадена с труд, постоянство и упоритост. Осъзнават, че театърът и киното не са фабрика за звезди, а неистова работа, в която ценни са артистите, готови да се отдадат изцяло на процеса.

Преди финала на всяка календарна година, аз, Госпожата, си пожелавах да напусна Варна или да попадна в театъра на някой провинциален град, където да работя по специалността си. Кроях планове как ще се сбогувам с детето в себе си, с морето Тази година обаче не си пожелавам това. Защото си открих бисерчето - децата! Тяхната чистота, невероятните им измишльотини, наивността им, дори закъсненията им за час ме забавляват и вдъхновяват. И ако не сме постоянни в усилията си да им покажем света в пъстротата му, в позитивното и негативното, ако не ги научим да откриват, да създават, да разсъждават, да са упорити, да работят и да оценяват труда на другите, да приемат различното, да бъдат искрени, ще трябва да си признаем, че сме се провалили. А пък ако аз, Госпожата, не успея в тази своя мисия с тях, това би било поредното жестоко кръстче от въртележката на собствения ми живот.

Kids

Tекстът е част от специалното издание Kids. Изданието се разпространява заедно със седмичния брой на "Капитал" в периода 30 август - 6 септември и е част от абонаментните планове Капитал и Капитал PRO.

В изданието ще прочетете:

  • Кои са българските учители, които вдъхновяват
  • Идеи за образователни събития, приложения, книги и джаджи
  • Кога е време да говорим с децата за пари

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Докторът е силен, когато болестта е слаба Докторът е силен, когато болестта е слаба

Профилактиката на зъбното здраве започва още от пренатална възраст и продължава цял живот, твърдят стоматолозите д-р Кафелова и д-р Горбунова

16 сеп 2019, 2816 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 3734 прочитания

20 сеп 2019, 3048 прочитания

20 сеп 2019, 1865 прочитания

20 сеп 2019, 1523 прочитания

20 сеп 2019, 1414 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Отборът на активните родители и учителите отличници

Гражданската инициатива на родители Teaching Alpha търси и намира иновативните преподаватели. В екип с децата, разбира се

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев