С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 сеп 2019, 14:10, 1974 прочитания

Двигателни упражнения за детски души

"В японската културата за регулиране на тялото се смята, че най-важното за едно дете му е дадено отвътре", казва последователят на кьокутен практиката Кирил Хинков

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Кирил Хинков е преподавател по рюкю буджуцу, джуджицу и самоотбрана в Спортен клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения "Кьокутен", лицензиран от българското Министерство на физическото възпитание и спорта. Магистър по международни икономически отношения от УНСС. Лицензиран кариерен консултант от NBCC. Женен, с две дъщери на 12 и 14 години. Консултира частни лица и организации във връзка с кариерното им развитие и политика. Един от девизите му е "Умът не е кофа за пълнене, а огън за разпалване". Вярва, че хората трябва да управляват собственото си състояние – физическо, психическо, и да бъдат тренирани да го променят чрез действия.

В Япония смятат, че всеки човек притежава един или няколко таланта, които, доведени до съвършенство, биха дали на човечеството най-доброто, което може да съществува в дадената област. Японците знаят, че няма един човек, който да е като друг. Затова отглеждането на хора е уникално занятие, което трябва да стимулира техните уникални човешки качества, за да се разгърне до съвършенство личностния им потенциал.

Амбицията на съвременното обществото да възпитава хора по списък и калъп и амбицията на едни родители да променят същността на децата си заради собствените си желания и представи за успех могат да доведат (и вече водят) до големи проблеми. Ако оставим децата да израстват спокойно, активно, да бъдат стимулирани да си играят, да си помагат, да се движат постоянно така, че телата им да се научат да бъдат силни, и ако ние се научим да се вслушваме в техните предпочитания, те ще имат всичко необходимо, за да намерят хармонията в себе си. И да разберат в какво са добри и какво искат да правят с живота си.


Японската философия за откриване на вътрешния баланс

Как можем да открием вътрешното богатство на едно дете и как така двигателни упражнения могат да стимулират по-добро поведение и самочувствие. Отговорите намирам в Спортен клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения "Кьокутен", където тази система активно се практикува. Неговият основател Кирил Хинков е човекът, който може да открехне много вратички към регулиране на тялото и хармонизирането на деца и възрастни чрез изпитани методи, техники и упражнения от лечебната физкултура и бойните изкуства. Тук двигателната култура се разглежда като висш пилотаж на възпитание. Кирил разказва, че регулирането на тялото в Япония е телесно изкуство, достъпно за всеки, който търси естествено средство да поддържа живота и здравето си. Това е цялостна философия за живот и самовъзпитание, чиято цел е да подбуди човешкото същество да вземе в свои ръце съдбата си, за да живее в състояние на оптимално здраве и хармония с околния свят.

Упражненията за регулиране на тялото представляват комбинация от методи на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства и, най-просто казано, имат за цел да върнат силата на човека да управлява себе си. Това е японска техника за насочване на вниманието, или за култивиране на начина, по който мислим.



В залата на "Кьокутен" децата и родителите са добре дошли заедно. "Никога не приемам само дете без родител – уточнява Кирил – тук не позволявам модерното "паркиране" на децата." Боли го, че днешните родители бягат от прекия контакт с отрочетата си, а търсят начини някой друг да ги занимава и възпитава. "Докато бях студент - спомня си преподавателят - учех деца на карате. Три години съм работил в детска градина и училище. Имал съм дечица от четиригодишна възраст до трети-четвърти клас ученици. Принципът на работата с деца е много по-различен от този за възрастни. На тях трябва да показваш възпламенително и да им харесва, за да си играят с тебе и да те следват."

Кьокутен като култура на осъзнаване

В японския език йероглифите за едни и същи звуци се четат по различен начин. Кьоку и тен са два йероглифа. Написано по един начин, означават точка на пречупване, а написано по друг – кръстопът на истината. "За мен двойният смисъл от това – казва Кирил - е, че когато човек трябва да избере нещо наистина важно, в крайна сметка той се отказва от едно и се заема с друго. За да подобрим живота си, трябва да предприемем действие. В културата за регулиране на тялото, която аз следвам и изучавам, се смята, че най-важното за едни човек е дадено отвътре. И затова по-важна задача е да откриеш в какво си добър и какво можеш да правиш за хората, отколкото да научиш какъвто и да е друг модел на някого другиго. Кръстопътят на истината означава да избереш твоята истина, не някоя чужда. Но сега, уви, това е модерно. Много трудно е да бъдат доведени големите хора до разбирането, че трябва да натискат по-малко, а да дават повече - топлина, когато трябва, или студ, ако е необходимо. Защото на децата трябва и да им се караме, когато се налага. Свободата е отговорност. А отговорността - висша форма на съзнанието."

Стойката на детето говори за неговите чувства

В източната култура няма разделение между тяло и душа, твърди Кирил Хинков. Тоест, ако ние мислим нещо лошо, тялото ни веднага преминава в по-лоша форма и ако не вземем мерки, се разболява. Често признаци за този процес могат да се видят по стойката. Един родител трябва да може да разкодира знаците на тялото на своето дете. Да разбира кога то се прибира вкъщи нещастно и да търси причината, за да му помогне да преодолее този дискомфорт. Когато едно дете е добре, то, образно казано, се отваря – ходи изправено и гледа другите в очите. Усмихва се. Когато свие раменете напред, ходи прегърбено, влачи си краката, погледът му блуждае - това означа, че детето има проблеми, които не може да разреши. Тогава един добър родител би трябвало да попита: "Какво стана днес в училище? Изглеждаш ми много уморен, разкажи ми какво се случи?" Хората са уморени не от прекаленото много работа или учене, а от оценката, която после си поставят. "Обещайте на детето, когато не се чувства добре, нещо приятно, което то обича", съветва Кирил. Според него в момента цялата образователна система е натоварена с негативни очаквания и оценки. "Аз, като отида в училище, виждам същото – едни прегърбени, умърлушени хора, които не могат да разрешат своите проблеми. Трябва да ни бъде ясно – обезверен и уморен педагог означава години болна нация след години."

Правилната дума е "внимание"

"Аз не знам какво е хиперактивност (много модерна диагноза днес) – признава Кирил - но знам, че когато един възрастен или дете задържа енергията си, тя натиска отвътре и търси начин да излезе навън. Да си гризе ноктите, да се върти на стола, да гледа нагоре, да почуква с крак или да тропа по масата, да нервничи, да си върти кичура от косата Всичко това означава, че отвътре има нещо неподредено. И няма как с каране и размахване на пръст това дете да се успокои и концентрира. Правилната дума тук е внимание." Това означава, че когато преподавателят усети децата напрегнати и нервни, вместо да започне с математиката или дадения предмет, да предложи заедно да направят няколко движения – да станат, да клекнат, за да се раздвижи енергията им. Самият Кирил многократно е прилагал това правило в класовете на дъщерите си, където след няколко движения изведнъж всички се успокояват. Така един възбуден клас може да освободи напрежението и едновременно с това да предизвика по най-естествения начин концентрация за следващия учебен процес.

Ролята на детския сън и почивка

Денят на човека е определен от това, което прави. Ние се движим и сме активни, докато не изхарчим този акумулиран заряд и трябва да си включим зарядното отново. Това е сънят. Или почивката. Умората е напрежение. Когато тя се насложи у детето, то се нуждае от период на отпускане. И ако всичко е наред, с изгряването на слънцето организмът му е готов да започне цикъла отново.

Едно дете, което по някаква причина не е щастливо в училище, може да се събужда уморено и демотивирано. Според Кирил това неминуемо води до реакции – често боледуване, алергии, астма За да избегнем това, трябва да сме наясно от какво има нужда вашето дете, да говорим с него. "Децата реагират на действителността незабавно - обяснява Кирил Хинков. Затова нямаме право да отлагаме разговор или намиране на решение, ако сме забелязали, че има проблем. Трябва веднага да променим състоянието на детето. Как се прави това? Аз винаги питам дали нещо вкусно и любимо ще оправи настроението и веднага инициирам някакви движения. Физиката моментално променя психиката. Това подобрява дишането и отпушва събраното у детето. То започва да разказва какво го мъчи или какво не е наред в неговия свят."

Тежката училищна чанта е по-лека от думите

Всичко може да бъде полезно, стига да знаеш как да го управляваш! Затова Кирил съветва да използваме тежките ученически чанти като средство за каляване на духа и физиката у децата. Можем да им обясним например, че могат да ги носят като тежест и да ги ползват за ежедневни упражнения. Наша задача е да ги научим да управляват собственото си състояние – физическо, психическо и да бъдат тренирани да го променят чрез действия. Според Кирил обаче е наложително много да внимаваме как говорим пред децата. "Ако детето е с приведено гръбче, не казваш "Ооо, мама, я колко си крив! Изправи си гърба веднага, че като пораснеш, ще станеш грозен гърбушко!" Помнете – думите забиват пирони в душата, а съжалението убива самоувереността. Кажеш ли: "Я тази тежка чанта така да я носиш, че да станеш още по-силен! Защото ти си създаден да носиш три пъти по-тежки чанти!", помагаш на детето да осъзнае собствената си сила и най-хубавото – да има смелостта да я изпробва.

Kids

Tекстът е част от специалното издание Kids. Изданието се разпространява заедно със седмичния брой на "Капитал" в периода 30 август - 6 септември и е част от абонаментните планове Капитал и Капитал PRO.

В изданието ще прочетете:

  • Кои са българските учители, които вдъхновяват
  • Идеи за образователни събития, приложения, книги и джаджи
  • Кога е време да говорим с децата за пари

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Докторът е силен, когато болестта е слаба Докторът е силен, когато болестта е слаба

Профилактиката на зъбното здраве започва още от пренатална възраст и продължава цял живот, твърдят стоматолозите д-р Кафелова и д-р Горбунова

16 сеп 2019, 2845 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K:ids" Затваряне
Парадокс на добрата майка

Когато си родила принцеса, това невинаги означава, че си кралица

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години